10
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Преките свидетелства на учениците, видели Христос, съчетани със стройната верига от косвени улики, които вече разгледахме, представляват изключително убедително доказателство в полза на чудото на възкресението. Но към тях можем да прибавим и това, което юристите наричат "веществени доказателства".
В съда веществени доказателства са тези, които могат да се представят за проверка на вниманието на съдебните заседатели. Откраднати стоки или пък пистолет, притежаван от обвиняемия -- това са примери за веществени улики. Има ли подобни доказателства за възкресението на Христос?
Една такава улика може би е прочутата Плащаница от Торино. Това е древна тъкан с размери четиринадесет фута (Фут -- единица за дължина в Британската общност и САЩ, равна на 30,48 см., бел. ред.)дължина и тринадесет и половина ширина, от двете страни на която има отпечатък от тяло. От XIV век се говори, че това е истинската Плащаница, в която е било увито тялото на Исус след разпъването Му.
Първата реакция към подобно предположение естествено трябва да бъде скептична. През Средновековието Католическата църква много пъти е обявявала различни предмети за реликви от Исус -- трън от короната Му, гвоздеи от кръста и дори парче от хляба, яден на Тайната вечеря! Но скептицизмът към реликвите не трябва да изключва автентичността на Плащаницата, преди да сме разгледали сведенията за нея.
Първият въпрос, който може да се зададе, е защо Плащаницата не е била позната преди XIV век. Според една версия става въпрос за тъканта, известна като "Изображението от Едеса" или "Свещеният Мандилион". Това платно е било намерено през 525 г. сл. Хр. в град Едеса, Турция. То е било отнесено в Константинопол и изчезнало при опустошението на града. След това се предполага, че е било взето от някой кръстоносец, който го запазил до 1357 г. Тогава Плащаницата за първи път е била показана в Европа като Плащаницата на Исус.
Сигурно никоя друга реликва от миналото не е била полагана на по-щателни проучвания, отколкото Плащаницата от Торино. Последните бяха извършени през октомври 1978 г. от "Проект за изследването на плащаницата от Торино". Четиридесет учени изследваха Плащаницата с шест тона сложна модерна апаратура, за да проведат едно цялостно и непредубедено проучване и да разберат дали Плащаницата е автентична или не. В началото на проекта всички учени, с изключение на един -- двама, очакваха да установят една средновековна фалшификация, но в процеса на работата те промениха мнението си.
Както изглежда, реликвата е от I век. По време на изследването са идентифицирани спори от 49 различни растения. Някои от тях са растения от Европа и това не е изненадващо, тъй като Плащаницата често е била излагана на открито във Франция и в Торино, Италия, където се пази сега. Но 33 от спорите произхождат от растения, които се срещат само в Израел, в южните степи на Турция или около Истанбул.
Текстилните експерти откриха, че платното на плащаницата е било широко разпространено в Израел по времето на Исус. То било изтъкано на стан, използван също за памук, който е бил отглеждан навсякъде в Средния Изток, но не и в Европа. Според Силвио Курто, професор по египтология в Торинския университет, "фабриката, произвела плащаницата може би датира от времето на Христос." Silviо Сurtо, "Тhе Тurin Shrоud: Аrсhеоlоgiсаl Оbsеrvаtiоns Соnсеrning thе Маtеriаl аnd thе Imаgе" -- Rероrt оf thе Тurin Соmmissiоn оn thе Shrоud, с.59-73.
На мястото на очите на човека от плащаницата са били поставени предмети, за които се предполага, че са били монети. Според проф. Франсис Филас от университета Лойола, компютърното увеличение и анализ са открили 24 съвпадения на размери, местоположения, модели и ъгли, "които съответствуват само на една монета, сечена от Пилат Понтийски между 29 и 32 г. сл. Хр." и известна като "лептон" (Лептонът или лептата е най-малката медна монета от римските, които били в обръщение по това време, както гръцките и еврейските като сребърника, бел.ред.).
Първите снимки на Плащаницата са направени от италианския адвокат Секонда Пиа през май 1898 г. За негова голяма изненада се оказва, че образът върху Плащаницата е негатив с разменени светли и тъмни цветове. Това прави несъстоятелна теорията, че плащаницата е била рисувана. Но как е могъл средновековен майстор да получи негативно изображение векове преди откриването на фотографията?
По време на работата по проекта е използван специален анализатор, предназначен да изследва релефа на лунната повърхност. Той показал, че изображението върху плащаницата съдържа триизмерни данни за тяло, според които то може да се моделира. Освен това рентгеновите и ултравиолетовите тестове потвърдиха, че кръвта по Плащаницата вероятно е автентична. Тези петна са непокътнати, а ако допуснем, че дрехите са били свалени от тялото, то кървавите отпечатъци би трябвало да бъдат зацапани и повредени.
Накрая нека съобщим -- до днес не е познат естествен начин, по който да е било създадено изображението върху Плащаницата. Един от членовете на научния екип, химикът Джон Хелър заключи, че вероятността Плащаницата да е била фалшифицирана, е едно на десет милиона.
Но възниква въпросът дали това е действително Плащаницата на Исус. Едно от възраженията срещу тази версия се позовава на Йоановото евангелие, където е записано следното: учениците влезли в гроба на Исус и намерили ленените дрехи, а отделно от тях -- кърпата, която е била увита около главата Му (Йоан 20:6, 7). И понеже върху Плащаницата имало изображение на лице, както и на останалото тяло, твърди се, че това не съответства на Йоановото описание.
Но изображението на Плащаницата показва, че по всяка вероятност е имало една превръзка -- парче лен, навито на лента, която минавала под брадичката, опасвала лицето и била вързана на върха на главата. Нейната функция била да държи челюстта затворена преди настъпването на трупното вкочанясване. Това би могло да бъде кърпата, която споменава Йоан в своето евангелие. По такъв начин противоречието е само привидно.
Извънредно важно е откритието, че човекът в Плащаницата е умрял точно по същия начин, както Исус. Кенет Стивънсън и Гари Хаберман в книгата си "Присъда за Плащаницата" (Vеrdiсt оn thе Shrоud) Kеnnеth D. Stеvеnsоn аnd Gаry R. Наbеrmаn, Vеrdiсt оn thе Shrоud (Rоbеrt Наlе, 1981), с.44,45. изброяват осем съответствия, които можем да обобщим така:
1. "Тогава Пилат хвана Исус и Го бичува" (Йоан 19:1) -- Приблизително 120 рани от камшик могат да се видят върху тялото на човека в Плащаницата.
2. "Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха" (Марк 15:19) -- Лицето на човека от Плащаницата е обезобразено от контузии и подутини.
3. "И сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата" (Матей 27:29) -- Главата на човека от Плащаницата е кървяла изобилно от множеството точкови рани. Вероятно те са били причинени от трънения венец.
4. "И взеха Исус; и Го поведоха. И носейки кръста Си, Той излезе" (Йоан 19:16-17) -- Синините по гърба показват, че човекът от Плащаницата е носил тежък предмет.
5. "И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исуса" (Лука 23:26) -- Напълно е възможно Исус да е паднал, преди палачите Му да хванат Симон да носи кръста вместо Него. Изображението от плащаницата показва драскотини по двете колена, особено върху лявото, което говори за вероятно тежко падане върху твърда повърхност.
6. "Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам" (Йоан 20:25) -- Изображението показва, че човекът е бил прободен през китките, в основата на двете длани, както и през стъпалата. Неотдавна експерти медици установиха, че обратно на разпространеното мнение при разпъване са били пробождани китките, а не дланите на жертвите.
7. "А Исус, като издаде висок глас, издъхна" (Марк 15:37) -- Човекът в плащаницата е бил мъртъв. Неговият подут корем показва, че той е умрял от задушаване, както всички разпъвани на кръст жертви.
8. "А когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода" (Йоан 19:33-34) -- Краката на човека от Плащаницата не са били счупени. Изображението показва също странична рана, от която е текла смес от кръв и вода.
Съответствията между начина, по който е умрял човекът в Плащаницата, и смъртта на Исус са поразителни, те не могат с лека ръка да се отхвърлят.
Докато пишех тази книга, стана известно решението на папата да позволи по-нататъшно разследване, включително и чрез въглероден анализ. То може да установи възрастта с точност до 50 години. Междувременно вече имаме достатъчно убедителни доказателства, за да предположим, че Плащаницата е същата, която Исус е оставил при Своето възкресение.
Възможно е да се възрази, че ако тази Плащаница е била действително погребалната дреха на Исус, то ние трябваше да намерим сведения за нея в Деянията на апостолите и в историята на ранната църква. Според мен най-важното веществено доказателство за възкресението трябва да бъде не една Плащаница, а самият Христос. Посланието на ранната църква ни казва не само, че Исус е жив, но и че всеки от нас може да Го открие за себе си. Като заключение, най-добрият начин да разбереш дали някой реално съществува, е не да се мъчиш да го доказваш или опровергаваш, а да го срещнеш. Ако Христос е възкръснал от мъртвите, Той е жив днес и ние можем да изпитаме Неговата сила върху собствения си живот.
Ето това аз смятам за най-великото доказателство. Преките и косвени улики доказаха, че е логично да повярваме в чудото на възкресението. Срещата с живия Христос вече е нещо повече. Много често адвокатите си мечтаят колко хубаво би било, ако бяха присъствали по време на престъплението, което разглеждат в съда. Тогава те биха имали не само свидетелски показания, но и сами щяха да са видели какво точно се е случило.
Естествено, това е невъзможно, но не и що се отнася до възкресението на Исус. Ако наистина е възкръснал от мъртвите, то можем да Го срещнем и да се уверим, че днес Той е жива личност. Този факт прави християнството едновременно уникално и вълнуващо. Ако се придвижим от царството на разума към това на преживяването, всеки от нас ще познае Исус за себе си.
