РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

„Защото Божията благодат, спасителна за всички човеци, се яви.” (Тит 2:11)

Преди 1972 години внезапно блесна на небето Витлеемската звезда. Защото там, в оборската ясла се роди Небесният Младенец, единствената и последна надежда на страдащото от неправди, злоба, болести, грях и смърт човечество. И защо вече две хилядолетия не се изморяваме за празнуваме това уникално събитие – началото на новата ера в историята на света?

1.       Защото Господ Исус ни изяви Бога.

Бог, тази най-велика мисъл, идея и действителност, е скрит за нас. Напразно се старае човек да познае Бога с разума си. Но ето милост, когато Творецът създаде човека по Свой образ. Но още по-велика бе тя, когато дойде Синът Му. С това Бог навлезе в нашето съзнание. И колко сме богати, имайки образа, славата и примера на човека! Мислейки за Бога, ние си представяме Исус. Представяйки си Исус, ние мислим за Бога. Бог слезе на земята. Облече нашата плът. Говореше нашия език. Сподели живота и страданията ни. Понеже човек не може да стане Бог, Бог стана човек. Защото земята не стана небе, небето озари света.

2.       Защото Господ Исус олицетворява Бога – Любовта.

Ние всички разбираме любовта. Копнеем за нея. Само чрез нея се разбираме и си хармонизираме. Единствено сърцето може да преживява Бога. Но само Исус ни Го яви, като прощаваща любов. Вижте колко високо Бог цени човека, когото ние често презираме! За езичника боговете са врагове. Те го мразят, завиждат му, пакостят му. Затова той трепери от страх пред тях и търси начини да ги умилостиви. Но Исус ни учи, че Бог е любов. Мнозина си мислят: Щом Бог ни обича трябва да ни подсигури лек  живот без страдания и болки. Подобно нещо Той не даде даже на Своя Син. Бог толкова възлюби света, че даде Сина Си. Ето мерилото за Любовта. Не угодничество, а жертва. Религията доказва, че човек търси Бога. Христос обаче ни яви, че Бог търси човека. И ако ние като загубената овца правим няколко крачки към  Добрият Пастир, то Той е изминал големи разтояния, за да ни намери в пустинята на греха.

3.       Защото Господ Исус е знамето на нашето спасение.

„Дойдох не да съдя света, но да го спася.”, заяви Той. Без Христа света погива. Великият Айнщайн твърди: „Ако светът знаеше колко малко още има да живеем, не би бил тъй спокоен.”  Мнозина инстиктивно усещат, че ги чака гибел. Земните неща нито осигуряват, нито задоволяват. Имаме познат. Притежава апартамент, лека кола, телевизор, красива жена, но не е доволен. Какво му липсва? Всичко, щом влачи веригите на греха. Който не се е ужасил от своя грях, не познава Бога на правдата и святостта. За да ни спаси от тинята на греха и пламъците на престъпленията, Исус слезе в нашата кал, втурна се в пожара на злото. Чудно ли е, че Той грозно пострада? Той откри сред клоните на черницата грешния Закхей и му подари спасение. Срещна блудницата и я новороди чрез опрощение. Докосна прокажени и всякакви болни, и ги излекува. Намери разбойника на кръста и го прие в небесния рай ...

По време на бомбандировките едно семейство било затрупано в мазата. Трябвало измъчени да чакат в пълен мрак. Внезапно едно от децата извикало: „А, виждам светлина!” Радостта била неописуема. Спасителната команда ги открила. Така и днес терзана от грях душа преживява срещата със спасителната благодат – Господ Исус.

4.       Защото Господ Исус е последната дума на Бога.

Бог даде всичко. Повече от това, което беше и донесе Исус, Той няма какво да даде. Ето защо, който Го презира, е осъден. Спасителят е великата Божия амнистия. Който Го отхвърля, остава в затвора на греха. Ето простряната за примирие Божия ръка. Който я отблъсква, остава Божий враг. Върху него тежи Божият гняв. Бог няма какво повече да му предложи. Божията благодат, спасителна за всички човеци, се яви и ни учи да се отречем от нечестието и световните страсти, и да живеем праведно и благочестиво в настоящият век. Но как я приехме? Дали с радостни възклицания, арки и тържествени химни? Не! С извадени мечове, свити юмруци, заплювания, жесток побой, трънен венец, груб дървен кръст. Ето нашите привети! Чудно ли е, че световните страдания нямат край? Но любовта си остава любов. Тя се жертва и прощава на всеки, който се кае.

А ние как я приемаме? Исус и днес е бездомник, няма къде глава да подслони. Но има дом, в който може да живее – твоят дом. Има храм, където да владее – твоето тяло. Има ясла, в която би се родил  - твоето сърце.

Мила душо, ти си призована да живееш с Исус вечно в новото небе и в новата земя, а не в ада. Затова бъди Божие чадо, а не роб на дявола. Отвори сърцето си! Приеми Спасителя, Този най-скъп рождествен дар от Бога за теб!

Честито Рождество Христово! Благословена Новата 1973 година, ви желаят вашите предани: Елзи и Симеон Попови.

Декември 1972 г., Шумен

Честито Рождество!
Слава во вишних,Спасител се роди!

Защо бе,глупава душо,която/който си гласувала с отрицателен глас,си си натворил това зло дело върху себе си!
Жената те е поканила в дома си и те е благословила със Словото и дарбите и даровете на Святият Дух,които са безкрайна мощна положителна сила и енергия,а ти,безумецо и безразсъдник,си трансформирал тази енергия с мерзостта си на минусовия си глас,в минусова енергия,като по този начин си вкарал в себе си ужасна разрушителна черна енергия и бомба и ти взривят и разрушат и твоята,и на близките ти крехка био–енергетика,от която зависи 100% здравето и живота ти!

Бягай в храма и проси прошка в разкаяние от Исус и Богородица,които ги боли най–вече за такива като тебе,иначе е сериозна работата!

Бъдете благословени!
Исус и Мария ви обичат!