Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2016 18:21 - Книгата на пророк Данаил продължение
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове:
0



  Под владичеството на Селевкидите
(202-168 г.пр.Хр.)
"И в онези времена ще въстанат против южния цар; ще се повдигнат и насилниците от твоите люде, за да потвърдят видението; но ще паднат." (14 стих)
Антиох не е единственият, който тръгва на война срещу детето Птолемей Епифан. Първият министър на Египет, настойник на царското дете, е жесток и несправедлив. Като реакция на неговото управление, подчинените от Египет провинции вдигат бунт. Въстания има и в самия Египет. Антиох сключва съюз с македонския цар Филип. Походът му се подкрепя и от евреите. Силно възбудени и ядосани от тираничното управление на Птолемей IV (221-206), те доставят продоволствие на сирийските войски, прогонват от Ерусалим египетския гарнизон и улесняват Антиох да завоюва Келесирия. Благоприятни за целите на Антиох се оказват и семейните раздори между синовете на влиятелния бирник в Келесирия и любимец на египетския двор Йосиф бен-Товий. Предпочитанието, което Йосиф оказва на най-малкия си син Хиркан, прави другите братя да го намразят. Тази омраза се усилва особено след смъртта на бащата, когато хитрият и подмазващ се Хиркан спечелва доверието на египетския цар и придобива високата финансова длъжност на баща си. От омраза към него по-големите му братя, наречени Товиади, преминават на страната на Антиох и му помагат да завоюва Юдея. Така в 202 г.пр.Хр. Юдея става сирийска провинция и преминава под владичеството на Селевкидите.

Какво обаче спечелва? На пръв поглед би трябвало да спечели доста, защото срещу Египет е насочил оръжието си почти целият тогавашен свят. Но се появява нова сила - "насилниците на твоите люде". Тя обърква сметките на всички.
Далеч от сцената на разглежданите събития, на бреговете на река Тибър се появява ново царство. Отначало слабо, то расте с голяма бързина и вече крои планове да погълне бившата империя на Александър Македонски. Сирия и Македония съвсем скоро ще разберат за съществуването на Рим - в 200 г.пр.Хр. "Докато Филип и Антиох се съвещават да ограбят царството на детето, провидението изпрати срещу тях римляните." [1.8]. Виждайки опасността, египетският двор търси помощ. Той изпраща посланици в Рим, за да предложат на римляните да станат настойници на малолетния още цар, както и да поемат регентството на държавата му. Сенатът изпраща трима посланици. Първите двама заявяват на Филип и Антиох да престанат да безпокоят владенията на малолетния цар на Египет - в противен случай Рим ще им обяви война, за да го защити. Третият посланик Емилиус Лепидус според получените от Сената наставления отива в Александрия, за да поеме настойничеството на Птолемей. Той поставя работите в ред и се завръща в Рим.

Години преди тези събития, още в самото начало на историята на еврейския народ (малко преди неговото влизане в Ханаан), Моисей разкри трите варианта за развитието на народа в зависимост от избора, който ще прави през вековете. Когато евреите започнат да се опират на чужда помощ, да обслужват интересите на световните владетели и да възприемат култовете на силните народи, тогава ще станат играчка в ръцете на великите сили и ако не се опомнят, нещата все повече ще се усложняват, докато накрая евреите бъдат пръснати по целия свят. Силата, която ще ги разпръсне, е представена като "народ отдалече, от края на земята, ще дойде с крила на орел, народ, на когото езика не знаеш, народ със свиреп поглед" (Вт.28:49,50). До този момент всички поробители живеят сравнително близко до техните земи и езиците им са познати за евреите. Изключение прави само един народ - римският. Затова изразът "насилниците на твоите люде" трябва да се отнася за римляните, тъй като е в пряка връзка с пророческите изявления на Моисей.
"Но ще паднат" - някои тълкуватели отнасят тези думи за първата част на стиха, а именно: "за онези, които ще се повдигнат против южния цар", т.е. Сирия, Македония и Юдея; други ги вземат за "насилниците на твоите люде"- римляните. И в двата случая пророчеството се сбъдва. Ако се е отнасяло за противниците на Египет - те падат много скоро, а ако се отнася за Рим - и него го сполетява тежка съдба по време на Великото преселение на народите.
"За да потвърдят видението" - намесата на Рим в историята на елинистичните борби трябва да е сигнал за Божия народ да внимава, защото, ако продължава така, всичко лошо, предсказано от Мойсей, е на път да го сполети.
"И така, северният цар ще дойде, ще издигне могила и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар, нито отбраните му люде ще могат да му противостоят, нито ще има сила да противостои." (Дан.11:15)
За кратко време Птолемеите (с помощта на етолийския пълководец Скопа) успяват да си върнат Юдея. Дивите пълчища на етолийците превземат с пристъп Ерусалим, разрушават града и избиват всички, за които се е знаело, че са привърженици на Селевкидите (201 г.пр.Хр.). Към ужасите на войната се прибавят и вътрешните смутове в Юдея, раздорите между партиите на Товиадите и на Хиркан. Край на това безначалие слага решителната победа на Антиох над Скопа при град Панион, при изворите на Йордан (198 г.пр.Хр.). Една след друга важните крепости на Египет падат в ръцете на сирийския цар, "южният цар" не може да му противостои. Но срещу него застава Рим. В 190 г.пр.Хр. Антиох претърпява поражение и отстъпва на римляните всичките си европейски владения и всички области на предна Азия до Тавар, като е задължен да предаде флотата си и да заплати огромна военна контрибуция. За гаранция на тази контрибуция той изпраща като заложник в Рим своя син Антиох Епифан. А какво е положението на Божия народ? След победата на Антиох над Египет евреите получават доста привилегии. Разрушените стени на Ерусалим са възстановени и всяка година от царската хазна се отделя сума за поддръжка на храма. Но след разгрома от Рим Антиох решава да отнесе съкровищата, пазени в храма на Ерусалим. Възмутените от това светотатство жители убиват царя и неговите спътници.

"Но оня, който иде против него, ще действа според волята си, и не ще има кой да му противостои; и ще застане в славната земя, и в ръцете му ще бъде разрушителна сила." (16)
Положението на еврейския народ се влошава твърде много, когато на сирийския престол се възкачва Антиох IV Епифан (175-163). Първата му работа е да удовлетвори исканията на водача на елинската еврейска партия да го направи първосвещеник. От този момент еленизмът ще прониква по един насилствен начин в живота на юдеите. В съседство с храма е построен стадион, където еврейските младежи ще се състезават голи. Но Антиох е ненаситен. Той иска още по-радикални промени. Затова назначава за първосвещеник Менелай. Но понеже новият първосвещеник на два пъти ограбва храма, за да поднесе подаръци и подкупи на Антиох, в страната започват бунтове, които са жестоко смазани от сирийските войски. Ерусалим отново е изложен на опустошения. В 169 г.пр.хр. 40 хиляди души са убити и още толкова са изпратени на пазарите за роби. Антиох нахлува във вътрешното отделение на храма, и изнася оттам всички скъпоценни съдове и свещените дарове. На следващата година подновява войната си с Египет. Когато е завоювал значителна част от страната, при него изведнъж се явява Попилий Лен начело на римски пратеници с декрет от римския Сенат: незабавно да върне провинциите на Египет и да се оттегли. Познавайки силата на римските легиони, Антиох Епифан се подчинява на нареждането. Това унижение изглежда е предизвикало радост в Ерусалим. Тогава Антиох излива всичката си злоба срещу Юдея. Внезапно напада жителите в съботен ден, изтребва хиляди евреи, а мнозина заповядва да продадат в робство. По-голямата част от града е в развалини, здрава остава само частта, където се намира сирийският гарнизон. После той обнародва указ, според който на всички евреи строго се забранява да изпълняват своите религиозни закони и са задължени да почитат гръцките богове. Навсякъде в Юдея са издигнати статуи на богове и олтари, на които се принасят в жертва само нечисти животни. Свитъците на Писанието се оскверняват с изображенията на езически богове. В 168 г., за ужас на евреите, върху свещения олтар на Ерусалимския храм е издигната огромна статуя на Зевс и е въведено богослужение.
Това унижение надхвърля всякакви граници.

Това е просто статуя на Зевс Олимпийски ( върховен бог ,бог на дъжда и небето на гръмотевиците ,негова птица е орелът) ,не е тази статуя ,която е била сложена в храма в Ерусалим( има също така много голи негови статуи,говори се ,че точно такава -гола статуя ,е била сложена от Антиох Епифан в храма на Йехова )
imageimage
Под ръководството на Юда Макавей, син на свещеника Мататия от рода на Хазмонеите, юдеите се вдигат на въстание. То се превръща в общонародна война, отбранителна и нападателна, която трае много години. В 140 г.пр.Хр., т.е. след двадесет и осем години, Юдея най-после става независима.

Новата държава се крепи най-вече на националното въодушевление и на военния гений на своите водачи. Но в устройството й е пренебрегната една много важна Божествена разпоредба: религиозната и царската власт да бъдат разделени. Хазмонеите са едновременно и управители, и свещеници. Това явление винаги носи в себе си зародишите на разложението. Решенията, взети от царя - първосвещеник, много често дават поводи за религиозни конфликти на политическа основа, причиняващи силни сътресения в държавата. Хазмонеите се оказват неспособни да обединят трите враждуващи партии на фарисеите, садукеите и есеите. Те не съумяват да потиснат и династичните разправии - нещо, което довежда работите дотам, че на престола се настанява династия от нееврейски произход, изцяло подкрепяна от Рим. Тази династия идва от Ирод Велики - идумеянин, който чрез хитрата политика на баща си и с личното си угодничество пред Рим успява да се възкачи на престола. Тук е мястото да се отбележи, че идумеяните са насилствено поеврейчени от Аристовул в 104 г.пр.Хр. Още една грешка, която струва доста скъпо на Божия народ!

продължава... image image
iolanta Служител
image   Мнения: 10925 Регистриран на: 23 Юни 2012, 15:18 Местоположение: Лече ,Италия Has thanked: 148 times Been thanked: 122 times Автор на темата     Пол: Жена църква: Евангелска Петдесятна църква
  •  
Върнете се в началото


Тагове:   Йосиф,   антиохия,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693212
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031