МИСЛЕТЕ ЗА НЕБЕСНОТО

„Мислете за горното, а не за земното!” (Колосяни 3:2)

Ще спрем нашето внимание върху вторият стих от третата глава на Посланието на апостол Павел до колосяните: „Мислете за горното, а не за земното!” Тези думи за светския човек са безумие. Той ще ни се подиграе и ще каже: „Това е пълна глупост. Мислете за земното. Тука е всичко. Направете си живота хубав, удобен, наслаждавайте се, веселете се, яжте, пийте! Това е живота!” Такъв човек може да каже така: „Вие искате да ме направите на глупак. Само глупавият човек не мисли за земните неща. Искате да ни отвлечете от нашите земни задачи; искате да забравим за нашите задължения и да мислим за някакво неверие.” Кукувичо небе – един вид, може да те лъжем.

Драги братя и сестри, а ние така ли мислим? „Мислете за горното, а не за земното!” Аз мога да предложа този стих като пример за една популярна заблуда. Напълно и само за небето ще мисля и никак няма да мисля за земята. Ще престана да се бръсна, ще престана да се мия, няма да се къпя и да се обличам прилично, ще престана да ходя на магазина да купувам хляб и хранителни продукти, няма повече да приготвям зимнина, няма да си подсигурявам гориво за зимата. С други думи, аз мога да тълкувам този стих, без да вземам предвид целокупното Божие Слово. Божието Слово се разбира пак чрез Божието Слово, а не чрез моя ум. Апостол Павел какво мислеше? Той говореше за небесните неща, но мислеше и за земните. Той даде съвети, касаещи взаимоотношенията между хората; отношенията между съпрузите в брака. Той дава съвети на тези, които като отидат в месарницата да знаят как да изберат месото.

Как мислеше Исус? Той лекуваше. Той хранеше хората, които бяха около Него. Той плащаше данъка за храма и другите места, които посещаваше. Той поръча: „Идете, пригответе пасхата, за да вечерям.” Като момче, мисля, Той редовно ходел на единствената чешма, която и днес я има в Назарет.

Четох за една секта през средните векове, която твърдяла: „Христос казва да бъдем като децата и ние ще бъдем като децата.” И тогава възрастни мъже играели на топка, с камъчета, с плочки, с орехи. Възрастните жени пък играели с кукли, но не взели предвид как апостола обяснява: „Бъдете деца не по ум, а по незлобие.” Ясно е, че буквата убива, а Духът оживотворява. Духовните неща – духовно се разбират. Плътските неща се разбират плътски. Опасно е, когато започнем да тълкуваме духовните неща по плътски, светски начин. Мислете за вечните неща, за небесните неща.

За какво мисли светският човек? Той мисли само за земното. Да си набави всичко и да има един щастлив, спокоен живот. Но живота му не е нито спокоен, нито щастлив. Защо? Защото търси там неща, които ги няма. Иска да получи нещо от място, където то не съществува. Когато ние си набавяме много земни блага, ставаме още по-алчни, ощи по-гладни. Искаме все повече и повече да получаваме. И така, живеем в голямо земно изобилие, но в пълна духовна мизерия.

Едно семейство си построило прекрасна къща – двуетажна, просторна. Но живеят в мазата. И когато им дойде някой на гости, му показват цялата къща, казвайки: „Вижте каква хубава къща сме си построили!”, след което отново заключват стаите и се свират в мазата. Живеят мизерен живот в нея.

Така живеят онези, които имат много.

Има една хубава, мъдра приказка, от която можем да се поучим. Един човек бил много беден. Поради своята сиромашия не можел да се ожени. Коя би се оженила за такъв голтак? Решил да отиде и да скочи от скалитие в морето, за да се удави. Но ето – появила си пред него златната фея: „Какво си решил да направиш?” „Искам да се удавя, защото до гуша ми дойде от моята сиромашия!” „Така ли?” „Да, нямам си парици. Да имах малко пари да се обзаведа, щях да бъда много щастлив.” „Добре”, отговорила феята, „Ето ти една крина. В тази крина има една жълтица. Когато я извадиш на нейно място ще се появи друга. И така, ще вадиш жълтици една по една колкото ти трябват. Но преди да започнеш да ги харчиш, ще дойдеш тук и ще хвърлиш крината в морето, иначе всичките ти жълтици ще се превърнат в орехови черупки.” Веднага беднякът извадил жълтицата от крината и я пъхнал в джоба си, а на нейно място на мига се появила друга. „А, вярно е! Вярно е!” Отишъл си той в къщи и започнал да вади жълтици, да ги трупа цял ден, цяла нощ. Трябва да се храни, но не смее да похарчи от тях, защото всичко ще стане на орехови черупки. Каквото имал – малко трошици сух хляб, хапнал той с малко вода и продължил да вади от крината жълтиците. Трупал, трупал ... големи купища, но пак огладнял. Отишъл при съседа си: „Съседе, малко хлебец не може ли да ми дадеш?” И така няколко дена. Нарамил той крината и тръгнал към скалите да я хвърли, но се върнал. „Е, още  малко жълтици,  не е зле да извадя.” Натрупал той цяла стая с жълтици. И ... накрая умрял от глад.

Тази хубава народна приказка ни показва каква е съдбата на този, който мисли само за земните неща. Иска да има много, за да бъде щастлив. Ще имаш много, но няма да си щастлив. Ще имаш може би най-хубавата кола в града, най-хубавия апартамент, но ще бъдеш най-големия нещастник. Това е търсенето на земните неща.

Има една хубава картина – „На лов за щастие”. Млада, много красива жена се носи из въздуха, лети. Държи в ръката си съд, пълен със златни монети. Тя изсипва тези златни монети и с удоволствие наблюдава какво правят хората. А те се втурнали като бесни да събират жълтиците. Мачкат най-жестоко слабите. Един младеж обаче, не иска да вземе парите, а иска да хване младата жена. Точно да я хване, една кесия пълна със злато го удря по главата. Той полетява полумъртъв към земята  ... „На лов за щастие.”

Самите светски хора разбират същността на живота, че оня, който търси земното, търси само своято гибел, търси своето собствено нещастие.

Драги братя и сестри, дълбоко във всяка душа има един копнеж за нещо повече от това, което земята може да ни даде. Ние искаме да живеем не само за облекло и храна, но и за нещо повече. Ние изпитваме стремеж към материалното, но то ни вкарва в робство и после търсим начин да се отървем от него. Има един много важен закон, който всички изпитваме: Закона за тежестта. Всеки предмет се привлича от земята. Защо пада долу? Земята го привлича. Земята привлича всички ни. И все пак човек търси да победи този закон. Как? Хората си направиха балони, построиха си самолети ... По този начин преодоляват земното привличане и се издигат във висините. Дори отиват в Космоса. Когато един предмет се движи с 11 км/сек, той елиминира земното привличане.

Така и в духовния живот ние търсим нещо повече от нашите материални способности. Искаме да задоволим духовните си нужди, духовните си потребности.

Какво нещо е музиката? Идват млади хора да видят църквата, да я посетят. Вярвам, че не вярвят в Бога: „Вие обичате ли музика?”, питам аз. „Да!” Изсвирвам някоя песен: „Е, много хубаво беше.” „Слушайте: хлябът задоволява тялото, водата уталожва жаждата ни. А музиката какво задоволява?” И те са принудени да отговорят: „Душата.” Значи в човека има душа! Тя е задоволена от музиката. А вие какво правите , за да задоволите вашата душа? Тя има нужда не само от музика, тя има нужда и от истината. Тя има нужда от правдата. Вашата душа търси една чиста съвест. Защо се въдхищавате от себепожертвователността, за която пишат вестниците? Какво печели онзи, който жертва живота си, за да спаси другиго? Нищо не печели. Това е против неговите интереси, но той чувства нужда да направи нещо друго, за да се издигне над обикновената, груба, егоистична житейска действителност.

Ние искаме нещо повече от животното. Когато животното е сито, то е доволно.

Човек не се задоволява само с това. Един професор пише за разликата между човека и животните: „Животното има ум, но няма разум. Животното може да има начатъците на цивилизацията, но няма култура. Животното може да има известни познания, но няма наука. Животното може да играе, но няма изкуство. Животното може да живее в стада, но няма общество. То познава страха от наказанието, но няма съвест. Познава надмощието на човека, но нищо не знае за Господаря на вселената, защото животното не мисли, а само чувства.”

Има една хубава песен: „Аз минах по целия свят и светът е красив и голям, но моето желание се издига далеко, далеко над света. Видях хората как се трудят и се мъчат от сутрин до вечер и се връщат недоволни, натоварени с грехове. О, има за всички покой, покой при Спасителя Христа.”

Един стар и богат земевладелец бил тежко болен. Посетил го негов съсед и умиращият му казал: „Съседе, това са последните  ми часове. Чувствам, че скоро ще умра.” „Бъди спокоен. Ти си работил много през целият си живот и оставяш на децата си много имот и много пари.” Първият отговаря: „Това не е всичко. Аз страдам, защото нищо не съм сторил за моята душа. Много пари спечелих, много се трудих, но за душата си какво направих?”

Драги братя и сестри, нашият живот е едно постоянно губене. Ние постоянно губим. Например, губим нашето време. Бог ни е дал един живот. Колко голям е той, ние не знаем, но с всеки изминал ден  губим от нашите сили, губим красотата си. И какво получаваме, за да запълним тази наша загуба? Безбожникът нищо не получава. Затова той е много нещастен. С ужас очаква смъртта, когато ще загуби всичко.

С Божието чадо не е така. То губи време, но печели Вечността. Губи телесните си сили, но духовните сили запълват. То губи телесната си красота, но духовната красота на душата се усъвършенства с всеки изминал ден.

Каква огромна разлика във всичко това! Открива ни се новият свят и онова, което Бог ни дава в душата, и онова, което Бог ни открива в Божието Слово – че има един друг свят, който ни очаква и към който ние се стремим. Духовната цел ни дава сили. Дава ни сили да страдаме, дава ни сили да губим, дава ни сили да понасяме несгодите, сътресетията на живота. Защо? Защото имаме един дар, към който се стремим. Земните неща преминават, небесните са вечни. Земните неща радват, но само за известно, кратко време. След това ние свикваме с тях и те повече не ни доставят радост. Когато си купиш нов часовник, ти му се радваш седмица, две, но после дори не му обръщаш внимание. Така е и с новия апартамент, така е и с новата кола. Така е и с всички земни блага. Те радват човека само известно време. Те даже съдържат измама, защото мнозина виждат в тях целта на живота си, а те не са истинската цел, а измамна такава.

Преди повече от 55 години се пееше една песен: „Налейте да пия от мъка ... Едничкият смисъл е там.” Възмущавам се от тази песен. Как може смисъла на живота да бъде в алкохола? И  само там ли намират хората смисъл? Не искам да изброявам празните цели, които следва обикновеният светски човек. „Мислете за горното!” Даже Христос казва: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави.” Когато отивам да купя 1 кг. захар, казвам: „Дайте ми кило захар.” Не казвам „опакована захар”. Този, който ми продава захарта, той се е погрижил тя вече да бъде опакована.

Бог, Който ни снабдява със Своите духовни блага, Той се е погрижил вече и за нашите земни блага. Там горе, в небесния всемир живеят правдата, мирът и радостта в Святият Дух – нещо, което ние ожидаме, нещо, за което ние сме създадени. Там не може да пристъпи нищо нечисто. Всичко е в свята чистота. Там всички са посветени на Бога. Ние се молим: „Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята.” Защо? Защото там, където Божията воля се изпълнява, е небе, и ние молим Бог да превърне нашата земя в нещо подобно на небето. Как? Като вършим Неговата воля. Там стои, от дясно на Бога, нашият Спасител, пред Когото ние всички ще застанем да отговаряме за делата си. Главата на църквата, Който обича църквата, Който обича всяка душа, която е част от Неговото тяло – т.е. църквата, ще ни приеме в Своите обятия.

Горното – това всъщност е Господ Исус Христос. „Мислете за Исус Христос!”, иска да каже апостол Павел. „Достатъчно говорите за земните неща. Достатъчно изморявате мозъка си с мисли за земни проблеми и земни трудности. Мислете за горното ...”

Четох за Наполеон Бонапард: Когато бил много уморен, той се оттеглял някъде настрана и мечтаел. И в тези мечти, какви са били никой не знае, той си отпочивал.

Една хубава мисъл, една божествена идея обновява вътрешния човек, дава сили на душата да продължи своето житейско съществуване, защото човек е там, където обича, а не там, където живее.

Щом като ние обичаме Господ Исус, имаме тази любов към Него в сърцата си, ние вече сме при Него. Ние сме там, където обичаме, а не там, където живеем. Още тук на земята ние можем да бъдем на небето с мисълта си. Ето това прави душата благородна, прави живота богоподобен, прави сърцето да ликува от радост и тогава, когато преминава през някоя скръб.

И още една мисъл: Да се готвим да отидем горе. На нас, възрастните и старите като мен, косите побеляха. Походката не е така уверена, както по-рано. Защо? Защото ние постепенно напускаме тази земя. Някои внезапно. Във всеки случай ние сме пътници. Приличаме на млада девойка, вече сгодена, приготвяща се за новия си дом и за новия си живот.

Пастор Симеон Попов

Гр. Шумен