ПРИГОТВИ СЕ ДА ПОСРЕЩНЕШ СВОЯ БОГ
„Приготви се да посрещнеш Своя Бог.” (Амос 4:12)
Един мислител твърди: „Както вярваме, така мислим. Както мислим, така живеем. Както живеем, така пътуваме към вечността. Както пътуваме, така ще срещнем Господ.” Днес имаме първият адвент. „Адвент” означава „очакване”. Очакваме това, което иде. И оттук, нуждата да се приготвим.
1. Господ иде. Посещава ни. Какво велико събитие!
Човечеството винаги е вярвало, че Бог по някакъв начин посещава земята. Още Адам очаква да дойде Потомъкът на жената. А Енох манифестира убеждението си за славното идване на Бог на земята. В Словото ясно се посочват два начина за идването на Божия пратеник: Унизен и Славен. Евреите отминаха първия начин. Очакваха Месия в слава. Когато Исус се яви като Агнец, слуга, смирен служител, Човешки Син, те Го отхвърлиха, заклеймиха нечуваните Му претенции, че е Божият Син, осъдиха Го на смърт заради богохулство. Не е лесно да се открие в пръстен съд златно съкровище.
При един възрастен съдия-следовател довели стар просяк, който извършил някакво дребно престъпление, за да прекара зимните месеци в затвора. Съдията познал в него свой стар приятел: „Ти ли си, Едуърт?” – го запитал той. „Да.” - отговорил доведеният. „А пък аз съм Джордж. Помниш ли как преди 50 години заедно пътувахме от Англия до тук? Ти ме взе в своя дом и се грижеше за мен като роден баща. Сега аз ще те взема у дома. Там ще преживееш старините си.” Благородният съдия открил в просяка своя добър приятел. Могат ли човеците да открият в презреният и разпнат Исус своя личен Спасител?
Всяка среща със Спасителя е съдбоносна. Причинява коренна промяна в живота ни. Това много добре знаеше върлият враг на християнството Савел, който след срещата си с Господ Исус пред портите на Дамаск стана съвсем друг човек. Същото може да се каже и за известният индийски проповедник Садух Сундар Синг. Въобще човек не може да се освободи он мисълта за Бога. Тя го следва като собствената му сянка.
2. Защо и как ни посещава Бог сега?
Тази голяма чест, която ни оказва Той, като ни посещава, се дължи само на Неговата любов, голяма любов към нас. Ние отиваме там, накъдето ни тегли сърцето. Бог ни обича и ни търси, както добрият пастир търси и намира загубената овца. „Ние всички се заблудихме като овци.” – стене пророк Исая.
Още в Едемския рай Бог посещаваше човека и разговаряше с него. Какви щастливи часове бяха това и за двете страни! Но един ден Адам не се яви на мястото на срещата с Бога. Стана нещо странно и човек се скри. Бог винаги ни посещава, за да ни даде. Почти всички, които хлопат на вратата ни, искат нещо. Само пощальонът-раздавач прави изключение. Какво най-вече имаме нужда да получим от Бога, когато ни посети?
Той ни среща в молитвения дом. Словото, проповедта, песните - това са Божествените пръсти, които ни докосват. Особено място има Господнята вечеря.
Той ни среща и вън. По улиците, в автобусите, влакове, гората, на полето. Преди много години моят баща минавал по моста над Марица в Хасково. Измъчвали го сложни духовни въпроси. И чул силен глас в двете си уши: „Не поддържай това, което не е писано в Библията!” Случилото се коренно променило живота му.
Той ни среща, когато четем Библията насаме. Винаги трябва да молим за Святият Дух при четене на Словото. Ако някой го чете без Святият Дух, става фанатик, който се залавя за някакъв стих и игнорира всичко останало в Святото Писание. Има и такива, които твърдят, че имат Святият Дух и вече нямат нужда от Библията, защото Духът ги ръководи. Това има за следствие пак крайности. Но щом Духът ни придружава при четенето, ние вадим чудни съкровища от вечната Божия книга.
Той ни среща в ежедневието. Дава ни здраве, сили, храна, облекло, подслон. В съдбоносни моменти ни дава най-добри внушения. Влага в устата ни най-добрите отговори.
Той ни среща в изпитания, болести, злополуки, нещастия. Чрез тях Той събаря всички фалшиви опори на живота ни. Посочва ни заблужденията, в които сме попаднали и пътя, за да излезем от тях.
Той ни среща и в смъртта. Една жена дошла при проповедник и му казала: „Днес Бог ни отне нашата единствена любима рожба. Дойдох да предам сърцето си на Господ Исус. Моят мъж също ще дойде да направи това.” Смъртта ни поставя пред нова действителност, където нашите материални ценности се виждат като гнили плодове. Тя ни хваща за яката и ни довежда до Великият Съдия на всички човеци, пред Когото ние трябва да застанем съвсем открити, без маска и да дадем отчет за земният си живот.
Във Войводово имахме съселянин, наглед много прост и смачкан. Нищо човек, един вид. Но всички се бояха от него. Защо ли? В дома си имаше стар съндък, в който беше наредил скъсани картончета от цигарени кутии. По тях обаче беше писано: Този и този другар, на тази и тази дата, на това място, в присъствието на еди кои си лица, каза това и това. Страхуваха се следователно от нечистите му картончета, пълни с нечисти изказвания. Какво ли ще бъде когато се отворят небесните книги и там открием нашата пълна картина? Там, пред Бога, милионер и просяк ще бъдат еднакви, ако се представят с празни ръце.
3. Обикновеният човек по понятни причини никак не желае да срещне Бога.
Среща с Бога, това е крайно неприятно и нещастно нещо за непокаяният земен жител. Преди няколко години дадох на един познат 15 лева назаем. Оттогава той всячески отбягва да ме срещне. Просто се забавлявам, като виждам какви трикове употребява, за да ме избегне. Такъв е обикновеният човек към Бога. Чувства се длъжник и не иска да Го срещне. И как би посмял да срещне натовареният с грехове човек три пъти святият Бог? Затова си е намерил малка вратичка, през която избягва Божията близост: „Няма Бог!” – казва. Други решават, че ако има Бог, то Той е само някаква непонятна сила, която витае във всемира, но не се занимава с нас човеците. Следователно не е възможна среща с Него. А трети просто Му се карат. Не Му дават възможност да бъдат обвинени, защото обсипват Бога с упреци. Считат Го виновен за всички нещастия, несгоди, злополуки, катастрофи, болести, смърт. Поставят Бога на подсъдимата скамейка, сядат на съдийския стол и Го съдят.
Затова е твърде естствено, че подобни човеци най-вече се боят от смъртта, този небесен слуга и наш враг. Френският крал-слънце – Людовик 14-ти забранил да се споменава думата „смърт” в неговото присъствие. Когато придворният проповедник веднъж казал в проповедта си: „Всички човеци са смъртни.”, кралят се обадил: „Почти всички.” Мнозина отбягват да посещават болни, не ходят и на погребения. Защо ли? Над входа на една християнска почивна станция имало надпис: „Къде ще прекараш вечността?” Много гости, които идвали да си починат там, като прочитали надписа, веднага се връщали назад и отивали другаде. Тук на земята можем да побегнем от Бога, както Йон бягаше от Него. Можем да се скрием от лицето Му, както Адам или да се отречем от Него, както направи апостол Петър. Но положението коренно се променя, когато смъртта ни хване и ни доведе, въпреки нежеланието ни, право пред Божия престол. Блажен е този, който няма причина тук да бяга от Бога.
4. Нека се приготвим да срещнем Бога.
Когато очакваме гости, ние почистваме къщата, измазваме стените, подреждаме вещите си. За да приготвим себе си, трябва да отворим сърцата си за Божията истина. Тя често е неприятна и неизгодна за нас. Освен това трябва да приемем новото сърце в искрено покаяние. И най-сетне да отворим живота си за Неговата служба.
Нашето очакване на идването на Исус при нас, както и Неговото второ идване, показва какво е сърцето ни. Едно даровито момиче внезапно останало сираче. Добър роднина се заел да го издържа. Един ден той писал на студентката, че иска да я посети и да види къде живее. Когато отишъл в квартирата й, хазайката му подала една бележка. В нея момичето му съобщавало, че е на Витоша с приятели и затова не може да го чака. Благодетелят оставил следната бележка: „Скърбя, че не си готова да жертваш няколко часа за мен. След това, което правя за теб, мисля, че имам право да видя как живееш и употребяваш моите средства. Спирам издръжката.”
Готов е да посрещне Бог този, който се е осигурил за пред Неговият Съд. А това може да стане, като съдим сами себе си, като още тук на земята представим живота си пред Бога и в искрено покаяние молим за прошка на греховете ни. Който безпощадно съди сам себе си, ще бъде пощаден от Божият Съд.
Имало една жена, която била добра домакиня, но пък зла съпруга. С Бога също била скарана. Често се карала със своя добър и вярващ съпруг. Само с голямо търпение и молитва той понасял ядовитите й злъчни забележки по отношение живота на някои християни. Една нощ обаче сънувала чуден сън. Чула прекрасни песни, идещи от улицата. Изтичала до пътната врата и видяла тържествено шевствие. Голямо множество от хора, облечени в най-красиви одежди, с цветя и венци минавали край дома им. „Кои сте вие?” – ги попитала изненадана жената. „Ние отиваме на сватбата на Божият Агнец, Който е Исус Христос. Ако искаш ела и ти. Но побързай. Облечи си най-хубавата премяна.” Жената бързо изтичала в къщи. Отворила гардероба. Но вместо сватбената рокля, която тя пазела в него имало само нечисти дрехи.” „Иване, Иване!” – завикала тревожно тя. Но мъжът й не се обадил. Бързо отишла до леглото му, но то било празно. Иван вече бил заминал с шевствието. Неговите хубави дрехи липсвали. Бързо прибегнала тя отново до вратата с мисъл да я приемат с тези, обикновените дрехи. Но навън вече нямало никой. Шевствието отминало. Тържествените песни се чували да ехтят отдалеч. И тя заридала в голямо отчаяние. Събудила се. Била облятн в сълзи. Разбудила мъжа си: „Иване” – прошепнала тя – „Прости ми, че те будя посред нощ. Но не мога да търпя. Искам да те помоля за прошка за целият мой живот. Аз много съм те оскърбявала и наранявала. Моето безбожие правеше и теб, и мен нещастни. Но това няма да продължава повече ...” „Ама какво ти става?” – учудено и в същото време зарадвано попитал той. И тя му разказала съня си. Тя станала по-ревностна от него в четене на Библията и в усърдна молитва, и в посещание на молитвения дом. Не искала по никой начин да бъде отмината, когато спасените ще отидат на сватбата на Божия Агнец.
Срещата с Бога е най-великото преживяване, на което е способно човешкото сърце. Наши човешки срещи ни дават само бледо предвкусване за това. В Германия по време на бомбандировките и сраженията, едно семейство било пръснато, както стотици хиляди домове. 17-годишен младеж постъпил на работа във фабрика. След време получава писмо с непознат женски почерк. Отворил го и извикал от изненада. Пишела му неговата родна сестра, която той не бил виждал от 4-годишната си възраст. Съобщавала му ден и час когато щяла да пристигне, за да се видят. Той подредил до колкото можал стаята си, купил цветя и с разтуптяно сърце зачакал на гарата. Влакът пристигнал. Слезли много пътници – мъже и жени. Но коя е сестра му? Когато всички се разотишли към него се приближила красива млада жена. „Дали не е тя?” – си помислил той, но не смеел да я заговори. Но ето, че тя го попитала как се казва. Той й казал. „Братко мили!” – извикала разплакана тя и силно го прегърнала. Този момент младият човек никога не забравил. Ако срещата с мили домашни е така трогателна, каква ли ще бъде нашата среща с Господ – Този, Който ни възлюби и даде живота си за нас?
Колко е трагично, когато някоя душа се намира пред прага на рая и все пак остане вън, неспасена! Една нощ млада жена се събудила силно разтревожена за спасението на душата си. Знаела, че трябва да предаде сърцето си на Бога, но все се колебаела. Запалила нощната си лампа и написала в бележника си: „След една година ще се предам на Бога.” Но размислила малко, зачеркнала датата и написала: „След 6 месеца.” Но пак и се видяло много и написала: „Един месец.” Най-накрая решила: „След една седмица аз непременно ще се предам на Бога.” На другата нощ имало танцова забава. Тя била там и се забавлявала цяла нощ. На връщане за дома се простудила, заболяла и само след седмица починала. Последните й думи били: „Късно, твърде късно ...”
Колко е радостно, когато човек не ожесточи и закорави сърцето си, щом чуе Божията покана! Един млад работник бил в Божия дом. Там приел поканата да се предаде на Бога и веднага получил ново сърце. На другият ден в завода където работел станала експлозия. Няколко работника били убити, други в безсъзнание били откарани в болницата. Между тях бил и покаявият християнин. Преди краят си отворил за малко очи и видял до себе си своите домашни и свещеника. Погледнал ги и прошепнал: „Добре, че не отложих.”
Нека да благодарим на Бога, че ни дава възможност да се приготвим за Неговото идване. Той иде! Ще вземе църквата при Себе Си. Да бъдем готови за тази велика среща. Да Го срещнем със запалени светилници!
Пастор Симеон Попов
2 декември 1973 г.
Шумен
