Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2014 18:38 - ЗАЩОТО СИ ВЕЛИК И ВЪРШИШ ЧУДЕСА
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 531 Коментари: 0 Гласове:
0



„Защото си велик и вършиш чудесни неща; само Ти си Бог.” (Псалом 86:10)

Една от главните цели на нашето ходене в църква е да чуем нещо за Бога. В обикновения, ежедневен живот твърде малко чуваме за Него. За Него не се чува в магазините, автобуса или на пазара. Но душата има вътрешна потребност да чува нещо за своя Небесен Отец.

Едно от множествата, известни нам, качества на Бога е Неговото величие. Всъщност, ние твърде малко можем да разберем за този Божий атрибут, така както и чашата може да побере много малка част от морето. Но все пак можем да схванем нещо, което да ни насърчи и да укрепи духа ни.

Бог е невидим. Нашите телесни очи са затворени за Неговата същност. И все пак можем да схванем нещичко от нея. Когато един от космонавтите се завърнал от Луната, бил запитан дали е видял Бога при космическият си полет. Той отговорил: „Бога – аз не видях.”

1.       Когато наблюдаваме природата около нас ние се възхищаваме от величието на Твореца.

Големият гръцки учен Аристотел е писал два вида книги. Едни за широката публика, а други за учениците си. Така и Бог е дал природата за целокупното човечество, а Своето Писание – за Своите последователи, за нас, вярващите. Кой не е потръпвар от Божието величие, когато застане пред някой висок планински връх или на морският бряг при силна буря, когато наблюдава слънчевият изгрев и залез, или се възхищава на красивата дъга? Учените-естествоизпитатели ни казват, че по земята има стотици хиляди видове животни, няколко стотин хиляди насекоми. Не ни ли говори това за разнообразието на Божията творческа фантазия?

Още преди 3000 години младото овчарче Давид, като пасяло овцете на баща си, се трогнало от величието на простора и ни оставило чудната мисъл: „Небесата разказват славата Божия.”

Човек е изправено същество. За разлика от другите живи същества той може да издига погледа си нагоре към висините, към небесата. Пророк Исая ни съветва: „Издигнете очите си нагоре та вижте: Кой е създал тия светила? Той ги вика всичките по име, чрез величието на силата Си, и понеже е мощен във власт.” (Исая 40:26)  Големият проповедник твърди: „Който гледа към звездите и си остава безбожен, или няма ум, или е лъжец.” В разговор с вярващ селянин един безбожен професор заявил: „Ние ще изгасим всички светила, които заблуждават вашите прости умове.” Селянинът отговорил скромно: „Може би ще трябва, обаче, да ни оставите неугасени звездите.”

В Псалом 147:4 четем: „Той изброява броя на звездите. Нарича ги всички по име.” Нещо повече. В думата „нарича” се съдържа значението „вика”, както е в цитата от Исая. Изразът е взет от работата на овчаря. Той познава и вика овцете си по име. Той ги води и се грижи за тях. Мисълта е следната: Бог е великият овчар на безбройното звездно множество и определя неговият път. Каква величествена картина за безкрайният космос! Ние живеем в Слънчевата система. Около слънцето кръжат планетите Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон и много астероиди. С просто око виждаме около 6000 звезди. С телескоп – около 100 000 000. По други начини се откриват множество милиарди. Някои, като Бетелож, са милиони пъти по-големи от нашето слънце, което е сравнително скромна величина във Вселената. Нашия съсед–звезда, която е най-близо до нас – е толкова далеч, че за да я стигнем, би трябвало да пътуваме с бърз влак 75 милиона години. Учените са открили, че обикновеният пламък издава някаква мелодия. Поставят специална тръбичка в огъня и така се долавят някакви звуци. Ако тръбичката се постави по-дълбоко, се получава разделение на звука и огънят угасва ... Това ни говори, че и пламъкът на Святият Дух у нас гасне, когато чрез греха настъпи разделение в човешката душа. От пламъка може да се заключи, че и светлината на звездите съдържа някаква мелодия. Но ние нямаме инструмент, за да я уловим. Кой може да изрази величието на Бога?

2.       Величието на Бога се открива в историята и в съдържанието на Библията.

Миналата година от нашите книжарници бяха иззети почти всички книги, издадени преди 1962 г., защото са остарели и вече не си пласират. А Библията, тази прастара книга, писана в продължение на 15 века, завършена преди 19 века, продължава да се пласира в милиони екземпляри по цялото земно кълбо. Чудо на чудесата! Пласментът на тази мразена и обичана, гонена и търсена, унищожавана и преумножавана книга се покачва всяка година. Миналата година тя е била пласирана в повече от 30 000 000 екземпляра, на повече от 1400 езика и наречия (цялата Библия или части от нея). Това случайно ли е?  Случайно ли беше, че Моисей трябваше да се яви не пред някой обикновен, но пред най-ужасният, амбициозен и жесток египетски фараон, за да действа за освобождението на своя поробен и нещастен народ? Дива беше яростта на побеснелият сатрап. Но как безславно загина той с армията си в Червено море. Така ясно се демонстрира Божията слава. Великанът Голиат излиза против Божият народ и предизвикателно кани някого на двубой. Но никой не смее да излезе срещу него. Обаче младият Давид – да: „И когато Голиат се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив. Филистимецът каза на Давид: „Куче ли съм аз, че идваш против мен с тояга?” И филистимецът прокле Давид с боговете си. Филистимецът също каза на Давид: „Ела при мен и аз ще дам месата ти на летящите птици и земните зверове.” А Давид каза на филистимеца: „Ти идваш против мен с меч, копие и сулица; а аз идвам против теб в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение ... Да познаят всички хора, събрани тук, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.” (1 Царе 17:42-47).

Що да кажем за Господ Исус Христос? Има ли някъде в световната литература подобен на Него? Велик в смирение, себежертва, любов, чистота и върховна небесна власт? Има ли някъде пример за подражание, по-достоен от Неговия и този на апостолите?

3.       Нашата лична опитност ни говори за чудното Божие величие.

Като изучаваме световната история, откриваме поразителната намеса на Бога в живота на народите. Нима беше случайно, че малко време преди Христа, Александър Велики събори голямата персийска империя и така наложи на целият тогавашен свят гръцкият език и елинската култура? Така се даде възможност при явилата се  Римска империя да се разпространи много бързо християнството от Индия до Англия. Който е пътувал из високи планински местности или е пребродвал големи пустини; който е преминавал през полярните области или е прекосявал океаните; който въобще има отворени очи и чувствително сърце, трябва да преклони себе си пред Божието величие. Когато наблюдаваме нощно време звездното небе, виждаме понякога как падаща звезда раздира небосвода и оставя дълга светла диря след себе си. И в нас се явява желанието и ние да светнем с нещо, да блеснем, да се прославим. Но колко краткотрайна е светлината на метеора! Такава е и световната слава. Твърде бързо преминава. И безумен е този, който я търси и залага за нея душата си.

А колко е велико търпението на Бога към всички нас и особено към тези, които Го презират и хулят. Колко е страшно когато човек се осмелява да оскърбява великият и възвишен Бог, да Му се кара и да критикува делата Му. В баснята „Слон и мъниче” нашият поет Иван Вазов разказва за  голям слон, който преминавал през едно селище, където мало и голямо се стичало да го види  със затаен дъх. Но ето, едно мъниче – куче, започнало да  лае слона със силен глас. Хрътката го увещавала: „Не се дери напразно, не ставай за смях на света. Не виждащ ли, че ти го лаеш, а той и не иска да знае за твоя лай.” „Та аз за туй го лая, защото зная, че без опастност, без повреда ще мина за юнак голям ...” На това хрътката отговорила: „Полай го, мили мой, и ... по-далеко стой.”

 В Деяние на апостолите, 19 глава се говори за голямо размирие, причинено от заплашените от банкрутиране златари, които правели и продавали идолчета. На голямо градско събрание в Ефес народът громко ревял: „Великата е ефеската богиня Дияна”. Но колко бързо рухва това земно величие! И само то ли?

А нашият Бог вечно остава сред бързите световни промени. Колко велик е Той в Своята любов! Ето, Той прие човешки образ. Така можем да Го доближим без страх. Колко велик е Той в страданията, които понесе за нас! И сега не се срамува да ни нарича Свои братя и сестри. Какво величие има в смирението!

Един селянин отивал на църква, когато го срещнал учен-безбожник и го запитал къде отива. „На църква.” – отговорил нашият скромен брат. „И какво ще правиш там?” „Ще се моля на Бога.” „Кажи ми, какъв е твоят Бог – малък или голям?” – отново запитал безбожникът. „И голям, и малък.” – казал селянина. „Но как е възможно това?” – възкликнал учудено другият. „Ето как. Той е толкова голям, че небесата не могат да Го поберат. И толкова малък, че може да живее в моето малко и грешно сърце.”

4.       Какво е следствието от тази велика истина: Бог е велик?

Нека Му се покорим! Той прави кавото иска. Властта Му е неограничена – никой не може да побегне от ръцете Му. Той е навсякъде – изпълва и най-скришните места на Вселената. Всичко знае – и най-интимните места на човешката мисъл. Нека се отнасяме към Него със страхопочитание. Това не е робският страх на езичника пред неоправдания гняв на идола, а внимание да не Го наскърбим – Този, Който е всичко за нас. Големият физик Исак Нютон винаги си свалял шапката, когато произнасял Божието име. Какво правим ние?

Да Му уповаваме с любов! Особено в минути на страдание. Кога можем да виждаме най-добре звездите? Нощно време. Кога можем да открием най-вече Бога? Когато ни обгръща мракът на страданието. Той е звездното небе за вярващите, изворът на дълбоко насърчение. Бог е промислил в пътя на всеки. И те никога не сбъркват пътя си. Затова да не се отчайваме! Особено когато трябва да носим тежък кръст. Вярващият отминава с усмивка временните победи на злото. Той знае, че това е нещо преходно.

Нека Го величаем! Ние изпитваме нужда да величаем някого. Или Бога, или някой човек, или някакъв кумир. Някой може да има по-голяма вяра от друг, но никой не може да има по-велик Бог.

Нашето човешко славословие е винаги недостатъчно. Колкото и усърдно, радостно или любвеобвилно да Го славим, все е недостатъчно. Защото ние сме недостатъчни.

Пастор Симеон Попов

8 август 1971 г., гр. Шумен

 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693113
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031