„ И той размишляваше в себе си, като казваше: Какво да направя? А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата.“ (Лука 12:17-20)

Този въпрос си задаваше богаташът от притчата предвид голямото благословение, което му беше донесла земята. Най-важното за него беше: опазването и оползотворяването на своите богатства. Той не беше ли човек, трудолюбив, дори уважаван и почитан. Но той беше един от многото, от чийто сърца Господ Исус беше изключен. Плановете, които правеше, бяха мъдри: да постори нови и по-големи житници. Желаеше доброто  на душата си: „Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели.“
                                            
                                        
Но за нейното спасение, за неговото наследство през вечността, не помисли нито за миг. В сметките му не влизаха смъртта, съда и вечността.
Докато богаташът кроеше своите планове, Бог имаше Свои. Той реши още същата нощ да разчупи неговото тяло, смъртната му обвивка и да призове душата му пред лицето Си, където човек не може да Му отговори за едно от хиляда.
По-ужасно от това, големият имот да бъде унаследен от други, беше Бог да го нарече безумец. Не беше ли безумие и подигравка да каже на душата си на земята: „Яж, пий и се весели“ и да не потърси истинския мир, да не ѝ предложи истинската храна и питие, и неподправена вечна радост?
Как ще подтъпите Вие?