Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2014 07:00 - ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ИДОЛИ
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 788 Коментари: 0 Гласове:
0



"Дечица, пазете себе си от идоли." (1 Йоан 5:21) Тези думи са отправени не към езичниците, а към християните. Християните вече бяха натрупали богата духовна опитност. Вярата им побеждаваше света. Бяха вече извоювали много духовни победи. Духовното кръщение им даваше възможност да открият редица духовни съкровища. Те бяха излезли от езичеството, но бяха обкръжени от идолопоклонници. Всичко това не можеше да няма някакво влияние върху тях. Вярата трябва да води тежка борба не толкова с безбожието, колкото с идолопоклонството. Скоро след появата на вярата в Бога, в Едемският Рай се появи и идолослужението, фалшивата вяра. И започна тежката борба, която продължава и до днес. 1. Идолопоклонството е жесток бич за човечеството. То е изневяра. Човек става неверен към Бога и собствената си съвест. Защото то почита творението, а не Твореца. И днес има милиарди идолопоклонници по земята. Езичникът трепери пред слънцето, луната, звездите или своите дървени, каменни или метални богове. Индиецът се страхува от своите свещени крави, маймуни и котки. Какво предателство към Бога! Ненапразно то се наказвало в Старият Завет със смърт. Какво безумие съдържа то! Нима може предмета да помогне на човека? И все пак, християните са съзирали в езичеството явната намеса на тъмни сатанински сили. Словото нарича много пъти идолопоклонничеството блудство. Не само, защото то в много случаи било свързано с най-нагъл публичен разврат, но и защото в него се крие дълбока изневяра към Бащата - Бог. 2. Идолите са били разпространени не само тогава. Те и днес са най-широко пръснати дори сред културният свят на нашият век. Човешкото сърце си има своя светая светих. И ако там не царува Бог, то някой идол ще се настани в него. Идол е това, което най-много ме занимава, от което най-много се боя, на което с голяма готовност слугувам, което ми доставя най-желано удоволствие, от което се чувствам най-тясно зависим. Карлайл допълва: "Човек се ражда идолопоклонник." 3. Не е нужно идолът да е направен от дърво, камък, глина или метал. Има и други богове, които са не по-малко опасни и жестоки. В , Йоан 2:16 апостолът ги изброява: "Страстта на плътта, пожеланието на очите, тщеставието на живота." В плътските страсти са включени не само моралните деяния, които подкопават из основи обществото. Тук спада и чревоугодничеството. Апостол Павел говори за хора, чийто бог е търбухът (Филипяни 3:19). Те твърдят: "Животът е в това - да си похапнеш, да си попийнеш, да си походиш." Такива в живота си много приличат на животни, които се угояват за клане. В пожеланието на очите се дава израз на алчността за богатството. Парите днес са бога на милиарди хора. А сребролюбието е идолослужение (Ефесяни 5:5). Пастир Муди бил при един тежко болен. След като разговарял с него и се помолил на Бога, Муди подал ръката си, за да се сбогува с болния. Но той не извадил ръката си изпод завивката. През нощта починал. Когато на другият ден домашните му се срещнали с Муди, те му разказали, че под завивката, той държал ключето на касата си. Как да подаде ръката си, когато била заета? Четох за друг такъв скъперник. Малко преди да умре, той заклел домашните си да не го преобличат, нито да го къпят, когато почине. Но семейството му, въпреки че обещало, все пак го окъпали. Когато започнали да събличат починалият, те видели, че той бил покрил цялото си тяло с банкноти. Жалък идолопоклонник! Модата е също идол за милиони днес. Естествено е човек да се облича прилично, но нима е нужно да подражава маймунски на всяка модна новост? Спортът също така е боготворен от милиарди хора. Мисълта им е заета все от състезания и голове. Защо при големи и важни мачове да речем, стават такива сбивания сред публиката, които често взимат жертви? Добре обзаведеното жилище, леката кола ... също могат да бъдат богове. Науката може да стане бог. И днес виждаме, че този бог се оказва твърде жесток и застрашава да унищожи цялото човечество. Изкуството и то е бог за много хора. Когато се говори за "храм на изкуството", явно се подразбира, че там служат не на Бога, а на идола изкуство. Семейството е също така мястото за идолослужение при мнозина. Обожават се съпругата, съпруга и децата. Ужасно е щом един от съпрузите така се е озверил, че заприличва на Сатана за другият. Но не по-малко съдбоносно е, щом приеме лика на бог. Прекомерната скръб по починалите показва, че мъртвите са били нещо като богчета за своите домашни. Затова тщестлавието на живота, т.е. прекаленото славолюбие e израз на модерно идолопоклонство. А то бързо става наш господар. В едно село някаква стара лисица правела много пакости, затова група младежи решили да я хванат. Един от тях се вмъкнал в бърлогата ѝ и извикал: "Аз я хванах, хванах я!" Но след малко той надал друг вик: "Тя ме хвана, тя ме хвана." Ето така прави грехът със своите роби. 4. Затова апостол Йоан ни предупреждава: "Пазете се от идоли!" Още в Старият Завет се явява Бог и заявява: "Аз Съм вашият Господ Бог. Да нямате никакви идоли!" Тези думи се разнасят като гръм. И ни канят към решение. Тук няма място за компромис. Не може да има съвместно съжителство. Един мисионер говорил усърдно на един езически жрец в Индия и го увещавал да приеме Спасителя Христос за Свой Спасител. Жрецът бил доста обиден и казал: "Дай ми един идол на Исус. Искам да го поставя в нашия храм между другите богове. Когато се покланяме на тях, ще се покланяме и на Исус." Вие бихте ли се съгласили на подобно нещо? Пазете се! Това е по-взискателно от забраната. Не им се покланяйте! Апостолът иска да каже, че опастността е голяма. Внимавайте! Идолите ви дебнат. Могат да ви нападнат и да унищожат живата ви вяра, да угасят любовта ви към Бога. Затова не ги доближавайте! Не ги поглеждайте! Ако ви съблазнява окото - извадете го. Ако ви съблазнява ръката - отсечете я! Бъдете нащрек! Бдете и молете се! Винаги оставайте в пълна бойна готовност. Нека вашата работа бъде същевременно и борба против идолите. Те ви опетняват. Накърняват съвестта. Идолите никого не са направили щастлив досега. Напротив, сеят навсякъде беди и нещастия. Попитали един младеж колко богове има. Той отговорил: "Само Един." Защото Този Един Бог заема цялото пространство във вселената и просто няма място за втори. 5. Ние имаме ли някакъв идол? Кой е той? Каква полза от това, че има Бог, ако Той не е и мой Бог? Това е като някой да гледа отдалеч хляба в магазина, но да остава вън, гладен. Който отказва да приеме Бога и да Му служи, той вече се е продал на някакъв идол. 6. Нека да премахнем всякакъв идол от сърцето си! Всяка реформация започва с основно почистване на сърцето от идоли. В Индия имало един богат брамин. Една стая от жилището си той бил отделил на идолите. Тя била пълна с най-различни малки идолчета, като между тях стоял и най-главният. Всички били направени от глина. Слугата на брамина бил християнин и страдал като виждал как неговият добър господар се покланя на идолите. Един ден, докато господарят му не си бил в къщи, слугата взел тояга и изпотрошил всичките идоли. Обаче оставил най-главният. Като се върнал брамина и видял изпотрошените идоли така се ядосал, че взел тоягата, за да напердаши хубаво виновника. Попитал: "Кой от вас извърши това голямо престъпление?" Слугата отговорил: "Аз предполагам, че главното божество нещо се е разсърдило на по-малките и затова ги е потрошило." "Не е вярно. Ти си извършил това! Главният бог не може дори ръката си да мръдне. Той не може нищо да направи. Как тогава ще изпотроши останалите. Ще те накажа ..." "Почакай, господарю" - отвърнал слугата - "Ти признаваш, че твоето божество не може дори ръката си да помръдне, а очакваш от него да те пази и покровителства. Възможно ли е това?" Господарят се замислил, вдигнал тоягата, строшил главният бог и изчистил стаята от парчетата глина. Идолът трябва да бъде съборен. Това най-добре извършват тези, които са го издигнали. Цар Навуходоносор направил огромен златен образ, на който всички трябвало да се покланят. Но много скоро сам царят заповядал образът да бъде съборен. Това и днес често се случва. И как няма да ги строши и изрине измаменото човечество, когато вижда, че идолите само ограбват и правят човека нещастен, като вместо надежда му вдъхват отчаяние? Нима може този, който е пожертвал своето чедо на бога Моллох, за да умилостиви неговият гняв, да бъде след това радостен? 7. Увещанието "Пазете се от идоли!" съдържа още нещо: "Покланяйте се и служете само на истинският, живият Бог!" Защото Бог е Дух, и които Му се покланят, с Дух и истина трябва да Му се покланят! Те вече живеят с твърдото убеждение, че Бог е при тях и преминават дните си в непрекъснато благоговение и дълбока признателност под небесното наблюдение. На едно африканско наречие думата "Бог" означава: "Това, което не пада щом се облегнем на него" или "Това, което ни кара да паднем, щом се отстрани от нас." Какво страхопочитание, каква любов възбужда това убеждение у нас! Какво пълно упование! Една жена преминала през тежки изпитания в живота си, разказва: "Бог допусна много изпитания в живота ми. Но винаги ми се е притичвал на помощ. Затова при всяка нова напаст се питам: "По какъв ли начин ще ми помогне Бог сега?" В едно семейство мъжът много пиел и винаги се връщал в къщи в лошо настроение и раздразнен, като не скъпял и грубостите си. Жена му много страдала и затова винаги го посрещала с клетви, и много лоши думи. Често мислела да сложи край на живота си. Мисълта за децата обаче я възпирала. Добри жени и дали Евангелието. Тя започнала да го чете и намерила чрез него мир в Бога. Започнала да се моли за дома си и особено за съпруга си. Посрещала го с мир и се стараела да му угоди. Един ден той се прибрал у дома по-рано и на всичкото отгоре трезвен. "Какво стана с теб?" - го попитала тя."Скарахме с другарите в механата." - оплакал се той - "Сбихме се и ме изхвърлиха навън." Тя нищо не му казала. Тихо приготвила вечерята. След като се нахранили, тя чела нещо от Евангелието и се помолила. Той мълчаливо я наблюдавал. Към полунощ събудил жена си и казал развълнувано: "Аз трябва да стана друг, нов човек. Така не може да продължавам повече." И изгорил картите си за игра. После добавил: "Много пъти съм те тормозил. Можеш ли да ми простиш?" Тя се разплакала и отговорила: "В миналото и аз те кълнах и те хулех. И ти трябва да ми простиш." Прегърнали се след дълго време вътрешна раздяла. Тя се молила, а след нея и той се помоил. Отишъл и целунал спящите си деца. Започнал нов живот, за който и ангелите на небесата много се радвали. Вместо в механата, той вече ходел на църква с жена си. Съборен бил идола на бога Бакхус. Идолите най-бързо падат, когато вършим нещо за нашият Спасител. Един брат сънувал, че отишъл на небето. Намерил се сред голямо множество спасени души, които радостно славословели Спасителя. И запитал този, който бил до него от кога е на небето. "От близо 1900 години." - отговорил той - "Аз живях в Рим по времето на император Нерон. Намазаха ме със смола и ме изгориха жив." "Какво грозно страдание!" - извикал нашият брат. "О, това е нищо. Аз с радост страдах заради Исус. Нали и Той за мен пострада?" Попитал и този, който бил от другата му страна. "А ти, брате, откога си тук?" "Аз съм в Рая от около 150 години. Бях на един остров, където дойде мисионерът Уилямс. От проповедта му повярвах. Но Уилямс беше убит. След него и мен убиха, разсякоха ме на части, поставиха ме в казан, свариха ме и ме изядоха." "Каква ужасна съдба!" - извикал ужасено нашият брат. "О, това е нищо. Аз съм щастлив, че можах да умра за Исус. Нали и Той умря за мен?" Тогава и двамата мъченика се обърнали към нашият брат и го попитали: "А ти, брате, какво си пострадал за Исус?" Нашият брат навел глава и много се засрамил, защото той нямал смелост да пострада малко за Спасителя. И се събудил ... Пострадахме ли и ние за Спасителят? Пастор Симеон Попов Шумен, 30 януари 1972 г.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693275
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031