Живот за живот Една вълнуваща история за двама братя Преди много години се случило нещо толкова странно, толкова чудесно и толкова вълнуващо, че аз наистина трябва да ви го разкажа. В един ориенталски град живеели заедно двама братя. По-младият водел разюзден и без пътен живот. От ранна сутрин до късно през ноща той се предавал единствено на греховни удоволствия и сякаш нямал ни най-малко желание да се раздели с тях. По-възрастния брат, напротив, бил богобоязлив човек, смирен и посветен. Активно ангажиран в преследване на достойни цели той не се поддавал на греховни изкушения. Много опечален заради брат си, често - и то през сълзи - му се молел. Но по-младият нито се вслушвал в молбите му, нито обръщал внимание на сълзите му, а продължавал да води разгулен живот, погубвайки душата и тялото си. Ден след ден окаяният му начин на живот се повтарял. Той просто ""се забавлявал"" до късно през ноща, докато по-големият му брат често оставал буден в очакване на завръщането му, като през това време се молел на Бог за него. Веднъж след полунощ по-възрастния брат чул внезапно рязко почукване на вратата на дома им. Той бързо отворил и по-младият се втурнал вътре, твърде болен и разтреперен, а по дрехите му имало петна кръв. ""Спаси ме! Спаси ме!"" извикал той. Полицията е по петите ми"" .... ""убих човек!"" ... ""о, виж тази кръв""... ""това е неговата кръв!"" ..... ""О, ужас!! ..... Но как може той да бъде така скрит, че да не го открие правосъдието? Любовта е находчива Без да губи време в приказки, големия брат снел изцапаните с кръв дрехи на брат си и се облякъл сам в тях. После му сложил своите чисти дрехи и като го натикал в една странична стая, затворил вратата и зачакал събитията. Не се наложило да чака дълго. Скоро чул бързи стъпки и изведнъж полицаите влезели. ""Точно както се досетихме, ето го убиецът!"" извикал единият от тях на останалите. ""Подозренията ни и за доста други неща сочат към същата тази къща!"" Те се приближили до предполагаемия виновник и със суров, проучващ поглед единия попитал: "" Ти ли си убиецът?"" ..... но той не отговорил ни дума! ""Защо да губим време да го разпитваме "" прекъснал го друг полицай, ""само погледнете дрехите му, те издават вината му"". ""Да го отведем!"" Те вързали нещастния човек и го повлекли със себе си по един дълъг път из неосветените улици и го довели в затвора, където го пъхнали в мрачна дупка до сутринта През цялото време затворникът не издал нито звук. На сутринта те дошли да го разпитат, но единствения отговор бил: ""Знам, че трябва да умра за това престъпление и колкото по-скоро, толкова по-добре."" Няколко дена по-късно той бил заведен пред съда. Съдията се взрял в изцапаните му с кръв дрехи и казал: ""Няма нужда от повече улики в този случай - всичко е съвсем ясно."" ""Имате ли адвокат?"" ""Не, нямам,"" отвърна обвиняемият. ""Желаете ли да кажете нещо в своя защита?"" ""Не, не желая"", отговорил ясно и с решителност в гласа благородният брат и навел скромно главата си, за да не издадат очите му неговата невинност. Процесът бил набързо приключен и го осъдели на смърт. В навечерието на екзекуцията затворникът съвсем неочаквано започнал да говори. Поискал началника на затвора да го посети. Когато той влязъл в килията му, човекът казал умоляващо: "Ще бъдете ли така добър да се съобразите с последното желание на един чийто живот е почти свършен? Имам нужда от лист хартия мастило и писалка, за да напиша едно писмо, а също и восък за запечатване и ще ми обещаете ли пред Бог, че няма да разчупите печата но ще изпратите това писмо след смъртта ми до онзи до когото ще бъде адресирано Бъдете уверен, че ад това не се крие лошо намерение - душата ми утре ще застане пред Бога и аз не мога да изговоря лъжа в последния си час." Тъмничният началник внимателно разгледал лицето на осъдения човек. Той не се осмелил да се усъмни в думите му и не му дало сърце да откаже на тази молба. Изглеждало сякаш цялата душа на затворника се била изляла в нея. Той стоял тъй тих, тъй кротък, а в очите му като, че ли блестяла ярка свръхестествена светлина. Сам началникът донесъл всичко, което затворникът пожелал да изпълни вярно, всичко за което бил помолен от този човек, очакващ смъртта. Вечерта, когато проверката на килиите била направена спрели до тази на осъдения мъж и мълчаливо взели запечатаното писмо. Ноща отминала; нощ на отмора за мнозина; нощ на болка или грях за други - но също на безсъние, макар и пълна с мир, за затворника, който бил коленичил в килията си като човек, който пред прага на вечността, вече може да види ясно в един друг свят. Зазорило се. Хората започнали своята, също и тези, които трябвало да го заведат на смърт. Един час по-късно... всичко било свършило ...! Малко след това пратеник поел с писмо в ръка. Той стигнал до къщата на ""двамата братя"" и почукал на вратата. Бледен млад мъж с неспокойно изражение излязъл да отвори и взел писмото. След като го гледал известно време с празен поглед, сякаш било погрешно адресирано, то най-накрая разчупил печата. Започнал да чете ... и ... избухнал в болезнен плач ... Втурнал се към вратата..... после обратно в стаята, като че ли бил полудя! Цялото му тяло се тресяло, докато стенел и ридал! Какво толкова имало в това писмо? Не много, само няколко думи! Те били следните: ""Утре в твоите дрехи аз, умирам на твоето място, а ти в моето облекло, спомняйки си за мен, ще живееш от сега нататък справедливо и свято."" ""Умирам на твоето място"" ... Той бил съкрушен. Тези думи развълнували, да направо завладели младежа до дълбините на сърцето му, което педи било като, че ли ледено или вцепенено от грях и страх. Сега, сякаш изведнъж прободен той извикал високо: ""Умирам на твоето място! ... Навярно той още не е умрял""..... Той се втурнал навън, мислейки да спаси брат си. Стигнал до затвора и то горещо и непрестанно, пазачът го съживил и го завел при него. ""Умирам на твоето място""! Докато началникът четял тези думи, те докоснали дълбините и на неговото сърце. Той си спомнил усърдната молба на осъдения човек и тихия му втренчен поглед, на който не множал да устои... и с голямо вълнение. Той също го прочел и започнал да разпитва истинския виновник, който признал всичко - миналия си живот, страховете си и срамното си мълчание и после завършил с агонизираща молба: ""Убийте мен, понеже заслужавам да умра!"" Но думите на по-възрастния брат, който вече бил умрял, не била изгубила значението си. Тя била свещена за съдията, свещена в най-пълната си степен. Само жертвата му била ден, който справедливостта изисквала и по никакъв начин не бивало да става невалидна или да се изгуби! И така с особено съчувствие съдията огледал човека, станал обект на такава велика любов и усетил че дори няма правото да го вкара в затвора а камо -ли да го осъди на смърт! Така му били осигурени живот и свобода. С това писмо в ръка оправданият виновник се върнал вкъщи, където, със сърце, изцяло натегнало под товара на греховете му, извикал високо, към Бога, докато Му разкривал мъката и покаянието си. Той се молил усърдно и през сълзи: ""Господи, Боже мой, нека не умира в греховете си! Друг умря за тях. Помогни ми срещу греха. Направи ме достоен да нося дрехите на този, който умря за мен! Помогни ми да ги държа чисти от всякакво петно и ме пази от всеки грях""... От този момент нататък хората повече не го разпознали, той бил толкова променен. Вървял между тях като чужд, макар да бил изпълнен с любов и състрадание към тях. В началото предишните му другари се опитвали да го спечелят за стария начин на живот, за да посещава с тях свърталищата, където преди често ходел. Но на всички той давал един и същ кротък, но твърд отговор ""Облечен с тези дрехи не мога да дойда брат ми никога не би отишъл на такова място."" Постепенно те се отказали да го изкушават Открили, че е безполезно. Някои го изоставели, но други станали по-дружелюбни и гледали с уважение на облеклото му и на този, който ги е носел. Забелязали и ценели святият му,посветен на Бога живот и не само това, но и те се отвърнали от греха и избрали неговия начин на живот. Минали години. Усилията му дали много плод. Тогава Бог счел за подходящо да отговори на отчаяния вик, който той преди бил отправил още твърде рано: "Нека да умра!"" Когато този земен живот прекъсне, започва никога несвършващия. Дошло времето двамата братя да се срещнат във вечността, за да не се разделят никога повече. Според волята му по-младият брат бил погребан в дрехите на по-стария, който бе дал живота си за него. Какво означавало това, приятелите му и онези, който научиха затова, никога не могли да забравят! ... Тази история дойде до своя край, но значението й остава и е важно за хората навсякъде по света дори и днес. Тя има особен смисъл и а всяко отделно човешко същество, а също и за теб, който четеш тези редове. Може би ти често си имал възможността да държиш евангелието в ръцете си или да го чуеш изговорено или прочетено. Но когато си Го чул, навярно е било само като многото звуци, достигнали повърхността на душата ти без да проникнат дълбоко в нея. Моля те да размислиш много внимателно върху учението на Свещеното Писание, където свидетелства за живота и смъртта на Христос, Спасителя. Той те обича много и също толкова много страда за теб. Той даде живота Си, за твоя живот, не само да те спаси от идващия съд и вечна смърт, но и за да те освободи от грях - както от вината за него така и от силата му - и да те укрепи за да можеш да живееш чрез Истината. Той умря за теб, така че ти, очистен чрез кръвта Му, облечен в Неговата праведност, новороден и укрепен от Духа Му, неопетнен, чист и свободен от грях, да станеш Божие дете /Филипяни.2:15/. Разсъди над всичко това с искрено сърце и кажи дали тези думи не са Господни слова към теб! Размисли как Той облечен в твоите дрехи, натоварен с греховете ти ....умря за теб! .. така че обвит с одеждите на спасението, ти да можеш да живееш, за да Го славиш, в праведност и святост. Да, наистина Господ ""не се срамува да ги нарича братя /Евр.2:11/ - братя, на които се оприличи във всичко"" и все пак остана без грях за да може да издигне тях, а също и теб от греховността и така да направи ""участници всички на божественото естество"" /2Петр.1;4/ и наследници на Царството Си. Какъв отговор дава сърцето ти на Неговото писмо? /""2.Кор.5:21 / Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога"". "".... понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели; - 2 Кор.5:14. ""15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал. - 2.Кор.5:15. ""Иса1.53: 5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме"". 1.Петр.2:24 Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте."" "" понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),"" "" и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината. - Ефес.4:21,24 "" От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята, -1 Йоан.3:16. "" Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. - Йоан.15:13 "" Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; - 1 Петр.3:8. "" И всеки, който призове името Господно, ще се спаси". Д.Ап.2:21 "" За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си. -Д.АП.10:43. ========================== Марк.8:36 Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? Д.Ап.4: 12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим. Д.Ап.16:31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти. Йоан.1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; Господ Исус Христос каза: ""....който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;"" Йоан.6:37 Източник: http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=8&t=2500