КОГАТО ХРИСТОС, НАШИЯТ ЖИВОТ, СЕ ЯВИ ...
„Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.” (Колосяни 3:4)
Когато се подготвях за проповедта и размишлявах върху тези думи, просто не можех да разбера как е възможно само в няколко думи Бог да вложи такова богато съдържание и си казах: „Ние би трябвало да разглеждаме тези думи на колене, защото не е възможно пред онова величие, което те съдържат, да стоим някак си студено, равнодушно, без пълно вътрешно участие.” Днес ние имаме вторият адвент. Както виждаме на нашето елхово клонче има две свещички. Това е вторият неделен ден от онези четери неделни дни, които предхождат нашия чуден празник Рождество Христово. За днешният ден е определено от църквата да се говори за второто пришевствие на Исус Христос, за Неговото второ идване, което създава една чудна и радостна надежда в сърцата на хората.
Второто идване на Исус Христос е една обширна тема. За нея са писани много книги. Естествено, не е възможно да разгледаме този предмет изчерпателно в една-единствена проповед. Ето защо трябва да се задоволим само с някои отделни страни, които всъщност се съдържат и в нашият текст, който прочетохме тази сутрин.
Второто идване на Исус Христос е една величествена тема, една чудна надежда, която се съдържа и в този стих. Апостол Павел пише тези думи от римския затвор – затворник, но от устата му се леят божествени слова. Ние четохме част от тях. Съдържат нещо много затрогващо. Представят на своите читатели един живот, който няма нищо общо с нашия грешен и нечист ежедневен живот. Живот, на който ние сме призовани, към който щем-нещем, се приближаваме с всеки ден. И той вижда Христовото идване, Христовото явление. Павел видя Христа когато преследваше младата църква. Исус му се яви: „Кой Си Ти, Господи?”, пита поразен Христовият враг Савел. „Аз Съм Исус, Когото ти гониш!” Колко страшни думи за този Христов враг! О, драги братя и сестри, днес в света има много врагове, много хора, които мразят Христа. Защо Го мразят? Какво зло им е сторил Той? Не могат да кажат. Но един ден те ще чуят: „Аз Съм Христос, Когото ти цял живот мразеше и гонеше, и търсеше да премахнеш.” Какво ще преживеят те? Савел ослепя. Каква ще бъде тяхната участ? Исус се яви по-рано като човек, като Божият Агнец. Защо? Трябваше някой да носи греховете на света и сигурно това невинно, кротко и тихо същество е агнето. Той се яви като Божият Агнец. Вторият път ще се яви като Съдия в слава. Нещо, за което ние нямаме представа. Човечеството е преживяло много изненади, но тази изненада – второто пришевствие на Исус Христос, когато Той ще се яви на бял облак в слава, придружен от безброй много Свои светии – това нещо, в което апостолът е много сигурен, ще стане, когато Христос, нашият живот се яви. Той не каза кога. Няма дата. Апостола и той не знае точното време, но е уверен, че ще стане.
Има неща, които ние знаем, че ще станат, но не знаем кога. Например, аз зная, че ще умра. Може ли някой да каже, че не е вярно? За мене това е нещо абсолютно сигурно. И все пак не зная кога ще се случи това. Така е и с Второто идване на Господ Исус Христос. От средствата за масова информация ние научихме за природната катастрофа, която се случи в Колумбия. За няколко минути един град беше покрит с лава, тиня и вода. Според някои загиналите са 21 000. Други казват, че са 25 000, а трети вярват, че жертвите са 50 000 души, тъй като никой не знаел колко точно души живеели в града. Преди да стане изригването на вулкана, който залял с лава града и после придошла вода, имало боботене, чували се леки гърмежи, усещали се слаби земетръси, но хората били свикнали с тях. Някои предупреждавали: „Градът трябва да се евакуира!” Лесно ли е това? Трябват много пари. Най-после, след много молби изпратили сеизмолози. Дошли със своите инструменти и ги разположили тук-там из планината. На другият ден изригнал вулкана и лавата помела всичко по пътя си, включително апаратурата и учените-сеизмолози. Знаели, че ще се случи нещо, но не знаели кога. Какво трябва да е нашето заключение? Според някои – да се опънем и да спим, да си гледаме работата и да не ни пука. Според други – да вземем всички мерки, тъй щото онова, което очакваме, да не ни намери неподготвени.
Астрономите много точно определят изгряването на слънцето, неговото залязване, затъмненията – лунни или слънчеви. Но има някои неща, които не могат да се предрекат – например, кога ще има земетресение. Някои може да попитат: „А идването на Исус Христос кога ще стане?” Апостолът отговаря: „Когато се яви Христос, вашият живот.” Няма „ако се яви”. Няма „в случай, че се яви Христос”. Няма колебание. Няма съмнение. „Когато Той се яви.” – непременно ще се яви. Сега Той не се явява. След Възнесението Господ Исус не се яви повече. Имаше няколко изключения – Савел, пътувайки към Дамаск, видя Исус. Апостол Йоан, който беше заточен на остров Патмос заради вярата си, видя Исус. Големият индийски проповедник Саду Сундар Синг казва: „Христос ми се яви. Показа ми раните на ръцете Си.”, но това са изключения. Нещо необикновено, със специална мисия, със специална задача. Но когато се яви Христос ... и тогава апостолът казва още нещо: „Нашият живот!” Какво е нашият живот? Христос! Апостолът казва: „За мене да живея е Христос!” Той е съдържанието на моя живот, т.е. душата ми прелива от любов към Господ Исус Христос. Той обладава мислите ми; Той ръководи поведението ми; Той поставя чрез Святият дух думи в устата ми. Христос е моят живот. Какво нещо е животът? Знаете ли, че учените не знаят какво нещо е живота? Те не могат да дадат определена дефиниция на въпроса: „Що е живот?” И въпреки всичко, всички ние живеем. Всички ние ожидаме за живот. „Какво искаш, какво е твоето намерение?”, попитах веднъж един беглец. „Искам да живея.”, ми отговори той. Разбрах, че беше прав. Ние искаме да живеем не само телесен, плътски живот, но искаме да живеем и духовен живот, наситен с духовно съдържание. Затова се черкуваме, затова се срещаме, затова четем Божието Слово, затова се молим, защото искаме да живеем един живот по Бога, да се радваме на нашата вяра, на нашата надежда и на нашия живот. Срещам хора, които казват: „Аз нищо не разбрах от живота.” „Какво ти липсва? Пари имаш ли?” „Имам.” „Работа имаш ли?” „Имам.” „Какно ти липсва тогава?” И той не знае. „Ти не ми каза какво ти липсва. Ти нямаш Исус и няма за какво да живееш. Как ще разбереш нещо от живота, като нямаш Исус, като нямаш най-важното, най-същественото?”
Ние знаем защо живеем. Защо? Защото Христос е нашият живот. Той е невидим, но е нашият живот. Той действа скрито, тайно и все пак ние го преживяваме дълбоко в сърцата си. Вие виждате ли каква е любовта, верността? Що е искренността? Ами подлостта? Що е зависта? Тези неща ние не виждаме, но дълбоко в душата си ги усещаме и преживяваме като богатства или като вътрешни рани, като наслаждение или като наказание. Сега, преди Рождество в много държави стават трескави приготовления за празника. Там всеки член на семейството приготвя някакъв подарък за другите членове на семейството. И всеки прави това тайно и скрито. Скрива онова, което е приготвено и на 24 декември, когато украсяват своятя домашна елха, те поставят подаръците около нея. Това е един чудно радостен момент, когато всеки получава онова, което е предназначено за него. Една приятна изненада.
Апостолът казва: „Когато Христос, нашият живот се яви.” (сега не се явява), но Той ще се яви в слава с много, много ангели. Пред нас обаче стои един много важен въпрос: Къде ще бъда аз, къде ще бъдеш ти когато дойде Исус? Има място за всички хора не само на земята, но и във вечността. Къде ще бъдем ние, пита апостола. „Тогава вие ще се явите с Него.”, т.е. заедно с Него. Мнозина мислят, че когато Той дойде, ние като разумните девици със запалени светилници ще отидем срещу Него, за да Го посрещнем. Апстолът представя съвсем друга картина: „Вие ще се явите с Него!” И когато Юда, братът Господен, пише в своето послание видението за Енох, този старовременен праведник, който е казал: „Ще се яви нашият Господ заедно със Своите светии.”, аз не мога да си представя тази картина. Моята способност да си представям не ми дава тази възможност. Той ще се яви не сам, а с антураж. Неговият антураж, Неговите придружители ще бъдат Неговите ангели, но ще бъдат и Божиите чада. С други думи Исус Христос предварително вече ще е дошъл да вземе Своите, да ги вземе от тая земя чрез първото Възкресение и тогава всички заедно – Неговата църква и Божиите ангели ще се явят в облака.
Пътувал съм няколко пъти със самолет до София. За мене това беше особено духовно преживяване. Имал съм възможност да наблюдавам земята от голяма височина. Отначало се виждат пътищата, къщите като малко точки и пр. Веднъж самолета пристигна малко по-рано в София и направи кръг над столицата. Това беше нещо, което не мога да забравя. Отгоре видях дори хубавите, величествени здания като храма Александър Невски и си казах: „Един ден, когато Бог ми даде тази възможност да Го придружавам при неговото второ идване, така ще мога да гледам към земята, към нейните жители и в слава да се приземя.”
Когато Христос беше на земята, пътуваше с голяма група от ученици – 12 или 70 понякога. Имаше и жени с Него, които Го придружаваха. Не пътуваше никога Сам. Но Той беше начело. Винаги имаше антураж.
Така казва апостолът: „И вие ще се явите в слава.” Какво значи това да се явим ние в слава? Не зная. Защо? Защото не съм го преживял. Обаче можем ли да разберем нещо от Божието Слово? Къде? Когато Христос се преобрази на Планината на преображението, Той се яви на учениците Си в слава. За този момент евангелист Матей пише: „Неговите дрехи станаха бели като светлината на слънцето и лицето Му се преобрази като слънцето.” Евангелист Марк казва за същият момент: „Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може да избели.” Лука разказва: „Като се молеше Исус, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана като блясък.” Това е всичко, което мога да кажа за това, какво значи ние да се явим в слава. Сега ние не сме в слава. Ние сме обикновен житейски вид. Между нас и обикновените хора в света външно няма никаква разлика. Външно – да.
Можем да си послужим с един пример: когато Христо Ботев тръгва със своята чета, от различните пристанища на малки групи се качвали на същият кораб неговите четници. Всички като обикновени пътници, като градинари. Всички носели по един сандък. Чудно е, че тези съндъци не са привлекли вниманието на тогавашните митнически власти. В тях са били техните въстаннически одежди и оръжия. Когато наближили Козлодуй се чула тръба. последвало трошене на съндъци. След малко всички, облечени като въстанници, въоръжени застанали на палубата зад своят вожд Ботев, облечен като воевода.
Сега ние живеем така. Няма рязлика. Но един ден, когато ще се явим в слава, ще се явим преобразени в един славен вид, в нов вид.
Тогава Христовата църква ще получи своята награда. Какво очакваме ние, когато отидем при Бога – награда или осъждение? Наградата се дава на онзи, който живее с живота си Христос. Той дава на Своите Си тази награда.
Историята ни говори, че един римски пълководец на име Паулус – много прочут на времето си, защото воювал против македонският цар Персей и го победил, разгромил армията му и присъединил неговата държава към римската империя, бил награден. Знаете ли с какво? Със златни корони, 500 па брой. 500 златни корони! Дали ги е носил всичките, къде ги е съхранявал? Защо са му били толкова много корони? Но, мисля си аз, 500, 5000 златни корони, които светът може да даде, са нищо в сравнение с венеца на живота, който Бог, праведният Съдия, дава на онези, които Го обичат. Той ще се яви в облака и ще слезе на земята. И тогава край. Край на какво? Край на страданията, на болестите, край на греха. Край!
Нашата молитва, с която ние се молим: „Да дойде Твоето царство.”, ще се изпълни. Нашето желание ще се осъществи. Едно бъдеще, както казва ангелът на Дева Мария: „И неговото царство (царството на Този, Когото ти ще родиш) няма да има край!” Знаете ли какво значи за мен и за теб тази надежда, това очакване: Второто явление на Исус Христос като Съдия? Тази надежда е един фар в бурите на житейското море, фар, от който се излъчва светлина и ни се казва: „И ние очакваме едно светло бъдеще.” Тази надежда е един будилник, който събужда заспалите съвести. Събужда инертните, ленивите души и ги насърчава към един деен живот. Той иска ние дейно да очакваме този момент, когато ще ни вземе при Себе Си, за да ни присъедини към Своите, които ще Го придружават през вечността. Четниците на Христо Ботев приготвяха отдалеко своите въстанически дрехи. Словото ни казва: „Изработвайте вашето спасение със страх и трепет.” Бъдете и вие винаги готови. Ние сме готови тогава, когато вършим онова, което Той очаква от нас. Ние сме готови тогава, когато не пропускаме ден, без да четем от Святата Книга – Библията и да обогатяваме душите си с небесни истини. Ние сме готови тогава, когато молитвата е наша всекидневна практика, започваме и завършваме деня с благодарствена молитва към Бога. Ние сме готови тогава, когато сърцата ни преливат от любов към Бога и към ближния, готови да прощаваме и да му бъдем помощ във всяко отношение. Нека Бог да ни благославя! Амин!
Нека да се помолим!
Спасителю Исусе, Ти, Който Си наш Ходатай пред Бога Отца, ние се обръщаме към Тебе с благодарност за онова, което Ти влагаш в тази чудна надежда, която ние имаме в Тебе за Твоето Второ пришевствие тук на земята. Ние знаем, че Ти Си приготвил за нас места около Себе Си. О, Боже наш, ние Те молим да не би определените места за нас от Тебе да останат празни, понеже не сме пожелали да ги заемем, не сме пожелали да ги приемем от Теби в сърцата си, още тук на земята. Благослови всяко едно сърце. Благослови всеки един от нас. Ние искаме всички да преживеем тази чудна радост – да Те срещнем когато ни повикаш, и да заемем нашите места след Тебе при Твоето идване тук на земята. Да бъде благословена тази радостна надежда. Да бъде благословено Твоето Свято Слово, което е светилник в нашият земен път. Да бъде благословена и Святата кръв на Господ Исус Христос, която ни очиства от всеки грях и ни прави достойни да заемем местата си, които Ти ни определи. В името на Исус просим това. Амин!
Пастор Симеон Попов
8 декември 1985 г.
