ПОЗНАВАНЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС
„Това превъзходно нещо: Познаването на моя Господ Исус Христос.” (Филипяни 3:8)
С дълбока въздишка изповядва пророк Еремия: „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно. Кой може да го познае?”(17:9) Пълно е с най-различни, в повечето случаи вредни пожелания. Иска това, търси онова. Дрехи, моди, апартаменти, изрядни, но подкопаващи здравето храни, висок земен пост, научни знания, технически удобства и изобретения и т.н. Все измамни, бързопреходни неща.
Великият апостол Павел пише посланието към филипяните от затвора. Попитайте който и да е затворник какво е желанието му. Веднага като светкавица ще получите очакваният отговор: СВОБОДА! Но чудно, затворникът апостол Павел не прави дори намек за освобождение в посланието си. Него го занимава една съвсем друга висша цел: познаването на Исус Христос.
И не е чудно, че от това послание блика бодър живот, радостна надежда, изобилна жизнена енергия.
1. Познаването е нещо повече от знание. То е вътрешно разбиране, проникване в същността на нещата, едно сърдечно усвояване на желана цел.
Неотдавна имахме гости. От пътуването с кола в горещите дни бяха ужасно жадни. Приготвихме им наше, българско питие. Те не знаеха какво е то. Обяснихме им, айрян – кисело мляко и вода. Те вече знаеха какво им предлагаме. Но когато го опитаха, получиха познание за питието. Идва страдащ от ревматизъм в минерална баня. Лекарят му обеснява състава на водата. От термометъра знае нейната температура. Но когато влезе в басейна и след това изпита нейната лечителна сила, той познава водата.
Двама млади се запознават. Казват си имената, произхода, образованието, занятието. Но ето те се обикват и се оженват. Преди имаха незнание един за друг. Сега вече се познават.
Аз съм чул и слушал много за Цариград. Нашата история е пълна с името на този важен световен център. Имам знание за него. Но ако мога да преживея в този град две-три десетилетия, ще имам известни познания за него.
Питам някого: „Вярваш ли в Бога?” „Да, вярвам.” „Какво вярваш?” „Зная, че има Бог, Който е създал небето и земята.” Обаче този човек един ден след усърдна молитва повярва в Бога. С това той приема прощение на греха си, получава нов духовен живот. Исус става за него жива действителност. И вече той започва да познава Господ Исус Христос.
Сам апостол Павел, който се наричаше Савел, имаше знания за Господ Исус. Знаеше, че е бил велик говорител, че вършил чудеса, лекувал болни, хранел множества, възкресявал мъртви, че пострадал и бил прикован на кръст, дори и това, че не бил вече в гроба Си. Но това знание не промени сърцето му. Нещо повече. С ожесточена ярост той се стараеше по най-жесток начин да унищожи крехкото Християнство. Но един ден, пред портите на Дамаск го срещна живият Христос. Свали го от коня и му заяви: „Аз Съм Исус. Не ти е лесно да риташ против остен.” И в душата на Савел стана прелом. Той вече получи първото си познание за Господ Исус Христос и оттогава нямаше друга цел в живота си, освен да увеличава и задълбочава познанието си за Богочовека.
Бог е скрит. Никой човек не може да надникне в непристъпната светлина, която Го обкръжава. Но защото човек не може да живее истински живот, без да познава Господаря на всемира, трябваше да дойде Божият Син на земята и да ни Го открие. Има много религии по света. Те всички предлагат известни знания за Бога. Повече или по-малко истински. Обаче само Христос ни донесе истинско познание за Бога. И заяви: „Никой не може да дойде при Отца, освен чрез Мене.”
Познаването на Господ Исус е повече от знание за Него, повече от вяра в Него, повече от упование и доверие в Него, повече от искрено желание да сторим нещо за Него. То е непрекъснато задълбочаване в Неговото велико божествено сърце и непрекъснато приемане на духовни сили, небесни желания, вечни цели, нова светлина върху духовни и земни проблеми.
Бог изгони първият човек Адам от Рая, защото в непослушанието си Адам получи познание за добро и зло твърде рано. Не мисля, че Бог щеше да запази в тайна от човека познанието на злото и доброто. Но трябваше човек най-напред да получи познание за Бога и тогава да приеме познание за морал. Познание за добро и зло без познание за Бога е пъкъл.
2. В тези думи на апостола имаме една нежна покана: Търсете и вие познание за Господ Исус Христос!
Господ Исус е винаги при нас чрез Святият Дух. Сам Той обеща: „Ето, Аз Съм с вас през всичките дни.” И ако някой не Го познава, това се дължи на неговото нежелание, а не на невъзможността. Още в Стария Завет имаме увещанието: „Вкусете и вижте, че Господ е благ!” Вкусването е духовен израз на средство за познание.
Един художник нарисувал картина. Всеки, който я видел, оставал възхитен. Страдащият забравял страданието си. Болният – болестта си. Умиращият не мислел за смъртта. Каква била картината? Той нарисувал Господ Исус Христос.
Всеки, който приеме познание за Него, става по-радостен, по-божествен, леко понася трудности и приема с готовност своя ежедневен кръст. Очите на сърцето са отворени и той вижда това, което за другите остава скрито.
Три момиченца стояли пред витрината на магазин за детски играчки. Двете обяснавали на това, което било в средата, какви играчки има там и как изглеждат те. Приближил се един възрастен господин и се заслушал в техният разговор. Той внимателно се вгледал в децата и разбрал, че едното било сляпо. Ето защо, другарчетата му му обеснявали, което виждали. Сляпото имало вече известно познание за играчките, но ако би могло да прогледа, щяло да получи вече съвсем друго познание. Господ Исус дойде да отвори очите не само на телесно, но и на духовно слепите, за да могат да получат познание за истината, която е Христос.
В една болница, лекарят видял, че един пациент четял някаква книга и го запитал: „Какво четеш?” „Евангелието.” – отговорил той. „И какво намираш в него?” „Исус Христос.” „И аз съм го чел, но не съм намерил там Исус.” Как го четете? Евангелието е като лекарството. Не е достатъчно само за знаем състава му. Трябва и да го приемем вътрешно. Евангелските истини трябва да ги приемем така, вътрешно, за да намерим в тях Божия Пратеник.
Апостолът казва, че иска да познае Господ Исус (стих10). Как така? Нима той не Го познава още? О, да. Много добре Го познава. Но познаването на Господ Исус не е нещо, което става за момент. То е като науката, която не се усвоява за кратко време, а колкото повече човек го приема, толкова повече вижда, че има още много да усвоява.
Една проста детска приказка разказва за един овчар, който се сприятелил със змея на планината. Един ден змеят завел овчаря в своя подземен палат, за да му покаже съкровищата си. „Каквото виждаш, можеш да вземеш колкото могат да носят дисагите ти.” – казал змеят. В първата стая имало грамаден куп медни пари. Овчарят побързал да напълни дисагите си с тях. Но змеят го въвел във втората стая. Там имало никелови монети. Тогава овчарят побързал да изсипе медните монети от дисагите си и ги напълнил с никелови. Но в третата стая имало сребърни пари. Изсипал той никеловите и взел сребърни. В четвъртата стая обяче, имало златни. Последвало ново изсипване и напълване. В петата – диаманти. Тогава овчарят изсипал златото и взел диамантите. И така апостолът пътува от едно познание към друго – по-славно, по-съвършено, по-величествено. Змеят не можал да покаже на овчарят нещо по-добро от диамантите. Не е така с Господ Исус. В Неговото познание имаме съкровища без край.
Някои ни обвиняват в тесногръдие, защото не обичаме да ходим на кино или театър. Има, разбира се, филми и драми, които е полезно да видим. Обаче, като имаме за цел да познаем Господ Исус Христос, то всяко земно нещо ни се струва като медни пари, които сме готови до оставим настрана, за да приемем диаманти. По-добре е да направим посещение, да четем Библията или някоя полезна книга, отколкото да отидем на кино или театър, където ще ни се даде много слама и малко зърно, а понякога зърното е оваляно в кал.
Как сме ние? Стремим ли се, както апостола, към повече познаване на Господ Исус Христос? А Неговият Дух е неизчерпаем. Защото в Него Бог е благоволил да складира всички съкровища за ума и душата. Не напразно на Него са посветени най- великите творби на изкуството, музиката, архитектурата, книжовността и пр. Цялото летоброене има за център като входна и изходна точка Него. Него очаква и днес цялото мислещо човечество.
Има някои християни, които ходят на църква, но се занимават със сплетни, одумвания и клюки. Те не растат, а си остават духовни джуджета.
Всички ние сме изложени на двойна опастност. Ако сме разумни и видим това, което имаме, ще бъдем радостни, щастливи и благодарни.
В духовният живот е тъкмо обратното. Там, ние гледаме към това, което имаме, и го подчертаваме и вече не мислим, че трябва да растем. Някаква духовна опитност в миналото ни опиянява и ние замръзваме на едно място. А би трябвало да гледаме на това, което имат други, да получим и ние повече духовни благословения. Като гледаме към другите, ставаме по-ревностни и се изпълваме с ожидане да пораснем и ние.
Затова не бива да оставаме нито ден без да четем от Святото Писание. Вярата иде от слушане, а слушането – от Словото. Не може да имаме крепка вяра, без да разгръщаме страниците на Библията. Не бива нито ден да оставяме нашата лична, тайна молитва. Много видни християни са отпаднали от вярата. Началото на падението им е било винаги там: Занемаряване на личната молитва.
Нека се стараем да бъдем водени от Божият дух. В тиха, тайна молитва да настояваме Бог да ни води, крепи и насърчава, особено в дни на изпитание.
Пастор Симеон Д. Попов
23 юли 1972 г.
Гр. Шумен
