„Онези, които чакат Господа, ще подновят силата си.“ (Исая 40:31)

За прочит: Исая 40:27-31

В хотел, намиращ се в красива планинска местност, отседнал сляп човек. Веднъж една възрастна жена го заговорила и казала: „Колко е жалко, че не можете да видите всички тези прекрасни гледки, които се откриват наоколо!“ Слепият помислил малко и я попитал: „Вие чухте ли мелодията на камбаните на селската църква?“ „Какви камбани? Нищо не съм чула“, отговорила жената. „О, колко жалко! Всяка вечер малко преди залез камбаните на тази църква бият така мелодично и за мен е огромно удоволствие да ги слушам! Наистина е много жалко, че не сте чули нищо. Виждате ли, госпожо, аз наистина не мога да виждам красотата, която вие можете да видите. Но пък вие не можете да чуете красотата, която аз мога да чувам!“
Когато Бог ни отнеме едно, ни дава друго. Когато затвори една врата, отваря друга. Когато един път свърши, започва друг. Младостта ни предлага толкова много възможности, но пък в зрелите си години ние можем да се посветим на други дейности, които са не по-малко удовлетворяващи. Старостта е трудно време, но пък тя има совите предимства. Умението да откриваме Божиите благословения зад обстоятелствата на живота е начин да ставаме богати и силни духом, да не се предаваме на недоволството, да не се смятаме вечно за ощетени. Излишно е да скърбим за това, което си е отишло безвъзвратно и никога повече няма да е наше. Щедрият Бог ще ни насочи към други неща, които ще направят живота ни не по-малко радостен и смислен. Всяка сила се изчерпва и идва слабостта; всяка енергия се изчерпва. Но има един източник, от който можем да се заредим и да продължим пътя си. Това е вечният наш Създател, Който никога не отслабва и не се уморява.

Молитва: Благодатни Боже, дай ни твърдата вяра, че сме в Твоята ръка и не сме подвластни на обичайните човешки немощи, на отчаянието на неверието, на огорчението от несбъднатите мечти, на прекършването на невъзможните стремежи. Амин.

Християнската съкровищница няма дъно.