(ОТ ЗАТВОРНИЦИ ЗА ЗАТВОРНИЦИ)
„Така нека говорят изкупените от Господа, които Той изкупи от ръката на противника” (Псалом 107:2)
Истински хора
На истински места
С истински проблеми,
Търсещи истински отговори.
Глава първа
Бях ядосан на целият свят ...
... на себе си и на Бог ...
Бях толкова безпомощен, изгубил всяка надежда ... погълнат от отчаяние.
Казвам се Джереми. Роден съм през 1979 г. в Индианополис, щата Индиана. От деня, в който бях роден, до 6-ят ми рожден ден, аз бях постоянен свидетел на това как баща ми малтретираше майка ми. Понякога кавгите и побоищата им бяха толкова жестоки, че и двамата се озоваваха в болницата. Една вечер баща ми се беше напоркал здравата ... отново. И отново наби майка ми. Най-сетне, чашата преля. Докато той се беше пльоснал на дивана във всекидневната, изгубил съзнание, майка ми взе запалителната течност за дървените въглища и го подпали.
Може би ти, който четеш тези редове преминаваш през нещо подобно. Някои от нас вече са преживели такива ситуации и за това сме призовани да помагаме на ближните си.
В крайна сметка родителите ми се разведоха. Баща ми ту се появяваше, ту изчезваше от живота ми. Той прекарваше по-голямата част от времето си пиян или в затвора заради пиене. Майка ми се провали. Започна да се дрогира. Това бяха ужасни времена за мен и сестра ми, която беше само две години по-голяма от мен. Целта на живота на майка ми беше да забрави болката, чрез ... наркотици. Тя правеше всичко възможно, за да си набавя такива. Дори проституираше. Следващите няколко години сестра ми и аз прекарахме в една порочна и мръсна среда, бивайки малтретирани и недохранвани. Имахме си и „детегледачка”, от мъжки род. Той ме биеше и ме заключваше в шкафа под мивката или ме слагаше във ваната, пълна с ледена вода; душеше ме почти до смърт. После отпускаше хватката и се хилеше истерично докато аз жадно си поемах въздух. За късмет, почти не нараняваше сестра ми.
Тя и аз ставахме свидетели на непрестанна употреба на наркотици и сексуални ситуации – сцени, които не са за очите на 8-10-годишни деца. Най-накрая, някой от съседите ни се обади на полицията заради положението, в което се намирахме ние - децата. Дойдоха и ни взеха от къщи когато майка ми не беше у дома. Никой не знаеше къде е. Оказа се, че била арестувана за проституция.
Дадоха ни на приемни родители, които ни обичаха и се грижеха за нас. Това беше най-хубавият период от живота ни! След около осем месеца, съдът реши, че трябва да се върнем при майка си, която беше пусната от затвора. Тя беше почистила къщата и беше купила котлон, на който да ни готви.
Докато била в затвора, тя се свързала с един мъж, когото познавала от младежките си години. Той имал семейство в Калифорния и двамата решили всички заедно да се преместим да живеем там – едно ново начало. Този човек оказваше добро влияние върху майка ми. Тя престана да приема по-силните наркотици, но продължаваше да пуши марихуана и да пие. Прекарахме около две години в Калифорния, след което отново се върнахме в Индиана. Майка ми сключи брак с него. Той се грижеше за нас и посрещаше нуждите ни, но пък бяхме емоционално и психически малтретирани. И майка ни, и пастрока ни постоянно ни натякваха, че не ставаме за нищо и че нищо не струваме.
Живеехме на няколко пресечки от къщата на баба и дядо. Бащата на майка ми беше Християнин. Той ме убеди да ходя с него на църква. Така прекарвах повече време с дядо и научавах повече неща за Господа. Наистина си прекарвахме добре с него. Но той и баба се преместиха да живеят на друго място. Престанахме да ходим заедно на църква и се отчуждихме.
Някъде по това време аз започнах да експериментирам с различни наркотици. Напушвах се всеки ден. Вече не ми пукаше за нищо. Бях ядосан и огорчен. Струваше ми се, че всеки път когато се чувствах добре – като с приемните ми родители и дядо, на пример, нещо се случваше и ми отнемаше тези прекрасни моменти. Затова, започнах да обвинявам Бога.
Започнах да крада и да обирам хора, понеже чувствах все по-голяма нужда от наркотици. Исках да имам пари и да чувствам тази емоционална висота, която не получавах в къщи. Не ми се живееше повече там. Каквото и да правех, аз първо мислех за себе си. Никой друг нямаше значение – само аз.
Когато навърших 14, отидох да живея при баща ми. Беше се оженил отново и беше престанал да пие. Той беше станал абсолютно различен ... нов човек. Разбирахме се добре с него, а съпругата му беше просто истинско благословение. Тя ме насърчаваше постоянно. Такова чувство не бях изпитвал досега.
Аз обаче, продължавах да се дрогирам и да се забърквам в неприятности. Арестуваха ме два пъти за кражба на коли, а когато навърших 15 ме арестуваха за въоръжен грабеж. Изпратиха ме в младежки поправителен център за две години. Там посещавах училище. Когато навърших 17 ме пуснаха. Върнах се у дома и завърших гимназия.
Отново живеех с майка ми и съпруга й. Работех на две места и се опитвах сам да си пробия път в живота, но по някои въпроси имахме разногласия. Постоянно се карахме с пастрока ми и в един момент той постави ултиматум на майка ми – или той се изнася от къщата, или аз. Аз бях само на 17, когато майка ми ме изрита от къщи. Местех от място на място. Живеех ту при някой приятел, ту при някой чичо. Продължавах да се дрогирам, да крада и да обирам.
Няколко седмици преди да навърша 19, аз обрах магазина, в който работех и убих един колега. Днес съм на 32. Имам доживотна присъда, без право на помилване и съм в затвора от 1998 г. Откакто съм тук завърших колеж и имам две степени. Откакто се дипломирах съм работил различни неща тук в затвора. В момента работя във фабриката за мебели към затвора. В момента участвам в една програма, свързана с работата ми и спонсорирана от Министерството на труда на САЩ.
През месец април 2005 г., аз приех Исус Христос за свой личен Спасител. Първите 6-7 години, които прекарах в затвора, бяха изпълнени с наркотици, банди и насилие. Бях ядосан на себе си, на света и на Бога. През 2005 се чувствах толкова безпомощен, изгубил всяка надежда, погълнат от отчаяние, че започнах да чета старата, оръфана Библия, която майка ми ми беше изпратила, когато ме арестуваха през 1998 г. Знаех доста неща от Словото, но ги бях пренебрегнал. След като вече я четях в продължение на няколко седмици, аз се почувствах толкова убеден, толкова сигурен вътрешно, че паднах на колене пред Господа, там в килията си, и Го помолих за прошка. Той взе товара ми. Почувствах се свободен и с леко сърце.
От този ден нататък аз продължавам да следвам Христа. Всеки ден изучавам Божието Слово и отварям, изливам сърцето си пред Господа в молитва. Прекарвам време в общение с моите братя-Християни, тук в затвора. Прекарвам голяма част от времето си в Религиозният център. Посещавам неденоминационни служби. Аз съм един от петтимата избрани, които ръководим службата. Нашето паство има 100 члена. Грижа се службата да започне навреме, да протича нормално без прекъсвания и да представям всеки един когато настъпи момента, в който той трябва да говори. Чувствам се истински благословен, че мога да служа на Християнската общност в затвора. Посещавам и библейските уроци. Едно от най-любимите ми неща, които обичам да правя е да ходя всяка седмица на службите на Kairos. Това са молитвени събрания, на които също така се споделят свидетелства и опитности. Всяка седмица служението Kairos провежда събрания в различни затвори. Престъпниците са поканени да вземат участие през целият уикенд. Идват и доброволци, които носят храна, служат и просто изявяват любовта на Исуса Христа.
Аз мразех себе си. Изпитвах омраза и към другите хора, и към Бога. Бях отчаян. Нямах надежда. Този товар беше твърде непосилен за мен. Христос ме прие и ми прости. Той взе товара ми. Исус ме спаси. Той има сила да спаси всеки един от нас, дори и тези, които са в затвора. Целта на живота ми е да разказвам как Бог премахна болката, горчивината и напрежението в мен. Искам да кажа на всеки мъж и жена, които се намират в затвора, че Исус Христос умря за греховете им. Дайте шанс на Исус да влезе в живота ви. Бог да ви благослови.
Джереми
Полицията мечта в държавата мечта!...htt...
Престъпното Задкулисие опитва нови хватк...
С тази история ,която започваш в блога като първа глава има нещо много сбъркано и гнило.Вероятно този затворник е негър,но какъвто й да е,той е извършил най-тежкото престъпление на този свят - отнел е човешки живот!Ако това бе твоят живот или на детето ти,едва ли сега щеше да публикуваш този постинг.От друга страна постинга ти намирисва на църковна пропаганда и познат метод на зомбиране на хората с Негово Величество Господа! Всеки може да има вяра в нещо,но лично мен най-много ме дразни рекламирането на някакъв Господ,сякаш ние за първи път чуваме за него.
С една дума,влез в истинския живот,осъзнай се и не товари останалите с истории как един убиец се е превърнал едва ли не в светец,само защото е познал Господа!Той е и ще си остане един убиец!
