„Ето, иде с облаците и ще Го види всяко око.” (Откр. 1:7)

Вторият адвент. Адвент означава „чакане”. Втората неделя от четирите, предхождащи Рождество Христово, ни занимава с второто идване на Господ Исус. Всъщност, това е третото Му идване. Първото беше когато се роди като малко детенце в оборската ясла във Витлеем. Второто Му идване е днес, когато чрез Святият Дух хлопа на нашите сърдечни двери и моли да Му отворим, за да влезе в Нас и да стане наш Спасител и Бог. Третото Му идване, което ние наричаме Второто пришевствие, е Неговото идване в слава в облаците.

Небесните явления винаги ни правят огромно впечатление. Помня, като 6-годишно момче излизахме вечерно време да наблюдаваме Халеевата комета. Това беше огромна звезда с много голяма опашка. Когато след дъжд наблюдаваме дъгата, ние се удивляваме. Падащите звезди ни очудват не по-малко. При буря, светкавиците и разтърсващите ни грамотевици всяват страх в нас. Дали ни удивляват или ужасяват, небесните явления привличат пълното ни внимание. Това са неща, които не зависят от нас и ни напомнят за нашето безсилие. Затова те ни очудват или ужасяват. Когато наблюдавам някой красив, бял облак, аз неволно си мисля: „Така един ден внезапно, на облак ще се яви Господ Исус с безбройно множество небесни, светли ангели.”

1.       Светът живее под знака на основни промени. Най-великата промяна ще бъде явлението на Господ Исус Христос. Мнозина ни обвиняват, че говорим за вяра, за вечен живот, за спасение на душите, все неща, които според тях нямали здрава почва под нозете ни. Но нали и най-здравата почва под краката на днешния човек тъй бързо се рони? Това, което беше преди 50 години, днес съвсем е изчезнало. Живеем в съвсем друг свят. А и той най-бързо се видоизменя. Мнозина са тези, които се плашат. Ако имат пари, търсят да ги вложат в някоя сигурна международна банка. Някои богаташи така са изплашени от бъдеща атомна война, че си правят бункер-скривалище на някой отдалечен остров в морето. Дали вече са по-сигурни? Не ми се вярва. Интересно е, че най-учените хора, най-много се боят. Великият Алберт Айнщайн бил попитан какво ще бъде човечеството след евентуална трета световна война. Той помислил малко и казал: „След четвъртата световна война оцелелите ще си служат с каменни брадви и лъкове, и копия, и ще търсят да се прехранват с лов ...” И прибавил: „Ако светът знаеше колко малко още има да живее, не би бил тъй спокоен.”

2.       Общопризнат природен закон е всяко нещо, което има начало, да има и край. Всеки човешки живот си има начало. Никой не се съмнява в това, че рано или късно ще дойде земният му край. Може той да не желае това, да не ходи на погребения, да не иска да говори за смъртта. Но въпреки това краят иде. Така е и със семейството. При венчавка се поставя началото му. И рано или късно то ще изчезне. Руините на древните градове, които се разкопават днес с голям интерес, свидетелстват да това, че и най-цветущите селища един ден се превръщат в развалини. Същото е с държави, народи и цялото човечество. И когато Господ Исус говори за свършека на века (света), свързва това събитие със Своето второ идване на земята.

3.       Кои са признаците, които ни уверяват в това, че предстои идването на Господ Исус в слава?

А. Всеобщо объркване в отношенията между народите. Ще се повдигне народ против народ и царство против царство. Ще има войни и слухове за войни. Включете вашите радиоапарати. Главната тема е тази: Войни, нападения, бомбандировки. Това слушаме от 1930 година насам, и то непрекъснато. Исус предсказва, че не само царства, но и народите ще враждуват. До Великата френска революция имаше само царства. Един владетел управляваше няколко нации. Но оттогава се обособиха отделни народи. Войните станаха между народи, а не само между отделни владетели. Наполеон беше първият монарх, който повдигна цели народи да воюват. Въведе се всеобща военна повинност. Жаждата за мир сред народите е много голяма. Но убеждението, че той ще бъде запазен, е твърде малко. Страшните въоръжения поглъщат маса средства, с които биха могли да се благоустроят цели народи. И дали натрупаните атомни бомби ще останат още дълго време неупотребени?

Б. Всеобща стопанска обърканост. Населението на земята расте стихийно. А източниците на прехрана не растат с тази бързина. Много ценни ниви и гори се превръщат в парцели за строежи. Скъпотията непрекъснато расте, при все че най-способни икономисти полагат големи усилия да я задържат. Половината от човечеството днес не си дояжда. Всяка секунда от глад умира по един човек. А и в Европа на два пъти имаше глад (през 1916-1920 и 1940-1947). Мор, масово умиране на хора поради епидемии и болести. След първата световна война, която причини смъртта на 10 000 000 млади души, дойде грипът, който тогава се наричаше „испанска болест”. Той покоси 20 000 000 души през 1918-1919 г. Но и днес има мор. Застрашително много хора умират от рак, инфаркт, инсулт, от злополуки с автомобили, катастрофи с кораби, самолети, влакове и пр.

В. Духовна обърканост. Тук е Христос. Там е Христос. „Само тук има спасение. Само ние сме прави християни. Който не е с нас ще погине.” Подобна духовна обърканост говори, че нашите погледи са отправени не към Христос, а към отделни човеци, които засенчват образа на Господ Исус. Това също така говори, че се намираме в последните времена преди Господното идване.

Г. Обърканост в природата. Господ Исус предсказва много земетресения и други явления на небето. Би трябвало да очакваме земетресенията постепенно да намалеят и отслабнат, защото земната кора все повече и повече изстива и се втвърдява. Но става тъкмо обратното. Никога не е имало толкова много земетресения, както през нашия век. И те ще се увеличават. Четох обяснение за това. Растящата употреба на атомна енергия  за производството на електричество води със себе си  затопляне на атмосферата. С това започва стопяване на ледниците, които са натрупани на Северния и главно на Южния полюс. Така водата на океаните повишава нивото си. Получава се преместване на земния център и земната ос. От това става промяна на формата на земното кълбо. Оттук следват е по-нататъшните, все по-катастрофални земетресения, които се очакват да разтърсват земята. Изхвърлянето в океаните на различни индустриални отпадъци, главно от атомните централи, причинява масово измиране на множество риби и животни. През този век са изчезнали завинаги повече от 1000 вида животни. Това предизвиква промяна в природата. Големите язовири също така оказват крайно неблагоприятно въздействие върху природата и човекът подтепенно се превръща от господар на земята в неин паразит. А паразитите, както се знае, не ги очаква нищо розово. Тяхната съдба е тази на търтеите, които есенно време безмилостно се изхвърлят вън от кошерите. На атомните опити мнозина отдават големите суши на някои места и стихийните наводнения на други – нещо съвсем необичайно досега. Не е чудно, че някои очакват Земята, съвсем обезлюдена, да продължава да обикаля около Слънцето, докато може би някога отново се появи на нея живот.

Д. Създаване на еврейската държава. На 14 май 1948 г. стана нещо съвсем необичайно. По решение на ООН в Палестина се създаде независимата еврейска държава – Израел. С това евреите, след една пауза от 2535 години, отново имат независима държава. Изпълни се многократно потвърденото библейско пророчество. Израел е изсъхналата смоковница. Предсказано бе, че когато тя започне да се раззеленява, краят на нашият век (свят), идването на Господ Исус е пред прага.

4. Предстои идването на Антихрист. Всъщност, света вече подготвя почвата за идването на неговата власт. Всеобщата световна обърканост причинява повик за една-единствена държава, и една централна власт на света. Столицата се очаква да бъде Вавилон, възстановяването, на който е запланувано и предстои. Близо до ума е – там, в тази най-богата на петрол област, да бъде и центъра на земята. Библията ни казва, че Антихрист е звяр, който излиза от морето. Морето е образ на народите. Както морето постоянно се вълнува, така и народите никога не са спокойни. Антихрист е син на земята. С него светът ще направи последен опит да излезе от своята обърканост със свои собствени сили. Но напразно. Истинският Спасител иде отгоре, от Небето. Той е небесен пратеник. Антихрист, световният владетел, ще носи 10 корони, т.е. ще има пълна, неограничена власт. Ще има голяма уста, за да говори брутално. Неговата пропаганда чрез средствата за масова информация ще бъде оглушителна и убедителна. Антихристът ще има небивал успех. Затова ще бъде всеобщо уважаван и славословен. Делата му ще се следят с всеобщо удивление. Но той ще се самозабрави и ще поиска да бъде обожаван. Тук вече, вярващите няма да се подчинят и се очаква жестоко преследване на вярвящите през втората половина на неговата власт.

5.  Христос ще се яви внезапно. Тогава Христос ще дойде внезапно, неочаквано, ще премахне властта на Антихрист и ще установи Своето царство на правда, мир и радост в Святият Дух. И всяко око ще види Господ Исус. Не се казва, че всеки земен жител ще се зарадва или ще Го разбере, но всеки ще Го види и главно тези, които Го прободоха. Дали тогава, на Голготският хълм, или сега чрез неверието и неблагодарността си? Това идване ще бъде коренно различно от първото идване на Христос, като малко дете във витлеемската ясла. Тогава той дойде инкогнито, облечен в човешка плът. Сега ще дойде в небесна слава. Тогава дойде като слуга. Сега ще се яви като Господар. Преди беше Сеяч на добрите семена, а сега ще бъде Жътвар. Преди беше Работодател и даваше на всекиму задача. Сега ще поиска сметка от всички и ще раздава награди или наказания. Преди беше Спасител, а сега ще бъде Съдия. Преди беше Божият Агнец, заклан заради нашите грехове. Сега ще бъде Лъв, Който ще порази враговете Си. Преди дойде да живее между нас. Сега иде да прибере нас при Себе Си.

И днес има невежи човеци, които мразят Господа Исуса, за своя гибел. Какво ще бъде тяхното отчаяние, когато видят, че иде в небесна слава Този, Когото те така мразеха и гонеха! Ще разберат колко гибелен е животът без жива вяра в Господ Исус.

Но каква ликуваща ще бъде радостта на вярващите! Исус побеждава! Ние се радваме само тогава, когато очакваме да дойде лице, което обичаме. Има ли някой, който да заслужава нашата пълна любов като нашият велик Спасител? Когато коленичем и приемаме Господнята вечеря, ние си спомняме за Господ Исус – Неговите страдания и смърт за нашето спасение. Но не само това. Ние си спомняме и за Неговото предстоящо дохождане. Тогава ще се отпразнува величествената Господня вечеря в Неговото небесно царство. Първата вечеря беше преди Неговата жестока смърт на земята.

Животът се развива. Предстоят големи събития. Те вече хлопат на вратата ни. Ние отиваме напред – през изпитания към слава; през скърби – към нестихваща радост. Който има тази надежда, очиства себе си, както нашият Спасител е чист. Нека Неговото завръщане ни намери будни и със запалени светилници, украсени със съдържанието на Святият Дух.

Библията е нашият духовен компас. Стрелката в този компас сочи към господ Исус Христос. Той е Алфа и Омега, Пръв и Последен, Началото и Кроят. Нему да бъде славата во веки веков! Амин.

Пастор Симен Попов

10 декември 1972 г.

Гр. Шумен

П.П. Който иска да има всички книги на пастор Попов, моля да се свърже със сина му пастор Божидар С. Попов на следните тел номера: (054) 82 62 92       и  GSM 0878 82 62 33