„А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. И като видя отдалеч една разлистена смоковница, дойде, като търсеше плод от нея. Но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини. И Той проговори, като й каза: „Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века.” (Марк 11:12-14)
Господ Исус дойде да отвори очите на човечеството. Много велики истини срещаме всекидневно в живота и природата. Но не ги виждаме, въпреки че ги гледаме. В естеството Бог е поставил закони не само за физическия, но и за духовния и морален живот. Те би трябвало дълбоко да се вглъбяват в душата и да станат наше ежедневие. За Господ Исус природата в много случаи беше изходна точка за поученията Му. Трагичната участ на безплодната смоковница ни посочва съдбата на безплодното човечество, на безплодния човек.
1. Господ Исус се спира пред една безплодна смоковница.
В понеделник след Цветница, Той влезе тържествено като мирен цар в Ерусалим. Станал рано във Витания, където пренощувал, и се отправил към Ерусалим. Но при изкачването на Сионският хълм огладнял. Странно, че и при качването на Голготският хълм Исус ожаднял. Дали това е само физическа проява? Отдалеч Той видял една разлистена смоковница. Смокините растат навсякъде в Палестина, както у нас върбите. Край пътища и плетища те растат като великолепни храсти и дават сочните си плодове на уморените пътници. Смокинята е символ на мир. Когато пророкът говори, че на земята ще има мир, Той казва, че всеки ще седи под своята смоковница и ще яде от плода й. Най-напред смоковницата дава своите малки плодове-цветове. И след това се разлиства дървото. Тази смоковница била вече разлистена. Още отдалеч листата й правели впечатление на минувачите. Въпреки че времето за смокините още не било дошло, листата давали основание да се приеме, че и плодовете са узрели. Затова Господ Исус отишъл при нея и потърсил плодове. Но не намерил и за всеобща почуда я проклел: „Вече никой да не яде плод от теб!” И дървото веднага изсъхнало от корен. Каква страшна постъпка! Тие не сме свикнали да чуваме от Господ Исус клетви! Но от станалото със смокинята е ясно, че Исус разполага с огромна власт. Не само над болести, нечисти духове, смърт и море, но и над растенията. Неговата присъда е окончателна. Не подлежи на обжалване.
2. Ето една притча чрез дело.
В поученията Си Господ Исус си служи с два вида притчи. Първият вид са тези с думи. С помощта на един разказ, винаги от живота и действителността, Господ Исус дава някаква важна поука на слушателите си. Вторият вид притчи са тези с дело. Като извърши нещо, Господ Исус обяснява някаква истина, разкрива ни някакъв духовен закон. В този случай имаме притча чрез дело.
Свикнали сме да виждаме как Господ върши дела на любов. Лекува, нахранва, възкресява, поучава. Но тук имаме чудо-наказание. Посочва се, че Той има власт да съди и да наказва. Тази власт народите ще преживеят през страшният съден ден.
Това дело не е плод на ярост или необуздан гняв, както могат да твърдят някои. Тук имаме дълбоко поучение стига да сме готови да го приемем. Когато Бог създаде човека, Той го благослови и каза: „Плодете се, множете се и напълнете земята!” Какво велико благословение! Но в случая със смокиновото дърво Бог оттегля това благословение. Дървото се лишава от възможността да дава плод. И колкото благословението е радостно, толкова проклятието е страшно. Чрез плодоносността растението, животното и човека стават съучастници на Бога при сътворението. Каква велика привилегия е това! Ето защо, клетвата в тази насока трябва да се преживее много болезнено. Смокинята, както лозата, е символ и на Еврейският народ. По онова време в Ерусалим във всичко се проявяваше голяма религиозност. Великолепен храм, много и скъпи жертви – бичета, овни, гълъби. Свещеници, левити, прислуги, голям шум и формалности. Но нямаше духовен плод. Садукеи и фарисеи правеха публични молитви, но се бяха отрекли от истината. Отхвърлиха Господ Исус. В злобата си те отидоха докрай и Го предадоха на мъчителна смърт. И така приеха клетвата за безплодността си. Проклета беше и земята. В нея преди течеше мляко и мед. Беше пословична с това, а трябваше да се превърне в пустиня за повече от 19 века.
3. Господ Исус сериозно увещава и нас.
Магическата дума, към която се стремят всички, се нарича „успех”. Така е в търговията, спорта, професията, фирмата. Ето, всички те са само като листата. Те могат да красят, да придадат някакъв външен вид, но не и плод. А Бог търси плода, но листата в някои случаи заглушават плода. Който принася плод е пълен с радост, от него се излъчва любов, той носи мир, облечен е в смирение и кротост. Не се колебае да се жертва в името на братолюбието. Лев Николаевич Толстой пише: „Без любов няма полза от работата. Всяка дейност, която се движи от любов, може да бъде много нищожна и маловажна, но носи изобилни плодове.” Безплодието се дължи на нашата откъснатост от Господ Исус. В такъв случай набожността се превръща в обикновен навик, лишен от живот.
След втората световна война, особено след девалвацията на английската лира, маса световни капитали нахлуха в Швейцария. А многото капитали са опасни за стопанския живот. За да ги обезвредят, швейцарските банки ги приемаха, но само на съхранение. И затова не само, че не плащаха лихви, но чуждестранните капиталовложители плащаха 2% лихва за това съхранение. Мъртъв капитал. Стои затворен в големите каси на швейцарските банки. А страната, от която той идва е развиваща се. Самата тя се нуждае от капитал за благоустройство и уреждане. Колко такива мъртви капитали има, които биха принесли много духовни плодове. Нима е нормално те да си стоят неоползотворени?
Брадвата лежи при корена на дърветата. И всяко дърво, което не принася плод, се отсича и хвърля в огъня.
В ковачницата си ковачът работи с огън и мех. Веднъж, когато валял силен дъжд, един проповедник да се подслони в работилницата на ковача. Приближил се той до него и му казал: „За какво ти напомня този огън?” Ковачът нищо не отговорил. Проповедникът не казал нищо повече и щом като дъждът спрял си тръгнал. Но въпросът не дал покой на ковача и той отишъл в стаята си, и започнал да се моли на Бога да го избави от огъня на пъкъла.
Който не прави това, което Бог очаква от него, няма право до живее. Има хора, които не вършат груби грехове. Не пиянстват, не блудстват, не крадат. И се мислят за много праведни. Но не вършат никакво добро. Не принасят никакъв плод. Такива са определени да получат проклятието на Съдията и да изсъхнат.
По време на една древна олимпиада, били събрани на стадиона представители от цяла Гърция. Един старец отишъл при атиняните, но никой не му направил място да седне. Посрещнали го с подигравателни думи. Тогава отишъл при дошлите от Спарта. Всички се изправили, за да му направят място. Старецът се трогнал и казал: „Атиняните знаят за доброто, а спартанците го вършат.” Знанието са листата, а делото е плодът.
4. Нека бъдем плодоносни.
Всяко отделяне на Христос е фатално. Много пъти то се извършва неусетно. Постепенно човек охладнява. Няма желание за лична молитва. Не чете Словото. Не посещава редовно богослуженията. Надценява земните неща: пари, слава, плътски наслади. Всяко отделяне от Христос е узряване за Божият съд.
Нашата сестра Вида, както знаете беше в болницата, където отрязаха десният й крак, над коляното. За чудо на чудесата тя много бързо се възстанови и оздравя, и сега вече си е в къщи. Една съседка я посетила неотдавна и като я видяла с един крак възкликнала очудено: „Къде ти е кракът?” „На боклука.” – отговорила нашата стара сестра. „Но защо ...” „Защото не ме слушаше и много лошо почна да мирише.” Така е с всеки от нас. Който не е на мястото си, е за боклука. Има християни, но мъртви. Каква печална картина! Приличат на отрязан, вмирисан крак. Само за боклука са. Никой не се занимава вече с тях.
Вавилонският монарх Валтасар направил голям пир. Хиляди взели участие в този гуляй. Какви огромни зали имало, за да се поборе това хилядно множество. Колко готвачи, съдове, казани били необходими, за да се приготви храната. Колко бурета с вино! Шумно се носели песните. Щедро се леело виното. Смях заливал множеството. Но изведнъж се появила някаква ръка и започнала да пише на стената. Никой не разбирал изписаните думи. Но всеки един от присъстващите знаел, че това е от Бога, а Бог не е доволен от тях. Веселието било заменено от смъртен страх. А Бог дали и доволен от нас? Какво би написала Неговата ръка за нас?
Бог очаква да принасяме плод на правда. Да бъдем винаги с Него, защото без Него нищо не можем да сторим. Пребъдвайте в Мен, казва Христос, и Аз във вас. Така ще бъдете Мои ученици. Моят Отец се прославя в сватбена дреха. Това е обещание. Има и есенна красота. Дърветата са обкичени със зрели плодове. Това е изпълнение. Дори самото дърво изпитва радост, когато е обкичено с плодове, твърдят някои градинари.
Вземете един хубав, зрял плод в ръката си. Говорете му. Той ще ви каже много неща. „Ти къде беше през зимата?” „Аз бях само пъпка. Но когато природата разтвори своето сърце, аз пораснах, явих се отначало като малко гроздче. Но постоянно приемах все повече и повече сокове от лозата, и така станах голям, сочен грозд.” Но такава ли е картината на всеки християнски живот?
Когато сме свързани с Господ Исус, принасянето на плод става от само себе си. По време на съда ще каже на онези, които са от дясно Му: „Бъдете благословени! Приемете Божието царство. Защото аз бях гладен и ме нахранихте.” Праведните ще Го запитат очудени: „Та кога е било това нещо? Ние не си спомняме да сме Ти сторили всичко това.” Очевидно е, че добрият плод се принася някак си отвътре, неусетно, по един духовен естествен начин. Ключът за това поведение е в нашата вътрешна връзка с Господ Исус. Затова и апостол Павел твърди: „Живея, но вече не аз. Христос живее в мен.”
Пастор Симеон Попов
20 август 1972 г.
Гр. Шумен
