Постинг
30.03.2016 21:56 -
Човешки щит
„Това е Моята заповед: Обичайте се един друг, както Аз ви обичам. Това е най-добрият начин да се обича. Бъдете готови да рискувате живота си за своите приятели.“ (Йоан 15:12)
На 15 ноември 2004 г. Рафаел Пералта рискувал живота си за своите приятели.
Бил сержант в морската пехота на Съединените щати. Той и неговите приятели били в разгара на престрелка в Ирак, докато американските и иракските сили се опитвали да изтръгнат град Фалуях от контрола на бунтовниците.
Пералта, 25-годишен, взводен разузнавач от Първи батальон, бил назначен към щурмовия отряд, който влязъл в щаба на бунтовниците онзи ден. Бил един от първите пехотинци, влезли в къщата. Ечали изстрели. Пералта паднал ранен на пода.
Мигове по-късно един бунтовник изтърколил граната на мястото, където Пералта и другите пехотинци потърсили убежище. Пехотинците се опитали да избягат и заудряли по една заключена врата. Рафаел Пералта, все още в съзнание, сграбчил граната и я обгърнал с тялото си.
И въпреки че един пехотинец бил лошо ранен от осколките и от силната въздушна вълна при избухването, много повече животи щели да бъдат погубени, ако не била саможертвата на Пералта, използвайки тялото си като човешки щит. „Той спаси половината ми ударен екип“ - казал командващия ефрейтор.
Пералта имал имидж на човек, който поставял личните си интереси след тези на приятелите си. Показал това отново и за сетен път, когато направил последната си жертва.
Свалям шапка на мъже и жени като Рафаел Пералта. По техен собствен начин те илюстрират духа и жертвата на Един далеч по-велик, Исус Христос.
Всички сме хванати в капан под смъртоносния кръстосан огън на врага. Окървавени, животът ни изтича върху твърдия под на чужда земя. После врагът хвърля граната в наша посока и ... краят е неизбежен. Ще умрем тук, ще умрем без надежда, ще умрем сами ...
Но някой се хвърля върху смъртоносният инструмен, покривайки го с тялото Си. Той поема пълната сила на неговата унищожителна мощ. За да ни предпази - умира Той - ние оживяваме.
Сега и завинаги!
На 15 ноември 2004 г. Рафаел Пералта рискувал живота си за своите приятели.
Бил сержант в морската пехота на Съединените щати. Той и неговите приятели били в разгара на престрелка в Ирак, докато американските и иракските сили се опитвали да изтръгнат град Фалуях от контрола на бунтовниците.
Пералта, 25-годишен, взводен разузнавач от Първи батальон, бил назначен към щурмовия отряд, който влязъл в щаба на бунтовниците онзи ден. Бил един от първите пехотинци, влезли в къщата. Ечали изстрели. Пералта паднал ранен на пода.
Мигове по-късно един бунтовник изтърколил граната на мястото, където Пералта и другите пехотинци потърсили убежище. Пехотинците се опитали да избягат и заудряли по една заключена врата. Рафаел Пералта, все още в съзнание, сграбчил граната и я обгърнал с тялото си.
И въпреки че един пехотинец бил лошо ранен от осколките и от силната въздушна вълна при избухването, много повече животи щели да бъдат погубени, ако не била саможертвата на Пералта, използвайки тялото си като човешки щит. „Той спаси половината ми ударен екип“ - казал командващия ефрейтор.
Пералта имал имидж на човек, който поставял личните си интереси след тези на приятелите си. Показал това отново и за сетен път, когато направил последната си жертва.
Свалям шапка на мъже и жени като Рафаел Пералта. По техен собствен начин те илюстрират духа и жертвата на Един далеч по-велик, Исус Христос.
Всички сме хванати в капан под смъртоносния кръстосан огън на врага. Окървавени, животът ни изтича върху твърдия под на чужда земя. После врагът хвърля граната в наша посока и ... краят е неизбежен. Ще умрем тук, ще умрем без надежда, ще умрем сами ...
Но някой се хвърля върху смъртоносният инструмен, покривайки го с тялото Си. Той поема пълната сила на неговата унищожителна мощ. За да ни предпази - умира Той - ние оживяваме.
Сега и завинаги!
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Като пеперуда
Великобритания отбеляза трудна Коледа, н...
Като пеперуда
Великобритания отбеляза трудна Коледа, н...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005