„Не е ли този една главня изтръгната из огън?“  (Захария 3:2)

                         

В Свещеното Писание четем, че заедно с Господ Исус бяха разпнати и двама разбойника, един от дясната Му страна и един от лявата.Случи се нещо, което може би никога повече не се е случвало на земята. Един от осъдените на смърт хулеше другаря си по съдба по време на екзекуцията. И двамата богохулстваха против Святия и Праведния. Но изведнъж единият млъкна, да, той дори укори своя приятел: „Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо сме осъдени,защото получаваме заслуженото за това, което сме вършили; а Този не е направил нищо лошо.“ (Лука 23:39-43). Какво бе накарало този разбойник да размисли? Има само едно обяснение: Бог бе извършил в неговото сърце Своето скрито дело, за да избави една виновна душа в последната минута от погибелта и вечните мъки. Страхът от Бога, който беше изпълнил сърцето му и е „началото на мъдростта“ (Притчи 1:7), му донесе божествената светлина и предизвика две неща: той да осъди себе си и да признае Божията правда. Това е, което всеки грешник, който желае да бъде спасен, трябва да стори. И отговорът на Господ Исус на тази изповед не закъсня: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.“ Точно от това се нуждаеше бедният разбойник в своето греховно и смъртно бедствие. Каква божествена, съвършена, безусловна благодат! Така той в последната минута бе избавен, като главня из огън. Той намери вечна утеха в Онзи, Който се готвеше да се яви пред Бога със Собствената Си кръв заради неговата вина и грях.