Постинг
07.06.2016 10:00 -
Пътят на вярата
„Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; то като ги видяха от далеч и като ги приветстваха ...“ (Евр. 11:13)
„А вярата е твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат.“ (Евр. 11:1)
Вярата слуша Бога. Тя приема без предразсъдъци изявленията, които Бог прави спрямо всички неща. Особено тогава, когато става дума за вината на грешния човек и за съвършенството на извършеното от Исус Христос на кръста изкупително дело. В очите на хората вярата се явява като глупост, като абсурд. В своята гордост човек твърди, че вярва само онова, което разбира. В действителност обаче, той вярва много неща, които не може да разбере. Той използва този аргумент, само защото не желае да вярва в Бога.
Не беше ли глупаво, че поради покорството си спрямо Бога Авраам отиваше да принесе в жертва, единствения си син? (Битие 22). Може би, но за патриарха това беше пътят на вярата. Бог беше дал заповед и Авраам се смири. Той знаеше, че ако Бог приеме тази жертва, Той ще му върне сина, понеже Той, що се отнася до Исаак, Му беше дал обещания.
Поведението на Раав не беше по-малко неразбираемо в очите на нейните съседи (Исус Навиев 2). Да приеме шпиони, да помага на врага, не означаваше ли това измяна към родината в час на угроза? Раав обаче повярва словото на Господа, и знаеше, че градът няма да може да устои на Божия народ. Ако търсите признанието на хората, ако искате да разберете преди да повярвате, тогава никога няма да намерите мир.
„А вярата е твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат.“ (Евр. 11:1)
Вярата слуша Бога. Тя приема без предразсъдъци изявленията, които Бог прави спрямо всички неща. Особено тогава, когато става дума за вината на грешния човек и за съвършенството на извършеното от Исус Христос на кръста изкупително дело. В очите на хората вярата се явява като глупост, като абсурд. В своята гордост човек твърди, че вярва само онова, което разбира. В действителност обаче, той вярва много неща, които не може да разбере. Той използва този аргумент, само защото не желае да вярва в Бога.
Не беше ли глупаво, че поради покорството си спрямо Бога Авраам отиваше да принесе в жертва, единствения си син? (Битие 22). Може би, но за патриарха това беше пътят на вярата. Бог беше дал заповед и Авраам се смири. Той знаеше, че ако Бог приеме тази жертва, Той ще му върне сина, понеже Той, що се отнася до Исаак, Му беше дал обещания.
Поведението на Раав не беше по-малко неразбираемо в очите на нейните съседи (Исус Навиев 2). Да приеме шпиони, да помага на врага, не означаваше ли това измяна към родината в час на угроза? Раав обаче повярва словото на Господа, и знаеше, че градът няма да може да устои на Божия народ. Ако търсите признанието на хората, ако искате да разберете преди да повярвате, тогава никога няма да намерите мир.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005