ХОДЕТЕ В ЛЮБОВ

„И ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.” (Ефесяни 5:2)

Честита пролет! Изпращаме ви сърдечни благопожелания за най-хубавото годишно време. Въздуха се затопля. Събужда се нов живот. Любовта тържествува. Но колко различно я разбираме. Някой говори за любов, а мисли за плътски наслади. Друг нарича любов своя начин на печалба. Ужасно е, че и най-отвратителния егоизъм се кичи с това свято име. Любовта е естествен, нормален живот, защото е в хармония с мировия порядък. Бог е любов. Затова е животворна, лечебна. Разхубавява лицето. Прави човека привлекателен. Обогатява живота. Обратно е с омразата. Тя е неестествена, ненормална. Извращение на всемира. Съдържа наказание. Носи страдание. Руши и загрозява тялото. Унищожава човека. Любовта го издига. И не само него, но и този, към когото се насочва.

Апостолът ни увещава: „Ходете в любов!” Мнозина ходят по любов т.е., движат се по нея. Газят я с нечисти крака. И остават вън от нея, незасегнати от дивното й ухание. Приличат на невежи хора, коиго обитават местност, криеща в недрата си несметни съкровища. Но не ги използват.

„Ходете в любов!” Що значи това? Любовта е Божествена атмосфера, в която трябва да се движим, живеем и съществуваме. Космонавти отидоха на луната. Там няма въздух. Но те дишаха въздух, който носиха със себе си. Водолази слизат в морските дълбини. Там също няма въздух и затова дишат от резервоарите, които са прикачени на гърба им. И ние в среда, чужда на Божията любов, да бъдем обгърнати от тази небесна струя – любовта.

По естество сърцето е твърдо, зло, студено като лед. Многото учения, лишени от любов, не го сгряват. „Идеите без обич, която да ги сплотява, са като зимно слънце. То свети наистина, но под лъчите му можем да умрем от студ.” (Берсие). Но когато Святият Дух ни осени, събужда в нас покаяние, дарява спасителна вяра и изпълва с Божията любов. Блажен, който отвори сърцето си за Божият Дух. В един свят залят от омраза, болести, страдания, смърт, той води христоподобен живот.

„Ходете в любов!” Бъдете истински приятели! Приятелството е въплъщение на любовта. Тя ни посочва целта на живота, а разумът – средствата за постигането й. Любовта е като оксижен, който сплотява сърцата в тайна връзка. Приятелството е нещо тайнствено. Не можем да го обясним. И все пак дълбоко ни радва. То е повече от познанство. Повече от другарство. Повече от братство. Най-красиво изразява човешките отношения. „Няма нищо по-славно от това човек да общува с човека. Няма нищо по-ужасно от това човек с човека да общува неправилно.” (Валтер Гос). Без любов всичко е криво. Така например, шегуваш се с някого и не разбираш, че той дълбоко страда. Караш се на някого и не знаеш, че нервите му са разстроени. Упрекваш брат, който ожида за насърчение. Но любовта намира правилният подход. Знае тайната на щастливата хармония. Приятелят е повече от лекар, пред когото трябва да открия тялото си. Той познава душата ми. Истинската печалба не е да добиеш пари, а приятел. Това е радост. Но да го задържиш е изкуство, изградено от такт, вярност и искреност. Любовта не е сляпа, но отваря сърдечните ни очи и открива в приятеля неподозирани ценности. Приятелят не ме ласкае. Може и да ме удари. Но и това е чест за мен. С него не винаги мислим еднакво. Но разговорът ни е прям, искрен и много интересен. Обаче, който злоупотребява с приятелството – е предател. Колкото ни възхищава приятелят, толкова презираме предателят.

Господ Исус – ето най-съвършеният Приятел! Той апелира към всички нас: „Бъдете Мои приятели! Аз ви обичам! Вашата любов е много скъпа за Мен. Дайте Ми сърцата си! Аз толкова много ви ценя, че оставих небесната слава и дойдох на земятя, за да жертвам живота Си за вашето спасение. И Аз не мога без приятели. На небето имам много. Там е Моят Отец, Който Ме роди във вечността. Там е Святият Дух. Там да чистите ангели и множество блажени същества. Но това не бе достатъчно за Мен. И дойдох на света, за да ви търся, намеря, спася, прегърна и направя като Себе Си. Сега общувам с вас. Нося товарите ви. Радвам се с вас и се застъпвам за вас пред Моят Отец.”

Какво ни спира да приемем тази любов? Дали жажда за грях? Нека отхвърлим всяко зло и крепко да хванем протегнатата към нас Христова десница!

Страдащият от задух се задъхва, защото не му стига въздух, а светът страда поради липса на любов. Дом без любов е мъчилище. Възпитание без любов е инквизиция, защото без любов можеш да принудиш, но не и да убедиш, да бъдеш тиранин, но не и възпитател. Болница без любов е завод за страдание. Старопиталище без любов е дол на въздишки и сълзи, където смъртта коси богата жътва. Училище без любов е лудница с много усмирителни ризи. Паметта на мнозина е бележник, в който нанасят оскърбления, лоши думи, преживени неправди, неприятни спомени. Роби са на миналото, което хвърля тежка сянка върху живота им и ги лишава от радост и светлина. Но щом отворят сърцата си за Божият Дух, любовта ги изпълва и чудно сияние ги озарява. Злокобният бележник е разкъсан. Мъглите се разпръскват. Душата е радостна. Любящото сърце не мрази, не търси своето право, не си отмъщава и е щастливо.

Господ Исус отива по-нататък. Учи ни да обичаме враговете си. А ние не обичаме дори нашите познати и роднини. Но някой ще каже, че Спасителят иска от нас невъзможното. Всъщност, ние сме невъзможни хора. Затова и животът ни е такъв. Песталоци пише: „Когато се реши да обича, човек се намира по Божият път.” Братко, сестро, знаеш ли това? Ако не получаваш любов, ти давай любов. Ако те срещат нетърпеливо, ти бъди търпелив. Ако те онеправдават, ти бъди справедлив. Ако са груби към теб, ти бъди учтив. Вярващият е Божия чадо. И трябва да прилича на небесният си Баща. Разбира се, не можем да Му приличаме по сила и власт, по знания и мъдрост, по богатство и съвършенство. Но има едно нещо, в което можем да Му бъдем подобни: любов.

Има много доказателства за съществуването на Бога. С тях борави философията и християнската апологетика. Но малцина могат да ги представят. Има обаче едно необоримо доказателство за съществуването на великият Бог, което всеки може да даде: своето топло, излъчващо радостна любов сърце.

За настъпващата пролет изпращат сърдечни братски привети на всички любящи сърца и особено на тези, които искат да станат такива:

Вашите предани Елза и Симеон Попови

Февруари-март 1974 г.