„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“  (Откр. 3:20)

Господ Исус, отправя тези думи, които извират от любящото Му сърце, към теб, драги читателю. Възможно е в края на тази година да настъпи и краят на времето на благодатта. Тогава Господ ще престане до „хлопа“ и вратата на спасението ще се затвори завинаги. Колко често през тази година Господ е чукал на твоята врата и те е призовавал към спасение! Но ти, може би досега не си откликнал на неговото „хлопане“ и не си Му отворил вратата на своето сърце. Може би тази година си имал множество сериозни ситуации, които е трябвало да събудят твоята съвест. Заслушвал ли си се в тези предупреждения? Не казвай, че си още млад и че имаш много време пред себе си. Вратата на спасението, която днес е все още отворена, утре може да се затвори. Не чакай „по-удобно време“ за спасение. Днес е благоприятен ден! Глупаво е да не отговориш на „хлопането“ на Господа. Днес Той е готов да дойде при теб и да „вечеря“ с теб. Възможно е този лист от календара - да е последния призив на Господ Исус за спасение. И така - чуй призива Му! Неговото „хлопане“ скоро ще спре, и тогава ще се чуят само виковете на онези, които не са дошли при Господа, когато е било възможно. Спомни си какво се случи с неразумните девици от притчата (Матей 25:12): те намериха вратата затворена и чуха отговора: „Не ви познавам!“