Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2014 08:00 - РОЖДЕСТВЕНАТА РАДОСТ
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 423 Коментари: 0 Гласове:
0



РОЖДЕСТВЕНАТА РАДОСТ

„Но ангелът рече на овчарите: „Не бойте се, защото ето благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.” (Лука 2:10)

Често наблюдаваме интересни небесни явления: падащи звезди да речем; в атмосферата навлизат тела от междупланетното пространство, които движейки се със шеметна бързина се запалват във въздуха и изгарят. По-големите не изгарят напълно и падат на земята. Наричат ги метеорити и учените ги изучават с голям интерес.  Думите, които прочетохме преди малко са също метеорити. Небесни пратеници, светли Божии ангели ги донесоха. Затова човечеството вече 2000 години неуморно се спира на тях. Черпи сили за ежедневието, утеха при изпитания, насърчение в страдания. Рождество Христово! Каква велика чест! Част от небето, от вечността, облечено във времето, донесено, поставено сред нашия обикновен, сив живот.

Имаме текста на първото Рождествено богослужение. Проповедникът бе небесен ангел. Небесното войнство изпълни песните. Богомолци бяха овчарите. Природата бе църква. И започна радостно свидетелство, мисионерство. Как да се забрави това?

1.       Радостта е жизнена необходимост. Създадени сме за нея.

В желанието за живот идва и желанието за радост. От очите ни искри стремеж към радост. Тялото се храни с хляб. А душата – с това, което я радва. Радостта е слънце. Растение без него жълтее.  Душа без радост линее. Тя е извор на сила. Символ на радостта е палмата, която олицетворява победата. Случайно ли е това? Как се преобразява болната, наскърбена душа, щом я озари слънцето на радостта! Всички обичаме да носим радостни вести. Но страдаме, ако трябва да кажем нещо скръбно.

Напоследък живота коренно се промени. Пътуваме бързо. Живеем комфортно. Учим лесно. Обличаме се елегантно. Знаем много. Развличаме се разнообразно. Но къде е радостта? А тя трябва да расте. „Пътят на праведните е като виделината на разсъмването, която свети все повече и повече, докато стане съвършен ден.” Който мисли, че може без радост, лицемери, а това става за сметка на истината.

2.       Истинската радост получаваме като срещнем Божият Син.

Когато видяха Божият Син, ликуваща радост изпълни сърцата на овчарите. И я споделиха с всички. Те преживяха нечуваният факт: Спасител дойде на света! Каква радост за всеки, който погива! Имаме много учени, инжинери, техници, държавници, лекари, художници, философи. Но Спасител е само Един. Оттук и щастието, когато Той дойде.

И какъв странен вид имаше Той! Виждаме Го като най-малък, а беше най-велик. Каза, че дойде да служи, а император Август пръв Му послужи. Демонстрира неограничената Си власт и заповяда всеобщо преброяване на империята, като с това изпълни Божият план и пророчеството. Исус беше най-беден, но обогатява всеки, който вярва в Него. Лежеше в груба ясла, в нечист обор, но и най-скъпият палат не е достоен за Него. Прости овчари първи Го приветстваха. Но всяко коляно ще се преклони пред Него. Посрещнат бе с корава, люта омраза. Поруган, оплют, публично унизен. Но жъне непреходна слава на небето и на земята. Прикован бе на груб кръст, зверски убит, но живее за вечни векове. Трябваше не човек да стане бог, а Бог да стане човек. Но не като великан, за да плаши човека с огромната си сила. Не като свръхгений, за да ни порази с ума Си. Виждаме Го като малко безпомощно дете. Така говори любовта, която пленява сърцата ни, за да ни спаси.

Бог е любов. Обича мен. Обича и теб. Обича света, този долен, подъл, паднал, грешен, блуден, враждебен Нему свят. И му подари Сина Си. В яслата Бог постави сърцето Си. Какъв чуден дар! Всеки, който Го приеме, се изпълва с небесна радост. И ангелите се радваха. Но тяхната радост бе отражение на радостта, бликаща във великото Божие сърце. Той преживял това, което знаем от думите: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава. Затова на Рождество всички коленичим в дълбоко благоговение около яслата, заедно с овчарите и мъдреците.

3.       Рождествената радост е за всички.

Земните радости са ограничени и не стигат. Непълни са. Бог дава радост на всеки, който повярва. Той даде Евангелието – благата, радостна вест, на всички хора. Тя не е за ангелите, защото те не се нуждаят от нея. Не е за демоните – те не я искат. Дали е случайност, че понятието „радост” се среща точно 365 пъти в Светото Писание? Не ни ли показва това, че Бог предлага за всеки ден на годината по една радост?

Както с нечиста ръка не може да се измие прозорец, така и навъсеното сърце не може да върши добро. Като музика на доброто радостта е в очакване, търси да благодари. Побеждава страха, този страшен гнет, превъзмогва скърбите и влага песен в устата. Император Филип Втори Испански се засмял само веднъж в живота си, когато на 23 август 1572 година, в Париж били заклани 100 000 протестанти. Такова злорадство е присъщо на песимиста, който вижда само болки, болести, страдания, скърби и смърт в живота. Разбира се, радостта не бива да става за сметка на нещастието на други, на нашия труд или съвест. Иначе, ще се видим съвсем обезсилени, като изтискани лимони, захвърлени на бунището.

4.       Вярата в Бога е извор на чиста радост.

Един младеж предал сърцето си на Христа и започнал живот, далеч от суетните световни наслади. Срещнал го негов познат и го запитал: „Вярно ли е, че си се отказал от всяка радост?” „Напротив” – отговорил той – „сега аз намерих истинската радост, като се отказах от моите досегашни безумия.”

Франциск от Азиси не търпял навъсени лица. Веднъж казал на свой мрачен приятел: „Братко, защо е така помрачено лицето ти? Да не си оскърбил Бога? Друга причина за скръб няма. Затова уреди отношенията си с Бога и не досаждай с лошото си настроение. Нека робите на дявола навеждат глави. Ние трябва да сме радостни, с ликуващо сърце. Ние сме Божии певци и музиканти, които издигат нагоре сърцата си и ги пълнят със свещена радост. Ако не сме радостни, напразно сме получили Спасението, този чуден дар, който Бог ни дава чрез Христа.”

След поклонението овчарите се върнаха при стадата си. В ръцете им пак бяха тоягите. Отново пазеха овцете. Ежедневието не се промени. Но каква радост бликаше от сърцата им след срещата с Богочовека! И я споделиха с всички. Евангелие значи „Блага Вест”. Евангелист – благовестител. Ако не прогласяваме радостно вярата си, приличаме на човек, който твърди, че е милионер, а се облича в дрипи.

5.       Малкият Иванчо е болен. Лекарят съветва изплашената му майка: „Тази нощ

настъпва кризата. Ако детето доживее до сутринта, ще се спаси. Но може да дойде краят. Затова – бдете.” На другият ден той отново е там. Изкачва стълбите, влиза в стаята и вижда майката все още надвесена над детето си. Тежки пердета закриват прозорците. Нощната лампа свети. Той бързо дръпва завесите, угася лампата и казва: „Вече е ден. Слънцето грее. Детето е спасено!” Стига вече отчаяние. Радвай се и благодари! Ето Рождествената вест! Спасителят се роди! Грехът е победен! Злото – превъзмогнато! Божията любов тържествува! Бог ни дава Своя най-ценен дар – Единородният Си Син.

Рождество и Нова Година празнуваме със запалени свещи по елхата. Но и  сърцата ни трябва да горят. Окован във вериги апостол Павел пише от затвора: „Радвайте се всякога в Господа! Пак ще кажа: „Радвайте се!” Нека забележим, той не пише: „Радвайте се НА Господ!”, ами: „Радвайте се В Господ!” Има голяма разлика. Ето, аз стоя пред магазина и разглеждам изложените на витрината балтони. Радвам се на изработката им, на модела и на цвета. След малко си купувам един от тях и усещам, че приятна топлина залива тялото ми. Сега вече, аз се радвам в балтона. Нека всички се радваме В Господа. Той облече душите ни в дрехата на Спасението, нека огрее сърцата ни с огъня на любовта Си, да ни изпълни със Святият Си Дух. На Рождество Бог разкри сърцето Си. Ето Неговият дар! „Давам ви Своя Единороден, Възлюбен син.” Отвори и ти сърцето си, братко, сестро! Нека се срещнат две сърца – Божието и твоето! Великото сърце на щедрия, любящ Бог и твоето недостойно, грешно, но вярващо и благодарно сърце, готово да приеме Небесния дар. И колкото повече място даваме на Святият Дух, толкова по-мощна, по-постоянна е радостта ни.

Да вдигнем щорите на нашите сърдечни прозорци! Нека Слънцето на Божието спасение безпрепятствено навлезе в нашия вътрешен мир! И когато Христос чрез Святият Си Дух се превъплати в нас, кой може да ни откъсне от Неговите обятия? Така и ние ставаме проводници, носители на Рождествената радост и заедно с овчарите и мъдреците продължаваме делото, започнато от небесният ангел на първата Коледа. Нека отнесем спасителната радост до други наскърбени, останали без Бог и следователно без надежда души.

Пълно с чиста радост рождество Христово и благословена новата 1972 година, ви пожелават вашите Елза и Симеон Попови

Декември 1971 г.  Шумен

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 739786
Постинги: 2406
Коментари: 86
Гласове: 195
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031