Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2014 22:00 - ЦЪРКВАТА – СТЪЛБ НА ИСТИНАТА
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 683 Коментари: 0 Гласове:
0



„...да знаеш как трябва да се обхождат хората в Божият Дом, който е църква на живия Бог, стълб и опора на истината.” (1 Тимотей 3:15)

Старият и много опитен апостол Павел стои пред своя залез. Най-усърдно той дава последни наставления на духовният си наследник Тимотей, който трябва да поеме голяма част от неговата апостолска отговорност. Ето защо е необходимо на младите приемници добре да знаят същината на църквата, както и дълбокото й значение за прогласяването на Божията истина.

1.       Църквата е Божий дом.

Тук живее Бог. Проявява се по особен, интимен начин. Благославя най-щедро. Проявява голяма взискателност. Общува с вярващите в домашна обстановка и приема дълбоката им благодарност. Вземете например някой министър: в кабинета си, по време на официални приеми поведението му е  различно от това, което показва в кръга на семейството си. Така е и с Бога: при управлението на вселената и нейните закони Той не е такъв, какъвто е в Своя дом – църквата. На други места в Библията се казва, че църквата е тялото на Господа Исуса Христа, Който е главата. Тук тя е дом на Бога. Каква блажена задача имат вярващите да направят  уютен този Дом на Бога. Такъв беше домът на Марта, Мария и Лазар, където Господ Исус обичаше да отсяда.

2.       Църквата – този Божий Дом, е призвана да бъде стълб на истината.

У нас изплуват представи за древни храмове, изградени с колони, каменни стълбове. Храмът на Артемида в Ефес имал повече от 200 колони, всяка от по 20 метра височина. Обаче тук картината е съвсем друга: имаме единичен, отделен стълб, който се издига високо над всичко друго и носи като величествен паметник истината. Кое е по-важно, се питаме – стълбът или истината? Ако стълбът не издига истината, той става безпредметен, дори смешен. Кое е по-важно – знамето или дръжката му? Разбира се, знамето. При сражение дръжката може да се строши. Заменят я с друга. Но разкъсаното от куршуми знаме не само че не се заменя с друго, но още повече се цени. Кое е по-важно – портмонето или парите? Разбира се, парите. Аз мога и в нечист вестник да увия пари и да ги натикам в джоба си. И все пак е редно парите да си имат подходящо портмоне.

Четох за един велик художник, чието име за жалост забравих, че останал незабелязан и неоценен. Рисувал, но никой не купувал картините му. Умрял в мизерия. След 30 години внезапно открили, че бил необикновено талантлив, дори гениален. Дапочнало бясно търсене на картините му. Продавали ги на баснословни цени. Но намерили само малък брой от тях: някои били захвърлени по тавани, други – превърнати в изтривалки за обувки. Поставили намерените картини в рамки и ги окачили на най-почетни места. Картината като изтривалка била удивително произведение на изкуството. Предназначението й било да бъде поставена в рамка и да получи признание и почит.

Истината е вечна. Тя си остава истина и тогава, когато бъде обявена за измама. Тя е истина дори тогава, когато я захвърлят в калта и жестоко я газят. Обаче мястото й е да бъде издигната на висок стълб. Ето задачата на църквата.

В Откровение 3:12 четем: „Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог.” Каква величествена награда! Църквата, този стълб на Божията истина, се състои от отделни колони – вярващите християни. И тази задача,  да бъдем стълб на истината ще продължи и във вечността при изключително по-тържествена обстановка.

Църквата не е самата истина. Тя носи истината. Издига това, което е приела. Но издигайки истината, тя така се споява с нея, че става нейна неразделна част. Затова намираме Бога в Христа, а Христа откриваме в църквата.

3.       Какъв трябва да бъде стълбът-църква, за да носи достойно истината?

Преди всичко здрав и устойчив. Когато колоната се издига сама, тя няма никакви странични опори. Затова трябва много здраво да се закрепи. Иначе бури и земетресения скоро ще я повалят. Вече близо две хилядолетия църквата издига Божествената истина сред океана на човечеството. Защо все още стои този стълб? Защото е основан на най-мощният крайъгълен камък, Сам Господ Исус Христос.

Стълбът трябва да бъде красив, добре изгладен, приличен. Някакъв груб, недодялан камък не подхожда да бъде стълб. Подходящо е да се изглади и украси с орнаменти, както се прави с мрамора. Колко е необходимо да се украси църквата с добродетели и добри дела!

Господ Исус прави тържествена декларация: „И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.” (Йоан 12:32) Той беше издигнат на Голготският кръст. Повесен беше тогава между небето и земята. Беше издигнат и когато се възнесе. И днес Той се издига, когато църквата Го поставя на висота, каквато тя му отрежда. Затова се изпълнява и чудното обещание, че ще привлече всички при Себе Си, докато всяко коляно се преклони пред Неговото величие.

4.       Какво е главното съдържание на истината, която църквата-стълб издига?

Тя мощно прогласява следното:

Има Бог. Тази вселена има Господар. Природата има Управител. Естеството има Творец. Когато някой ме запита: „Какво има да ми кажеш?”, обикновено отговарям: „Бог управлява.” Мнозина намират това твърдение за твърде смело. Други го приемат с насмешка. Но ние сме длъжни да подчертаваме тази велика истина. Бог е абсолютен Властелин. Не е наш слуга. Не се стреми да изпълнява и то много бързо нашите желания. Не се нагажда към нашите прищевки. Не търси да задоволи всяка наша молба. Но винаги ни дава това, което е най-необходимо. И то по Негов, а не по наш начин. Ние не винаги одобряваме в сърцето си Неговото управление. Но, ако Той управляваше, тъй както ние желаем, сигурно цялата земя днес щеше да бъде куп развалини. Той е живият, вечен Бог. Дава живот и дихание на всичко, което съществува.

Има Ходатай. Богочовекът Исус Христос дойде, за да ни открие Бога. Без Него ние не бихме имали правилна представа за Създателя. Великият Невидим Небесен Баща е скрит от  нашия поглед. Живее при съвсем други измерения, които нашите несъвършени сетива не могат да възприемат.

Има кръст. Той се издига на Голгота. Там се извърши изкуплението на грешното човечество. Там се проля чистата кръв на Божият Син за нашето очистване и победа над злото. Затова Словото за кръста е Божия сила.

Има възкресение, има вечен живот, има страшен съд. Ние всички ще възкръснем и ще застанем открити пред Божият съд. Там ще бъдем или оправдани, или осъдени. Има начин Бог да доведе всеки земен жител на този съд. А след това иде вечен, блажен живот или вечно осъждение.

Бог кани всички земни жители да се покаят от греховете си и да дойдат при Него. Предлага пълна прошка на всекиго, който е готов да я приеме със смирение. Святият Дух действа в сърцата. Това е в общи думи истината, която църквата прокламира високо пред земните жители.

5.       Всъщност, всяко създание е призвано да славослови и възвишава Бога.

Човек и особено църквата, са най-вече принудени да правят това. Нашият голям поет Иван Вазов в безсмъртното си стихотворение „Към природата” много нагледно изразява този факт.

В Псалом 71:8 четем: „Устата ми ще се пълнят всеки ден с хваление и прослава към Теб.” Когато устата се пълнят с хваление, няма мяста за хули и роптание. Други могат да ругаят или да се гордеят с идолите си. Аз ще славословя Твореца.

През 1527 година в Мюнхен, заради вярата си бил осъден на смърт чрез изгаряне жив Георг Карпентер. Негови приятели го посетили преди смъртта му и го попитали дали няма да се отрече от Господа Исуса, за да спаси кожата си. Карпентер отговорил: „Никога! До последният момент аз ще Го славословя.” И наистина, когато пламъците обвили тялото му от кладата се чували само песните му. Докато най-после гласът замлъкнал, за да проехти с още по-голяма сила пред  Божият престол.

Църквата трябва да издига и славослови Бога чрез песните си. Във всички векове вярващите са пеели химни на Небесният Баща. Защо Йохан Себестиян Бах се счита за патриарх на музикантите? Защото музиката му е молитва, химн и славословие на Бога. Човек просто усеща трептенето на ангелските криле в тоновете на неговите мелодии.

Вяра плюс упование прави славословие. С моя покоен баща, преди много години, обикаляхме из околностите на Шумен, за да разнасяме Божието Слово. Беше прекрасен пролетен ден. Птичките просто се надпреварваха да разнасят чудните си мелодии. Възхитен, баща ми запя една песен, която още помня: „Пейте, птички, пейте. Господа хвалете! Той вас ви създава за Своя слава ...”

Думата „алилуя” се състои от две думи: „Алилу” – славословете и „Я” – Йехова. Славословете Господа!

От Словото Псалом 113:7 се учим, че Божията слава обгръща цялата вселена, както въздухът обвива земята. Когато един от космонавтите при завръщането си на земята бил запитан дали е видял Бога, той отговорил: „Бога не видях, но се наслаждавах на Неговите творения.” Той видял Божията слава в космоса.

Великите дела на Бога възбуждат неволно славословие у тези, които ги виждат. При смъртта на Господа Исуса грубият римски капитан възкликна: „Наистина Този беше Божий Син!” Когато озвереният враг на църквата Савел се обърна и стана най-ревностният й разпространител, вярващите славеха Бога. Затова никой досега не е бил доволен от своя начин на славословие. Чувствал е, че трябва значително повече да възхвалява Бога. Това най-силно преживявал Давид, който най-много възхваляваше Господа.

„Който принася жертви на благодарност, той Ме прославя.” (Псалом 50:23). Всяко славословие се корени в дълбоката признателност на човешката душа. Затова, когато болните, излекувани от Господа Исуса, си отивали, навсякъде разказвали с ликуване това, което Исус бил сторил за тях, въпреки че им беше заръчвано да не казват никому.

Един млад, едва 23-годишен пророведник, бил тежко болен. Около него били събрани приятелите му. Внезапно той отворил очи и казал: „Елате мили мои. Помогнете ми да прославим Бога!” И починал.

Църквата е стълб, който издига истината – Бог. Това е нейното призвание, нейната привилегия, цел и отговорност. И ако тази истина не е издигната, а се валя в калта, много пъти църквата носи трагичната отговорност за това. Ненапразно Словото предупреждава да не се хули Божието име поради нас между невярващите.

Нека никога на забравяме Божиите благодеяния! Късата памет е враг на славословието и другар на отчаянието и роптанието. „Вижте кремовете на полето”, ни увещава Господ Исус. Те ни учат не само да се грижим за облеклото си, но и нещо повече. Цветята приемат слънчева светлина и влага от небето, и отговарят на това с красиви цветове и благоухание. Какъв е нашият отговор на Божиите благословения?

Пастор Симеон Попов

7 октомври 1973 г., Шумен

 

 

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693933
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031