„Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.” ( Откр. 2:4)

Особено преживяване е когато някое лице иде да се изповяда. Изповедта е нещо дълбоко трогателно и много необходимо за вътрешното развитие на душата. Ние сме сами. Само двама. И все пак не сме двама, а трима. Той е между нас. Затова моят гост свободно разкрива глъбините на душата си и разказва всичко. Той говори пред Бога, Който знае всичко. Защо да крие нещо? Не зная кой тогава е по-дълбоко развълнуван, той или аз, защото и двамата преживяваме как чрез Святият Дух ни докосва прободената за греховете ни ръка на Исус. Тя успокоява, защото прощава. И тогава иде момент, в който получавам увереността, че този, който се изповядва е приел вече опрощение от Господа. И полагам ръце върху главата му с думите: „Приеми опрощение на греховете си.” Господ Исус е дал власт на църквата да раздава от Негово име не само благословение, но и опрощение.

Разбира се, последното трябва да се дава много внимателно и само след усърдна молитва.

Но и проповедникът има нужда от изповед. И това той прави, като застава пред слушателите си. Затова ви моля да приемете словото ми тази заран не като проповед, а като изповед. Защото съм напълно равен с всекиго от вас. Ако някой каже: „Аз съм грешник, убиец, крадец, блудник.”, веднага ще застана до него пред Исус с думите: „Между нас няма разлика. Ние сме напълно равни. Може да не съм нарушил Твоята воля в тази област, но в друга съм се провинил пред Тебе. Ние имаме еднаква нужда от Твоята опрощаваща благодат.” И кой беше първият сноп, който Господ Исус поднесе на Отец от земната жътва? Не беше ли душата на един разбойник, убиец и крадец?

1.       Упрекът в нашият текст се отправя към една образцова църква.

В големият и много известен тогава пристанищен град Ефес, имало голяма, воюваща против езичеството църква. Когато Святият Дух я основал, братята преживели духовен рай. Нещо чудно и незабравимо е, когато сърцето се отвори за Божията любов. И колко много и ценни качества се изброяват в живота на църквата. Ако аз пишех това писмо до ангела на ефеската църква, щях да я обсипя с похвали. Щях да препоръчам на всички църкви да вземат пример от Ефес. Щях да декларирам, че ако навсякъде е така, можем спокойно да очакваме бъдещето. Но Господ Исус не мисли като мен. Той застава пред църквата с очи като огнен пламък и заявява: „Имам нещо против тебе.”

Тука няма озлобление. Укорът не е камък, за да се нарани църквата. Той е по-скоро дълбока въздишка, сърдечно стенание, сълзата, която се появи в окото на добрият баща, когато блудният му син с гордо вдигнага глава напускаше бащиният дом. Църквата вършела добра работа, но трябвало да я прави по друг начен. Да запълни формата на църковният живот с друго съдържание. Сърцето на църквата не туптяло правилно. Температурата спадала застрашително.

2.       Господ Исус цени над всичко любовта.

И не само Той, но и ние. За нея най-вече говорим. За нас тя е най-интересна тема. Може би защото най-малко я притежаваме. Така и гладният се интересува най-живо от храната. Всяка добродетел, всеки труд за Господ или човека се цени до толкова, доколкото съдържа любов. Любовта е печатът К.К. (бел. ред. – знак за качество, качествен контрол) върху нашето поведение. Тя е няй-великото, което познаваме. Затова среща с любим човек, писмо от него ни прави щастливи. Тъкмо обратното е с човек, когото само след молитва можем да срещем спокойно.

Любовта има широта. Обгръща цялото земно кълбо. Има и дължина, прониква във всички времена на миналото и се простира към бъдещето. Иде от вечността и се стреми към вечността. Има дълбочина. Слиза в дълбините на нашето падение и грешна кал, за да ни изтегли към себе си. Има и височина. Достига до висините на Божият престол. Само с една дума изказва цял том от знания. В само една сълза влага океан от усещания. Само за една минута ни дава цяла вечност от преживявания.

Първата любов! Това е истинската любов. Великият Шилер я възпява като златно време, когато душата вижда небето отворено. Тук доверието е пълно, желанието да се посветиш на другия е горещо, съмнението е въобще непознато. Всичко се върши от цяло сърце и с пълна готовност. Тогава може да се каже: „Христовата любов ме принуждава.”

Сърцето е създадено за любов. И ако не я намери в Исус, ще си направи свои идоли. Разбира се, след голямо разочарование, то гневно ги събаря. Няма богати или бедни църкви. Има църкви с първа любов, има църкви и без нея. Няма щастливо или нещастно семейство. Има семейство с и без първа любов. Влезте в някой разкошен палат. Ако там не цари любов, имате разкошна клетка и нищо друго.

Господ Исус остави небето и дойде на земята. Защо? Дали там горе нямаше слава? Какво нямаше? Липсваше Му твоето и моето сърце. Нямаше спокойствие без тях на небето. И дойде, за да ни намери. Мислено си представям Господ Исус на небето.  Замислен, натъжен ... Към Него се приближава един херувим и Му казвя: „Имаш толкова много чисти, небесни ангели.  Какви прекрасни, чисти, небесни същества! Що ти трябва да се занимаваш с човека? Та той е непокорно, извратено създание. Остави го да бере плодовете на греха си ...” Но Исус му отговаря: „Липсва Ми сърцето на човека. Отивам да го спечеля. Трябва Ми неговата любов.”

3.       Но ти остави първата любов.

Тя не е унищожена. Съществува някъде. Но изоставена, напусната. Като някоя излишна дреха. Като напусната жена. Като изоставен мъж. Редно ли е това? Разглезеното дете е обсипано с играчки, които не цени и разхвърля навсякъде. Но майка му ги прибира и пази, докато то си ги поиска пак.

4.       Какво остава тогава?

Не се казва, че въобще няма любов в Ефес. Липсва само първата любов. Следователно, там цари другата, втората или казано на съвременен език, вторичната любов. Какво е това? Днес много се говори за вторични суровини. Има и такива складове. На открито са натрупани всевъзможни отпадъци: гниещи хартии, ръждясали железа, изпочупени домашни потреби. Редовната стока е подредена грижливо в магазините. Представете си следното: Ваш приятел ви изпраща покана: „Женя сина си. Елате на сватбата.” Разбира се, ще отидете с подарък за младоженците. Какво ще направите? Вие можете да отидете в склада за вторични суровини. Там ще намерите някоя пробита тенджера, чайник със строшен чучур, ръждясъл котлон, полу-строшена ютия за гладене с дървени въглища, продънена печка. Дали ще вземете нещо от това място? Не вярвам. Вие ще отидете в магазина и ще купите най-хубавото, което намерите.

Чудно ли е, че Исус не е доволен от вторичната любов? Та тя Го оскърбява. По-добре без всякаква любов, отколкото с вторична.

5.       Как се появявя вторичната любов?

Когато към първата любов се присламчи едно друго влечение – любовта към света или греха. Новата любов може да бъде към мъж, жена, пари, коли, апартамент, ново обществено положение, земна слава, плътски удоволствия, наркотици и пр. Ето тогава има вторична любов. Сърцето е хладно към Бога. Може да посещаваме църква, но без вътрешна жар. Исус даде всичко за нас. Вторичната любов дава нещо на Исус. Една наша поговорка гласи: „На Ти на Тебе, Боже, което на мене не може.” Човек може да дойде на църква, но може и да не дойде, щом има работа. Може да се помоли преди хранене бързо и по навик. Чудно ли е, че Исус не е доволен?

Веднъж в затвора преживях следното: Един мой близък брат, с когото бяхме заедно в голяма килия с много други затворници, беше повикан за свиждане. След малко се завърна, но беше дълбоко замислен. Нямаше онзи блясък в очите му, какъвто обикновено затворниците имаха след среща с домашните. „Какво става с тебе? Кой дойде?” – го запитах. Той въздъхна и каза: „Дойде жена ми. Разговаряхме, но тя някакси избягваше погледа ми. Накрая с разрешение на надзирателя я целунах. Но нейната целувка беше много студена. Защо ли?” Скоро той разбра причината. Получи известие, че жена му подала молба за развод. Намерила си друг мъж. Вторичната любов. При първата любов човек се старае да спечели други за Исус. При вторичната той няма време и предоставя тази работа на други. Мъж с вторична любов намира много недостатъци у жена си – не може да готви добре, не е чиста, не е интелигентна, не се носи добре и т.н. В дъното на всичко това лежи вторичното.

И отношението към ближния се променя. Братската трапеза в оригинала се нарича „агапе”. Това е най-божествената любов. Близко е до ума да приемем, че братските трапези, които били нещо обикновено при ранната църква, били пренебрегнати. И братолюбието много охладняло. Господ Исус е против всяко знание без любов, против всяка църква, против всеки дом, където няма любов.

6.       Кой е най-големият грях?

Някой ще каже: убийството. Друг – блудството. Трети – предателството. Най-големият грях е нарушението на най-голямата заповед. Коя е тя? Исус отговаря: „Най- първата от всички заповеди е да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, от цялата си душа, с целият си ум и с всичките си сили. Това е първата заповед.” (Марк 12:29-30) Следователно ... Защо мнозина днес се страхуват от заплахата на атомна война? Защото знаят, че на земята няма любов и тогава можем да очакваме всяко зло.

Увещание: Нека да изпитаме себе си, да поставим ръка на сърцето си и да признаем, че имаме нещо, което Исус не одобрява в нас. Дали пренебрегваме скришната си стаичка и забравяме да се молим на Бога всеки ден? Редовно ли четем Словото? Нека вместо думата „любов” поставим думата „аз” в 1 Коринтяни 13:4-7: „АЗ търпя, благосклонен съм, не завиждам, не се превъзнасям, не се гордея, не безобразнича, не търся своето, не се дразня, не мисля зло, не се радвам на неправдата, а се радвам заедно с истината. Всичко претърпявам, на всичко хващам вяра, на всичко се надявам, всичко търпя ...” Нека да си призная, че изобщо не ми е лесно да чета така Словото. И само след усърдна молитва и победа над себе си това е възможно.

Чудното обаче е в това, че Господ Исус не ни отхвърля, но отново ни кани да започнем. Покайте се! Върнете се! Нашата улица преди няколко дена беше затворена за всички превозни средства. Някои коли не забелязваха знаците и навлизаха в улицата. Но като срещнеха бариерата, трябваше да се върнат. Ето това иска и Господ Исус от нас. Назад към Бога! Върни се към първата любов! Спомни си откъде си отпаднал. Не е важно къде си паднал, важното е да се върнеш отново на здравото пристанище. И тогава помоли Святият Дух да излее Божията любов в сърцето ти. Упражнявай се в добри дела. Трудностите само ще те закалят. За да гори печката, трябва да се прибавя гориво. За да пламти любовта, трябва да се прибавя от духовното масло на Святият Дух.

Възкръсналият Христос-Победител среща учениците Си при Галилейското езеро. След като цяла нощ напразно са хвърляли мрежите си, учениците най-сетне можаха да ги напълнят със 153 големи риби. Господ Исус ги приема на брега. Около огъня те се стоплят и подкрепят силите си с храна, която Спасителят им е приготвил. Тогава Той се обръща към Петър: „Ела, Симоне Йонов. Ти вече не си Петър, но можеш отново да станеш Петър, ако отговориш на Моите три въпроса: Обичаш ли Ме? Любиш ли Ме? Обичаш ли Ме?” О, колко дълбоко в сърцето му бръкна Исус с тези въпроси! Искаше да му изясни падението. То не стана, защото Юда беше предател или защото всички обвзети от панически страх, се разбягаха, или защото стражата в двора на първосвещеника беше много страшна и опасно въоръжена. Петър се отрече, защото беше оставил първата любов. Това Петър много добре разбра и в изблик на покаяние като взрив се изтръгна от душата му: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам. Ти знаеш колко много страдам. Как се срамувам от себе си. Но и как пламенно желая  отново да ме приемеш. Готов съм всичко да сторя за Твоя слава. На драго сърце ще страдам за Тебе ...” Господ Исус е доволен. Повече не иска. Няма нужда от обещания. Щом има първа любов, всичко е наред.

Да не обичаш е нещастие. Да не можеш да обичаш е катастрофа.

Но да не искаш да обичаш е духовна смърт. Да обичаме е привилегия. Да можем да обичаме е велико щастие. Но да искаме да обичаме е вечен живот и блаженство. Амин.

Пастор Симеон Попов

24 юни 1979 г.

Гр. Шумен