Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2014 20:09 - ОТ СМЪРТ КЪМ ЖИВОТ
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 650 Коментари: 0 Гласове:
0



ОТ СМЪРТ КЪМ ЖИВОТ

„Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото обичаме братята.” (Йоан 3:14)

Старият апостол Йоан ни представя чуден, просто невероятен факт, бисер на небесната истина. Затова я приемаме не само с ушите, но и със сърцето си. Всъщност тя иде не от устата на апостола, а от Христовото сърце.

1.       Състояние на живот и смърт.

Това много добре ни е известно. Намираме се в центъра на голям град – зашеметяващо движение, рояци хора, стада от коли. Едва пресичаме улицата. Деца тичат, разговарят се, викат, пеят. Работници и чиновници бързат за работа. Живот!

Отиваме на гробищата. Дълбоко мълчание. Неми паметници. Хора се движат бавно и разговарят шепнешком. Сълзи. Тук цари смъртта.

Виждаме, че мнозина около нас преминават от живот към смърт. Това ни плаши. Огорчава ни. Знаем, че сме създадени за живота. Смъртта е нежелателна, страшна, някак си неестествена за съзнанието ни. Бунтуваме се против появата й. Мразим я, но появата на живота ни радва. Треперим обаче, щом ни доближи смъртта.

Но тук апостола говори за преминаване от смърт към живот. Какво означава това? Да не би да е станала някаква грешка? Та кой е виждал подобно нещо? Кога е излязъл някой от гроба и се е върнал у дома? Духовните неща обаче, се разбират духовно. В духовния живот има състояние на живот и състояние на смърт. И тук има преминаване в една или друга посока.

2.       Нека се спрем на състоянието духовна смърт.

Който се намира в това състояние, се е отделил от Бога. Скъсал е всякаква връзка с Него. А с това и с живота, защото Бог е живот. Всяко отдалечаване от Него е смърт.

Чували сме израза: „Той е мъртъв за мен.” Лицето може би не е умряло, но аз не искам и нямам нищо общо с него. Мъртвият няма нищо общо с Бога. Бог не съществува за него. Няма усет за Божественото. Няма обич, нито желание за любов към Бога. Не Го търси. Няма копнеж за добро, правда, любов. Не гладува, нито жадува за истината. Не служи  на Бога, не вярва в Него и Го отрича. В Откровение 3:1 четем: „На име си жив, но си мъртъв.” Такъв прилича на грамофонна плоча. Говори, пее, но е мъртъв предмет. Тези, които живеят сладострастно, Словото нарича „живи-умрели”. Духовно мъртвият не диша. Молитвата е дишането на душата. Той не се моли. Нали е мъртъв? Той не се храни. Не чете, нито слуша Божието Слово, което е истинската храна за душата. Безчувствен е към Божията любов. Помилвайте един труп. Той определено няма да отговори на милувката ви. Ще остане безчувствен. Така и духовно мъртвият не реагира на Божията милост. Остава безчувствен. Той не се движи. Не прави нищо за Бога. Бездейства. Има очи, но не чете Божието Слово. Има уши, но не слуша небесните истини. Има ръце, но не върши нищо за Христа. Има крака, но не ходи на църква. Има сърце, но не люби Бога.

Тук цари адска атмосфера. Всеки мрази всекиго и му завижда. Гледа да го използва, да му подложи динена кора, да го злепостави. Радва се на падението му. Навсякъде цари омраза, себелюбие, алчност, отмъстителност, жажда за власт, за пари, за плътски наслади, грях, кал, пъкъл. Четох за едно корабокрушение. Моряците и пътниците едва успели да спасят само кожата си в една лодка. Повечето се издавили. Корабът потънал светкавично. Спасените нямали никаква храна, а изгледите да бъдат открити и спасени от друг кораб, били съвсем минимални. И решили да хвърлят жребий кой пръв трябва да бъде изяден от останалите. Този жребий бил прилаган със желязна твърдост. Когато най-сетне един кораб забелязал лодката и се приближил, намерил в нея само трима души, озверели като хищници. Вие бихте ли желали да живеете в такава лодка? Наистина има хора, обкръжени с особен световен блясък. Сияят от власт, всички им се прекланят - почти можем да им завидим. Но това е парфюмът, с който трябва да се замаскира смрадта от разлагащата се мърша на смъртта.

„Този Мой син беше мъртъв. Гуляеше, веселеше се, пируваше с приятели и приятелки, а после – бос  тичаше след свинете из осеяното с тръни и бодили поле. Да, но той беше далеч от Мен и телом, и духом, и затова беше мъртъв.”

3.       Нека да се спрем на състоянието духовен живот.

Това е живот от вечността, където няма осъждение.  Святият Дух дава увереност  на нашият дух да сме Божии чада. Интересът тук е друг. Съкровищата също. Съвсем друг е житейският вкус. Съдържанието на сърцето е съвсем ново. Бог е близо. Общението с Него е постоянно. Връзката с Него чрез молитва е здрава. Имаме отвращение от смъртта. Поставете един труп в моргата. Натрупайте други мъртъвци върху него. Няма да има никаква реакция. Но оставете жив човек там. Той ще побегне като ужилен от тази смрадлива и студена атмосфера. Вярващият се радва да бъде в общение с братя и сестри. Близостта с невярващи го изтезава.

Човек с духовен живот диша. Той се моли и трябва да се моли на Бога. Когато царуваше цар Дарий, излезе заповед, 30 дена да се извършва поклонение само на царя. Данаил можеше да си кротува през тези 30 дена. Но не можа да се сдържи. Той продължаваше по три пъти на ден да призовава най-явно своят Бог.

Молитвата насърчава и крепи. За разлика от световния човек, Божието чадо няма стиснати юмруци, а сключени за молитва ръце. То се храни. Словото Божие и проповедта са извор на храна за душата. Движи се. Ето малкото бебе радостно ритка в люлката си. Защото е живо. Духовният живот е свързан с работа за Бога, със служба за ближния. То не пита каква изгода има от приятеля, а с какво мога да му бъда полезен. Божието чадо обича. Има любов към Бога и ближния. Отговаря на любовта на Бога, както детето на майчината любов.

4.       В този стих ни се говори за нещо чудно: преминаване от смърт към живот.

Това е нещо безкрайно чудно и велико! Нещо подобно срещаме и в природата. Ето например гъсеницата. Колко неприятна и отвратителна е тя, когато падне на врата ми, докато се намирам под някое дърво. Но тя се свива в какавида. Това е един вид мъртвешко състояние. Обаче скоро от нея излиза прекрасна пеперуда. Гъсеницата пълзеше по мръсната земя. Пеперудата каца по чистите ароматни цветя.

Когато живееше в бащиният си дом, блудният син не беше доволен. Вътрешно беше отчужден и тръгна по грешния свят. Той умря за дома си. Имаше всичко – и пари, и веселие, и другари. Но беше вече мъртъв. В едно предание се разказва, че когато свършил парите, блудният син писал на баща си да му прати още, но родителят не отговорил. Ако му беше пратил пари, синът му щеше да стане още по-лош и пропаднал. Дали за това Бог не изпълнява всяка наша прищявка? През деня блудният син тичаше подир своенравните свине, а вечер нямаше право да залъже глада си дори от коритата им. И с право той започна да си задава въпроса: „Та това живот ли е? Не, това не е живот, а същинска смърт.” Много естествено беше решението му да стане и отиде в бащиният си дом, и да поиска прошка. Ние го виждаме как той изоставя свинете и тръгва към дома. Напуска смъртта и тръгва към живота. Наближава дома. Баща му го вижда и познава още отдалеч. Бързо тича този старец и вика: „Това е моят син! Моят син!” Тича и го прегръща. Дава му нови дрехи, обувки, пръстен. Започва голямо веселие. Човек се избави от смъртта и се върна към живота. „Този Мой син бе мъртъв, но оживя; изгубен бе, но се намери!”

Такава беше опитността на загубената овца. Далеч от кошарата, изложена на опастности, тя нямаше покой. От една страна, чуваше воя на вълка, а от друга – над себе си съглеждаше витаещият орел. Но добрият пастир я вдига на плещите си и я носи към небесната кошара. Тя тръгна от смърт към живот.

Не е чудно, че в сърцето пламти гореща любов към Този, Който носи душата към живот на крилете на Своята жертва. Преминава душата от робство към свобода, от скръб към радост, от студ към топлина, от омраза към любов, от зима към пролет, от гибел към спасение.

Това преминаване не е естествено. Трябваше да се случи нещо, за да стане то възможно. Исус дойде. Чрез страданията и смъртта Си на Голгота, Той построи мост, по който преминават към живота повярвалите. И първият, който мина по този мост, беше един разбойник. Чрез възкресението Си, Исус обезсили смъртта. Затова смъртта вече не може да задържа тези, които вярват.

През месец март започва да духа един топъл вятър – Развигор. Той отвява ледовете и буди заспалата природа. Връща я към живот. Така и Божият Дух буди духовно мъртвите и заспалите. Това вижда във величествените си видения пророк Йезекил. Поле, осеяно със сухи кости. Пирамида от кокали. Но под влиянието на Божият Дух те се събират, сглобяват се и се изпълват с дух, превръщат се в голяма войска (1 Йоан 3:14)

5.       Какво е следствието от това преминаване от смърт към живот?

Апостолът отговаря: „Ние обичаме братята.” Защото любовта ни към Бога се отразява и в отношението ни към ближния. Тази братска любов доказва, че сме преминали от смърт към живот. В новия живот ние сме едно семейство. Всички вярващи са наши братя и сестри. Образуваме едно тяло, глава, на което е Сам Христос. Братолюбието е циментът, който ни споява в едно. Затова Господ в последните часове на земният Си живот постоянно повтаряше заповедите Си за братолюбие. Щом волята на всички е подчинена на Неговата, земната хармония ще е налице. Вярата създава общението. Любовта го увековачава.

На един океански остров жителите сеят захарна тръстика. Изстисканите сухи стебла на тръстиката се изгарят и с пепелта се наторяват нивите. Преди да отидат на нивата, един вярващ наш брат подпалил стеблата. Но огънят бил по-силен от очакваното и подпалил къщата му. Връщайки се от нивата, той намерил на мястото на къщата си едно пепелище. „Ето наказанието на боговете за това, че ти напусна вярата на бащите ни. Не можеше да очакваш друго нещо.” – му казали неговите съселяни. Той мълчал. Но един ден дошли много работници, те докарали със себе си греди, дъски, керемиди и разровили пепелището. Започнали да градят. За няколко дена изградили нова къща за нашият брат, по-хубава от старата. Съседите-езичници били стъписани. Подобно дело на братолюбие за тях било непознато. Те разбрали една велика истина – Божиите чада са едно тяло. Щом страда единия, всички страдат.

Светът не познава братолюбието. В него човек за човека е вълк. Във философията е позната мисълта: „Живей, но остави и другият да живее.” И хората си мислят, че са казали кой знае каква мъдрост. Защото тук има едно желание да се остави и другият да живее, да не бъде убиван, но няма никакъв намек за братолюбие или подромагане. Достатъчно е само да не му се пречи  да живее; да му се даде възможност и той да диша. Това правят и животните, които не се убиват бзразборно. Световният човек се сдружава с ближния дотолкова, доколкото му е изгодно или за да му помагат в борбата против  неприятеля.  Братолюбието беше непознато явление до Исус Христос. Затова езичниците много се чудели, че християните така топло се обичат.

Старият апостол Йоан, вече над 100-годишен, нямал сили да ходи и го отнасяли на носилка на богослуженията в Ефес. От нея той благославял вярващите и повтарял: „Чада, обичайте се по между си.” „Но защо все това ни повтаряш?” – питали младите християни. „Защото любовта изпълнява всичко.” – отговарял той.

Докато бяхме в смърт, ние бяхме чужди е дин на друг, разделени, студени. Сега вече живеем. Ние сме едно в Христа и Неговата любов.

6.       Нека да не забравяме, че има и преминаване от живот към смърт.

Адам живееше в Едемският Рай. Но съгреши и премина от живот към смърт (Битие 2:17) Юда живееше, докато предаде Учителя и премина към грозна смърт.

НО БОЯЗЛИВАТА ДУША   КАТО ОСТАВИ БОЖИЙ ПЪТ И ОТ НЕБЕСНИТЕ ВРАТА ЩЕ ПАДНЕ СКОРО В ПЪКЪЛА.

Само с Христа и при Христа има живот. Ние преминахме от смърт към живот. Ако сме преминали, нека да растем. Защото живота съдържа движение, разтеж, напредък. Застой няма никъде. Нито в природата, нито в духовните прояви.

 

Пастор Симеон Попов

Шумен, 22 февруари, 1976 г.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693171
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031