Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2014 19:56 - ЩО Е ЖИВОТЪТ?
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове:
0



ЩО Е ЖИВОТЪТ?

Яков 4:14

Желая да спрем нашето внимание върху думите от Божието Слово, така както са записани в Посланието на апостол Яков  4:14: „Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва.”

Що е нашият живот? Отговорът е: „Ние сме пара.” Не е ли унизително? Просто оскърбително, но истина. Кой може да я отрече?

Има една много стара приказка. Според тази приказка, Бог посещавал всяка година небесният рай и се спирал пред едно голямо дърво, наречено ЛОТОС. То било грамадно дърво с милиарди листа. Върху всеки лист било записано името на някой земен жител. Някои листа били свежи – току-що се били появили, други били в своята пълна сила, трети – увяхвали, а четвърти – изсъхвали. И когато Бог отивал при това дърво, Той го тръсвал няколко пъти. Падали много, много листа. Той правил това на 1-ви януари. И колкото листа паднели на земята, толкова души  трябвало да напуснат земният си живот. Аз може да съм здрав, може да съм силен, но щом листът ми падне на земята, през тази година ще трябва да кажа сбогом на моите близки.

По този повод ние можем да повторим въпроса на Яков: „Що е нашият живот?” Ние не знаем какво е живота. И не искаме да знаем. Задайте на някого този въпрос и той ще ви се разсърди. Това е, защото човек, който живее без Бога, не може да се задълбочи върху същността на живота. Въобще не иска да мисли. Иска да мисли за нещо радостно. Щом мисли за живота, той трябва да започне да мисли и за смъртта. А за нея не бива и не трябва да се мисли. Всички живеем, но не знаем що е живота.

Има един много известен руски писател – Вилкен. В една своя книга той казва: „Ние не знаем що е живот, нито ще има някой, който може да разбере и да каже какво е живота.” Не знаем. Признаваме си, че сме невежи. Животът е една велика и чудна тайна. Ние го намираме навсякъде – в растителния свят, в животинския и в човека, като Божие създание. Велика тайна. Но има една още по-велика тайна – смъртта. Смъртта е още по-велика тайна. Ние чувстваме, че сме сигурни, като живеем, и знаем, че животът е най-действителното нещо. Ние не обичаме смъртта, но знаем, че тя е сигурното нещо. Като че ли целият живот иска да се шегува, да се подиграва с нас, като ни сервира не това, което очакваме.

Яков казва: „Животът е пара ...” Отворете тенджерата. Появява се парата и след това изчезва. На друго място се казва: „Животът е лъх.” През зимата, когато излезем на студено, нашият дъх се вижда, но за малко. Това е. На друго място четем: „Животът е една педя.” Нашият живот продължава с километри, ако признаем, че това е вечността. А нашият земен живот е педя, сравнен с вечността.

Пророк Исая говори за една заповед на Бога: „Глас на Един (това е Божият лас) провъзгласи: „Проповядвай!” И аз отговорих: „Що да проглася (да проповядвам)?” Ето що: „Всяка твар е като трева.” Може би пророкът е очаквал Бог да каже една дълбока философска мисъл, нещо нечувано за обикновеното човешко ухо. Но ето какви обикновени, прости думи трябва да проповядва: „Всяка твар е като трева и всичката човешка слава е като полският цвят. Тревата съхне, цветът вехне, защото диханието Господно е върху тях. Наистина людете са трева. Тревата съхне, цветът вехне, но Словото на Бога остава до века.” Има нещо преходно, но има и нищо вечно, което ние не можем да подминем и не трябва да пренебрегваме в живота си.

Има хора, които заемат високи постове в обществото и се стараят да запазват тези високи постове. Защо и дали са в състояние да направят това?

Преди много годино в Европа управлявал могъщият крал на франките – Карл Велики. Неговата държава обхващала цяла Европа. Стигала до Унгария, като неговият съсед на изток бил българският цар Крум. Тогава България е владеела цяла Румъния и част от Унгария. Това било: на запад – океанът, на изток – българският цар Крум – много умен и велик монарх. Когато умирал, Карл Велики заповядал: „Ще ме погребете в моята гробница и ще ме сложите седнал на моят царски престол. Ще ми поставите короната на главата и жезъла в ръката. Ще ме облечете в най-разкошната царска дреха." Така и направили. Но след 200 години, кайзер Ото Първи заповядал да се отвори гробницата, за да види каква е останало от този горд монарх. Какво намерили? Жалка картина – короната паднала на земята, жезълът и той, дрехата превърната в прах. Една купчина сухи кости ... това е човекът – трева, пара, лъх. Колко е хубаво да знаем, колко е хубаво да живеем!

Чух за една млада съпружеска двойка. Влизат в своя апартамент и поставят надпис: „Ние сме тук временно и скоро ще напуснем жилището си.” Каква дълбока мъдрост! Аз бих казал вдъхновение от Бога. Хората чувстват своята кратковременност и затова искат да заглушат протестите на своята съвест. Когато човек живее така, като че ли ще живее вечно, той е отворил голяма уста с желание за повече богатство и вдига повече шум. Особено на Нова Година, когато би трябвало да се замисли повече за своя живот, дали успява да заглушат вътрешния глас?

Искам да ви занимая с малко цифри. Статистиката на застрахователните дружества за дълголетието на човешкия живот гласи: От 100 новородени деца – 80 достигат до 20-годишна възраст. 20 не достигат. От 100 новородени деца – 75 достигат до 39-годишна възраст. 25 не достигат. От 100 родени деца 57 достигат до 50-годишна възраст, а 43 – не. От 100 родени деца 40 достигат до 60-годишна възраст, а 60 не достигат. От 100 родени деца 17 достигат до 70-годишна възраст, но 83 не достигат. От 100 родени деца 3 достигат до 80 години, а 97 – не. Повече статистиката не ни казва.

Вашият живот е пара – бързо изчезва. Затова и Моисей, който е видял около 600 000 души да умират казва: „Научи ни така да броим дните си, щото да придобием мъдро сърце.” Защото казваш: „Върнете се, човешки чада!” С други думи – смъртта е Божий пратеник. Той вика своите при себе си. Нашата държава изпраща дипломати в чужбина, в много страни. Вършат голяма работа за нашето отечество, но един ден получават телеграма: „Върнете се обратно в родината!”

Нашият живот е пара. Тя се вижда за кратко време. Нищожен е човешкият живот в сравнение с Вечността. Щом като човешкият живот е пара, като умрем, ние изчезваме – така мисли повърхностният наблюдател. Онзи, който разглежда живота по-задълбочено казва: „О не, парата не изчезва. Тя се превръща във въздух и след това пак се отделя от въздуха във вид на мъгла, във вид на облаци. Пада във вид на дъжд на земята. Тече по реките и отново се връща в морето. Това е чуден кръговрат, който ние наблюдаваме, без да можем да разберем.” С други думи, нашият живот не е унищожаване, а преминаване от една фаза в друга, от един начин на живот в друг, от едно жилище в друго. Бог изпраща човека на земята и след това пак го прибира при Себе Си. Хората, които не искат да мислят за душата си, не искат да мислят и за смъртта. Бог изпраща смъртта не за да ни накаже, а за да ни преобрази. Онзи, който не иска да живее с Бога, затваря очите си и запушва ушите си за Божият глас.

И така, любезни братя и сестри, този, който иска да се отърве от обвинението на Бога, той намира много начини за извинение.  Нашият живот е едно училище. Тук, на земята са детските години на човека, но във вечността продължава нашето развитие.  Обичам да си служа с един пример от Божието творение – яйцето на кокошката. Когато тя го мъти, то е подложено на затопляне от топлината на нейното тяло и то се развива. Още в черупката си пилето има крилца, с които обаче все още не може да лети. Има краченца, с които не може да си служи. И ако би могло до говори, може би щеше да си каже: „Колко е глупав този, който ме е създал. Дал ми е неща, които не мога да употребявам.” Почакай , мило пиленце, черупката ще се строши и ти ще навлезеш в един друг свят, и ще употребяваш и човчицата, и краченцата си, и крилцата.

В душата си ние имаме много желания, които не са удовлетворени. Ние ожидаме за правда. Ние ожидаме за братство. Къде е то? Ожидаме за хармония, за любов, но не ги намираме. Почакай, братко! Скоро твоето тяло, твоята черупка ще се строши и ти ще навлезеш в един друг свят – в божествения свят, във Вечността, където ще можеш да употребяваш онова, което Бог ти е дал. Казва ми един: „Бог е дал на човека една връв и ние трябва да вържем нещо на нея. Някои завързват на нея празни шишета от ракия; други – много празни черупки от един кух, безмислен живот. Трети завързват диамант.” А ние какво завързваме в нашия живот? Какво вързваме ние на онова въже, което Бог ни е дал?

Когато парата заеме ниско положение, тя се превръща в мъгла. Мъглата е причина за много болести и много катастрофи по шосетата. Но когато са издигне нависоко, образува облаците. Облаците със своята красота ни пленяват. На тях се изобразява многоцветнага дъга и от тях Бог излива благословения на земята във вид на дъжд. Когато ние в живота си се стремим към ниското, към низините -  причиняваме зло на ближния, но когато се стремим нагоре, по близо до Бога, тогава нашият живот се превръща в небесно благословение.

Какъв е моя живот? Какъв е твоя живот? Мъгла или носещ благословение?

Четох за един английски офицер, на когото му дотегнало да бъде такъв, подал си оставката и казал: „Искам да бъда мисионер.” Отговорили му, че ще трябва да отиде на лекар, който ще каже дали може да стане мисионер т.е. дали е в добро здраве, за да може да понася несгодите и трудностите. Докторът обаче му казал: „Ти не можеш да станеш мисионер, защото си болен. Няма да преживееш и 7 години.”  „Седем години ли? Аз мога много неща да направя за 7 години.” И заминал за Персия. Научил езика и превел Библията на персийски език. Седем години, колко благословения мога да дам на тази земя за този кратък земен живот!

Четох за един безверник. Когато умирал, го обвзел ужас и казал: „Ако човек знае какво вижда в своя безбожен живот пред прага на смъртта, той би предпочел да умре като пеленаче – невинен, или да живее с Бога, за да не преживее този ужас, който преживявам аз сега.”

Нашият живот е пара, бързо се изменя.

Познавам един брат – строител. Баща му е вярвящ и един ден му казал: „Синко, ти трябва да предадеш сърцето си на Бога.” Синът отговорил: „Аз съм млад – има време, има време.” Веднъж, като работел на строежа на едно здание и сваляли скелето, забравена горе брадва изведнъж полетяла с острието си към него, но се забила в земята. Когато се прибрал в къщи, синът казал: „Татко, аз предавам сърцето си на Бога. Разбрах, че можеше да бъда разсечен на две от тази брадва, но Бог в Своята милост ме спаси.”

Какво ще отнесем, какво ще представим на Бога? Аз си мисля, ако Бог ме повика, какво ще Му представя? Едно разкаяно, смирено сърце. Нищо друго. И ти ще си блажен, ако представиш на Бога едно смирено и разкаяно, едно предано сърце.

Има мисъл, която не е моя. Тя е следната: Пророкът издига очите си нагоре и казва: „Аз виждам Великият Бог и Спасител, Който ми е показал, че всяка милост е от Него. Когато гледам надолу, виждам колко малко ми трябва, за да бъда погребан.” Като гледам, виждам колко много хора се нуждаят от моето съчувствие, от моята помощ, от моето свидетелство за Бога. Това ме кара да бъда винаги нащрек, да не се забравям, но да помня, че моят живот е пара, и в малкото време, което имам на разположение, да сторя толкова много за моя Бог, колкото е възможно!

Амин!

Нека да се помолим: Благодарим Ти, Спасителю благи, за тази възможност, която ни даваш, да разберем живота си, да разберем онова, което е най-важно за нашето кратко земно съществуване. Молим Те, посети ни дълбоко в сърцата, посети ни и ни окриляй, за да бъде тържеството Твое и за наше благословение. Ние Ти се молим за тези, които Те отричат, за тези, които бягат от Теб, от Твоето спасение. Имай милост към всички. Отвори заключените сърца, както отвори сърцето на благословената Лидия в град Филипи. Покажи и дай ни възможност и желание, и ръководство, и сили за това, което е Твоята блага воля. Заради господ Исус всичко това просим. Амин.

Пастор Симеон Попов

П.П. Който желае да получи и останалите книги на пастор Попов, моля да се свърже с пастор Божидар Попов на следните телефони: 054 82 62 92   и   0878 82 62 33




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 731939
Постинги: 2377
Коментари: 86
Гласове: 193
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031