Честита пролет!

Драги приятели на нашето семейство, сърдечно ви поздравяваме с библейската истина: „Любовта е силна като смъртта.”

Любов и смърт! Колко са близо една до друга! Лишени от желаната любов, мнозина прибягват до смъртта. Родени сме в семейство. Тук най-напред ни обгръща любовта. Но и смъртта ни среща, и причинява най-болезнени страдания. Любов и смърт са врагове. Смъртта владее там, където владеят омраза, злоба, войни, грях. Щом се яви любовта, смъртта отстъпва.

Любовта и най-дълбоката потребност на сърцето, което копнее да се открие. Затвореният в себе си човек се задушава. Отваряме прозорците не при буря или град, а когато е слънчево и топло. Сърцето се разкрива на любовта и така преживява желаното освобождение, ликуваща радост, свидно щастие. Всеки човек е тайна. Любовта е разковничето, което я разгадава. Ние чувстваме, че просто не можем достатъчно добре да се нагодим на повелята на любовта. За да стане стихотворение, мисълта трябва да се преработи. За да бъдат музика, тоновете се подчиняват на мелодията. За да станат правилни нашите взаимоотношения, трябва да се хармонизират с любовта.

Ние ожидаме любовта, както болният очаква с радостна надежда лекаря. Любовта е богата. Щастлива е когато се подарява. Предпочита да дава, а не да взема. Човек може да дава и без да обича, но не може да обича без да дава. Тя не пита дали заслужаваме дара й, не очаква благодарност, не се уморява да се жертва, не поставя граници на даровете си. Голямо богатство в живота са многото непознати дела на приятелство и любов. Който създава радост и пръска светлина, знае защо живее. Любовта е най-великото и дълбоко нещо, но което сме способни. Може да има любов без щастие, но няма щастие без любов. Като огромен магнит грехът привлича страданието, а любовта притегля радостта. Всяка радост, лишена от любов съдържа скрита болка. Някой е написал: „Искате ли да бъдете само за миг щастливи, отмъщавайте си. Искате ли за винаги да бъдете щастливи – прощавайте!” Не е чудно, че любовта е винаги щастлива. Колкото е по-права, толкова е по-готова да прощава. Служи си с меки средства, а побеждава твърди врагове. Радва се на чуждото щастие и тогава, когато търпи загуби.

Обедна почивка на голям строителен обект. Изморени, работниците си отдъхват. Млад работник чете малка книга. „Любовен разказ, нали?” – го пита друг. „Да, чета историята на най-великата любов.” „А какво е заглавието й?” „Новият Завет.” Бог е любов. Любящото Му сърце търси да си проправи път сред множество препятствия, за да докосне сърцата ни. Чрез Святото Писание Той ни говори: „Аз ви обичам. Мисля за вас. Наблюдавам ви винаги. Дайте Ми вашите грижи. Скоро Моят възлюбен Син ще ви вземе у дома.” „Колко ме обичаш, Боже?” – бих запитал аз. Той отговаря: „Ето толкова! Погледни към Голгота! Там на дървеният груб кръст беше повесен Моят Единороден Син. Предадох Го на мъчителна смърт заради теб. Наказах Го заради твоите престъпления. Той понесе наказанието, което ти трябваше да понесеш!” „А каква е силата на Твоята любов?” – отново питам аз. „Тя е по-силна от смъртта! Ето отваленият камък! Вижте празният гроб! Сега Святият Дух прославя Моя Син, облечен във всяка власт!”

Можем да приковем любовта на кръст, но не и да я премахнем. Можем да я хвърлим в гроб и да я затрупаме в Алпите или Хималаите. Но тя ще възкръсне по-чиста, по-могъща. Любовта произхожда от Бога и води към Бога. Не ни ли ограничава факта, че не винаги отговаряме на Неговата любов с любов, че нямаме този небесен пламък, който Той с право очаква от нас?

Любов и живот! Те са неделими. Любовта е дивна дъга, която с най-чудни багри краси живота. В Исус имаме и живот, и любов. Нещо повече: вечен, блажен живот. Тази любов е не само думи, понятие или представа. Тя е дело, живот, събитие. Където пламне, враждуващи братя си прощават, рухват прегради между човеци, стиснати юмруци - братски се здрависват, заключени сърца се отварят. Ръката не е направена, за да бие, мушка и убива, а за да милва, работи и поема братска ръка. Сърцето е дадено не за да мрази и завижда, а за да обича и прощава. Кой живее най-много? Не онзи, който остава най-дълго, а който чувства живота най-дълбоко. Ето наградата на любящото сърце. Един ден с нея е диамант, а цял живот без нея е нищо.

Срещаме хора загрижени, с наведени лица. Смазани от страдания, не виждат никого, самотни страдалци! Други, с вирнат нос отминават всекиго. Не удостояват никого с поглед. Обръщат се в студено усамотение.

Малцина разбират, че е по-добре кратък живот в любов и страдание, отколкото дълго, студено съществуване. При радост хората се срещат, но при любов и страдание се намират.

Големият евангелизатор Били Греъм отправя следния апел: „Кое е твоето богатство? Откъде черпиш сили? Каква е надеждата ти? Не е нужно да живеем дълго, за да разберем, че човешката природа е непостоянна, че има нещо криво вътре в човека. Ние сме смесица от любов и омраза, вяра и съмнение, страх и смелост, слабост и сила. Дълбоко в сърцата ни има повик за пълнота, постоянство, свобода. Ние се нуждаем от Бога. Той е опорната точка вън от нас, която прави възможно да се вдигнат товарите, които са толкова тежки, че не могат да се понесат от човешка сила. Много от страданията ни се дължат на нашата самота. Но Бог се грижи за теб. Библията ни казва, че Бог ни обича. Това е неоспорим факт. Факт е, че Бог изпрати Сина Си на света. Факт е, че Божият Син умря на кръста за греховете ни. Факт е, че всичко това стана, защото Бог ни обича и се грижи за нас.”

Можем ли да останем студени към тази любов? Тя е силна като смъртта, дори по-силна от нея. Никоя човешка омраза не я отчайва. Затова да отворим сърцата си за тази Божия любов. Небесният Баща е готов да я излее в нас чрез Святият Си Дух. Нека да се потопим в този океан от любов. Да Го възлюбим, защото Той пръв възлюби нас. Така приемаме сила да бъдем добри не само към симпатичните, но и към неприятни, враждебни, незаслужаващи вниманието ни хора.

Животът е кратък. Смъртта наближава. Нека да богатеем с дела на братолюбие. Само така ще можем да застанем без свян пред великия Господар на живота и вселената. Когато изпращаме близък човек в гроба, никога не съжаляваме, че сме търпеливи, простителни, милостиви, любящи. Напротив, скърбим за всяка грубост, нетърпение, липса на любов, някога отправени към него. Нека да изпитаме себе си. Да погледнем дълбоко в сърцето си. Какво намираме там?

Приемете искрени привети от вашите предани:

Елза и Симеон Попови

Краят на февруари, 1977г.

Гр. Шумен