„Тогава първосвещеника Елиасив и братята му свещениците станаха та съградиха овчата порта; та я осветиха и поставиха вратите ѝ дори до кулата Мея я осветиха, до кулата Аненеил.“ (Неемия 3:1)

                                    

В книгите Ездра и Неемия виждаме остатъка от израилския народ да се връща в земята след седемдесет годишно робство. В Неемия се говори преди всичко за съграждане на разрушения град Ерусалим. В трета глава се разказва за строеж на стената. Изграждаха я хора с различни професии и се забелязваха съществени различия  в количеството и качеството на работата. Заслужава си усилията внимателно да се прочете цялата глава.
В началото на изброяването е първосвещеникът. Добър пример ли беше той? За съжаление, не. Какво липсваше, когато бе построена и дори осветена портата? Най-важното, овчата порта нямаше нито ключалки, нито лостове. Не можеше да се затваря. Каква беше причината? Елиасив имаше сродник от враговете на Израил (Неемия 13:4-9). На врага бе оставена пролука, за да се влиза в града. И каква хула против Бога е, че нещо, което е предназначено за Божиите враговете, се освещава и посвещава на Него.
За нас стената е символ на отделяне от всякакъв вид зло. Нека се пазим от изричането на красиви думи, ако не възнамеряваме последователно да преживеем отделянето. Това е оскърбление спрямо Бога. Пролуката, която оставяме, вреди на нашето семейство и на свидетелството на местното събрание. Колко сериозно!