ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
Драги приятели на нашето семейство, сърдечно ви поздравяваме за великия празник Възкресение. И колко чуден е той! Преобърна всичко наопаки! Дотогава нашата светиня, кръстът, бил символ на най-позорно поражение, на унизителен срам. Разпъването на кръст – това най-жестоко смъртно наказание – прилагали на върли разбойници, непоправими престъпници и гнусни предатели. Пригвоздили Христа, враговете Му шумно празнували пирова победа. Исус бил поразен. Делото Му се провалило. Противниците Му ликували за бляскавия успех. Всички тъмни сили се сдружили против Богочовека: и Римската държава, и представителите на религията, и пазителите на закона, и привържениците на науката, и уличниците, и злодейците. Всички земни жители. Сила и хитрост, жестокост и лукавство, гавра и омраза воювали против Царя на истината. Като червей Го тъпчели под нечистите си крака. Обсипвали Го с подигравки, заплювали Го, биели Го. Спазвали старателно всички форми на правосъдието. В продължение само на няколко часа, два пъти Го усъдили на смърт. Убили Го най-зверски. Поставили тялото Му в издълбан, в скала гроб. Превалили грамаден камък, запечатали го с официален печат. Упорити стражари гордо вардели гроба. Враговете Му уповавали само на своята физическа сила и модерни оръжия. За тях Исус всякога е бил чужд, нежелан, излишен, дори вреден. И трябвало завинаги да си остане в гроба. Невероятна пълна победа! Съвършена демонстрация на пъклено тържество. Свършило се с Исус. Край!
Обаче дойде неделя. Велик ден! И всичко коренно се промени. Бог се намеси. Небесен ангел слезе и отвали грамадния камък. Не обърна внимание нито на печата, нито на стражите. Безсилният Исус се облече във вселие и възкръсна. Всичко стана в едно мигновение. За да победят човеците употребиха много време, насрочваха безконечни заседания, имаха мъчителни главоблъскания, вложиха адски лукавства, ласкателства, интриги, подкупи, клевети, заплахи. Но внезапно всичко се превърна в пух и прах.
От страх пред ангела стражите припаднаха. Като дойдоха на себе си, побързаха да напуснат това място и с наведени глави отидоха в града. Някои от тях разказваха на фарисеите: „Исус е жив. Видяхме Го като възкръсна.“ „Мълчете, мълчете, никому не казвайте това – засъскали враговете – Ето ви пари, много пари, колкото искате пари. И щом някой ви попита, обеснявайте: Неговите уплашени до смърт ученици дойдоха през нощта и Го откраднаха. Това ние много добре видяхме ... докато спяхме. Факт е, че Исус остави гроба и възкръсна, но вие ще твърдите обратното. И тогава, толкова по-зле за фактите ...“ Какъв фалшив живот! Мнозина знаят за Живият Бог. Съвестта и опитността им ги уверяват. Но устата им говори противното. Как могат да издържат на такова противоречие?
Смазани от скръб жени, изтощени от глад и безсъние, приближават тихо до гроба, въздишат дълбоко, с облени в кръв сърца. С неизразима болка те бяха наблюдавали Голготската трагедия. И сега, по тогавашния обичай, искат да помажат тялото със скъпи аромати. „Но кой ще ни отвали тежкият камък?“, се питат тревожно те. Напразна грижа. Камъкът е отвален. Гробът е отворен. Стражарите са побягнали. Ангел седи победно на камъка. Но жените не се интересуват от него. Те търсят Исуса. Само Той е тяхна надежда, радост и спасение. „Той възкръсна! Той е жив!“ – чуха те радостната вест.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! И отново навлезе в света. Триумфалното Му шевствие се носи навсякъде. И кому се яви Той? Не на лицемерните си врагове, фарисеите, нито на гордият Пилат или на кръволока цар Ирод. Той срещна съкрушената от скръб Мария Магдалена и я запита: „Защо плачеш?“ Доближи изтръпналите от страх и радост жени, и ги поздрави: „Здравейте!“ Настигна отиващите към Емаус объркани от разочарование и покруса ученици, и стопли с небесен огън замръзналите им сърца. Отиде сред изплашените до смърт ученици и ги зарадва: „Мир вам!“ Докосна нещастния в съмнението Тома и вля в душата му желязна вяра. Наистина, колкото по-горчива е скръбта и по-дълбоко е отчаянието, толкова по-сладка е утехата и по-радостна е победата.
Странно е следното: преди страданията Си, Христос, а при възкресението и ангелът каза на учениците да отидат в Галилея, за да видят Възкръсналия. Но ето, още същият ден, Той срещна в Йерусалим и учениците, и жените. Как да си обясним това противоречие? Единствено с Неговото бликащо от любов сърце. То просто не могло да изчака още няколко дни. Като магнит любовта Му го привличала към тези, които тъй пламенно обичаше. Всъщност, Той не би трябвало да ги търси. Та те бяха непокорни. Вместо да отидат в Галилея, те останаха в Йерусалим, като забравиха поръчката. Те не вярваха във възкресението, при все, че Той многократно им беше говорил за това. Не вярваха и на жените, които ги уверяваха, че Той е жив. Техните думи, те отминаваха като празни приказки, бяха страхливи. Вместо твърдо да уповават на Учителя, Който заяви: „Аз победих света!“, те, обезумели от страх, се разбягаха панически. Исус би трябвало да им обърне гръб. Но сърцето Му Го нудеше да потърси тези, които обичаше.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! Такава радост! Какво ликуване! Каква победа! Ето защо животът е озарен със светлина свише. Пътят ни е постлан с радостна надежда. Уверени сме в крайната победа на доброто и правдата. Въпреки многото тъмни сили, Христос тържествува! Светът е мирно поле. Божии посланици предлагат Божия мир: „Примирете се с Бога! Не воювайте против Него! Отворете сърцата си за Божията любов! Исус е последната дума на Бога. Който Го отхвърли, осъжда себе си на гибел.“ Празникът Възкресение ни напомня, че Бог е близо, при все че не се досещаме за Него. Посочва ни Великият Господар на вселената и живота, Когото не познаваме. Предлага ни Божието Слово, което не четем, нито разбираме. Предлага ни Святият Дух, на Когото не се надяваме. Разкрива ни Божията любов, за която оставаме слепи.
Победителят Исус, днес, отправя към всички нас следния апел: Понеже Аз живея, и вие ще живеете! Чрез смъртта и възкресението Си Той победи света. Затова ликувайте, братя! Вие, радетели на мира, не се уморявайте да се борите, страдате и побеждавате с оръжията на Святият Дух. Вашата скромна вяра има най-твърда и вечна основа. Имайте търпение вие, които носите своя тежък кръст всеки ден. Живият Исус крачи до вас. Вие, Божии труженици, дерзайте! Трудът ви не е напразен! Божията благодат ви предоставя обширно поле за работа, защото светът копнее за истинска любов! Вие, наследници на Бога и сънаследници на Исуса, очаквайте с радост завършека на вашето земно битие. Вашият път е към дома. Имаме вечен, неръкотворен, небесен дом. Гробът е порта към вечността. Каква славна цел има нашата жива надежда! Окрилени, ние очакваме и нашето възкресение, когато Бог ще оживи и преобрази Своите. Наистина, Той възкресе!
Приемете искрени привети от вашите предани:
Елзи и Симеон Д. Попови
Гр. Шумен
Ул. „Раковски“ № 16
Април, 1977 г.
