„Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.” (Матей 8:17)

Имаме ключа, за да разберем тайната, същността, съдържанието, смисъла на живота на Господ Исус Христос. Той живя не за да Му послужат, а Сам дя служи и да даде живота Си за мнозина. Той не търсеше слава, богатство, наслади, а се спусна в дълбините на нашия грешен, нещастен живот. И така изпълни казаните за Него преди векове пророчества.

1.       Той взе на Себе Си нашите немощи.

Както попивателната хартия попива мастилото, така и Той пое на Себе Си нашите слабости. Това се доказва от чудесата, които бяха акредитивните Му писма, удостоверяващи, че Той е очакваният Месия – Божият Пратеник.

Има една картина от художника Доре – „Долината на сълзите.” Тя е славна илюстрация на Христовата сила за спасение и помощ. Това била последната картина на великия майстор. Когато умрял багрите на платното били още пресни. На фона са изобразени голи скали, ограждащи тъмна долина. На входа й стои Спасителят, облечен в дълга бяла дреха. На раменете Му има дървен кръст. Ръката Му е издигната в покана към всички да приемат спасение. Най-близо до Него са най-презрените и бедните. Но там е и царят със златната корона, търсещ помощ свише. До него е пленник с окови и белезници. Ето знатна дама, носеща мъртво дете. Тя моли за помощ. Умираща майка предава кърмачето си на Исусовата грижа. Представители на всички земни краища – индианци, негри ... също търсят спасение. Настрана, уединен върху камък, стои един прокажен. Много са страдащите. Спасителят е Един. Старата змия също е тук. Но уплашена от небесната светлина, бърза да избяга. От дясно е тесният път, който води до страната на вечната пролет. И Господ Исус кани всички да Го последват в нея.

Той пое нашите немощи. Кой може да разбере тази истина? Колко пъти обаче преживяваме тази радостна опитност! Особено след усърдна молба, когато сме напълно безсилни, изведнъж ни обладава чудна увереност в Божията намеса и сърцето се изпълва с радостна надежда и съвършен вътрешен мир.

2.       Той понесе нашите болести.

Това не се отнася за здравите. Те не разбират нуждата от оздравяване. Комуто живота тече по мед и масло, той малко се интересува от Небесният Лекар. Но болестите са старо човешко страдание. От момента, когато първият човек бе изгонен от Едемският Рай, болестите станаха негови постоянни спътници. Те разяждат живота, развалят радостта, отнемат силите. Наистина човешката мъдрост е направила много за борбата против болестите. Медицината има невероятни постижения. Човешкото съчувствие е балсам за раните на страдащите. Но пред много страдания ние сме безпомощни. Колко пъти лекарят пита с упрек: „Защо чак сега идваш? Къде беше досега? Закъснял си. Аз вече не мога да ти помогна.” Има и душевни страдания, които остават скрити, носят се мълчаливо, защото няма кой да ги разбере. Още по-малко някой може да помогне. Затова пророк Исая се оплаква: „Цялото тяло е болно. Ние всички се заблудихме като овце.” Светът прилича на огромна болница. Но колко са лекарите? Преди известно време в Италия имало стачка на лекарите и медицинските сестри. Изведнъж болниците останали без персонал. Вие бихте ли желали да бъдете пациент в такава болница? Но Господ Исус е винаги на поста Си. Той понесе нашите болести. Ние спокойно можем да Му представим всичките си страдания и да Го молим за изцеление. Милиони са тези, които получиха и получават здраве направо от Исус.

3.       Той се натовари с нашите грехове.

Болестите са присъщи повече за тялото. Грехът е повече страдание на душата. И тук не са включени онези, които мислят, че нямат грях и следователно са праведни, и нямат нужда от Спасител.

Непростеният грях е най-голямото човешко нещастие. Обаче Исус пострада за нашите грехове, изкупи ни чрез смъртта Си и така се натовари с нашето зло. Чрез вяра ние приемаме този небесен дар. На нас ни остава само да Му благодарим и да Го славословим.

В едно църковно събрание се изправил един стар негър и заявил: „Ето, тези ръце са проляли много човешка кръв. Аз убивах враговете си и украсявах колибата си с техните глави. Исках да се гордея със силата си. Но Господ Исус ме намери и сега се срамувам от миналото си. Той напълно ме уми от греховете си чрез святата Си кръв и вече няма човешка кръв по ръцете ми. Затова славя Спасителя за чудната свобода и прощение.”

Някой ще каже: „Аз не съм такъв грешник. Не приемам да ме сравняват с такъв жесток убиец.” Обаче Словото заявява, че всеки, който мрази брата си, е човекоубиец. Омразата е за Бога това, което е за нас убийството. И от тук нуждата Господ Исус да поеме греха ни. Това, че някой е умрял за нас, може да е много трогателно, но не ни освобождава от греха, нито ни дарява свобода и вечен живот. Важното тук е Този, Който даде живота Си – Божият Син, Господ Исус Христос – чистият, святият, невинният.

Грехът е тежък товар. Често ние сме смазани от него. Просто не можем да го носим. А какво да кажем за Онзи, Който се натовари с греховете на целият свят? Има една картина, която представя Господ Исус на молитва в Гетсимания. Коленичил, Той усърдно се моли на Отца. Върху Него – огромно кълбо, черно и тежко – грехът на човечеството. Какъв ужасен товар! А пред Него има човешки череп. Мисълта е: Ти носиш греха на човеците и затова трябва да дадеш живота Си.

Затова Лутер твърди, че Господ Исус е най-грешният човек, който някога е живял на земята. Не защото е сторил грях, но защото се натовари с нашите беззакония. Той е бил и най-болният земен жител. Не защото е боледувал, а понеже пое на Себе Си нашите болести.

В затвора изтърпявал наказанието си престъпник, който поради злоупотреба и невъзможност да възстанови открадната от него сума, трябвало да чезне във влажна килия. Но един ден бил освободен, защото благодетел платил сумата. Запитан, защо е пуснат от затвора, дали защото е имал добро поведение и се е поправил, той отговорил: „Освободиха ме, защото един благороден човек плати за мен, а не защото съм се поправил.” Ние сме освободени от грях не защото сме праведни или безгрешни, но защото Господ Исус умря за нас.

4.       Той се натовари с нашите грехове.

Подчертаваме думата нашите, моите. Лесно казваме: „Светът е грешен”, но е трудно да признаем: „Аз съм грешник!” Едно е да посетиш болницата и да видиш много болни. Друго е сам да бъдеш пациент там. Но каква чудна истина! Невероятна, дори невъзможна за разума ни: Той се натовари с нашите грехове.

Нашето поколение е търсещо поколение. Търсим преди всичко здрава, напоклатима основа в живота. И сме нещастни, защото разбираме, че всичко, което имаме и виждаме, се колебае. Всичко е относително. А как жадуваме за Абсолютното! Ние сме научени да се съмняваме във всичко; да се отнасяме към всичко критично, скептично, с недоверие. Това се дължи на нашият скрит страх от измама.  Нашето недоверие ни прави и нещастни. А как само копнеем за радост и доволство! Но тук имаме абсолютната истина: Христос е Спасител! Той е Истината. Той е Животът. Той единствен освобождава от немощ, болест и грях. Няма съмнение. Няма нужда от доказателства. Нима синът иска от родителите си доказателства, че те са го родили? Търси ли увереност за това чрез изследване на кръвта? Подобно желание би било безумие.

Исус пострада за нас и вместо нас. В обикновения живот казваме, че в касапницата всяка коза виси на своя си крак. Т.е. всеки е отговорен за себе си. Всеки жъне това, което е посял. Обаче ето нещо съвсем друго! Той страда заради нас. Понесе нашата неправда пред Бога. Когато в дома бащата наказва най-голямото дете заради вината на всички останали по-малки братчета и сестричета, пострадалият изпитва голяма горест и мъка заради неправдата. Но ето – Господ Исус доброволна прие върху Себе Си наказанието вместо нас. Всяка майка страда когато детето й извърши престъпление и донесе позор на дома. Тук имаме нещо повече. Той прие нашия грях и понесе страданието, което трябваше ние да понесем.

В средата на миналия век избухнала война между Италия и Австро-Унгарската империя. В едно италианско село дошла наборна комисия, която поискала 150 младежи за фронта. Но имало 300 годни момчета. Хвърлили жребий и взели 150. Между взетите бил и младеж – син на бедна вдовица. Всички решили, че той не бива да отива, защото майка му оставала без поддръжка. Събрали една сума, платили на  друг младеж и той отишъл на фронта под името на сина на вдовицата, като взел парите. Скоро другият паднал убит. След време комисията отново посетила селото, набирайки нови младежи за фронта. Видели освободеният от служба младеж и му казали, че е годен за войник. Той отговорил: „Не мога да дойда, защото съм убит.” „Как така убит? Та нали те виждаме жив?” „Да, но вижте в списъка на загиналите на фронта, който е в общината. Там е и моето име, защото вместо мен да се бие отиде друг младеж, под моето име. Той падна убит.” При справка се установило, че младежът казвал истината и го оставили на мира ... Господ Исус умря за нас. Ние не сме длъжни да бъдем наказани със смърт, както предписва законът за греха.

5.       Какво велико страдание! Върховната му точка виждаме на Голгота.

Ние човеците знаем какво е съчувствие. Но какво е състрадание – не знаем. Когато наши близки страдат, ние преживяваме вътрешна болка. Можем да плачем с тях. Но все пак страда само засегнатият. Околните са повече или по-малко наблюдатели. Чувстваме се стоящи далеко от страдащия. Господ Исус се втурна в морето на нашия грях и ни изтръгна от него чрез страданията Си.

Зимно време. Студът сковал реката. Пъргав юноша моли баща си да му разреши да отиде и да се пързаля на леда. Бащата решително забранява: „Ледът е още много тънък. Ще се строши и ще се удавиш.” Но момчето е нетърпеливо. Тихо и незабелязано се измъква от къщи и отива на реката. Стъпва полека по леда край върбата. Той е здрав. „Ура! Ще се пързалям!” Бързо надява кънките си и отново е на леда. Но той се строшава и момчето потъва. Добре, че успява да се хване за клоните на върбата. „Помощ! Помощ!” Един младеж минава край мястото и без да му мисли се хвърля да спасява давещото се момче. Подава го на друг минувач. С мъка момчето е спасено. Но къде е спасителят? Не могат да го видят. След няколко часа изваждат трупа му от реката с куки. Какво преживява спасеното момче? „Този непознат младеж се удави заради мен.” Ето състрадание! Колко скъпо нещо е то! И само за един човек. А за цялото човечество?

6.       Каква велика победа!

Евреите, съвременници на Исус Христос очакваха политически водач, който да победи римската държава, и да донесе освобождение от чуждия гнет за народа си. Затова те искаха от Спасителя особени знамения – не лекуване на болни и прокажени, не нахранване на множествата, а унищожение на римските войски, събаряне на огромната Римска империя. Те не можеха да разберат, че Неговото царство не е от този век (свят).

В Марк 5:20 е очевидно, че при изцеленията Господ Исус изразходваше сила, която се излъчваше от Божественото Му тяло. Тази сила извоюва е най-великата победа. Той победи болестите чрез силата, превъзмогваща болестите. Греха победи чрез смъртта Си. Смъртта победи чрез възкресението Си. Всичко това не е нещо, което може да стане. То е величествен исторически факт. Той не зависи от моята воля, не се утвърждава или обезсилва от моята мисъл или желание. Имаме свършен факт. Ние можем да го приемем със смирена благодарност, но можем и да го отминем като слепци. И от това зависи нашата вечна сътба.

Четох за един граф във Франция. Страдал от мрачни мисли и меланхолия. И домашни, и приятели го обкръжавали с неизказана нежност и любов. Но нищо не помагало. Развлеченията, курортите, забавите само усилвали меланхолията му. Чули за някакъв прочут психиатър в Англия и го завели при него. „Вие сте напълно здрав” – заключил специалистът – „Не мога да открия никаква болест, която да оправдае вашето състояние.” „И все пак много страдам” – отвърнал графа. „Какво желание имате, което де не може да се изпълни? Да не би да е засегнато вашето славолюбие?” „Близките ми задоволяват всичките ми желания.” „Има те ли врагове?” „Не зная. Мисля, че всички ме уважават.” „А за какво мислите когато останете сам?” „Ето за това не обичам да говоря.” „Моля, бъдете напълно откровен с мен. Мисля, че мога да ви помогна.” „Аз не вярвам в Бога. Убеждението ми е, че всичко свързано с Бога е измама. Но има нещо друго. Картината на „Страшният Съд” е постоянно пред очите ми. Погледът на Небесният Съдия, просто ме пронизва. Като че ли чувам Неговият глас: „Махни се от мен, ти който вършиш беззаконие!” И това ме смразява. Ужасно де страхувам.” Лекарят взел Библията, лежаща на бюрото му. Отворил на Исая 53 и зачел: „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. Той беше наранен поради нашите престъпления. Бит беше поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир. И с Неговите рани ние се изцелихме.” „Възможно ли е това?” – възкликнал графа поразен. „Разбира се. Това  е Божието Слово, а То никога не лъже.” „За нашият мир ... Но как така пострада Праведният за неправедните? О, аз не съм мислил, че има такова нещо ... Сега вече не се страхувам. Благодаря ви, че ми открихте тази чудесна истина ...” И си отишъл напълно здрав.

Господ Исус беше предаден поради нашите беззакония. Страда и умря поради нашия грях. Ето ядката, сърцевината на нашата християнска вяра. Ето основата на спасението ни, ето силата на нашия живот.  Ето утехата за сърцата ни. От Голгото блика река на благодат, спасение, вечно блаженство за всеки, който го приема. Това чудно спасение не е само за учени, силни и богати, но главно за бедни, болни, простосърдечни, грешни човеци. С други думи – за нас.

Затова Спасителят кани най-трогателно всички отрудени и обременени при Себе Си. Иди, братко, при Исус и Му кажи: „Аз съм Твой щом ме каниш; щом си ме възлюбил и си дал живота Си за мене.” Поднеси Му своята дълбока благодарност и обещание, че ще Му бъдеш верен до гроб.

В Париж един пастор се посветил на работа сред уличните метачи. Говорел им за Спасителя и ги събирал в квартирата си, за да се моли за тях и с тях. Веднъж срещнал две момичета-метачки, които нищо не знаели за Господ Исус, а били и съвсем неграмотни. Повикал ги в дома си, за да ги учи да четат и пишат. В стаята му имало картина, изобразяваща разпятието на Исус Христос. Те останали поразени от нея и особено от обяснението на проповедника. Веднага сключили ръце и коленичили в съкрушение от това, че Той пострадал за нас, хората. Тяхната молитва била: „Защото Ти умря за нас, ние искаме да живеем за Теб.”

Нека и нашият живот да бъде едно непрестанно посвещение  и радостно служение на Този, Който даде всичко за нас!

Пастор Симеон Попов

19 август 1973 г.