„Духът на истината ще ви упътва към всяка истина.” (Йоан 16:13) Велика привилегия зя нас е способността да мислим. Животното само чувства. Човек мисли. Може да спира мисълта си на различни предмети, да ги разглежда, да ги изучава основно. Но най-великият обект, на който той може да спре вниманието си е Бог. Всеки друг съдържа нещо земно, животинско. Тук ние се издигаме на най-високата плоскост и се удивляваме както на обекта, който разглеждаме, така и на нашата възможност да се спираме на Него. Така намираме и себе си. Исус отива при Отца Си. Оставя група изплашени, слаби ученици, мразени от света, изоставени от домашните си. Но е спокоен, защото ги предава в добри ръце. Иде Утешителят, Придружителят. И сега Исус ни представя Неговата същност и главна служба. Той е Духът на истината. Той разкрива истинското състояние на Своите, както лекар констатира болестта на пациента и дава лек на нуждите му. Когато в малка стая има много хора, въздухът става тежък и дишането е затруднено. Но щом се отворят прозорци и врати, нов, свеж въздух нахлува и нов живот залива присъстващите. Така и Святият Дух влива нов живот в тези, които след като са чезнали под игото на греха, отварят сърцата си за Него. Плутарх пише: „Ако Бог приеме човешки образ, ще трябва да вземе за облекло светлината, а за душа – истината.” Бог и истината – това са двете величия, които човечеството през всички времена най-вече е почитало и от които най-много се е бояло. Истината е нещо дадено. Ние не я създаваме, а само я търсим, за да я намерим. Така Колумб не създаде новият материк, а само го откри и посочи на тогавашният свят. Тя не е само това, което е, но е и което трябва да бъде. Затова ние не сме длъжни да нагаждаме истината към себе си, но себе си към истината. В 37-ми Псалом се казва: „Уповавай на Бога, населявай земята и се храни с истината.” Истинската храна на душата не е хлябът, а истината. Да почиташ истината е мъдрост. Това е задача на науката. Да обичаш истината е добродетел. Това е привилегия на вярата. Любовта към истината не се дели от любовта към Бога. Който познава истината, познава и Бога, защото Бог е истина. Истината е и характерно качество. Тя е готовност да говорим правото, да бъдем искрени и честни, въпреки че това може да е в ущърб на материалните ни интереси. Някои обичат повече народа си, отколкото истината и от любов към него жертват нещо от истината. Това са хора шовинисти. Други обичат дома си повече от истината и жертват нещо от истината от любов към дома си. Това са хора тесногръди. Други обичат църквата си повече от истината и са готови да окастрят истината от любов към църквата си. Това са хора фанатици. Святият Дух, като Дух на истината, действа обективно, вън от нас. И го наричаме: Божи Дух, Самият Бог, Духа на Отца, Духа на Христа, Святият Дух. Той се проявява и субективно, като действащ вътре в нас, и Го зовем: Дух на истината, Дух на мъдростта, Дух на откровението, Дух на силата, Дух на любовта, Дух на осиновлението, Дух на молитвата, Дух на освещението, Дух на живота, Дух на кротостта, Дух на утехата, Дух на славата и пр. Трагедията на човечеството и в това, че то обича повече лъжата от истината. Тя е огледало. Някои се страхуват да погледнат в него, за да не узнаят колко са грозни или слаби. Има страдащи, които не искат да отидат при лекар, за да не чуят от устата му истината за своето страдание. Колко мнозо заблуди има в езичеството, във вкостененото юдейство, мохамеданство и пр. Платон е казал: „Когато говориш истината, готви се да бягаш.” При някои шумни съдебни процеси се случва някой важен свидетел да бъде убит малко преди заседанието на съда. Защо ли? Много по-лесно е да удариш истината в лицето, отколкото да я гледаш в очите. Но Той, като Дух на истината, е враг на всяка измама и лъжа. Там, където Той се явява, лъжата трябва да бяга, както бухалът пред изгряващото слънце. Той воюва като смел воин против измамата. Не толкова против чистата лъжа – нея никой не я приема. Но опасна е тази истина, към която са прибавени няколко капки лъжа. Чиста отрова кой би взел? Всеки се отвращава от нея. Но когато отровата се постави във вкусна торта или гозба, резултатите са катастрофални. Истината е като запалена факла. Тя може да поизгори брадата на някой невнимателен човек. Като сторим неправда и се оправдаваме, и защитаваме, ние умножаваме нашата вина. Когато я изповядаме и просим прошка, я заличаваме. Той ще ни води. Исус знаеше, че ние сме склонни да се заблуждаваме и затова се нуждаем от водител. И при най-добра воля, лесно подчертаваме само някоя страна на истината и изпадаме в едностранчивост. Той ни води. Не само ни показва пътя отдалеч, но и ни придружава през цялото ни земно пътуване. С това ние сме сигурни, че няма да сбъркаме пътя и да се отбием встрани. Преди няколко години посетих Дрезденската картинна галерия, която гостуваше в София. Наблюдавах прекрасните картини – плод на необикновен човешки гений. Но ми липсваше вещо лице, за да ми ги обясни. Така и духовните истини трябва да ни бъдат обяснявани. Това прави Той – Водителят. „Истината е, казва великият Спържън, като един величествен дворец. Ние заставаме пред него и се удивляваме на неговата красота, на феериите, които се излъчват от него. Стоим пред входната врата изцяло в състояние на дълбока затрогнатост. Но ето, Святият Дух се приближава към нас и ни кани да влезем вътре, като Той ни води навсякъде из просторните зали на този небесен дворец и ни ги обеснява.” Той ни посочва Бог-Отец. Ние Го разбираме не само като Творец и Вседържител на вселената, но и като нежен и любящ Баща, Който ни обича и търси нашето истинско добро. Той ни представя истината за Господ Исус Христос. Него прославя Той на земята. Виждаме Го като Божият Син и Спасител, Който умря за греховете ни и възкръсна за оправданието ни. За тези, които не са водени от Духа, има много измамни представи за Исус. Според тях Той бил само учител, народен водач, филантроп, социалист, измамник, велзевул и пр. Но истинският лик на Господа прави и възможността да страдаме за Него, като свещена привилегия и рядка чест. Той е истинската светлина, която осветява всеки човек, който е на тази земя. Неговото царство ние очакваме да дойде от облаците с голяма сила и слава. За Себе Си, Святият Дух не говори. Той предпочита да остане в сянка. Но Той е толкова близо до нас, че не можем да Го възприемем пряко. Така и малкото дете в утробата на майка си, твърде малко знае за нея. Святият Дух ни разкрива истината за самите нас. Знаем, че без Него не можем нищо да сторим. Но като приемем Негоивят небесен дар, новото сърце, ние сме изпълнени с радостната надежда за вечният живот. С Неговата сила побеждаваме всеки грях и злостно изкушение. Като ни води във всяка истина, Той иска да имаме не само повърхностно познание, но и да се задълбочим в същността на истината. И от по-лесни истини да преминем към по-трудно разбираеми, които се намират в дълбините на духовният живот. Учените ни казват, че тежките и скъпи метали се намират към ядрото на земята. Така и в духовния живот, ценните бисери се намират в дълбините и се иска повече усилия, за да се открият. Духът водеше апостолите. Даваше им езици, за да говорят. Водеше перото им, за да пишат. Даваше им слово, за да наставляват. Ето и нашият път! Как ни води Духът? Мнозина мислят, че Святият Дух води Своите само при извънредни и съдбоносни решения и ситуации. При обикновените ежедневни опитности Неговата намеса не била нужна. Нищо подобно. Той се меси и ни води при всички случаи и на сивото всекидневие. Той ни води чрез нашите ежедневни опитности. Когато затвори някоя врата пред нас, ние търсим да видим коя друга е оставена отворена. През миналият век Джон Флетчър бил известен проповедник. Отначало той изобщо не искал да бъде такъв и се готвел да замине за далечна страна. Но на заранта, когато трябвало да замине, слугинята по невнимание изляла гореща вода върху колената му. Наложило се да се лекува известно време. Пропуснал парахода, за който си бил купил билет. Но след време дошла новината, че корабът потънал. И тогава разбрал защо Бог излял горщата вода върху нозете му. И се предал напълно на Небесният Отец, Комуто останал верен служител до гроб. В молитва ние приемаме по чуден начин доказателството за Божието ръководство. Този вътрешен, невидим контакт с Бога изпълва душата с дълбоката увереност, че сме под Неговото ръководство, макар и да не виждаме ръката Му. Щом четем Словото, също така приемаме указания за водителството на Духа. Колко пъти при усърдно четене или приемаме някоя мисъл от Словото като показател за Божията воля, или ни се внушава за правилното разрешение на трънливия въпрос, който ни смущава. Има още един особен начин, по който Бог ни посочва волята Си. Това е страданието. То е особено богат източник на смирение, при което приемаме чувствителност за небесното ръководство. Затова благословени са страданията, които приемаме от Бога. Блажени са тези, които страдат без роптание, защото знаят, че когото Бог наказва, него Той обича и третира като Свой син, а не като чужд. През 1912 г. в Атлантическият океан потъна огромният за времето си параход, носещ богохулното име „Титаник”. 1500 души намериха смъртта си в тази незапомнена за онова време морска катастрофа. Капитанът на кораба имал пред себе си важен инструмент – термопил, който бил много чувствителен към понижение на температурата и показвал наближаването на ледената планина. Но той не обърнал никакво внимание на предупреждението на инструмента и твърдял, че параходът му може да стане на две, но не и да потъне. Бог е поставил във всеки човек такъв термопил – инструмент, който ни предупреждава за злото, което се старае да се вмъкне в душите ни. Това е съвестта, този Божий монограм у нас. Нека се вслушваме в неговите увещания като знаем, че гласът на съвестта е глас Божий. Святият Дух се оскърбява, когато Го третираме като лъжец, щом не вземаме Неговите увещания достатъчно сериозно, когато не Му вярваме и когато отговаряме на желанието Му да ни води със съмнение или неверие. Но Той се радва много, когато напълно Му се доверим. Отворете сърцата си за Неговото влияние и следвайте винаги Духа на истината, когато ви води. Пастор Симеон Попов Шумен, 13 юни 1971 г.