ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!

Драги приятели на нашето семейство,

Бодро ви поздравяваме за големият празник Възкресение. Христос възкресе! Тази стара вест вече две хилядолетия се носи по земята. Като я четем в Евангелието, бурна радост ни облъхва за ликуващата победа на малката, смазана от унижения и скръб група, която неочаквано се вижда окрилена от нечуваното тържество на истината над измамата, на доброто над злото, на любовта над омразата, на вечността над преходността и смъртта. Явно е, че любовта е по-силна от смъртта.

Какво ли не преживяха Христовите ученици за една седмица! На Цветница Той триумфално влезе в Ерусалим. И те си миселха, че са само на една крачка от възцаряването Му. Тържествено ехтяха по улици и площади възгласите: „Осанна!” Но как се сгромоляса всичко на Велики петък! Вярата се провали. Надеждата угасна. Исус бе най-подло предаден, най-зверски малтретиран, поруган, похулен, заплюван, прикован на кръст. И то от онези, които обичаше и дойде да спаси. А Бог? Къде бе Той? Защо не гръмна от небето? Как не изсипа огън и жупел, както над Содом и Гомор? Защо не Го изтръгна от лапите на палачите? Къде бе правдата? Но ... Внезапно Той застана между тях. О, какво пречудно възкресение!

Христос възкресе! Тази вест е най-необикновена. Противна на нашият разум и на ежедневната ни опитност. И още отначало срещна най-динамична съпротива. Даже сред апостолите. Първото свидетелство на върналите се от празният гроб жени те приеха като празни приказки. Апостол Тома с негодувание отказа да повярва в тази истина. А когато апостол Павел я проповядваше на тогавашния просветен езически свят в Атина, бе посрещнат с ругатни и дюдюкане.

Христовото възкресение не е нещо, което трябва да се докаже. То е най-величествен факт. А фактите се приемат без оглед на това дали ги желаем или не, дали са приятни или неудобни, дали ги слушаме с възхищение или с ненавист. Затова този факт превъзмогна всички възражения и напразни опити да бъде заличен, и стана основен стълб на църквата. Той озарява с небесно сияние нейният исторически път и всяка лична среща на душата с Живият Победител. За осъществяването на този факт служеха и земният трус, и небесните ангели. Не го спря нито печатът на юдеите, нито въоръжената римска стража. Не го съкруши нито упоритостта на враговете, нито страхът на приятелите. Не го осуети нито слабостта на жените, нито съмнението на учениците. Той доказа неограничената власт на Исус. С Него в сърцето, апостолите разнесоха Благата вест на Евангелието по света. И днес ние сме дълбоко уверени, че Живият Христос ни води и покровителствува. „Когато фактите говорят и боговете мълчат.” – казали римляните. Но твърдоглави фанатици си съставят дори свои теорийки и се заканват: „Ако фактите ни противоречат, толкова по-зле за фактите.”

Всички тъмни сили се сдружиха, за да задържат Исус в гроба. Напразно! Не можейки да отрекат станалото, те се опитаха  да го изопачат. Твърдяха, че изплашените до смърт ученици били дошли да Го откраднат. Напусто! И днес „смелчаци” се опитват да поставят прът в колесницата на истината, която кръжи по земното кълбо. Без полза! Той наистина възкръсна. С всяка изминала година фактът сияе по-ярко. Всъщност, гузните съвести отхвърлиха възкресението: фарисеи и садукеи, продалите се за пари римски войници, които трябваше да бъдат Негови вестители. Но затова си навлякоха заслужено проклятие. Какво благословение може да очаква този, който хвърля камъни в кладенеца, от който е пил?

„Смъртта е ораторска трибуна на живота. Разбират ни, когато говорим оттам.” (Ибсен) А Исус говори не само от Голготският кръст, но и от празния гроб. Чудно ли е, че много добре се разбират словата Му, когато заявява: „Аз бях мъртъв, но ето живея във вечни векове.” (Откровение 1:17,18). Смъртта и днес все още има власт и ще я има, докато Исус дойде втори път. Хиляди докосват ледените й ръце всеки ден. Непрекъснато взема плячка от редовете ни. Когато стоим пред отвореният гроб на мили и скъпи, разбираме колко бързо и преходно е всичко земно, и как бързо се разпадат плановете ни. О, как копнеят душите ни за вечното, за непреходното!

Но възкръсналият Исус заяви: „Понеже Аз живея и вие ще живеете.” Така Той преобразява и преобръща всичко. Смъртта, последният враг, още не е унищожена, но е вече победена. В Божието всесилие имаме залог за вечният живот. Затова въоръжените стражи лежаха полумъртви от страх на земята, а слабите жени първи смело провъзгласиха възкресението. Над нас грее зората на победата и ни озарява с радостна надежда.

Вярата във възкръсналият вечно жив Исус-Победител е нещо дивно и уникално. При остри болки, лукави изкушения, лишения от материални блага, среща със смъртта, изневяра на приятели и др., вярващият не се отчайва, но гледа с надежда нагоре и напред. Тази вяра е основата на живота, съдържанието на думите, причината за мълчанието, чистота на взаимните ни обещания. Живият Исус ни въвежда в нова действителност, която надминава всичко известно дотогава. Святият Дух влива нов живот в душата, чудна радост в сърцето, крепка сила в нозете, крилата надежда за бъдещето. Когато умира, християнинът също преминава през мрачния тунел на смъртта, но не отива в мрака на тъмнината, а в Божията чакалня, където заедно със сиромаха Лазар в лоното на Авраам предвкусва блаженството на вечният живот, който в пълна сила ше има след възкресението и Страшният съд.

На 13 февруари 1945 г. Дрезден бил жестоко бомбандиран. Стотици хиляди намерили смъртта си. В едно подземие била затрупана група от хора. Отчаяни, те напразно очаквали някой да ги изрови. Изведнъж чули гласа на едно момче от тяхната сграда, което ги викало отвън: „Аз излязох през страничният изход. Елате и вие!” Всички побързали да напуснат подземието. Исус премина от смърт към живот и ни кани: „Дойдете след Мене!” Блажени сме, ако Го следваме. Той ни вдъхва Святият Дух, отваря умовете ни за истината и ни освобождава от страха. Така вършим работата и в сивото ежедневие като богослужение, а не бездушно.

На първият Великден учениците бяха събрани, здраво залостили врати и прозорци, обвзети от панически страх. Внезапно Исус застана сред тях и им каза: „Мир вам!” Какъв пречуден поздрав! Неговите рани бяха все още пресни и кървави, но сам Той беше увенчан с ореола на славен триумф. Смъртта на Исус преся учениците. Но останалите верни бяха мощен квас. Те тръгнаха по всички посоки на земята да предлагат спасението, което Бог ни дава чрез Христа. Чудното стихотворение на Иван Вазов „Керванът” е всъщност историята на християнската църква през вековете. Тя е „Керванът на Духа.”

Тук имаме още и сърдечна покана: Предайте и на други този небесен дар – мира! Никоя поръчка не е била така многократно давана и тъй радостно изпълнявана. Нека всеки да чуе вестта за Живият Христос! Приел ли си небесният мир отгоре, предай го на други! Бъди мироносец! Бъди миротворец! Всъщност, ние не можем да кажем нещо повече от онова, което ангелите казаха: „Той е жив! Той възкръсна!” И живее за нас. Но не е ли достатъчно това, за да отговаряме с радост на всеки поздрав: „Наистина възкресе!”

Приемете сърдечни братски и сестрински привети от вашите предани

Елзи и Симеон Попови

Април 1979 г., Шумен