„Върни ми радостта на спасението Си; и освобождаващият Дух нека ме подкрепи.“ (Псалом 51:12)

За прочиш: 2 Кор. 3:17, 18

Безбожниците смятат, че вярващите хора са поробени и не разполагат с никаква свобода на действие; че не могат да си позволят никакви волности, не могат да ходят където си искат, да дружат с когото искат. Съжаляват ги, че са ограничени от безброй правила, закони, норми, предразсъдъци. А те, хората, отхвърлили Бога, са свободни като птички, могат да приказват каквото им дойде на устата, да ходят навсякъде, да си позволяват всякакви увеселения и забавления, да общуват с всякакви лица.
На пръв поглед наистина е така. Но ако се вгледаме малко по-внимателно, ще забележим, че това е само една илюзия. На практика, свободни са първите, а вторите са поробени от толкова много неща, че е нелепо да говорят за свобода. Свободен е човекът, който знае откъде произлиза, защо е на тази земя и накъде отива. А който не знае нищо по тези въпроси, е роб на своите страхове и на неизвестността. Свободен е който не се превръща в животно със своите страсти. Свободен е, който може да управлява езика си, а не да бъде управляван от езика си. Свободен е, който не е роб на вещите, а се задоволява с малко. Свободен е, който не е зависим от елементарните усещания на плътта, а се наслаждава на духовните ценности.
Святият Дух е освобождаващ Дух. Той не може да търпи някой човек да е роб на страстите си, на заблудите си, на пороците си. Натъкне ли се на такива неща, веднага разкъсва оковите. Много хора могат да свидетелстват, че преди да са станали храм на Божият Дух, са били заплетени във всякакви зависимости, но след като са Му позволили да ги освободи, Той го е направил и им е донесъл огромна радост.

Молитва: Отче наш, изпълвай ни със Своя дух, за да бъдем святи и непорочни, и Той с радост да живее в нас, като ни използва за служители на свободата и истината, като ни дава благодатта да освобождаваме пленниците на греха. Амин.

Когато робите запомнат да се хвалят колко са свободни, става наистина непоносимо.