ВЯРАТА Е ПОБЕДА

„Нашата вяра е победата, която победи света.” ( 1 Йоан 5:4 )

След като било признато за религия наравно с езичеството, християнството започнало мирен живот на несмущаван развой. Но скоро започнала реакция от страна на езичеството, което се стремяло да си възвърне предишното господство. Начело стоял учителят на младият император Юлиян, наречен по-късно „Отстъпник”. Той влагал в душата на владетеля желание да унищожи християнството. Веднъж учителя срещнал един християнски епископ и го запитал подигравателно: „Какво прави Синът на дърводелеца?” Епископът отговорил: „Кове погребалния ковчег на твоя ученик.” И наистина, не след много години император Юлиян бил убит в сражение, в Месопотамия. Последните му думи били: „Ти победи, Галилеянино.”

В нашият текст се говори за света. Това не е природата, не са облеклите красив сватбен костюм овощни дървета. Светът, това е онази сила в ежедневието, която е враждебно настроена против Бога и Неговата църква. Тя остава настрана от небесните влияния и им се противопоставя. Сатана има много доброволни слуги, които макар и измъчвани, и тормозени, все пак му служат. Но този свят е победен от Исус Христос. Основата, върху която почива, е пясък. Затова такава несигурност, колебание и изменчивост цари тук. Едно лице, изпратено със специална мисия, ми заяви: „Ние ви мразим и вие ни мразите.” Отговорих му: „Това е вярно, но само половината. Вие ни мразите, но ние се молим за вас. Нашият Христос ни заповяда да обичаме враговете си. И ако престанем да ви обичаме, ще престанем да бъдем християни.”

Вижте такива хора при нещастие, болест или смърт! Те изпадат в ужас и паническо объркване. Кършат отчаяно ръце. Виждат себе си съвсем провалени.

Тук се говори още и за победа. Изходната победа е възкресението на Господ Исус от мъртвите. „Благодарение Богу, Който ни дава победата чрез Исус Христос.” ( 1 Кор. 15:57 ) Ние не извоюваме победата. Ние я получаваме като дар. Гледах голям куп пръст, строшени тухли и смет, събрани от един булдозер на улицата. Дойде багер и натовари всичко това на идващите един след друг камиони. Но остана малко от огромният куп. Багерът си отиде. Дойде един работник, който с количката си разчисти остатъците. Така Господ Исус извоюва победата над греха, света, смъртта и Сатана. Но остави нещо малко и за нас. Малко страдания, малко подигравки, малко себеотричане. Затова казваме, че „борба непрестанна е тоз наш живот.”

Споменава се и за вяра. Вярата е победа. Тя превъзмогва. Не вярващият, а вярата. Вярващият си служи с нея както войник си служи с оръжието. Но не всяка вяра е победоносна, защото и бесовете вярвят и треперят. Вярата не е само съгласие с библейските истини. Не е знание, че има Бог, но и жива връзка със Спасителя, дълбоко, неуклонно упование в Бога.

И в какво се изразява тази победа? Над какво в света превъзмогва вярата?

Тя побеждава съблазните и изкушенията. Множество са съблазните, които имат за цел да ограбят душата. Безброй са примките за човешката невинност. Разказва се за пътуването на Одисей. Той трябвало да премине с кораба си край едно място, където морските нимфи, така омайно пеели, че моряците скачали от корабите си и така загубвали живота си в морските дълбини. Одисей обаче, затворил всички моряци във вътрешността на кораба, а себе си завързал за мачтата. И така, като минали през опасното място, той чул омайните, съблазняващи песни на нимфите, но останал на кораба. Вярата е такава връзка с Господ Исус, при която човек побеждава влиянията на световните съблазни и изкушения. Тя замества лошата мисъл с добра, лошото намерение с добро, желанието за отмъщение – с воля за прошка и търпение.

Тя превъзмогва съмнението и неверието на света. Тома се съмняваше. Но когато дойде възкръстналият Христос сред учениците и му показа раните Си, Тома извика: „Господ мой и Бог мой!” Срещата с живият Христос победи съмнението. И ако у някого все още има съмнение, то е защото не е искал да има среща с живият Христос. Разказва се, че на празника Петдесятница, когато апостол Петър смело проповядвал възкръсналият Исус, дошла тази слугиня, пред която само преди няколко седмици, ученикът Петър , срамно се бил отрекъл от Господ Исус Христос. Тя се чудела това ли е Петър или не. Ако е той, откъде у него тази смелост? Ако не е той, кой е той тогава?

На една църковна служба, дошла група младежи, полупияни, за да направят скандал. Техният водач се казвал Иван – силен и смел младеж. Той казал: „Нека да чуем какво говори този глупак от амвона!” Но словото на Бога засегнало сърцето му и той останал дълбоко затрогнат. „Иване, да започваме ли вече?” – го запитали приятелите му. „Който посмее да направи нещо, ще се разправя с мен!” – отговорил той. След време Иван станал помощник на проповедника. Кой победи този противник на истината? Вярата.

В момента, в който кажеш: „Аз вярвам!”, ти вече си извоювал една голяма победа. Когато Тома извика: „Господ мой и Бог мой!”, той победи. И сърцето му се изпълни с велика радост.

Кога Христофор Колумб откри Америка? Когато се намираше вече на Американския бряг ли? Не, той откри Нодата Земя когато още беше в Испания; когато от фактите, които събра, се убеди, че има друг материк, който трябва само да се достигне.

Нека да забележим, че във всяка област от живота, специалистите имат думата. Това се отнася за науката, техниката, изкуството, политиката, спорта. Обаче в областта на вярата и религията не е така. Тук всеки непознат мисли, че има право да дава най-авторитетното мнение. Колкото по-невеж е човек, толкова по-голяма е дързостта му, когато се изказва за неща, които не познава. Така ще чуем, че вярата прави човеците глупави, овчедушни, прости, слаби, лишени от здрав разум. Нищо по-невярно! Вярата е най-великата победа!

Тя побеждава склонността за човешка, земна слава. При среща с живият Христос ние виждаме колко суетна е земната слава. И колко бързопреходна е тя. Днес чуваме: „Осанна!”, а утре от същите гърла излиза ревът: „Разпни Го!” В Италия, неотдавна, имало един необичаен скандал. Няколко мошеници дали обява във вестниците, че са готови да помогнат на тези, които мислят, че имат артистичен талант, за да станат артисти. Те казали, че имало много таланти заровени, непознати и неоценени. От всеки кандидат искали снимка и 1000 лири ... за „разноски”. Те постигнали необикновено голям успех. Парите се стичали от цялата страна като река. Събрали много милиони. Нещастни славолюбци! А апостолът заявява: „Всичко считам за суета, само Христа да придобия!” Каква величествена победа на вярата!

Тя побеждава грижите и изпитанията на света. Колко хора зависят от времето. При лошо време и те са мрачни и навъсени, и обратното. При лишения са смазани и отчаяни. Вярата обаче, е защитната сила против тези наши врагове. Тялото ни има бели кръвни телца. Чрез дишането, храната, водата, от предметите, които докосваме, ние постоянно приемаме милиони бацили. Но не се разболяваме, защото белите кръвни телца ги унищожават. Особено много са тези телца в устната кухина. И ако не сме болни, то не е защото нямаме контакт с бацили, а защото белите кръвни телца са достатъчно силни и ги унищожават. Ето това е вярата. Тя унищожава грижи и изпитания, и ги замества с радостна надежда, и предусещане за велика победа на доброто.

Там, където е построен  днешния курорт „Слънчев бряг” преди било голям пущинак, в който се въдели безброй змии. Закарали  множество таралежи. Скоро змиите изчезнали. Вярата унищожава всяка проява на злото.

Вярата побеждава страха от страданията и смъртта. Човек без вяра има панически страх от смъртта. И ако някой още се страхува от нея, това показва, че вярата му е твърде слаба. Божието чадо вижда в смъртта Божията воля, която винаги е най-добра. В смъртта ние виждаме голяма печалба. Както не бива да се страхуваме от онзи лотариен билет, който носи голята печалба, така не трябва да се боим и от смъртта. Това ми каза и моят покоен баща в сън след смъртта си. Смъртта е велика придобивка. Аз вярвам, че ние пътуваме към един славен свят, който не може да се сравни с този живот.

Преди години Бразилия била монархия. Нейният император Дон Педро бил и любител на техниката. Веднъж той, придружен от малка свита, се качил на един локомотив, за да изпробва труден, планински маршрут. Но при един голям завой, те съгледали огромна скала, паднала върху линията. Всички изтръпнали в очакване на неизбежната катастрофа. Но императорът дал пълна пара на машината. И чудото станало. Скалата била изхвърлена настрана, а локомотивът продължил пътя си. Тогава Дон Педро казал: „Аз разбрах отдалеч, че скалата е от картон.”  Такъв е и страхът от смъртта за Божието дете – плашило – огромно и страшно, но от картон.

По време на войната при едно сражение войниците от околните окопи чули стоновете на свой другар, изпратен на разузнаване, който лежал ранен пред телените мрежи. Един от войниците съблякал дрехата си и казал, че отива да донесе на гърба си ранения. Фелтфебелът му казал: „Момче, помисли си, ти имаш само един живот.” Младежът помислил и казал: „Аз имам още един живот - при Бога, във вечността.” Отишъл и наистина можал благополучно да донесе ранения. Вярата прави човека безстрашен, дори и пред заплашващата го смърт.

Пастирът на един затвор чул, че бил доведен нов затворник, осъден на смърт за убийство. Той го посетил в килията. Говорил му за спасението чрез Христа и вечният живот в Бога, за разбойника на кръста, който приел прошка и спасение пред прага на своя земен край. Това силно затрогнало престъпника и той приел Исус Христос за свой жив Спасител. Станал съвсем нов човек. Радостен и пълен с надежда. Директорът на затвора му дал възможност да посещава другите затворници в килиите им и ето, че 80 души затворници повярвали в Господ Исус Христос чрез него. Затворът съвсем се променил. И когато завели нашият брат на бесилото, той приел смъртта с песен на уста.

Нека подновим нашата вяра! Да бъдем победители с нея в сърцето си! Да живеем близо до Христа! Водениците се правят близо до реките. Вярата се проявява близо Спасителя Христос.

Попитали един брат: „Верно ли е, че си победил Сатана?” Той казал: „Вярно е, аз приех Този, Който победи Сатана!”

Големият учен от древността – Архимед  - казвал, че ако му се даде опорна точка, той ще повдигне цялото земно кълбо, след като си направи съответния лост. Вярата е такъв мощен лост. Господ Исус Христос е опорната точка. Така можем да вършим велики дела и да побеждаваме. Нека да помним, че бойното поле, арената, където вярата побеждава, е човешкото сърце. Да живеем на земята като победители! Да умрем като победители, за да бъдем увенчани като победители!

Пастор Симеон Попов

16 април 1972 г.

Гр. Шумен

П.П. Който желае да получи и останалите книги на пастор Попов, моля да се свърже с пастор Божидар Попов на следните телефони: 054 82 62 92   и   0878 82 62 33