Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2014 21:00 - ПОБЕЖДАВАЙ ЗЛОТО ЧРЕЗ ДОБРО
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 1423 Коментари: 0 Гласове:
0



ПОБЕЖДАВАЙ ЗЛОТО ЧРЕЗ ДОБРО

„Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто.” (Римл. 12:21)

Победа – велика дума. Желана дума. Славна дума.

Победен – страшна дума. Унизителна. Нежелана. Когато Бог създаде човека, създаде го в Едемският рай и му каза: „Владейте земята и я обладайте.” – т.е. покорете я. Нека земята ви бъде подчинена. Всички животни, морските риби и въздушните птици нека да бъдат ваши подчинени, вие да ги побеждавате. Човекът е същество, родено да побеждава, да бъде победител, а не победен. С тези думи, апостолът ни показва, че е възможно едно практическо християнство. Той сам гледа с очите на Исус и затова ни завещава такива чудни истини. Има страшна битка между доброто и злото. Тази битка е започнала още в Едемският рай при грехопадението. Тя продължава и днес. Човечеството винаги се е борило с престъплението. Заради това има полиция, съдилища, затвори, за да обуздават злото, за да се бори човечеството против него. И какви са резултатите? Не зная дали сме напреднали много, но сме разбрали едно, че трябва да се борим против злото. Как се отнасят хората към злото? Когато дойде то ние разбираме що е зло и що е добро. Мнозина отричат и казват: „Няма зло. Хората са направили грешка и някак си са се заблудили, но това не е грях, не е престъпление.” Приличат на щраусите. Казват, че когато щраусите се движат и се окажат окръжени от опастности, които не могат да избегнат, те заравят главите си в пясъка, за да не виждат наближаващата опастност. Но когато човек се постави сляп към злото, нима може да го победи? Едни се оплакват и възмущават от злото, но с това нищо не се постига. Други са безразлични. Нека кучетата си лаят, но кервана продължава да си върви. Ние обаче, не можем да бъдем безразлични.

При един богат човек отива комисия. „Какво желаете?” „Ние събираме помощи за борбата против алкохолизма.” Той се развиква: „Оставете хората да ядат каквото искат и да пият каквото си искат. Не се месете в техния личен живот.” На другият ден, неговият единствен син загива при автомобилна катастрофа. Защо? Защото шофьорът, който го блъснал бил пиян.  Ето защо, ние трябва да се намесваме срещу общественото зло и да се борим срещу него. Има едно силно желание: Да се побеждава злото, но ... пак със зло. „На зла круша, зъл прът.” – казваме ние. „Око за око, зъб за зъб; крак за крак, живот за живот.” Премахва ли се злото или се умножава? Аз мога да премахна моя враг, моя неприятел, като го убия да речем. Но действията ще изплават и аз ще бъда окръжен от много по-големи трудности. „Побеждавай злото чрез добро.” Победата не е в това да унищожим врага се. Истинската победа е в това да го спечелим и от зъл да го направим добър, от враг да го направим приятел. Апостолът предупреждава: „Не се оставяйте да ви побеждава злото.” Има една голяма опастност – ние да се оставим да бъдем победени.  Не да ни победят, но да се оставим да бъдем победени. Голяма е разликата между двете. Много е страшно, когато човек предварително отстъпва пред злото. Тигърът напада – предавам се.

Лекарите казват нещо много интересно: Бацилите, вирусите на болестите, когато проникнат в човешкия организъм, предизвикват война. С действието на кръвните телца се покачва температурата. Когато обаче влезе туберкулозният бацил, организмът не протестира. Той го приема с охота. Едва когато болестта много напредне, се явявва слаба температура. Някак си човешкият организъм обича туберкулозният бацил.

Има и един друг бацил, любезни братя и сестри, който човека обича – злото, греха. Човек среща злото и го желае, иска да го опита. Това беше грешката и падението на първия човек в рая. Бог му каза: „Няма да ядеш от това дърво!”, но той отиде да го опита, пожела го и така наруши Божията воля. Достоевски, големият руски писател, казва: „Има време, когато човек обича да върши престъпление, желае да върши престъпление, вика злото, търси злото. Още отначало му се предава. И какво прави злото? О, то е нахално, то яхва човека, слага му юзда е шпорите се впиват в неговата душа.” Апостолът дава съвет на своите последователи: „Побеждавайте злото с добро.” То е вашето призвание. Имайте търпение, имайте прощение. Имайте любов. Някой е казал: „Всичко да разбереш ще рече всичко да простиш.” Ние не прощаваме, защото не се разбираме. Ако можем да се разберем, не бива да даваме отпор, а да можем да си простим. Не се разбираме. Този, който е победен от злото сам е виновен. Предварително се е предал. Защото Бог му е дал възможност да победи. Той му е дал доброто.

Що е добро? Кой е добър? Бог! Доброто значи Бог. Побеждавай злото с Бога. Побеждавай злото с Божият Дух! Той е извор на всички добрини – изворът на доброто. При големият английски проповедник Чарлз Спърджън отишло едно лице от църквата и му казало: „Слушай, аз не съм доволен и ще напиша брошура против тебе!” „Добре, но колко ще струва отпечатването на тази брошура? Затова, след като я отпечаташ ела при мен и аз ще ти платя разноските по нея.” „Но защо?” „Нали тази брошура ще бъде написана за мен? Аз вярвам, че ти ще бъдеш обективен, ще се вслушаш в истината. Защо да се ощетяваш като пишеш нещо за мен?” Другият си отишъл с наведена глава. Брошурата не била издадена. Победил злото с доброто.

Също така, има един много известен пастир от миналият век – Овърлин, който работел в Щайнах, Франция. Отишъл млад в това село и какво намерил там? Пиянство, нечестност, разврат. Изобличавал от амвона, говорел с голямо усърдие, понеже хората се предавали на тези грехове. Те обаче, решили да го набият. Научил, че една група селяни щяла да го причака на едно място, за да го нападнат и да го понабият здравата. Той ги видял и отишъл при тях: „Слушайте, вие искате да ме набиете. Ето ме. Защо да се криете, защо да ме гоните? Спестявам ви труда. Един след друг ви моля за извинение.” И той спечелва и живял с голямо благословение между тях.

Четох за един жител на островите Фиджи. Станал християнин. Пълен с радост искал да сподели своято духовна радост с другите хора и отива при един свой ближен, за да му говори за Исус, за спасението, за Божията любов. Онзи много се ядосал. Имал едно гърне, грабнал го и ударил по главата нашият брат. Гърнето се счупило о главата му. Окървавен, той си отишъл в къщи. Там вижда боздугана: „А аз ще му разбия главата с този боздуган!”, заканил се той. Но до боздугана било и неговото Евангелие. И той взел Евангелието в ръка. „ С кое да отида при своя съсед – с Евангелието или с боздугана?” Оставил боздугана. Взел едно гърне и отишъл при съседа си: „Ти счупи гърнето си и за да не си в загуба, ето ти едно ново гърне. Заповядай!” „Кое те накара да постъпиш така? Защо ...” Нашият брат започнал да говори за Исус и този човек приел Христа за свой личен Спасител.

Драги братя и сестри, тук апосталът правилно прави разграничение: „Доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.” Има нещо, което не зависи от нас. Исус живя ли в мир с фарисеите и садукеите? Живя ли в мир с Юда – предателя? Но доколкото зависеше от Исус, Той направи всичко възможно да ги спечели. „Побеждавайте злото с добро!” В доброто има велика сила. С нея можем да побеждаваме. Не е така лесно, но е сигурно. Не е така общоприето, не е нещо обичайно, но е божествено.

В Италия, преди много години живял големият художник Микеланджело. Той не обичал християнството. Обичал да рисува сюжети от езическата митология. По това време бил изгорен жив великият реформатор Савонарола. Микеланджело бил толкова покъртен от тази мъченическа смърт, че оставил езическите сюжети и се обърнал към евангелските. Пет години той прекарал по гръб. Лежал на дървено скеле и рисувал Сикстинската капела в Рим – най-прекрасните и съвършени библейски картини - „Сътворението на света” и „Страшният Съд.”

Във второто си послание към коринтяните апостол Павел ни казва, че Бог ни прави да бъдем победители. Той просто ни връчва победата. Стига да сме готови да я приемем. На запад има медицински сестри, които се наричат дякониси. Те не се женят – остават неомъжени до края на живота си, като се посвещават в служба на Исус главно като медицински сестри. Една такава дякониса върви по улицата и я срещат група деца – момчета. Едно от тях казва: „О, тая е набожна.” Взема камък и го хвърля по нея, удряйки я в челото. Тя мълчаливо отминава. След един месец, същото това момче е докарано с линейка в болницата. Прегазено е при злополука. Дяконисата се грижи за него. Скоро то идва на себе си и я познава. И тя го заварва да плаче горчиво на своето легло. „Какво има, моето момче? Защо плачеш?” „О, аз те ударих. Постоянно виждам белега на твоето чело, а ти така нежно се грижиш за мен. Защо не ми направи една инжекция, че да умра и така да ми отмъстиш?” Момчето силно се привързало към нея и се стараело по всякакъв начин да изкупи грубата си постъпка, за която много съжалявало.

„Побеждавай злото с добро!” Бог не дава на разположение Своята любов, Своята доброта. Тази доброта се излива чрез Святият Дух в сърцата ни и ние можем да я употребяваме в ежедневието си.

Ето един жив пример: Един брат имал за съсед безбожник, който много го мразел. Ругаел го, хулел го като го срещнел, искал по всякакъв начин да му засвидетелства своето презрение. Но ... се разболял от тежка болест и нашият брат отишъл да посети, умиращият си съсед. Чак на двадесет и вторият път, лошият съсед му позволил да влезе при него. И вярващият говори за Божията любов. Безбожника плаче и моли за прошка за своето лошо отношение.

„Побеждавай злото чрез добро!” Аз, да си призная, не бих имал това търпение, но в дадения момент Бог влага в сърцето на човека онова, което е най-необходимо, най-нужно за него. Защото нашите мисли, нашите чувства се излъчват от нас и се връщат обогатени обратно към нас.

В тази хармония с Бога любовта е най-естественото, най-великото чувство, което можем да притежаваме. Освежава тялото, духа, прави човека привлекателен, много богат. Омразата е нещо ненормално, извратено. Тя е в разрез с мировите порядки, в нарушение на великият Божий закон. Тя прави човека неприятен и отблъскващ. Ето защо ние трябва да се обогатяваме с Божията любов, за да побеждаваме.

Братя и сестри, ние сме или победени, или победители. Едно от двете. Много тежка борба. Или злото ще победи нас, или ние ще победим злото. Няма среден път. Горко на победения. Когато римските военачалници се завръщали в Рим победоносно, те влизали в града с голям триумф. И пред победителя и след него имало върволица от роби. Защо ги води той? Те ще бъдат изправени в Колизеума за наслада на римските граждани. Те са бледи, изпити и чакат своя край. Това е робството на греха. Много хора казват: „Аз не мога да се откажа от това или онова.” Защо? Защото са роби. Не пропускайте случай да бъдете победители. Не пропускайте случай да побеждавате. Бог ни предоставя много такива случаи.

Пред един доста висок зид група момчета си казват: „Кой може да прескочи този зид и да отиде от другата страна?” Опитват се един, двама, трима, но никой не успял. Наблюдавала ги малката 8-годишна Аничка със своя баща. И бащата нещо й говори. Тя отива при момчетата и казва: „Слушайте, аз ще прескоча зида.” Всички избухват в смях: „Ние не можем да го прескочим, та ти ли ще можеш?” „Сега ще видите как ще го прескоча. Татеееее, ела.” И бащата взема Аничка на ръце и я прехвърля оттатък. „Видяхте ли, че го прескочих.” „А, така не може. Трябва ти самичка да го прескочиш.” „Нямаше условия. Условието беше да прескоча зида, а как – не беше споменато.”

Драги братя и сестри, има един зид – злото пред нас. То ни плаши. То ни стряска. Но има едни божествени ръце, които ни дават възможност да го победим. Блажени сме, ако здраво се държим за тези ръце.

Всеки ден когато ставаме сутрин преди работа, да казваме: „Господи, аз искам да бъда победител, но с Твоите духовни оръжия, с оръжията на Святият Дух.” Не е чудно, че вечерта, когато завършим часовете на своя труд и се предадем на почивка, ще можем да кажем: „Благодаря Ти, Боже, че Ти ми подари Твоята победа.” А който победи ще получи Венеца на Живота.

Четете Откровение – първите три глави. Много пъти се казва: „Който победи.” Това се отнася за теб. Това се отнася за мен. Ние не сме виновни, че има зло. Има зло. Ние сме виновни тогава, когато се оставим да бъдем победени от него. Има възможност да бъдем победители. Нека с Божията помощ да побеждаваме. Победата не е трудна. Той побеждава вместо нас. От нас се иска търпение и пак търпение. Да оставим Бог да действа да побеждаваме, а ние само до прибираме плодовете на тази чудна победа. Ние сме създадени да бъдем победители. Защо да бъдем победени? Бог ни е призовал да бъдем победители. Той не ни е призовал да бъдем с наведени глави. Той ни е призовал да бъдем с вдигнати чела. За да стане това, вдигнете вашите чела, казва Христос, защото вашето спасение наближи.

Да бъде благословен нашият Спасител. Да бъде благословен Бог Отец. Да бъде благословен Святият Дух, Който излива в сърцата ни Божията любов, чрез която ние сме победители. Амин!

Пастор Симеон Попов

Гр. Шумен




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693231
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031