Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2015 01:57 - А е можел и да се откаже
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 948 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.01.2015 01:57


Из книгата „Любовта, която да даряваш“ Макс Лукадо Яслите А, да. Яслите. Не са ли не още една причина Христос да премисли плана? Яслите са миризливо и мръсно място. Няма теракот. Няма кислородни маски. Как ще се пререже пъпната връв? И кой ще пререже пъпната връв? Йосиф ли? Дърводелец от малък калибър, идващ от селце с една камила? Не може ли да се намери някой по-свестен баща за Божието Дете? Някой по-образован, с потекло. Някой по-престижен. Този човечец не може дори да си осигури свястна стая в хотела. Смятате ли, че притежава нужните качества да отгледа Основоположника на вселената? Исус преспокойно е можел да се откаже от всичко това. Представете си през какви промени Му се е наложило да премине, какво разстояние е трябвало да пропътува. Какво ли ще е чувството да си облечен в плът? Този въпрос ми хрумна наскоро по време на една игра на голф. Докато чаках ред пред последната дупка, реших да си почистя топчето. Клекнах долу и забелязах, че то е попаднало насред цяла купчинка мравки. Сигурно бяха десетки. Катереха се една през друга. Като една малка, жива черна пирамида, висока около два пръста. Не зная какви мисли Ви хрумват на вас, когато видите мравуняк, докато играете голф. Но ето какво се завъртя из моята глава. Ехо, господа, защо сте се накачулили така един върху друг? Вижте, имате си цяла поляна, цяло игрище за голф! Защо Ви трябва да се катерите по главите си, след като можете да си живеете така нашироко? Тогава ми хрумна отговорът. Тях просто ги е страх. Кой би ги обвинил? На тяхната планета непрекъснато Вали метеоритен дъжд. На Всеки няколко минути огромно бяло кълбо бясно се врязва в тяхното битие. Бам!Бам!Бам! A когато бомбардировките престанат, идва втората вълна, още по-големият ужас - огромните гиганти с грамадните ятагани. Как да не си изкараш акъла? Дори и да успееш да оцелееш под тромавите им крайници и свистящите ятагани, след кратка почивка започва новият метеоритен дъжд. Тези полянки просто не са място за мравки. Затова аз реших да им помогна. Наведох се възможно най-ниско, за да ме чуят по-добре: - Елате с мен. Ще Ви покажа къде можете да се преселите на спокойствие. Знам едно идеално местенце, тъкмо като за вас. Никоя от тях обаче дори не погледна нагоре към мен. - Ехо, мравчовци! - опитах за втори път. Отново никаква реакция. Тогава внезапно ми хрумна, че аз изобщо не говоря техния език! Аз просто не знам мравешки. Добре познавам езика на мръвките, но си нямам ни най-малко понятие от езика на мравките. Тогава как щях да осъществя връзка с тях? Имаше само един-единствен начин. Трябваше да се превърна в мравка. Трябваше да добавя „мили" думи към ръста си и да се смаля до един и осемдесет милиметра! Трябваше да преместя десетичната запетая от теглото си с пет знака наляво. Да заменя моя макро свят за тяхното микро битие. Да се откажа от бургерите за сметка на бурените. Замислих се над алтернативата и казах на мравките: „О, не, благодаря!". Освен това беше дошъл моят ред да играя. Любовта преодолява разстоянията. Но Христос прави нещо далеч по-грандиозно. От безбрежната Вечност Той се свива В пределите на нашето Време, само и само да може да осъществи контакт с нас. А не Му се е налагало да го прави. Можел е да се откаже. Във всеки един миг от начинанието си Той е можел да прекрати цялата операция. Само след един поглед към размера на утробата е можел да спре. Само при мисълта колко мъничка ще стане дланта Му, колко пискливо ще зазвучи гласът Му, колко гладен ще се чувства стомахът Му, Той е можел да прекрати всичко. Още при първия дъх на смрадливите ясли, при първия полъх на студения вятър. Още при първото одраскано коляно, при първата пролетна хрема и първата мухлясала питка е можел спокойно да се обърне и да се прибере вкъщи. Когато е видял мръсния под на дома им в Назарет. Когато Йосиф му е дал да свърши първата работа вкъщи. Когато другите деца са дремели по време на четенето на Тора - на Неговата Тора! Когато някой съсед е произнасял името Му напразно. Когато някой ленив земеделец е обвинявал Бога за слабата реколта. Във всеки един от тези мигове Исус е можел да вдигне ръце и да извика: „Край! Стига толкова! Връщам се Вкъщи!". Но не го е направил. Не го е направил, понеже Той е любов. А „любовта... Винаги устоява" (1 Кор. 13:7. Той е устоял на огромното разстояние между нас. Но не само това. Той е устоял и на нашата съпротива срещу Него. „Ние видяхме славата Му." Какво е искал да каже Йоан с тези думи? Дали е съзирал в Христос отблясъци от небесния свят? Откъслечни, но незабравими искри от една друга вселена. Възможно ли е Христос от време на време да е повдигал за миг завесата на човешкото си естество, пропускайки някой и друг лъч божествена слава да пробие до нашия свят? Един от редовните посетители в нашата църква се казва Дейвид Робинсън. Той е огромен човек. Когато се изправи в цял ръст, стига почти до 2,20 м, а тежи не повече от 90 килограма. В цялото му тяло има не повече от 6% мазнини (докато при мен толкова има само в едното ми бедро). Дейвид е играл в M B A, вдигал е шампионската купа и многократно е избиран в отбора на звездите по баскетбол. Но освен всичко това има и нещо още по-важно. Дейвид пламенно обича Бога и умира да бъде сред малки деца. Затова сигурно няма да ви е трудно да си представите следната картинка. Големият Дейвид Робинсън с огромното сърце и грамадните ръце се съгласява да играе баскетболен двубой срещу едно шестгодишно момиченце. Ей-така, за майтап. Тя го моли да поиграят и той склонява. Двамата са на едно и също игрище, с една и съща топка, в една и съща игра. Но всички зрители са наясно, че този Дейвид не е същият като онзи от N B A. Този Дейвид е смирен. Спокоен. Сдържан. По един начин играе той срещу Шакил, по съвсем друг - срещу това момиченце. Представете си сега, че някой тиквеник вземе да се присмива на малкото момиченце. Приближава се отстрани и започва да й се подиграва. Идва на игрището, взема топката и започва да дриблира около нея, за да й покаже, че тя изобщо не може да играе както трябва. Дори хвърля топката към нея с такава сила, че детето пада на земята. Знаете ли как би реагирал Дейвид в този миг? Сигурно през следващите няколко секунди той отново ще се превърне в онзи Дейвид, когото познавате от екрана. Сигурно ще поеме хвърлената ръкавица и ще схруска нахалния тиквеник за закуска. И за миг, за един кратък миг, истинският Дейвид ще се открие на света. (Благодарен съм на Дж. P. Васар за това сравнение, както и на Дейвид Робинсън за съгласието да използвам името му за него. Познатите на Христос ще потвърдят, че в отделни моменти, съвсем за кратко, истинският Исус също е откривал лицето Си на света. През по-голямата част от времето Той се държи сдържано. Но от време на време повдига крайчеца на завесата. От време на време Той просто не издържа волностите на своя противник, нахалния тиквеник от ада. Когато една буря изкарва акъла на учениците Му, Той повдига завесата с две думи: „Млък! Утихни!". Когато един смъртен случай разбива сърцата на близките Му приятели, Той се изправя пред пещерата и отново повдига завесата: „Излез!". Когато коварна болест съсипва радостта на Неговите деца, Той докосва прокажения с неземна власт: „Бъди здрав!". „За един кратък миг - въздъхва Йоан, когато записва тези думи - ние видяхме славата Му." Подобно на Йоан някои от познатите на Исус също остават поразени от видяното. Други обаче не му обръщат голямо внимание. Не забелязват отблясъците от Божията слава. Каквито и да са техните причини, те не обръщат внимание на видяното. Как реагират те? „Те Му се присмиваха" (Мат. 9:24). „Мнозина от тях казваха: Бяс има и е луд; защо Го слушате?" (Йоан 10:20). Други „Го хулеха, като клатеха глави" (Марк 15:29). „Фарисеите, които обичаха парите, чуха всичко това и се присмяха на Исус" (Лука 16:14. Векове преди него Исая пророкува, че Исус ще бъде „както човек, от когото хората отвръщат лице, презрян беше и за нищо не Го счетохме" (Ис. 53:3). Йоан обобщава посрещането на Исус по следния начин: „Той беше в света и светът бе създаден чрез него, но светът не го позна. Той дойде в собствения си свят, но народът му не го прие" (Йоан 1:10-11. Как е изтърпял Христос подобно отношение? Във всеки един миг Той е можел да каже: „Край! Стига толкова!". Защо не го е направил? Какво Го е възпряло? Чудя се дали Лий Йелпи няма да знае отговора. Лий е пенсиониран пожарникар, цял живот служил на Ню Йорк. Двайсет и шест години от живота си той е подарил на този град. Но на 11 септември 2001 г. той подарява нещо много по-скъпо. Подарява собствения си син. Джонатан Йелпи също е бил пожарникар. Когато двете кули рухват, той е там. Пожарникарите са изключително лоялна общност. Когато някой от тях загине при изпълнение на служебния дълг, тялото му се оставя там където е, докато не дойде друг пожарникар, който познава мъртвия. Тогава той идва на местопроизшествието, вдига другаря си и го отнася. Когато Лий научава, че неговият син е загинал, той знае, че е негова отговорност да открие тялото му. Затова отива на широкото шестнадесет акра гробище и започва да копае заедно с десетки други пожарникари. На 11 декември, вторник, цели три месеца след тежкото бедствие, тялото на неговия син е намерено. А Лий е на мястото, за да го отнесе, както подобава. (Debora Hastings, "Firefighters" Reward: Carrying Son"s Body", San Antonio Express News, 14 Deсеmber 2001, sec. 17A.) През цялото това време нищо за миг той не се предава. Нито за минута бащата не престава да търси своя син. Не желае да се откаже от издирването. Защо? Защото любовта му към неговия син е по-силна от болката от издирването. Не може ли същото да се каже и за Христос? Питате защо не се е отказал? Защото любовта Му към Неговите деца е по-силна от болката от пътешествието. Той е предприел всичко това, за да ви измъкне. Вашият свят е рухнал. Затова е дошъл Той. Вие сте били мъртви, погребани в пепелището на греха. Затова е дошъл Христос. Защото ви обича. Затова е дошъл. Затова е преодолял цялото разстояние. „Любовта... всичко търпи" (1 Кор. 13:4-7, курсивът е мой). Затова е превъзмогнал и нашата съпротива. „Любовта... всичко претърпява" (1 Кор. 13:4-7, курсивът е мой). Затова е предприел и последната решителна стъпка -Въплъщението. „Бог направи този, който нямаше грях, да стане грях заради нас, за да може чрез него да станем праведни пред Бога" (II Кор. 5:21. Защо е направил това Исус? Може да има само един отговор, И той се състои от една-единствена дума. Любов. А любовта на Исус „всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи" (1 Кор. 13:7). Помислете за момент върху тази мисъл. Преглътнете я. Попийте я. Оставете я да проникне в сърцето ви. Сега не е време за срамежливи глътки. Сега е време да пиете жадно и ненаситно. Време е да позволите на Неговата любов да покрие всичко във ВАШИЯ ЖИВОТ. Всички тайни. Всички болки. Всички онези отровни часове и тревожни минути. Всички онези утрини, когато сте се събуждали до непознат човек - нека Неговата любов да ги покрие изцяло. Всички онези години, които сте пилели в предразсъдъци и високомерие - нека Исус да ги скрие с любовта Си. Всяко нарушено обещание, всеки приет наркотик, всяка открадната монета. Всяка груба дума, всяка грозна дума, всяка грешна дума. Неговата любов е способна да покрие всичко. Позволете й да го стори. Проверете дали е бил прав псалмистът, когато пише, че Бог го е затрупал с „обич и милост" (Пс. 103:4. Представете си един огромен камион, натоварен с любов. Вие сте застанали току зад него. Бог повдига каросерията и любовта започва да се изсипва. Отначало става бавно, после все по-бързо и по-бързо, докато накрая не се озовавате зарити до шия в любов. - Ей, къде се изгуби? - ви пита някой отстрани. - Тук съм, затрупан до шията с обич! - отговаряте вие. Позволете на Божията любов да покрие всичко. Позволете й заради самия Него. За слава на Неговото име. Позволете й заради самите себе си. Заради мира във вашето сърце. Ей позволете и заради околните. Заради хората във вашия живот. Нека Божията любов да засипва вас, за да можете вие на свой ред да ги засипвате с вашата. Приятели, сега прекъсвам този разказ, В който се говори за любовта и доброто.  Размишлявам, и спомням си делото на Христос! Божият Син, който остави небесното Си царство, за да стане човек подобен на нас. Великият Исус, с огромното сърце, дойде, за да помогне на теб и на мен.  Призовани сме да бъдем състрадателни към другите по пoдобие на Него. Още да бъдем милостиви, и да общуваме в мир с хората около нас. Исус ни остави съвършен пример как да живеем добър, и угоден на Отец живот Ще попитате, А за любовта? Ето отговарям ви веднага, За любовта ли?  Той копнее да ни дарява любовта Си, а ние? Източник: www.gracebg.org


Тагове:   макс лукадо,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693803
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031