ИСТИНАТА, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА

„Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаета истината и истината ще ви направи свободни.” (Йоан 8:31-32)

Това било величествен момент – когато Господ Исус проповядвал в храма, този Негов Бащин дом. Пред портата на храма имало два грамадни светилника, които пръскали светлина далеч в целия град. Исус застанал между тези светилници и заявил с небесна власт: „Аз Съм светлината на света!” Не е чудно, че мнозина повярвали в Него. Тази група от новоповярвали останала за по-задълбочено разяснение на Неговото учение. На нея Господ заявил, че трябва да познаят истината, която да ги направи свободни. Това силно изненадало повярвалите. Та ние никога не сме били роби! Как така твърдиш, че трябва да бъдем освободени? Затова Господ Исус се спира по-задълбочено върху истината и свободата, както и тяхната дълбока връзка.

Истина, истина, истина! Три пъти се споменава тази дума в нашите кратки редове. Колко важно нещо е тя! Каква власт има над нас думата „истина”! От чешкия реформатор Ян Хус имаме следното завещание: „Търси истината,  слушай истината, изучавай истината, обичай истината, говори истината, пази истината, защитавай истината до смърт!” Не е чудно, че той е бил изгорен жив.

1.       Има абсолютна истина.

Ние се нуждаем от нея. Иначе не можем да знаем къде сме, каква е целта на живота ни и накъде отиваме. Ленин твърди: „Да познаеш обективната, т.е. независимата от човека и човечеството истина, значи така или иначе да признаеш абсолютната истина.” Един мислител прибавя: „Да споменеш истината е лесно. Да знаеш истината е чудесно. Да говориш истината е трудно. Да познаеш истината е славно.” Истината не шуми. Не се нуждае от пропаганда. Не се крие. Тя е неделима от чистата съвест.

Карл Маркс твърди: „Истината е също така скромна, както е светлината.” А Максим Горки твърди: „Неоспоримата истина не се нуждае от никакви украшения. Тя е проста.” В едно училище за глухонеми учителят попитал: „Що е истина?” Един от учениците начертал права линия. Учителят пак попитал: „Що е лъжа?” Ученикът начертал изкривена линия.

„Нашите мнения са различни като часовниците – е казал някой. – Всеки си мисли, че е прав, смятайки своя часовник за точен. Но над всички има един астрономичен часовник. По него всички си сверяваме часовниците. Ето абсолютната истина! Тя не се нагажда към нас. Ние трябва да се нагодим.”

Често истината е неприятна. Даже гонена и мразена. Някой е казал: „Като говориш истината, готви се да бягаш!” Истината е факла. Истината може да бъде мачкана, но не може да бъде смазана. Може да бъде гонена, но не може да бъде изгонена. Това много добре разбраха римските императори в опитите си да смажат младото християнство. Истината може да търпи укори, да я наричат „лъжа и измама”. Но тя може да чака. Времето е на нейна страна. В края на краищата изплава на повърхността.

Истината трябва да се търси. Историята на човечеството е търсене на истината. Тук се крие и неговият възход – нищо велико не идва без търсене. „Търсете и ще намерите.” – ни увещава Исус.  И когато Той говори за истината, не мисли за някоя мъртва, студена истина, като например, че две плюс две е равно на четири. Той има предвид жива, животворяща истина, която засяга нашият цялостен бит, за която сме създадени, за която и от която живеем. Тук имаме отговори на въпросите: „Кои сме ние?”, „Защо живеем?”, „Кой е Бог?”, „Що е вечност?” и т.н. Истината е познаване на обективната действителност, ни казват някои. Но тук имаме нещо повече. Имаме познание на действителност, която стои над нас и дълбоко в нас, която е част от нашето битие и същност. Тази истина се приема не само от разума, но и от сърцето, и то главно от него. Срещаме например някой човек и веднага имаме убеждението, че той е добър, че можем да му се доверим. Това ни казва сърцето, при все че нямаме достатъчно доказателства за разума. „Винаги когато се стремите към истината, вие се стремите към Бога.” – казва Махатма Ганди. Езическите религии доказват, че човечеството се стреми към тази, стояща над него истина. Но те доказват още и това, че не е възможно с наши собствени сили да я намерим.  В един езически храм има статуя на богинята на истината. Лицето й е закрито с покривало и никой смъртен няма право да й го отнеме. Тя самата трябва да се открие. Християнството притежава истината. То предлага откритата ни истина. Ние я търсим  и намираме, защото ни се предлага открита в лицето на Господ Исус Христос, Който казва: „Аз Съм Истината.” И още: „Твоето Слово е истина.” Бог сам премахва в Христа покривалото и пред нас се разкрива Този, Който е пълен с благодат и истина (Йоан 8:31-32).

2.       Ще познаете истината.

Мнозина се задоволяват само с търсене на истината. Но тук имаме нещо повече от търсене и намиране. Познаване. Лесинг наистина предпочита да си остане търсач на истината, а не да я намери.  Това звучи много научно и дълбоко философски. Но съдържа в себе си голямо нещастие. Вие сте загубили предмет и вечно го търсите. Това е мъчилище! Все едно морякът вечно да остане да се скита по бурните океани, без да стигне до тихото пристанище у дома. Та това е жестоко наказание! Не, ние трябва да търсим, но и трябва да намерим. Иначе сме нещастници. Исус говори за нещо друго: „Ще познаете истината.” Това е повече от намиране. Повече от чуване на истината; повече от виждане на истината. Едно е да си запознат с някого, друго е да го познаваш, т.е. да познаваш характера му, склонностите и т.н.  Не се казва: „Вие ще обикнете истината.” или „Вие ще я уважавате.” Аз мога да обичам хляба и да го обсипя с много целувки. Мога да го уважавам и поставя в скъпа рамка на най-почетно място в дома си. Но това малко ще ме ползва. Аз трябва да го ям. Така вече, аз го познавам. Приемам го и той става плът от плътта ми и кръв от кръвта ми. Ето това е познание на истината! Вътрешно приемане, превъплъщаването й в моя живот.

Има нещо, което Бог върши за нас. Той ни даде Сина Си и с това, чрез Неговата жертва - спасение и нов живот. Но има и нещо, което и ние трябва да сторим: Да се покаем и като приемем новорождението, и Святият дух - да пребъдваме в Него. Нашата връзка с Него да бъде постоянна. Това е наша задача. Така ние принасяме много плод. Така и ние, като апостол Павел можем да кажем: „Живея, но не аз, а Христос живее в мен.” Това живо общение с бога чрез Святият дух е ярък израз на факта, че сме познали истината.

Ето нещо твърде трудно за изпълнение.  Познанието на истината е противно на старата, грешна човешка природа, защото изпитваме унижение и трябва да се смирим,  като признаем, че досегашният ни живот е бил погрешен, крив и така да приемем божията корекция. Борбата против стария човек с неговите досегашни прояви и криви навици не е лесна. Да вземем за пример големият враг на християнството – Савел. Ето, той лети като хала към Дамаск. От устата му диша заплаха и ужас. Самият му дъх е унищожение на църквата. Единственото му желание е да унищожи тези заблудени, вредни рушители на стария ред. Със стремглава стихийност сега ще помете всичко. Но пред портите на града внезапно блесва небесна светлина и го сваля от коня.  Гордият воин се валя в калта и чува глас: „Савле, Савле, защо Ме гониш?” Савел трепери като лист: „Кой Си ти, Господи?” , т.е. „Господарю.” „АЗ СЪМ ИСУС, КОГОТО ТИ ГОНИШ.” Какъв ужас! Страшни думи: „Аз Съм Исус.” О, как ще ужасят те един ден враждебното на Бога човечество! Савел разбра, че живота му е крив, че трябва да приеме и да признае, да познае истината. И гордият властник, сега сляп, воден от двама души, влиза в града, но не посрещнат с арка и много цветя, а с наведена глава, дълбоко съкрушен.  Три дена, той не яде, не пие, не спи. Три денонощия трае тежката борба в душата му; борба между измамата и истината. И истината победи. Савел се покая. Той разбра колко е грешен и колко тежко заплати Господ Исус за неговите грехове на Голготският кръст.

3.        И какво следва от познанието на истината?

„Тя ще ви направи свободни.” Лъжата поробва. Измамата, фалшът имат свойството да превръщат човеците в роби. Който не е Боже чадо, не е господар на себе си, а робува на жесток господар – на злото, на чашата, на комара, на разврата, на парите и пр. Лъжата обещава рай, пълен с блаженства, а дава пъкъл с мъчения; обещава радост, а дава скърби; предлага щастие, а дава срам; залъгва със свобода, а дава робство.  Оттук и страхът. Човек без Бога е страхлив, макар и да се гордее. Робът е винаги под страх, защото не знае каква ще бъде следващата прищявка на капризният господар.

Какво е най-тежкото наказание за лъжеца? Не е това, че никой не му вярва. Все ще се намери човек, който да му повярва. Но наказанието е в това, че той вече никому не вярва. Който отстъпва от Божията воля, се самонаказва, защото реже клона, на който седи. Едва ли има дума, която така да е омайвала човечеството през вековете, както думата „свобода.” Тя е вечен блян, вечен копнеж.  Милиони са излизали на борба за свобода и са оставяли костите си по бойните полета. Нашият Раковски е казал следното: „Свобода или смърт.” А от унгареца Петьофи имаме мисълта: „За любовта си давам живота. Но за свободата давам и любовта.” Шилер пише: „Човек е създаден свободен и е свободен, макар и да се ражда в окови.” Човек и свобода са създадени един за друг и където има живот, има и устрем към свобода. А тя има различни форми. Имаме телесна свобода за разлика от занворничеството, познаваме личната свобода – противна на робството, известна ни е политическа свобода за разлика от тиранията. Имаме и свобода на мисълта, както и духовната свобода, свобода от зло и грях.

Както всичко добро и свободата има голям враг. Ето например парите. Те са желана и необходима ценност. Всеки работник е достоен за заплатата си. Но има фалшиви, подправени пари. Те са враг на истинските. Колко е неприятно когато разбереш, че някой ти е пробутал фалшива банкнота! Как така са ме излъгали, та да ми дадат тази фалшива банкнота? Свободата също има враг. Това е фалшивата свобода. Тя е неин грях. Уж свобода, а всъщност тежко робство. Фалшива свобода е желанието да вършим каквото си искаме. Това Божието Слово нарича „робство на греха.” Свободата не е в това да вършим каквото си искаме, а да правим каквото трябва.

Всеки кораб има палуба. Това е широка площ в горния етаж на кораба. Там всички могат да се разхождат свободно и да се любуват на необятният морски простор. Но палубата е ограничена с преграда, релинг. Тя не позволява на пътниците да паднат в морето. Всъщност това е ограничение на свободата, но колко е необходимо то! Да вземем за пример влака. Той е свободен докато е в релсите. Ако реши да излезе от релсите и така да получи неограничена свобода, той вече е катастрофирал. Докато се движи в тесните рамки на релсите, влакът е двободен. Свободата е доброволно подчинение на висши закони, на царският закон на свободата. Така свободата освобождава от съмнение и страх, от колебание и неувереност, от невежество и мрак, от общественото мнение и модата. Дава сили за победа над греха и изкушенията.

Един генерал работи във канцеларията си. Влиза лице, което генералът познава. Затова не го поглежда и дори още повече навежда глава над книжата. Лицето не се смущава и със сладникав глас говори за една специална услуга, която очаква. За целта той предлага сума като „справедливо възнаграждение.” Генералът казва: „Махни се!” Онзи предлага още по-голяма сума. Тогава генералът става и хваща своя гост за врата с думите: „Марш от тук! Ти започна да ставаш опасен!” Генералът чувства, че е към краят на своето морално съпротивление и затова не чака повече, а безцеремонно изгонва изкусителя. Това е най-правилният начин за получаване на свобода – да изгоним похитителя или сами да побегнем, ако той е много силен.

Истината разкрива, че злото, грехът е безчестие, позор. И който върши грях е роб на греха. „Само онзи е свободен, чиято воля е Божията воля.” – казва Епиктет. И като се молим: „Да бъде Твоята воля!”, ние всъщност се молим да бъдем свободни. Група туристи срещнали един прост овчар в планината. Но той не бил глупав. Попитали го: „Ти какъв си?” (Искали да се пошегуват с него). Той отвърнал: „Аз съм цар.” Това развеселило туристите и те през смях го запитали: „На  кого заповядваш щом си цар?” Той отвърнал: „На моите подчинени.” „А кои са твоите подчинени?” „Това са моите склонности.” Смехът престанал. Всички се замислили и признали, че този овчар наистина бил цар.

Бог е свободен и иска всички да бъдем свободни. Затова Той изпрати Своя Син, за да ни подари свободата. Един турист почивал край планинска река. Наслаждавал се да гледа как пъстървите се изхвърлят във въздуха, за да хващат мушици. Изведнъж една пъстърва се изхвърлила на такава височина, че паднала на брега.  На сушата тя се мятала насам-натам безпомощно. Туристът се смилил, хванал я и я хвърлил обратно във водата. Рибата е свободна, но само във водата. Свободата вън от нея е гибел. Христос ни връща от робството на греха към свободата на Своята истина.

Една вечер две момчета решили да се поразходят по езерото с лодка. Влезли в лодката и почнали да гребат, но тя не се отдалечавала от брега. След малко дошъл пазача и откачил лодката от въжето, с което била вързана. Лодката се освободила и момчетата се понесли по езерото. Господ Исус има ключа за свободата – божествената истина.

По време на война един войник бил ранен в главата. Куршумът заседнал някъде близо до очната кухина. Но войникът не се решавал да се посложи на операция, за да му извадят куршума. Така той живял 63 години. Едва тогава, по съвета на един лекар той се оперирал. Като оздравял заявил: „Колко бях глупав, че носих този метал в себе си толкова години! Все ми пречеше и много ми тежеше. Колко било хубаво и свободно без него!” Който вкуси свободата, която Христос подарява, съжалява, че не е повярвал по-рано.

Христос освобождава само онзи, който позволява да бъде освободен. Той никому не натрапва свободата. Въобще, свободата се дава само на онзи, който я цени и заслужава. Сега ние ще празнуваме 100 години от априлското възстание. В „Записки по българските въстания” Захари Стоянов предава една много интересна сцена: Панагюрище е в развалини. Облаци от дим се разнасят навсякъде във въздуха. Бенковски, обкръжен от малък брой другари, наблюдава тези печални разорения. Изведнъж той казал: „Аз свърших моята работа. Нека Европа да заповяда!” Той знаел много добре, че за да се освободи от робство един народ, той трябва да докаже, че обича и цени свободата, и е готов да даде най-скъпи жертви. Именно това доказателство дал тогава българският народ и не е чудно, че скоро след това ние бяхме свободни.

Заключение: Големият реформатор Мартин Лутер пише: „Християнинът  е свободен човек. Стои над всички неща. Не е подчинен  никому. Християнинът е слуга на всички. Подчинен е на всекиго.” Това не е противоречие. Свободният човек може в името на любовта да се откаже от свободата си. Голямата цел изисква голяма жертва.

Един богат земеделец имал много верен и трудолюбив слуга. Спокойно му предоставял управлението на целият си имот. За това му плащал много добре. Един ден той повикал слугата си: „Иване, аз нямам деца. А трябва да оставя имота си някому, който след смъртта ми да го стопанисва добре. Затова реших да те осиновя. Какво ще кажеш?” Иван коленичил разплакан и започнал да целува ръцете на господаря си.  Иван вече е син на господаря. Не получава никаква заплата и пак работи, и то с много по-вярно усърдие. Но той се храни на трапезата на господаря си. Спалнята му е до тази на господаря. Защо му е заплата? Та касата е на негово разположение. Той не е слуга, а господар.

Ето това направи с нас Господ Исус. Той дойде да ни разкрие истината за Бога и Неговата любов към нас, Неговото решение да ни направи Божии чада. Така ние не сме вече слуги, а Божии чада, свободни наследници на Бога и сънаследници с Исус Христос. Какво чудно състояние! Каква велика свобода! Блажени сме, щом сме познали и приели тази небесна истина! Всичко това дълбоко ни смирява пред Божието величие, при все че искаме да бъдем големи; увещава ни да служим, вместо да заповядваме; да се отричаме от себе си, а не да се налагаме; да прощаваме, а не да си отмъщаваме; да обичаме, а не да мразим и дори тези, които ни гонят, и тях да обичаме; да разчитаме на божията милост, а не нашите собствени заслуги.

„Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”

Пастор Симеон Попов

14 март 1974 г., Шумен