НАСЛЕДНИЦИ НА БОГА

„И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.” (Римл. 8:17)

Наследници на Бога. Сънаследници с Христа. Какъв чуден факт! Какво величествено бъдеще! Ясно е, че великият, богатият, вечният, безкрайният Бог  търси наследници за безкрайните Си съкровища. Може ли нашият мялък ум да побере и схване тази непонятна истина?

Една от най-тежките грижи на известния властелин Наполеон Бонапард била, че дълго време нямал наследник. Той хранел манията да основе голяма династия бонапартисти, която да владеела неговите обширни земи. И когато най-после имал син, бил неизказано щастлив. Много обичал да лази по пода, а малкият му син го яздел като кон.

Бог желае също така да има наследници за обширната Си вселена. И създаде човека по Свой образ и подобие. Но колко голям беше този риск! Защото свободната воля даваше на човека възможност не само да бъде добър, но и зъл; не само да слуша Небесният си Баща, но и да се бунтува против Него; не само да Го радва, но и да Му причинява дълбока скръб. Не само да търси Божията близост, но и да бяга, и страни от Създателят Си. Какви са страданията на Бога виждаме много ясно в това, което стана на Голготският хълм. Там ни се разкрива обливащото се в кръв и пълно с любов Божие сърце.

1.       Наследници на Бога. Що е това?

Всъщност, ние би трябвало да наострим уши и добре да внимаваме, за да разберем същността на този факт, на тази пречудна истина. Разбира се, светският човек не се интересува от този предмет. „Празна работа е всичко това.” – си мисли той – „Няма Бог. Няма вечност. Направете си земния живот приятен, удобен, радостен. Друг живот няма.” Но погледнете към такива невярващи. Какво са постигнали? Можаха ли да се осигурят против катастрофи? Предпазени ли са от болести? Болките бягат ли от тях? Смъртта отминава ли ги? Но ще каже някой: „Затова пък те ядат и пият, отдават се на плътски удоволствия, имат много пари и хубави апартаменти.” Не е зле да чуем и мнението на известният италиански революционер Гарибалди: „Да се роди, да живее, да яде, да пие и накрая да умре, това може и насекомото.” Човек трябва да живее живот полезен за обществото.  Явно е, че чисто материалният живот не само, че не задоволява, но и принизява човека до нивото на насекомите. И когато чувам някои да говорят, че отвъд гроба няма нищо, аз си спомням за времената преди Христофор Колумб, когато всички твърдели, че отвъд океана няма нищо, а само някаква страховита бездна, в която нещастните моряци, пропадат, ако се доближат до нея. Колумб обаче доказва, че отвъд океана има друг материк.  Словото и на нас говори, че отвъд гроба има друг, вечен мир.

Човек без надежда във вечния живот прилича на осъден на смърт затворник. Всеки ден може да се приведе в изпълнение присъдата му. И оттук разбираме на какво се дължи паническия страх на невярващите от смъртта.

Ние обаче не само приемаме вечния живот като факт, но и имаме уверението, че сме наследници на Бога. Каква велика радостна надежда! В това имаме изпълнение на нашите очаквания. И много повече. Това е новото небе и новата земя. И много повече. Това е задоволяване на нашите най-благородни и вечни потребности. И много повече. Това е живот близо до Бога, изпълнен от Бога, пълен, истински, преизобилен живот и много повече. Това е пълна прошка и съвършено заличаване на греха, изобилно изливане на Святият Дух и Божията любов в сърцата ни. Това значи, което Бог има и е, и ние да имаме и да бъдем. Да живеем Неговия божествен живот и непреходната Му слава.

Бликащ от радост, апостол Петър ни разкрива някои качества на това наследство. В Първото си послание 1:4 той обяснява, че наследството от Бога е неизчерпаемо. Когато след смъртта на родителите си се съберат разумните им наследници, те си делят имота и всеки получава част. При Бога не е така. Тук всеки наследник получава цялото наследство. Защото колкото и да се черпи от него, то не свършва. Ако много хора си разделят морето и всеки дойде да си вземе своята част и я отнесе в дома си, дали ще се изчерпи водата му?

Наследството е и нетленно, непреходно. Ръжда, молци, крадци са безсилни спрямо него. Виждали сте в банките пълни каси с пари. Но колко бързо и те могат да се превърнат в нищо неструваща хартия! При обмяна, при инфлация всичко може да се стопи. През 1924 г. бях в Германия като студент по богословие. Бях милиардер. Притежавах милиарди германски марки. Един милиард е хиляда милиона. Но в сегашни пари, той се равнява на 60 стотинки. Хората отиваха на пазар, носейки с чанти и чували парите си. Много пари, малка стойност. Такива всички земни съкровища. Гинат. Обезценяват се. Превръщат се в куп смет.

Наследството е още и неопетнено. То няма никаква нечистота. То не търпи никакво зло. Нечисти ръце не го докосват. И е достояние на чистите сърца, на очистените чрез Христовата кръв души.

Наследството е неповяхващо. Вечно свежо, вечно младо, вечно сочно. И най-хубавите земни цветя повяхват, дори и без да ги откъснат. Младостта също неусетно прехожда. Срещам понякога мои съученици, след 40-50 годишна раздяла. Оставам поразен от техния външен вид. Къде е тяхната младост? Разбирам, че и те са изненадани от мен. Но ние си правим комплименти: „О, доста си запазен.” и тем подобни празни утешения. Но ние си знаем най-добре какви сме. Какъв контраст с вечните неща!

Наследството е на сигурно място. Бог сам го съхранява за Своите. Това е по-сигурно и от най-надеждните огнеупорни каси, които познаваме.

Бащата в едно семейство получил по-доходна служба и постепенно спестил средства, с които купил апартамент. Обзавел го с нови мебели. И един ден отишъл с цялото си семейство да го разгледат. Малкият хлапак не можел да се начуди на всичко, което виждал и постоянно питал баща си: „Татко, това наше ли е? И това ли е наше?” Какво мислите, че отговарял бащата? Дали го сгълчавал, като казвал: „Това е мое!” Не, той приемал като нещо съвсем естествено, че новото жилище е „наше”, т.е. и на невръстният малчуган. И ние можем да получим известна представа за това, какво значи да бъдем наследници на Бога и сънаследници с Христос.

2.       Как ставаме наследници на Бога?

Вярващият е наследник не по право, не по заслуга, а по милост. Наследството е дар. Дава се на родените от Бога. Естественият произход тук не играе никаква роля. Дори, ако някой е дете на добър и вярващ баща, не може да предяви претенции за наследство от Бога. Евреите мислеха, че като са потомци на Авраам, имат право да ползват всички привилегии, давани от Бога. Това много остро бе отхвърлено от пророк Йоан Кръстител. Нужно е покаяние. Новорождението може да осигури небесното наследство.  Това много ясно обясни Господ Исус на Никодим: „Истина, истина ти казвам, ако не се родите отново, не можете да видите Божието царство.” Следователно първото и най-важното е да станем Божии чада чрез покаяние и новорождение, и тогава можем да очакваме да бъдем приети като наследници на Бога.

Знаем, че от Святият Дух се дават различни духовни дарби, като говорене  с мъдрост, говорене със знание, специална вяра, дарба изцеление, велики дела, пророкуване, говорене на непознати езици. Святият Дух ги раздава по Свое усмотрение. На един една, на друг – друга дарба. Не е така с наследството. То се дава всецяло на всеки един от наследниците.

В Евангелието според Йоан 1: 11-13 четем: „У Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.” И тогава следва едно могъщо „обаче”. „А на ония, които Го приеха, даде право (или власт) да станат Божии чеда, сиреч на тия, които вярват в Неговото име, които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.” Ето основата на наследственото право. Какво бихме казали тогава за блудния син? Той беше ли наследник на баща си? Докато се намираше сред свинете на жестокия си господар, нямаше това право. Но като остави грешния си живот и се върна с покаяно сърце, той отново бе приет като равноправен син на баща си. Пръстенът, който бащата постави на ръката му, беше белег за това.

3.       Вярата в нашето бъдещо наследство коренно променя живота ни.

Един пример ще ни изясни тази истина. Четох за един уличен метач. Той притежавал специална метла, обкована с метал. И се гордеел с нея. Никому не позволявал да се докосне до метлата. Един ден при него дошъл чиновник от нотариалната служба. Запитал го как се казва. Осведомил се за датата на раждането му, дали има еди-какъв си чичо и къде живее. След като получил нужните сведения, чиновника потупал метача по рамото и му казал, че чичо му се поминал и че той става по право наследник на имота на чичо си. Поканил го да дойде с него в канцеларията, за да получи срещу подпис завещанието. Метачът мигновено скочил и тръгнал с чиновника. Метлата обаче, не взел със себе си. И живота му коренно се променил. Купил си други дрехи и ново жилище. Свързал се с други хора ...

Наследството е приемане на богатство, за което не сме се трудили. Но коренно променя живота ни. Чуйте какво заявява Господ Исус: „Отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото където Съм Аз, да бъдете и вие ...” (Йоан 14:2,3). Може ли нашето малко сърце да побере пълното съдържание на това обещание?

4.       Кое е условието, което Божието дете трябва да изпълни, за да стане наследник на Бога?

Всичките дарове на Бога са безплатни. И все пак се дават при известни условия. В Откровение 21:7 четем: „Който побеждава, ще наследи тези неща (всичко това).” Ясно е, че животът ни е борба, при която вярващият трябва да излезе победител. Святият Дух не дава Своите оръжия, с които трябва да побеждаваме големи врагове като земни грижи, страхове, тъмни адски сили, отчаяние, грях и зло, съблазни и изкушения, въобще всяко нещо, което иска да ни раздели от Бога. Победителят има смелост да каже на злото „не”. Да посрещне със съпротива всяко влияние, което не е съгласно с убежденията му. Робът, на всичко отговаря с „да”. Той няма гръбнак да се съпротиви и противопоставя.

В нашият текст намераме второто условие: Страданието. „Ако страдаме, ще се и прославяме с Него.” Ако Христос пострада толкова много за нас, защо да не страдаме и ние с Него и заради Него, щом това е нужно? В миналото християните преминавали през ужасни страдания. С радост търпели да бъдат разкъсвани от диви зверове, да бъдат изгаряни живи и приковавани на кръст. Но и днес, Божието дете трябва да страда. Неговото око е отворено за греха, а окото на невярващия е затворено за злото. Който има Божията любов в сърцето си, трябва да понася злините около себе си, които счита за чужди и вредни. Ето например, непушач пътува в купе с пушачи и трябва да понася тютюневият дим, който му вдъхва отвращение, докато за пушача той е наслада. Оттук и страданието. Човешкото сърце е грубо, непостоянно, непокорно, търси своята гибел. Опълчва се срещу своят любящ небесен Баща. Божието дете вижда това и страда.

Знае се, че всички обичаме тих и спокоен живот. Но такова нещо Бог никому не е обещал. През много скърби трябва да преминем, за да влезем в Божието царство. Без страдание няма слава. Без кръст няма венец. Без борба няма победа. Без търпение няма наследство.

Във Филипяни 1:29 четем: „Относно Христа вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него.”

Апостол Петър увещава първите християни: „Любезни, не се чудете за огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно. Но се радвайте задето с това имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.” Затова нека да се чудим не когато имаме страдания, а щом няма изпитания за Господ Исус. Така ние се учим да благодарим на Бога, че ни спогодява с това да страдаме за Него.

Наследници на Бога! Колко скъпа ни става Неговата любов, когато знаем, че сме такива! Колко радостна е нашата любов към Него тогава! Ние не служим на непознат Бог с нежелание или страх, а Му казваме: „Авва, Отче!”, т.е. „Татко, мили Татко!” Така говори само покорното сърце, обладано от щастлива любов. Наближава денят, в който ще приемем наследството. Той е нашето новорождение за вечен живот. Ти, братко, Божие дете ли си? Негов наследник ли си?

Пастор симеон Попов

19 май 1974 г.

Гр. Шумен