МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАС "Братя, молете се за нас." (1 Солунци 5:25) Коя е най-великата сила на живота? Електричеството - ще каже някой. Атомната енергия - ще прибави друг. Ние твърдим: молитвата. Християнството е изградено не с меч, насилие или измама. То стои твърдо чрез молитвата. 1. Няколко думи за молитвата. Тя е лична среща с Бога. Говор към Бога, в който главна роля играе сърцето. Тя е дишане на душата. Чрез нея приемаме небесна атмосфера. Живата вяра към Бога намира прекрасен израз в молитвата. Представете си, че изведнъж получим нареждане: никой не бива да се моли! Каква катастрофа би било това за нас. Все едно би било да ни се отнеме въздуха. Ние просто не знаем колко сме богати, силни и щастливи чрез молитвата. В гръцката митология се говори за сина на земята - Антей. Този великан бил непобедим. Той обаче бил винаги свързан със земята. Трябвало постоянно да се докосва до нея, за да приема сили от земята. Неговият противник - Херкулес, разбрал това, вдигнал го на плещите си и така го удушил. Ние сме синове на небето. И за да бъдем живи и победители, трябва непрекъснато да сме свързани с Бога, чрез молитвата. Пресече ли се тази връзка, ние ще сме вече победени. 2. "Братя, молете се за нас.", пише апостолът. Но как така? Нима великият апостол не можеше вече да се моли? Тази молба - "Молете се за мен" - по подхожда за устата на блудният син, за митаря в храма, за хванатата в престъпление блудница, за разбойника на кръста. Как така апостолът се нуждае от молитвите на братята? Та нали той беше приел пълнотата на Святият Дух? Нали говореше много езици? Нали вършеше много чудеса? Нали имаше премного откровения? Нима Божият престол не беше винаги открит за него? Но Павел много добре знаеше, че нашата борба не е против плът и кръв. И колкото повече бойци участват в тази мирова борба, толкова по-сигурна и лека е победата. Щом пред председателят на Народният съвет се яви едно лице, той го посреща по един начин. Но когато пред него се яви многобройна делегация, молбата се разглежда по друг начин. Когато едно дете моли баща си за едно нещо, бащата го посреща по един начин. Когато всички деца на едно, заедно молят баща си, той се отнася по друг начин. През време на Реформацията в Торгау се събрали видни представители на това духовно движение, за да обсъдят заплахите, на които била изложена Божията Църква. Докато заседавали, Меланхтон бил повикан от някого навън. Излизайки, той минал през една стая, където видял жени и деца, молещи се за Божието дело. Той се върнал, повикал Мартин Лутер и му показал молищите се. "Нашето дело няма да пропадне." - казал радостно Меланхтон - "защото има кой да се моли за него." 3. Молитвата за брата е висша форма на молитва. Нашите обикновени молитви са общо взето себелюбиви. Молим се за наши лични нужди и успехи. Но тази молитва е себеотрицателна. Човек забравя своите нужди и се съсредоточава върху нуждите на ближния, на другия, на врага. С това аз притъпявам моите неприязнени чувства към него. Защото не е възможно да се молим за хора, които мразим. Чрез молитвата аз гласно обичам моя ближен. Чрез молитвата аз докосвам сърцето на моя ближен, но с Божиите ръце. Аз се свързвам с него чрез Божието сърце. Мярката, с която Бог мери любовта ми към ближния, е молитвата ми за него. Най-сигурният начин да прогоня от сърцето си всяка друга омраза към моят брат е да започна да се моля за него. Когато четиримата донесоха своя парализиран приятел при Спасителя и го поставиха пред нозете Му, те самите се доближиха до Богочовека. Като се молим за нашите ближни, ние чувстваме по особен начин Божията близост. Сам Исус ни дава прекрасен пример да се молим за нашите ближни. Той цяла нощ прекара в молитва за тези, които избра да бъдат Негови ученици. Преди да падне Петър, Исус се моли за него, за да не оскудее вярата му. Затова Петър можа да се окопити и върне при Христа. Аз предполагам, че и за Юда Учителят се молеше. Сигурно не е било лесно за предателя да преодолее молитвената преграда около себе си и да даде своята предателска, змийска целувка. "Аз за тях се моля." - мълви Христос в Своята първосвещеническа молитва (Йоан 17). А на кръста се моли за враговете Си. Блажен е този, който с радост подражава на Спасителя и се моли за другите. 4. Молитвата за ближния разчиства по най-ефикасен начин трудности и недоразумения, които се намират между нас и нашите ближни. В такъв случай светският човек отива да се кара, да се саморазправя. Ако е слаб, одумва ближният си. Говори против него зад гърба му. Божието чедо се моли за онзи, който му причинява трудности и пакости. Много молитви, много сили, много победи, много радост. Какво правим, щом имаме недоразумения с нашите ближни? Молим ли се тогава? "Побеждавай злото чрез доброто!" Но това става най-добре, когато предварително подготвим сърцата си чрез молитва. Исус води непрекъснато война със злото. На първите редици на Неговият боен фронт се намират хората на молитвата. На коя линия се намираме ние? И при Христа тиловите герои не се ползват с особена почит. С молитвата ние преобазяваме нашата околна среда. Старият дядо лежи болен. Но е закоравял атеист. Строго забранява всякаква молитва в дома си. Не иска и да чуе за духовен разговор. Младата му внучка го гледа. Но в сърцето ѝ трепти жива вяра към Бога и тя се моли в душата си Бог да даде случай, да стори нещо за душата на болният си дядо. Внезапно болките на страдащият стават нетърпими. Той започва да стене и казва със слаб глас: "Аничке, моли се за мен." О, с каква радост пада на колене младата християнка и се моли за прошка и милост. След няколко дена небето приема още една душа, изтръгната като главня от огъня ... Молитвата за ближния строшава веригите на злото. Тя движи ръката, която движи света. И в сърцето нахлуват радост, мир, спасение. Нова свежа небесна атмосфера прогонва задушаващото влияние на греха. 5. Тази молитва е връзката с Бога и затова върши чудеса. По време на миналата световна война шестима американски моряци попаднали сред Великият океан. В три гумени лодки те прекарали три мъчителни седмици. Когато били жадни, валяло дъжд. Когато били гладни, риби скачали в лодките им. Преживяли чудно, просто невероятно избавление. Поддържали се само с молитва. И само те ли свидетелстват за Божията спасителна сила? През миналият век в Германия живял известният тогава барон фон Котвиц. Той поддържал много бедни деца само с молитва. Един ден той разговарял с философа Фихте. Ставало дума за молитвата. "Ами" - казал философа - "детето се моли, мъжът иска." Баронът отговорил: "Когато трябва да се грижа за 600 деца, колко пъти съм бил в безизходност! Не ми остава друго средство. Аз трябва да се моля и винаги Бог ми помага по пречуден начин." Фихте се просълзил: "Дотам моята философия не може да отиде." "Да се молим е поведение. Да можем да се молим е изкуство. Да имаме право да се молим е привилегия на Божиите чада." (Емил Фроммел). От време на време един брат отивал да проповядва в малка селска църква. Тя била стара, построена в страни. Била тъмна и неприветлива, а скамейките неудобни. Но винаги братът проповядвал с голяма радост и благодат. Сам се чудел защо. Веднъж бил по-рано там и като отивал на посещение, минал край църквата. Чул някакви гласове. Наближил и видял няколко жени, които се молели за блогословение. Сега му станало ясно всичко. Молитвата приготвяла и проповедника, и сърцата да приемат небесните истини. Ние молим ли се винаги, когато отиваме на църква? За кого се молим? Каква важна задача имаме всички ние! Едно момиченце имало по-голям брат, който тръгнал по лош път. Употребявал лоши думи, пиел, играел на карти. Сестричката му започнала да се моли за него. Един ден,той надникнал в стаята ѝ и чул,че тя се моли. Вслушал се и чул името си. Като чул съдържанието на молитвата, сърцето му било пронизано. Той я прегърнал и казал: "Мила сестричке, Бог чу твоята молитва." И наистина Бог му дал още тогава ново сърце. При един проповедник дошла млада жена. "Какво да правя?" - го запитала тя - "Скоро ще има маскараден бал. Мъжът ми ще отиде. Да го придружа ли и аз? Никак не искам да отида. Но мисля, че като съм там ще го предпазя от някаква гибелна постъпка." Проповедника казал: "Остани си у дома. Нека той отиде сам. Но през всичкото това време ти бъди на колене и се моли. Това е повече от твоето присъствие на този бал." Така и станало. Съпругът ѝ отишъл сам. Скоро го обкръжили жени със съмнително поведение, подмятайки му двусмислени думи. Но вместо да се съблазни, той се отвратил и си помислил: "Колко по-високо стои моята съпруга от тези жени. Какво търся тук? Нямам ли си дом и жена?" и напуснал това свърталище на сатаната. Намерил в къщи съпругата си на колене. Той коленичил до нея. Каква победа! Но със силата на молитвата! Употребяваме ли я и ние в подобни трудни моменти? Оръдие, което не се употребява, ръждясва. Колко много ръждясали молитвени възможности има по Божиите чада! В една църква настъпило радостно съживление. Души се каели и намирали мир чрез вяра в Христа. Проповедника бил много щастлив и приписвал успеха на църквата на своята вярна служба. Веднъж сънувал сън. Видял се пред Господ Исус Христос, с Когото разговарял за съживлението в църквата. Осмелил се да запита Господа каква награда да очаква за своята успешна служба. "Но Аз вече дадох наградата." - отвърнал Господ Исус. "На кого?" - изненадано попитал проповедника. "На онази скромна жена, която винаги сяда на края на третата пейка. Тя, с усърдната си молитва, причини съживлението." 6. Но и тук трябва да преодолеем някои пречки. Както здравето, живота, така и молитвата има своите пречки. А да не се молим е нещастие. Да не можем да се молим е катастрофа. Да не искаме да се молим е духовна смърт. Мнозина не се молят, защото мислят, че Бог е много далеч. Как ще ги чуе тогава? Но те забравят, че за Бога няма разстояния. Други мислят, че нямат нужда да молят Бога за помощ. Те самите са достатъчно умни и силни. Защо им е Божията помощ? Колко скоро такива се намират пред развалините на своите собствени планове! Трети се срамуват. Считат, че е унижение да коленичат пред Бога. Такива нямат представа за Божието величие. Повечето нямат време за молитва. Животът е тъй динамичен! Трябва рано да стават. Бързат за работа. Късно се връщат. Все капнали от умора. Кога да се молят? Но за ядене, сън, удоволствия всички намират време. Ние въобще винаги имаме време за важните неща. Нямаме време за молитва, защото считаме, че тя не е нещо важно. Към това трябва да прибавим и факта, че сме по природа лениви. Особено към нуждите на душата. Нека помним, че има сатана. Той се старае по всякакъв начин да ни възпре от молитвата, затова всяка молитва е една победа над сатана. Познавам много братя и сестри, които в молитвеното събрание могат да вземат участие и да бъдат насърчение за мнозина. Но нещо ги спира. Кое е това? Не е ли сатана? Бащата в едно семейство престанал да се моли. И малкото му момиченце го запитало: "Татко, бе, Бог умрял ли е?" "Не, не е." - отговорил бащата изненадано - "Но защо питаш?" "Защото ти вече престана да Му говориш." Има ли някой между нас, който с поведението си да показва, че за него Бог е мъртъв? Нека не позволяваме на сатаната да свива гърлото ни в молитвен час. Ако има да съжалявам за нещо в моя живот, то е това, че твърде малко съм се молил. 7. "Братя, молете се за нас." Ето нашата най-голяма нужда! Колко е радостно, когато знаем, че някой се моли за нас. Три са най-важните нужди на нашите църкви: Молитва, молитва и пак молитва. Така ние приемаме Бога в сърцата си. Чрез молитвата ние получаваме чудна радост. Сам Христос ни увещава: "Искайте, за да бъде радостта ви съвършена, пълна." Чрез молитвата ние възлагаме грижите си на Бога и приемаме вътрешно освобождение. Чрез молитвата ние приемаме и небесният дар Святият Дух. Чрез молитвата ние оставаме бодри и будни на нашият духовен пост. И ако ми бъде позволено, желая да представя една молба. А тя е: Молете се за вашият проповедник, преди да дойдете в Божият дом. Той много се нуждае от вашите молитви. Така всички взимаме участие в духовната война против злите влияния сред нас. 8. Нека не пренебрегваме това мощно духовно оръжие. Ние не разполгаме със земни оръжия. Служим си само с духовни средства. Главното е молитвата. Нека повече се молим. Нека непрестанно да се молим. Един брат сънувал сън. Намерил се в грамадно, тъмно поле. Пред него зеела пропаст. Далеч пред себе си видял Божият образ, обгърнат в светлина. И се молил: "Боже, аз искам да дойда при Теб. Но няма мост над тази бездна. Трябва ли да загина тук?" Изведнъж пред него застанала светла фигура със сключени ръце. "Ако искаш, аз ще ти направя мост." - казала тя. "Но коя си ти?" - попитал изненадан нашият брат. "Аз съм молитвата." Не казвай, че не можеш да се молиш.Всъщност никой не знае да се моли както трябва. Но все пак, Бог чува нашите недостойни молитви, както майката разбира неоформеният плач на рожбата си. Не се срамувай да се молиш! Ти стоиш пред Бога, а не пред хората. Който се срамува от слабата си молитва, стои не пред Бога, а пред хората. Нима могат хората да му помогнат? Който не се моли, всъщност бяга от Бога. Всички имаме нужди. Всички се чувстваме отговорни за лица, за които трябва да се молим. Това се случило в Женева преди много години. Един от видните реформатори срещнал на прием благородна дама, която той по деликатен начин запитал дали е Божие чадо. Тя отговорила, че не желае да разговаря с него по този въпрос. Братът отвърнал, че той също нямал желание да разговаря с нея на тази тема, но си запазвал правото да се моли на Бог, да ѝ даде сили, да дойде при Христос. След три седмици дамата посетила брата и признала, че няма мир в душата си и иска да дойде при Спасителя, но не знае как да направи това. "Елате такава, каквато сте." - отговорил реформатора. Жената направила това и се превърнала в една от най-видните боркини за реформацията в Женева. Наричала се Елеоноре Елиот. От нея ни е останала прекрасната 133-та песен: "Такъв какъвто съм със срам, не нося извинение ... при Тебе грешен в Твоя храм, дошъл съм Божий Агънче ..." Нека нашата работа да бъде молитвата и молитвата да бъде нашата работа. Пастор Симеон Попов Шумен, 22 август 1971 г.