Постинг
08.03.2016 10:30 -
Да живееш или ...
„Не зная какво да избера.“ (Филипяни 1:22)
За прочит: (Фил. 1:21-26)
Апостол Павел ни представя една странна ситуация. Той не знаеше дали да избере да остане жив или да умре. Избор ли е това? Всеки би казал, че да останеш жив е много по-добре, отколкото да умреш. Хората се борят с нокти и зъби да удължат още мъничко живота си, дори когато той е пълен със страдание и ограничения. Нима е нормално някой да копнее да напусне този свят?
Апостолът обичаше живота не по-малко от който и да било друг. Но не беше готов да се държи за него на всяка цена. Защото знаеше, че това не е единствения живот и че има и друг. Знаеше, че това тук на земята не е истинският живот, а само сянка на бъдещия.
Ако има нещо, което да е навредило най-много на християнството, това е неверието в живота, който следва сред края на земния ни път. Щетите от това неверие са много по-големи, отколкото от ударите на всички атеисти и безбожници, взети заедно. Християнството без вяра във вечността е най-безсмисленото нещо на този свят. За какво ни е да вярваме и да служим на Бога, ако всичко е на тази земя? Ап. Павел казва категорично: „Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.“ (1 Кор. 15:19)
Това не значи, че ние мразим живота и ожидаме час по-скоро да си заминем. Не, има много красота в този живот, имаме да вършим много работа. И сам апостола изповядва, че ако нещо го задържа на земята, то е ползата, която би принесъл на хората. Но сила за служение ни дава единствено мисълта, че един ден ще бъдем възнаградени за това, което сме направили. Никой няма да бъде ощетен. Нищо от това, което сме сторили в името на Христос, няма да остане без последствия.
Молитва: Вечни Господи, утвърждавай вярата ни, че нашият земен път е само началото на съществуването ни и че Ти си ни приготвил на небето такива неща, които са несравнимо по-големи от всяко наше усилие и жертва. Амин.
Вярата във вечния живот дава сили за земния.
За прочит: (Фил. 1:21-26)
Апостол Павел ни представя една странна ситуация. Той не знаеше дали да избере да остане жив или да умре. Избор ли е това? Всеки би казал, че да останеш жив е много по-добре, отколкото да умреш. Хората се борят с нокти и зъби да удължат още мъничко живота си, дори когато той е пълен със страдание и ограничения. Нима е нормално някой да копнее да напусне този свят?
Апостолът обичаше живота не по-малко от който и да било друг. Но не беше готов да се държи за него на всяка цена. Защото знаеше, че това не е единствения живот и че има и друг. Знаеше, че това тук на земята не е истинският живот, а само сянка на бъдещия.
Ако има нещо, което да е навредило най-много на християнството, това е неверието в живота, който следва сред края на земния ни път. Щетите от това неверие са много по-големи, отколкото от ударите на всички атеисти и безбожници, взети заедно. Християнството без вяра във вечността е най-безсмисленото нещо на този свят. За какво ни е да вярваме и да служим на Бога, ако всичко е на тази земя? Ап. Павел казва категорично: „Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.“ (1 Кор. 15:19)
Това не значи, че ние мразим живота и ожидаме час по-скоро да си заминем. Не, има много красота в този живот, имаме да вършим много работа. И сам апостола изповядва, че ако нещо го задържа на земята, то е ползата, която би принесъл на хората. Но сила за служение ни дава единствено мисълта, че един ден ще бъдем възнаградени за това, което сме направили. Никой няма да бъде ощетен. Нищо от това, което сме сторили в името на Христос, няма да остане без последствия.
Молитва: Вечни Господи, утвърждавай вярата ни, че нашият земен път е само началото на съществуването ни и че Ти си ни приготвил на небето такива неща, които са несравнимо по-големи от всяко наше усилие и жертва. Амин.
Вярата във вечния живот дава сили за земния.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005