8
ПРОВЕРКА НА ПОКАЗАНИЯТА
След като са получени свидетелските показания, следващата стъпка в едно съдебно дело е те да се проверят и да се направи оценка. Показанията на свидетелите имат изключително значение.
1. Техните описания на възкресението са независими едно от друго. На пръв поглед може да се открият несъответствия, но по-прецизната проверка показва, че показанията взаимно се допълват, а не си противоречат. Точно това юристът очаква от независимите свидетели. Всеки съд би се усъмнил в свидетели, чиито показания съвпадат дума по дума, което ще означава, че те предварително са се наговорили какво да кажат пред съда. Тъкмо обратното е важно -- когато много свидетели са единодушни в показанията си за едно и също нещо, но всеки го описва по свой начин. Такъв е и нашият случай.
2. Тук броят на свидетелите е внушителен. Във "Фипсън за уликите" (Рhiрsоn оn Еvidеnсе) четем: "Като правило, съдът може да работи с показанията на един единствен свидетел... и когато тези показания са неоспорими, на тях може да се разчита. Един надежден свидетел тежи повече от няколко други." Рhiрsоn оn Еvidеnсе (Swееt & Махwеll, 13th Еdn.), 32-01.
Разбира се, потвърждението, макар да не е решаващо, винаги е желателно, защото само то може да превърне вероятността в сигурност. Тук случаят е точно такъв: не просто едно описание на човек, видял Исуса, а дванадесет отделни свидетелства, включващи над петстотин души. Показанията на един потвърждават показанията на останалите. Да не говорим, че някои от свидетелите са видели Исус повече от веднъж; Петър Го е видял шест пъти, Йоан, Яков и Натанаил -- пет пъти, а Тома и другите ученици -- четири пъти.
3. Тези свидетели или са писали като очевидци на събитието, или се позовават на разкази на очевидци. Като цяло техните сведения са от първа ръка, а не случайно дочути. Случайно дочути показания са например, когато Дейвид казал на Рейчъл, която казала на Стефан, а той казал на мен и така нататък... Подобни данни не се приемат от съдиите, защото така всеки може да злоупотреби, а и разказът лесно се изменя, предаван от уста на уста.
Както изтъкна проф. Ф.Ф. Брюс -- бивш професор в Манчестърския университет, -- "Най-ранните проповедници на евангелията са познавали цената на автентичните показания и винаги са се позовавали на тях. "На тези неща ние сме свидетели" -- това твърдение те повтарят с голяма вътрешна убеденост. Съвсем не е било така лесно, както някои си мислят, да се съчиняват думи и дела на Исус през онези ранни години, когато толкова много ученици са били живи и са могли да си спомнят какво се е случило и какво не". Ф.Ф. Брюс, Достоверността на Новозаветните документи, (Нов Човек, 1991).
4. Тези доказателства са емпирични: основани са на наблюдението и личния опит, а не на теория. Точно такъв вид показания изисква модерното време -- това, което може да се види с човешко око, да се чуе с човешко ухо и да се докосне с човешка ръка.
Такива са показанията в евангелските текстове. Първите ученици разказват, че са видели Исус с очите си, а както вече споменахме, в един от случаите го виждат повече от петстотин души наведнъж. Те са чули и гласа на Христос, фактически двамата по пътя към Емаус са разговаряли с Него над два часа. Освен това виждаме, че Мария Магдалина и останалите се хванали за нозете му (Матей 28:9). Те са докоснали Исус. И трите главни човешки сетива -- зрение, слух и осезание са били включени в общуването.
5. В едно съдебно дело характерът на свидетелите винаги е важен. "Фипсън за уликите" (Рhiрsоn оn Еvidеnсе) твърди следното: "Надеждността на свидетеля зависи от неговото познаване на фактите, от неговата интелигентност, безкористност, честност и почтеност. Степента на доверие, която заслужават неговите показания пред съда е пропорционална на тези качества." Рhiрsоn оn Еvidеnсе (Swееt & Махwеll, 12th Еdn.), раrа.1598.
Сред свидетелите на възкресението ще открием мъже и жени с изключителен характер, чиито показания би приел всеки съд. Понякога се смята, че тези свидетели са били прости мъже и жени, които биха повярвали във всичко, или пък, че Исус се е явил само на учениците Си. Това не е вярно.
Един от най-важните свидетели на възкресението е апостол Павел. Никой не може да каже за него, че е бил прост. На всичко отгоре е бил книжник (познавач на закона) и като такъв той е имал способността да преценява доказателства. Дори беглият прочит на неговите писма показва един блестящ интелект.
Не може да се твърди, че Павел е бил сред първите ученици. Цялото му минало на фарисей е било против християнската вяра. Той бил обществен враг номер 1 на ранната църква. И ето, че когато тръгнал към Дамаск, за да разгони християните, неочаквано срещнал възкръсналия Исус. От този миг нататък целият му живот се променил.
Приемането на вярата от Павел не е било половинчато дело. То е било трайно и всеобхватно. Павел не само спира да гони ранните християни, той става може би най-великият християнин, който някога е живял. Мразен, преследван, замерян с камъни, бит с камшик, затварян, претърпял корабокрушение и накрая намерил мъченическа смърт -- всичко това заради вярата си в живия Исус. Въпреки че поставя себе си на последно място в списъка на свидетелите, в много отношения той може да бъде поставен първи, защото това е сигурно най-великият свидетел за истината на възкресението.
9
КОСВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Свидетелствата на учениците представляват изключително силни преки доказателства за Христовото възкресение, които всеки съд би приел. Освен преки доказателства има и такива, които юристите наричат "косвени доказателства".
Както вече видяхме, преките улики се отнасят към самия спорен факт, а именно "Възкръснал ли е Христос от мъртвите?". Косвените улики разкриват други обстоятелства, от които може да се докаже спорния факт. Например в дело за убийство показанията на свидетел, който е видял как обвиняемият застрелва жертвата, са преки доказателства. Но сведения за това, че обвиняемият е купил пистолет, че върху оръжието са намерени негови пръстови отпечатъци, или че куршумът, причинил смъртта, е изстрелян от същия пистолет, са косвени улики.
Животът на Исус
Много е трудно да се повярва, че един обикновен човек може да умре и след това отново да възкръсне от мъртвите. Но Исус Христос не е обикновен човек. Въпреки че днес мнозина се отнасят враждебно към църквата, повечето от тях изпитват добри чувства към Христос. Това се доказва от факта, че близо 18 милиона зрители гледаха двата епизода на филма "Исус от Назарет" по Британската телевизия.
Сигурно всички сте виждали рекламите за "Исус" в нашите вестници: "Роден в бедност. Живял само 33 години. Прекарал голяма част от живота Си скромно и уединено. Не е написал книга. Не е заемал някакъв пост в обществения живот. Бил разпънат заедно с двама разбойници. И днес, 2000 години по-късно, над 950 милиона души са Негови последователи."
Исус Христос е уникален. Никой никога не е мислил като Него. Никой не е живял така, както Той е живял. Никой не е изричал твърденията, които Той е изричал. Дори невярващи хора са разбрали това и са отдали дължимото на учението и характера на Исус. Широко известният атеист и философ Бертран Ръсел е казал: "Има невероятно много въпроси, по които аз съм съгласен с Христос, те са много повече от онези, които приемат изповядалите християни!" Веrtrаnd Russеll, Why I Аm Nоt а Сhristiаn (Wаtts & Со., 1951), с.20.
Алберт Айнщайн е казал в едно интервю: "Никой не може да отрече факта, че Исус е съществувал, нито пък, че Неговите поучения са прекрасни. Никой не може да чете евангелията, без да усети действителното присъствие на Исус. Неговата личност пулсира във всяка дума. Аз съм евреин, но съм възхитен от светлия образ на Назарянина." Аlbеrt Еinstеin intеrviеwеd by S. Viеrесk, Sаturdаy Еvеning Роst, 26th Осtоbеr 1929.
Едва ли някой може да обвини тези хора в привързаност към християнството. В съда такива благоприятни показания, изречени от опоненти, биха имали голяма тежест. Общо е мнението, че Исус е най-великият човек, живял някога. Щом това е така, не е трудно да повярваме и в уникалния факт на възкресението, както писа преди няколко години Хенри Дръмънд: "Може би е също толкова нормално за един безгрешен човек да възкръсне от мъртвите, колкото за един грешен -- да си остане в гроба." Цитирано от D.S. Саirns в Тhе Rеаsоnаblеnеss оf thе Сhristiаn Fаith (Ноddеr & Stоughtоn, 1918), с.153.
Учението и животът на Исус предлагат необорими косвени доказателства за Неговото възкръсване.
Промяната в учениците
Разпъването на Исус довело учениците до пълен крах. Те били зашеметени, объркани и дълбоко отчаяни. Всичките им надежди рухнали. Но ето, че нещо се случило. Изведнъж същите тези ученици се преобразили и станали съвършено различни хора.
Сигурно е истинска историята за Петър, който три пъти заявил, че никога не е виждал Исус. Никой не би написал такава история за водач на едно движение, ако тя действително не се беше случила. И ето, само петдесет дни по-късно, в деня на Петдесятница, същият този Петър рискува живота си, като пред цял Ерусалим смело разказва как е видял Исус след смъртта Му.
Малко по-късно Петър бил вкаран в затвора заради дръзкото си свидетелство за Христос и накрая умрял за своята вяра. Какво е превърнало Петър от страхливец във велик ученик? Отговорът е, че е срещнал възкръсналия Христос. Това е единствено възможната причина.
Същата промяна виждаме у Тома. Най-модерно мислещият от всички ученици, той винаги се съмнява и търси доказателства. Когато другите ученици му казали, че са видели Исуса жив, Тома се усъмнил и отказал да повярва. "Докато не видя, няма да повярвам" -- заявил той. Седмица по-късно Тома видял Исус и извикал: "Господ мой и Бог мой." Така Неверни станал апостол Тома, вероятно първият християнски мисионер в Индия. Промяната в неговия живот не е била осъществяване на желание. Той никога не е очаквал да види възкръсналия Христос, но ето, че това станало.
Яков, братът на Исус, е друг пример за пълна промяна на живота. Преди възкресението той и братята му не вярвали в Исус. Но когато четем историята на ранната църква, откриваме, че след Петър Яков също е бил затворен, а по-късно станал известен като глава на църквата в Ерусалим. Промяната в отношението му била толкова голяма, че накрая той нарекъл себе си "роб на Бога и на Господ Исус" (Яков 1:1).
Петър, Тома и Яков са само трима от многото, които са преживяли същото. Нещо внушително трябва да се е случило, за да се промени техният живот по такъв начин. Без възкресението не можем да обясним тази промяна.
Съществуването на християнството
Съществуването на християнството е факт, който се нуждае от обяснение. Всяко такова обяснение трябва да признае четири основни факта за ранната църква.
Нейният произход
Ранните ученици са били изправени пред невъзможна задача. Седем седмици след разпъването на Исус те започнали своята мисия в същия град, който разпънал учителя им. Ерусалим знаел фактите за Исус, неговите жители не биха се оставили да ги измамят. Това е било най-неподходящото място за християните. И именно тук учениците дръзко обявили: "Този Исус Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели" (Деяния 2:32).
Веднага щом чули, че Исус е жив, над три хиляди души станали християни. Малко по-късно повярвали нови пет хиляди, сред които много свещеници. Нещо феноменално трябва да се е случило, за да се създаде такова впечатление. Без възкресението християнството никога нямаше да се изправи на крака. Нападките срещу него са били твърде големи.
Нейните членове
Днес много се говори за конфликтите между хора от различни раси. Това не е нов проблем. По времето на Христос е имало конфликт между римските заселници и евреите, чиято родина била окупирана от тях. Ето, че сред членовете на ранната църква откриваме както евреи, така и езичници. Конфликтът между тях бил разрешен. Обединила ги е общата вяра в силата на живия Христос.
Петнадесет години след възкресението Павел е могъл да напише в посланието си до галатяните: "Няма вече юдеин, ни елин..., защото всички вие едно сте в Христос Исус" (Галатяни 3:28). Как е могло да стане това без чудото на възкресението? Даниел Фулър пише, че "да се опитваме да обясним това без да се позовем на възкресението е така безнадеждно, както ако се опитаме да обясним римската история без да се позовем на Юлий Цезар." Dаniеl Fullеr, Еаstеr Fаith аnd Нistоry (Ееrdmаns, 1965), с.259.
Нейното поклонение
Юдеите са празнували Шабат, т.е. съботата като ден за поклонение. Християните обаче още от ранни времена са се покланяли в неделя. Промяната е забележителна, особено като имаме предвид, че ранната църква е била формирана главно от обърнати юдеи, които фанатично са спазвали почивката. Какво се крие зад тази внезапна промяна? Отговорът е намерен в един стар документ от II век, известен като "посланието на Варнава" (Ерistlе оf Ваrnаbаs): "Затова ние изпълваме осмия ден с радост, денят, в който Исус възкръсна от мъртвите". Само възкресението може да обясни празнуването на неделя като ден за поклонение.
Нейното разрастване
Ако възкресението не беше истина, то ранната църква щеше да загуби първоначалния си импулс и да изчезне безславно. Но това не е станало. Въпреки жестокото преследване ранната църква умножила своето влияние. Ясно потвърждение за това ще открием в катакомбите на Рим. Римляните са изгаряли телата на своите мъртъвци, ранните християни обаче са вярвали във възкресението на тялото и са погребвали своите мъртви в подземните гробища на катакомбите.
На разстояние от шестстотин мили около Рим се простират катакомби, където през първите три века на християнството са били погребани близо четири милиона християни. Пресметнато е, че по някое време най-малко една пета от населението на Рим са били християни, а в цялата Римска империя в първите три века след Христа двадесет милиона души са станали християни. Всеки от тях е свидетел за вярата на ранната църква във възкресението.
Драматичното разрастване на ранната църква е продължило. Неотдавна в Дийнсгейт, Манчестър, в отпадъчна яма от края на втори век беше разкрит един магически квадрат върху керамична плоча. Смята се, че думите от находката имат християнски произход и това е най-ранното свидетелство за християнството в Британия. Подобни магически квадрати са открити в Помпей и в Будапеща, т.е. християнската вяра е проникнала за кратко време до най-отдалечени краища на Римската империя.
В заключение трябва да кажем, че християнството е едно от най-големите движения в световната история. То може да бъде обяснено само с първоначалното въздействие на колосална мощ и сила. Съществуването на християнството изисква чудото на възкресението.
Опитността на християните
От първия ден на Великден до днес не е прекъснал потокът от милиони хора, които могат да свидетелстват за това как техният живот е бил преобразен след контакт с живия Христос. Богати и бедни, образовани и необразовани, хора с различно минало, от различни националности и култури, с различен темперамент -- всички те са единодушни в своите показания за истината на възкресението. Сред тях са четирима съвременни свидетели от различни вероизповедания на християнската църква, които разказват за едно и също събитие.
Първият е една забележителна жена -- мисионер, Кeтрин Бреймуел-Бут, внучка на генерал Бут -- основателят на Армията на спасението. Тази жена почина неотдавна на 104-годишна възраст. Кой би се наел да твърди, че обръщението е само краткотрайна опитност? Цели сто години тя е усещала присъствието на живия Исус ден след ден. Ето нейните свидетелски показания:
"Бях на четири години или около четири, когато се предадох на Христос. Била съм непослушна и нещо съм ядосала майка ми. Не зная сега за какво е ставало дума... Майка ми се молеше за мен, молеше се за това Господ Исус да ми прости. Не помня точно какво говореше; Да можех да си спомня... После тя ми каза: "Сега, Кет, помоли се, миличко; кажи на Исус, че искаш да бъдеш добра." Е, помолих се и правех това, което тя казваше -- Аз обещах... Аз се молех и се предадох на Христос. Това, мисля, беше първата ми крачка." Маry Ваtсhеlоr, Саthеrinе Вrаmwеll-Вооth (Liоn Рublishing, 1986), с.49, 50.
Едва ли може да има по-голям контраст от този между семплото богослужение на Армията на спасението и церемониала на Руската православна църква. Нейният ръководител в Британия е архиепископ Антони Блум, който на младини е имал подобно преживяване. Той взел случайно евангелието от Марк и започнал да чете за Исус. Ето какво се случило:
"Преди да стигна до трета глава, внезапно осъзнах, че някой стои от другата страна на бюрото ми. Увереността, че тогава до мен стоеше Христос, бе толкова силна, че не ме е напускала никога. Това наистина беше повратна точка. Защото Христос бе жив и аз съм бил в Неговото присъствие. Мога със сигурност да кажа, че това, което евангелията разказват за разпъването на пророка от Галилея, е вярно и че стотникът е бил прав, когато е казал: "Наистина Той е Синът Божий." Меtrороlitаn Аnthоny Вlооm, Сrеаtivе Рrаyеr (Dаrtоn, Lоngmаn & Тоdd, 1987), р.х.
Друг свидетел е добре известният журналист и писател Малкълм Магъридж. Той споделя как по време на снимките за един филм на Би Би Си по светите места също усетил присъствието на Христос. Това станало, докато той и негов приятел вървели по пътя за Емаус, където Исус е срещнал двамата Си ученици.
"Докато аз и приятелят ми вървяхме подобно на Клеопа и неговия спътник, ние също като тях възстановявахме събитията около разпъването от гледна точка на днешния толкова различен и все пак сходен свят. Не беше игра на въображението, че тогава към нас също се присъедини някой. И аз ви казвам, че където и да върви човек, които и да са пътниците -- винаги това трето присъствие е готово да се появи иззад сенките и повърви заедно с вас по прашния, каменист път." Маlсоlm Мuggеridgе, Jеsus Rеdisсоvеrеd (Fоntаnа Вооks, 1969), с.98.
Поп-звездата Клиф Ричард разказва за своето преживяване:
"Христос е жив, Той идва при хората и говори с тях, променя живота им. Това е, което ме кара да мисля, че Той е жив; Той дойде при мен, разговаря с мен и промени живота ми. Мога да кажа, че Го познавам, защото Той промени живота ми; не изведнъж, както при Свети Павел, а в продължение на няколко години." Сliff Riсhаrd, Тhе Wаy I Sее It (Ноddеr & Stоughtоn, 1968), с.23.
Доказателствата като тези биха могли да се умножат милион пъти. Те не бива да се пренебрегват -- това са съвременни лични свидетелства за силата на живия Исус. Реалното християнство не е древна история, а настоящи събития. Исус е жив и днес и Той променя живота на хората. Опитността на християните от всички епохи потвърждава това.
