„Орачите ораха по гърба ми, проточиха дълги браздите си.“  (Псалом 129:3)                                                              
Псалмите могат да се разглеждат многостранно. Те се отнасят главно за израилският народ. Включват също и много практически указания за ежедневния ни живот като Християни. В тях се съдържат и много пророчества за Христос. Те ни позволяват да надникнем в Неговото сърце и в това, което Той чувстваше като човек тук, на земята. Стихът по-горе е израз и на това, което дословно Исус е преживял (Матей 27:26). Той понесе всичко за теб и мен, заради моите и твоите грехове.
На кръста обаче, Той направи много повече. Ако по-нататък в този Псалом е записано, че враговете на Сион ще се посрамят, то потвърждението за това намираме в Посланието до Колосяните 2:15. Христос се съгласи да бъде разпнат и така напълно обезоражи началствата и властите, и ги изведе явно на показ, възтържествувайки над тях.
Колко достоен за поклонение Спасител имаме, Който понесе всичко вместо нас! Той, Божият Син ме обича и предаде Себе Си за мен (Гал. 2:20).
Да помогне Господ винаги и преди всичко, когато отслужваме Господня вечеря, да си припомняме безкрайната любов, чрез която сега и завинаги сме освободени от лукавия. Тогава ще се прекланяме с голяма благодарност пред Бога и ще величаем името Му през целия си живот, отправили поглед към момента, в който ще видим заклания за нас Агнец.