„Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9)

Веднъж няколко младежи разсъждавали върху този стих. Те си задавали въпроса: какво всъщност е измамлив? След известно време те стигнали до извода: измамлив означава, че сърцето за всичко има и намира някакво извинение. Това обяснение е доста точно.
Още при първия грях, който някога беше извършен на земята, Адам вече имаше оправдание и каза на Бога: „Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох“ (Битие 3:12). Така той се опитва да направи Бога съпричастен към своята вина, и от тогава на човек рядко му липсват оправдания, щом трябва да отговаря за някое свое зло дело.
Вие какво мислите по този въпрос? Трябва ли да продължаваме да обвиняваме Бога за нищетата по света, за войните, за подтисничеството и насилието, което упражняваме върху хората? Бог ни казва: „помислите на човешкото сърце са зло още от младините му“ (Битие 8:21). Тук и възпитанието не помага. „Помислите“ на човека, т.е. размишленията и плановете му, са белязани от злото.
„Роденото от плътта е плът“, казва Господ Исус по този повод. Същевременно показва и изходният път: „а роденото от Духа , е дух. Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново.“ (Йоан 3:6, 7). Това новорождение се получава чред вяра в Него, Спасителя. Онзи, който не направи тази крачка днес, един ден ща го срещне като Съдията на света и тогава няма да има никакво оправдание.