НЕ ОСКЪРБЯВАЙТЕ СВЯТИЯТ БОЖИЙ ДУХ

„и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Ефесяни 4:30)

Мислили сме някой път за проповедника, който се готви за проповед? Какво преживява той, когато се спира на някоя истина и разбира, че тя е против самият него. Той изобличава себе си. Говори против себе си. Поставя себе си на онова равнище, на което са всички негови слушатели. И чувства, че той не е на един сантим повече, по-горен, по-добър, по-човечен от всеки един от онези, които са пред него.

Когато апостолът казва: „Не оскърбявайте Святият Дух”, аз се питам дали не съм Го оскърбявал? Има нещо, което ме занимава.

Всички ние очакваме Бог да ни повика при Себе Си. И когато застанем във вечността пред Него, може би ще помолим Исус за една възможност да срещнем някой близък, много близък човек, с когото сме се разделили; той си е заминал пръв, но между нас е имало една обида, една непростителна дума, едно лошо несправедливо чувство, което не сме могли да преодолеем, за което не сме си простили. И тогава ние ще можем да поискаме прошка от този човек. Ще искам прошка. Ами от Святият Дух? Ами от Бога? Ами от Самият Господ Исус Христос?

На Петдесятница Бог изля Святият Дух върху Църквата и започна нова епоха – епохата на Святият Дух, Който ръководи Църквата, Който наказва Църквата, Който действа и дава спасение и прощение.

Един Бог, но в три лица. Бог е създал света. Щом Го е създал, Той е оставил нещо от Себе Си в природата. Той е създал времето. Какво е времето? И в него ние виждаме тройственост: минало, сегашно и бъдеще време. Могат ли да се различат, да се разделят тези три неща едно от друго? Все е време, но ние различаваме тези три негови качества.

Ние всички живеем в пространството. То е едно, неделимо и все пак ние различаваме дължина, ширина и височина. Могат ли тези три качества на пространството да се отделят едно от друго? И все пак, пространството е едно.

Да погледнем към материята. Материята е една. Астрономите ни казват, че всички звезди, всички планети, цялата вселена, са създадени от една и съща материя. Това го доказва спектралният анализ на лъчите, които идват от там. Имаме една материя, която се явява в три форми: газообразна, течна и твърда. Три проявления.

Вземете човека: тяло, душа и дух. Същият човек. Но не можем да ги разделим. Ние различаваме, но не разделяме.

Имаме един Бог, но имаме три начина на откровението: Бог Отец-Създател, Творец, Бог Син – Спасител, подобен на нас човеците и Бог Святият Дух – Утешител, живеещ в някои човеци.

Този Свят Дух, за Когото ние днес говорим, този трети начин на Божието откровение, на Божията намеса в нас, е нещо много важно, но не по-малко важно е нашето отношение към Него. Дали то е правилно? „Внимавайте – казва апостолът – можете да сгрешите.” Ако четете посланието към Ефесяните, вие виждате какво изобилие на привилегии имат тези хора, които са се предали на Господ Исус Христос. Но, пазете се да не Го оскърбявате!

Какво е това оскърбление? Това ще рече да причиниш страдание в душата на човека. Раната се забравя, но оскърблението остава. Защо? Злата рана наранява тялото, а оскърблението наранява душата. Ето защо това е нещо по-страшно от удар, от нараняване с нож. Духът е даден, за да живее в нас и ние да живеем в Него. Знаете ли от какво се срамуваме? Ние се срамуваме да бъдем добри, срамуваме се да прощаваме, срамуваме се да проявяваме любов.

Защо се оскърбява Святият Дух? Защото ни обича. Човек, който ни обича, се оскърбява; човек, който не ни обича не се оскърбява. Онзи човек, когото аз мразя, не може да ме оскърби. Аз нехая за него. Той може само да ме озвери, да ме изкара извън кожата ми, но този, който ме оскърбява  е човек, когото аз обичам. Ако някой човек ви оскърби, знайте, че вие го обичате. Може да не признавате това в сърцето си, но е така.

 Този факт много добре проилчават в семейството. Родителите влияят на своите деца, но и децата влияят на своите родители. Вижте едно семейство. Цялото се е наредило около трапезата, всички говорят, весели, засмяни, всеки споделя какво е преживял през деня, какво е било в училище, какво се е се случило на работа и т.н. Ето и друго семейство. Всеки мълчи, всеки се е навъсил, гледа надолу в чинията си, не се и поглеждат. Опъват си нервите. Влияят си един на друг.

Ние сме едно семейство. Бог чрез Духа Си ни влияе, но и ние чрез вярата си, чрез съмнението си  Му влияем чрез Святият Дух. Ето вижте блудният син. Прие от баща си имота, който му се падаше по право, взе си парите и напусна бащиният си дом. Бащата го изпращата, но синът не поглежда баща си, вперил поглед в далечината, в новия живот, който му предстои. Иска да бъде свободен. Да вкуси от свободният живот, така както той смята, че ще бъде щастлив. Както знаете, той преминава през много перипетии, прахосва наследството си и един ден като свинар решава: „Ще се върна при баща си.” Кое го застави да се върне при баща си? Вие ще кажете – гладът. Да, вярно е. Той гладуваше. Вие ще кажете – жестокото отношение на неговият работодател. И това е вярно. Той не му позволяваше да засити глада си дори от коритото, от което ядяха свинете. Аз ще ви кажа още нещо. Сълзите, които той видя в очите на баща си, когато го изпращаше, бяха онзи магнит, който накара блудният син да се завърне.

Святият Дух е Дух на нежност, Дух на любов. Защо Бог не наказва злите хора веднага? Защо? Понеже е слаб и няма власт да ги накаже ли? Така ли? Той не ги наказва понеже е любов и чака. Дава им шанс да се опомнят, да дойдат на себе си. Дава им случай да се обърнат към Бога.

Колкото един орган от човешкият организъм е по-нежен, по-важен, толкова е по-чувствителен. Вижте, с ръката си аз мога да бъркам кал, даже и вар, да пренасям тежки камъни, но само една капка вар да попадне в окото ми е опасно. Каква огромна разлика! Нежен орган. Важен орган. Такъв е Святият Дух. Той е Дух на нежност, Дух на любов. Внимавайте да не Го оскърбите! Как?

1.       С нашите съмнения. Чрез нашите грижи.

Какво ще стане утре? Как ще бъде, какво ще бъде? Като че ли Бог е толкова слаб, като че ли Святият Дух е толкова недосетлив, че не може да намери най-доброто разрешение на моите проблеми, щом аз Му ги предоставя. Защо се опитваме ние да учим Бога какво да върши за нас?

Преди известно време дойде един човек в църквата: „Търся Симеон Попов. Искам да се запозная с него. Вие ли сте?” „Слушай, това съм аз. Но ако си дошъл за Симеон Попов -  напразно си дошъл. Аз съм човек като тебе и като всички останали. Ако си дошъл да търсиш Бога, това е друг въпрос. Да търсиш истината, това е друго нещо. Но да търсиш човек, губиш напразно времето си, а и толкова разноски си направил да дойдеш чак тук. Кажи ми нещо за себе си.” Той започна да ми разказва как е бил безбожник, как е търсил истината, как е повярвал, как го е посетил Святият Дух и сега ... „Чувствам, че нещо ми липсва. Има някакъв таен грях, за който не мога да получа прощение и това ме измъчва.” „Ти вярваш ли в Бога?” „Вярвам.” „Вярваш ли в Словото Божие?” „Вярвам.” Показа ми своята Библия, подчертана и четена. „Слушай – казвам му аз – ако беше мой син, щях да те наплескам ей-сега. Ти не вярваш в Бога, ти не вярваш в Словото Божие. Казваш, че вярваш, но не вярваш. Я отвори Библията! Първото послание на апостол Йоан 1:7, какво пише там?” Той веднага отговори: „Кръвта на Исус Христос ни очиства от всеки грях.” „Това не е вярно! В твоята Библия това го няма! Думата „всеки” е изпусната. Я да видим, отвори!” „А, подчертано е.” „Ти обаче не вярваш в тази дума „всеки.” „Е – казва – много ти благодаря. Много ти благодаря. Не съм дошъл напразно. Сега се чувствам напълно свободен.” „Ти трябва да вярваш! Ти трябва да вярваш! Ти искаш да почувстваш всяко нещо. Ами вярата е не само в сърцето, тя е и в ума. Аз ти казах, че съм Симеон Попов и ти повярва. Защо повярва? Защото почувства нещо ли? Не, ти просто разбра, че аз ти казвам истината. Така трябва да разбереш, че това, което Божието Слово казва, е истина и да се довериш на Него, и да вършиш работата си спокойно. Затова казва апостолът: „Прибавете към вашата вяра благоразумие.” Затова Бог ни е дал разум, за да го употребяваме правилно. А ние оскърбяваме Святият Дух с нашето съмнение.”

2.       Ние оскърбяваме Святият Дух и с нашето непослушание.

В Старият Завет има един много крив пророк – Йона. Как ли Бог не го възпитава, колко страда Бог с него, но накрая Йон осъзна грешката си и сам написа книгата на свидетелството си. В нея, той най-безпощадно изобличава сам себе си. Колко е неприятно да имаш непослушен син или непослушна дъщеря!

Има една картина: Къща, пред чиято врата Христос стои и хлопа, а от прозореца някой поглежда да види дали този странен непознат човек все още стои и хлопа. „Ето, стоя на вратата и хлопам.” Колко време чака? Докога ще чака? Това е Неговото търпение. Един баща подарил Библия на своя син и в нея написал следните думи: „Сине мой, Библията ще те държи далече от греха или грехът ще те държи далече от нея.” Следователно, има нещо между мен и Словото, щом аз не искам да го чета с радост. Това е, което оскърбява Святият Дух.

3.       Нашата неблагодарност.

Ние сме слепи към действията на Святият Дух. Виждам пред себе си Исус. Той вече е излекувал десетте болни от проказа и с поглед проследява тяхното отдалечаване. Но вижда един да тича назад към Него, пада на колене и Му благодари за изцелението. А другите девет бързат, тичат, радват се, дори не се обръщат назад, ей-така, да помахат на Исус Христос. Не се обръщат дори. Как ли е преживял Той тяхната неблагодарност? Как ли преживява Той моята неблагодарност? Много пъти изобличавам себе си в това.

4.       Какво да кажем за греха?

Ние живеем в едно близко общение с Бога. Святият Дух винаги ни наблюдава. Можем ли спокойно да грешим, като знаем, че огнените очи на Святият Дух ни наблюдават? Как приема Той всичко това? Много пъти, когато казвам нещо, чувствам в себе си един глас: „Това, което каза, не е съвсем вярно.” Това не ме радва, защото то не радва Този, Който е винаги в душата ми и Който споделя моето преживяване. Ние двамата сме неделими. И това ни дава увереност, че сме Божии чада. Усещаме Неговото присъствие, Неговото изобличение.

Четох за едно дете, което още от малко се радва, смее се, храни се, но не реагира на външните дразнения. Викат лекар и той казва: „Това дете е с прекъсната нервна система, то не може да реагира. Може да падне в огъня, ще изгори, но няма да заплаче. То трябва много да се пази.” Болките са наши големи благодетели. Те ни предпазват. И когато Святият Дух ни изобличава, това значи, че нашата духовна нервна система е в изправност и ние можем правилно да се развиваме.

5.       За Святият Дух апостолът ни казва: „Вие сте запечатани в Него за деня на изкуплението.”

Какво значи това? Много е важно. Има много схващания и тълкувания на тази истина. Ние няма да се спираме на тях. „Запечатване” означава „не докосвай”, „не дотирай”, „вход забранен”. Когато едно помещение се запечата никой няма право да влезе там. Когато гробът на Исус Христос беше запечатан, даже и със стража пазен, никой не можеше да го докосне. Едно време е имало тъй-наречените „ценни писма”. Сложиш 1000 лева в него, ударят 4 восъчни печата върху него и никой не смее да го отвори.

Вие сте запечатани, т.е. Сатана няма власт над вас. Той няма право да ви докосва, освен ако вие самите не го повикате и не му кажете: „Ела.” Отвътре ние можем да разпечатаме тези печати, но отвън – никой. Така и гъсеницата се запечатва в какавида, но един ден този печат се разтваря и излиза не гъсеница, а красива пеперуда.

Вие сте запечатани за деня на изкуплението. Какво казва Словото за този ден? „Когато Той се яви, ние ще бъдем подобни на Него.” Какви ще бъдем, никой не знае. Никой не може да каже, но едно нещо зная – това, което око не е видяло; това, което ухо не е чуло и това, което човешкото сърце не е могло да си представи – това ще бъде дадено на тези, които Го обичат.

Затова сме запечатани. Да не би да има лоши влияния отвън. Отвътре Святият Дух действа, но отвън никоя зла сила де не може да действа. Това значи, че Святият Дух ще бъде истински наш пазител.

Какво получава човек, когато оскърбява Святият Дух? Едно студено сърце, една прегоряла съвест, едно озлобено лице.

Святият Дух се оскърбява, когато аз мразя моя брат, моята сестра, другите хора ... Две братчета се карат, дърпат се и са готови да се сбият за една играчка. Влиза майка им в стаята, взема ги и двете в скута си и ги прегръща: „Защо, деца мои, така ме наскърбявате? Не знаете ли, че когато ние се карате, пробождате сърцето ми?” Така и Святият Дух, Който витае между нас, Който живее в сърцата ни, казва: „Защо Ме оскърбявате? Защо изпитвате такива чувства един към друг? Не знаете ли, че та се нож в Моето божествено сърце?”

Сега ще ви кажа още нещо. Този, който може да се оскърбява, Той може и да се радва. Аз мога да наскърбявам Святият Дух, но мога и да Го зарадвам. Колко се радваше Бог когато виждаше праведният Йов и каза на Сатана: „Видя ли, Моят раб Йов колко е чист!” Бог се наслаждаваше като наблюдаваше Йов.

Ние можем да разваме Бога. Знаете ли кое най-много Го радва? Простителността. И казва апостолът: „Прощавайте си един на друг, тъй както Бог ви прости чрез Исуса Христа.”

Когато завършите деня, молете се и си задавайте въпроса: „През този ден аз оскърбих ли Святият Дух или Го зарадвах?” Моето поведение има много голямо отражение не само върху моето малко, нищожно сърце, но и във великото, свято, чисто сърце на Святият Дух на Бога. В една песен се казва: „Всички ангели се радват, но не само те, радват се небесата, радва се Господ Исус Христос, радва се Бог Отец, радва се Святият Дух.”

Радостта това е храна за душата. Истинската радост е Божието влияние дълбоко в сърцата ни.

Затова не оскърбявайте Святият Дух,                Този, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението. Деня, който ще разкрие всичко за нас.

Пастор Симеон Попов

29 май 1988г., Шумен