ГЛЕДАЙТЕ КЪМ ИСУС

„Като гледате към Исус.” (Евреи 12:2)

Мили младоженци,

Поздравът, който бих желал да ви отправя от името на Бога, е всъщност покана: Гледайте към Исус!

Великият учен Алберт Айнщайн е казал: „Най-красивото нещо на света е едно светнало лице.” Тъкмо това, което виждаме днес. Защо не само вие, но и всички ние сме толкова щастливи на този ден? Защото вие си давате най-скъпият земен подарък. Вие се подарявате един на друг. И при това подаряване имате сега рамката на вашият земен живот. Гледайте към Исус!

1.       Това не значи, че вие не трябва да се гледате един друг.

Вие ще се гледате. Ще се наблюдавате. Ще се разкривате един пред друг. Човек има нужда да се открие пред някого съвършено. Да покаже себе си и да открие любимия. Всеки ден, вие ще намирате по нещо ново един в друг, интересно, знаменателно. С радост ще разберете, че за тези, които се обичат, и иглените уши са достатъчно широки, а за тези, които се мразят, и целият свят е тесен.

Но това не е всичко. Вие ще си споделяте всичко. Не само радости, но и скърби. Животът има не само светли, но и тъмни страни. Тези отрицателни качества вие ще откриете и у вас.  Защото вие сте човеци и като такива сте несъвършени. Едва ли някой би обичал съвършен човек. Ще намерите много недостатъци у вас, у вашите родители, у нас проповедниците, у вярващите ... и това ще затвърди още повече решението ви да гледате към Исус.

2.       Не искам да кажа, че трябва да си затворите очите за живота около вас.

Но, както вече споменах, ще откриете много недостатъци в околната среда. Който гледа само наоколо, преживява много разочарования. Който гледа само към себе си, се отчайва. Нещастен е този, който се занимава само със себе си. Робите чувстват веригите на своята зависимост от околните.  Те приличат на ученика Петър, който, когато ходеше по водата на развълнуваното езеро, погледна към вълните е започна да потъва.

3.       Погледът е нещо много важно.

В него се крие огромна сила. Хипнотизаторите много добре знаят това. В него се крие цяло откровение. В погледа на моя събеседник аз виждам дали ме обича или мрази; дали ме уважава или презира; дали се радва или скърби; дали ми вярва или се съмнява в думите ми; дали е смел или се страхува. Очите са прозорец на душата. В тях четем това, което става дълбоко във вътрешния човек.

Затова е нещо много радостно да погледнеш любимия  човек и да срещнеш неговия пълен със съдържание поглед, в който четеш уверението, че той храни истинска любов към теб. Такъв поглед съдържа, цяло небе, цяла вечност.

Погледът определя нашето желание, нашият стремеж, нашата сътба. Любовта е не само поглед един към друг, но и поглед в една и съща посока. Тук поканата да гледате към Исус определя вътрешната насока на вашия живот. Тогава вие ще трябва да отклоните очите си от всички други цели. Четох за един младеж. Намерил в уличната кал една златна монета. И оттогава все гледал надолу. Намерил много стотинки, копчета, игли. Станал гърбав. Красотата на природата не го интересувала. Превърнал се в духовен червей.

4.       Гледайте към Исус.

Така най-лесно ще победите греха. А той среща всички човеци. И вярващи и невярващи. Ще се постарае да се натрапи и на вас. Но тук има коренна разлика. Отношението е различно. Невярващият търси греха. Стреми се към него. Жадува за него. Бяга след него. Търси наслада в него. Грехът е негов елемент. Вярващият обаче не търси греха, греха търси него. Грехът върви след него, гони го, старае се да го съблазни и да му отнеме невинността. Вярващият е снизходителен към другите и строг към себе си. Невярващият пряви тъкмо обратното.

5.       Гледайте към Исус.

Това значи бъдете напълно зависими от Него. Имайте пълно упование в Него. Имайте сърцата си отворени за Неговото влияние. Някой е казал: „Съдбата води послушните и влачи непослушните.” Вашият поглед към Исус е израз на вашето послушание и готовност Той да ви води всякога. Тази надежда е извор на голямо благословение, защото имаме обещанието, че в надеждата към Бога се съдържа истинското благословение.

6.       Така вие ще имате сили да запазите съпружеската вярност.

Много млади знаят да събуждат любов в другия, но не умеят да я запазят. А това е много важно. Верността превръща брака в крепост. Светът ще ви предложи много случаи за грях. Помнете, че бракът е като стъклото на прозореца. Щом се строши, можете де се опитате да го възстановите с тенекии, но не е вече това, което е било. Човек може да гледа само в една посока... така е и със сърцето. Славейков казва, че то не е пита. Не може да се разчупи и раздаде на много хора. То се радва само на един човек. Вие трябва да подхранвате любовта, както се подхранва огъня, за да не угасне. Трябва и да се пазите от мисли, думи и дела, които могат да ви отчуждят един от друг.

7.       Гледайте към Исус!

Така няма да се съблазните от падението на някои привидно вярващи хора. Така ще преживеете Неговата помощ и грижа във всякакви ситуации. Така ще бъдете и готови да срещнете и смъртния час. Ето дякон Стефан. Върху него се сипят камъни като град и строшават крехкото му тяло. Но той не роптае. Не плаче. Не се оплаква, нито самосъжалява. Защото погледът му е отправен към небето, където вижда, че Божият Син стои изправен, готов да приеме безсмъртният му дух при Себе Си. Вашият поглед към Исус ще ви открие отвореното небе, особено във време на изпитание.

Вие ще видите Спасителя, Който от кръста поглежда и към вас. Неговите разтворени обятия обгръщат и вас. Неговата прощаваща любов докосва и вашите сърца. Святата Му кръв измива и вашите грехове. Вие ще срещнете Неговият небесен поглед.  Каква сила има в тази среща на Божествени и човешки очи! Особено в молитва ще преживеете това щастие. Колкото повече гледате към Него, толково по-подобни на Него ставате.

Някой е казал: „Боже, дай ми търпение да понасям невъзможното. Дай ми сили да променя възможното. Дай ми мъдрост да различавам едното от другото.” Ето службата на погледа към Исус.

Да не гледаш към Исус е нещастие. Да не можеш да гледаш към Него е катастрофа. Да не искаш да гледаш към Него е духовна смърт.

Да гледате към Исуса е привилегия. Да можете да гледате към Него е щастие. Да искате непрестанно да гледате към Него е вечен живот.

Пастор Симеон Попов

29 юли 1973 г.

Гр. Варна