Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2014 21:21 - Оправдан пред Бога част 55-та
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 415 Коментари: 0 Гласове:
0



РАЗВИТИЕТО НА ДОКТРИНАТА В НОВИЯ ЗАВЕТ

 

Преди много години Thomas Dehany Bernard написа книга с горното заглавие. Това име не звучи приканващо, но фактите мигновено потвърдиха обратното, тъй като съдържанието е много завладяващо. Тезата на автора е, че Новият Завет много ясно открива чудото на Божествения контрол над последователността на книгите, които чрез Божественото провидение накрая се превърнаха в нашия Нов Завет.

Bernard посочва, че освен на събора в Ерусалим и указанията на старейшините в

Milesi, всичките проповеди, които се срещат в книгата Деяния на апостолите са отправени към тези, които все още не са станали християни. Те ни показват как Христос беше представен на невярващите, но те не ни казват, как Той беше представен в църквата. Посланията допълват празнината. Дори формата на апостолско учение е важна и открива значителният напредък на Новия Завет над Стария. Bernard казва:

 

"Пророците предадоха предсказания на хората, но апостолите писаха писма до братята, писма характеризирани от цялостната пълнота, прямо тълкуване и изява на различни чувства, които са свойствени за тази форма на връзка. По природа, тя е по-позната връзка между такива които са или трябва да бъдат равни." (The Progress of Doctrine, 140)

 

След това Bernard разглежда метода, който апостолските писания употребяват, когато представят евангелската доктрина. Тя е в хармония с формата, тъй като е метод на  общуване не на заповядване. Не съществува запис, относно серия от видения да са били дадени на Павел, нито той казва в писанията си: "Така казва Господ."

 

"Той говори, той описва, той работи по начина, по който умовете на хората работят, показвайки им своите дела. Той е решителен в своите убеждения, той описва своите опитности, той умолява други, като "съди това, което казва", и поверява своите думи на тяхната съвест пред Бог. Той опровергава чрез аргументи не чрез авторитет, вади своите заключения, чрез процес на разсъждение и ги установява, чрез тълкуване и прилагане на предишните писания...

 

Забележете например, разсъжденията за оправданието в ранната част на посланието към Римляните, където всяка стъпка е осъществена чрез помощта на предишните Писания. Защо всичкият този труд за доказване на това, което можеше да бъде решено от единично обявяване от някой натоварен със слово от Бог? Не беше ли достатъчна апостолската декларация, за да покаже, че това изказване е грешно и че другото е истина, за уреждането на определен въпрос? Съмнително! Но  това нямаше да позволи умовете на хората да бъдат научени на това дълбокомислие, когато истината става тяхна собствена или да ги обучи в използване на Писанията в живота, като учредено ръководство за изследване.

 

Същото се отнася и за тези записи на лична опитност, и тези излияния на лични чувства, които ни учат как откровенията на Христос попадат в човешкото сърце. Например, в седмата и осма глави на посланието към Римляните, ние виждаме сърцето на автора разтворено, първо в пасажа за закона на греха и смъртта, до закона на Духа в Исус Христос и след това в осигуреното съзнание в множеството и различни благословения, настоящи и бъдещи, които принадлежат на Божиите деца и сънаследници с Христос, коитоняма да могат да бъдат отделени от Божията любов, която е в Христос Исус техния Господ. Това не е само определена информация, тя е също ефективно образование, показвайки откровението от Бог работещо в пълната си и субективна форма и асистирайки ни чрез симпатия,  потвърждаващо чрез пример същият процес в нашите сърца." (Id., 142-144)

 

След това Bernard запитва: "Кои са назначените учители в църквата?" Той посочва, че не само някой от авторите на посланията бяха хора, които познаваха Христос, но най-значимият от писателите беше един, който не беше свидетел на Христовият живот на земята. Докато другите писатели, бяха свидетели на изявите на Христос, то той беше техният апостол. Той стана представител и пример на милионите в следващите години, които не бяха видели Христос и въпреки това с радост приеха неговото благовестие. Така че, беше правилно, че този, който имаше да каже много относно благовестието, ще бъде уникален, ръководещ великата армия, която щеше да се присъедини към църквата.

            Thomas Bernard също посочва, че Павловите послания са били подредени  с много малко вариации, по начина, по който ние ги четем днес, ред, който е от важно значение. Отново цитираме:

 

"Специално... посланието към Римляните, заема мястото, което обичайно заема, като първо стъпало в курса по обучение на посланията. Предмета, на когото отдава пълна и убедителна подкрепа не е само важен, но и фундаментален, а именно, нуждата, естеството и последствията от оправданието за душите на личности, които благовестието достига и вярата приема. Като че ли няма почивка за душата, докато тази първа част на лична тревога: "как човек може да бъде оправдан пред Бог?" не е задоволена, така че няма солидна основа, за система от доктрини, докато истинският отговор е бил определено оформен и твърдо определен. Още повече, ако евангелието на Св. Матей подходящо поставя началото на целият евангелски доклад, като го свързва с предишните Писания, също по тази причина, това велико послание, подходящо е поставено в началото на доктринната серия, тъй като, каквото някой прави от респект към фактите, друг го прави от респект към доктрината, оправдаващо напълно с въведението, че благовестието тук ще бъде разглеждано, като това, което Бог беше обещал чрез пророците си в Святите Писания. С постоянни забележки и в цялата линия на разсъждение ние виждаме златната линия на произход на християнската доктрина на оправдание чрез вяра, проследена както от Исус, от Авраам и Давид и защитена от свидетелството на закона и пророците, така че ние навлизаме в крайното изложение на истината с установено чувство, че във всичките предшестващи степени, на нейното откровение, истината е победила."(Id., 151-152)

 

Същият автор продължава да показва, колко правилно е, че посланието до Римляни е последвано от двете послания до Коринтяните и посланието до Галатяните, тъй като тези писма се занимават с двете еретичества, които са от двете страни на благовестието: антиномианизъм и законничество.

 

"Така, че в първите четири послания, на първите въпроси е било отговорено и първите трудности са били отблъснати и апостолската и Павлова доктрина е установила Божественият си характер и развила основните си качества. В Римляни чрез връзка със Стария Завет, а в Коринтяни и Галатяни чрез отстояване на своята собствена доктрина. (Виж специално 1 Коринтяни 2 и Галатяни 1)"  (Id., 153)

 

Новият завет е великолепен храм на истината. Първо той разказва историята на Христовите страдания четири пъти в евангелията и след това, представя мисионското движение, което следваше Петдесетница. След като описва приемането на новата вяра от хиляди той продължава в посланията, за да покаже какво тези хора бяха учени. Павел ще наблегне на вярата, Яков, който го следва ще наблегне на делата, принадлежащи на вярата. Петър ще наблегне на надеждата, дори всред страдания и изпити, а Йоан, възлюбеният ще наблегне на превъзходната сила на любовта. Докато вярата е била видяна като първата добродетел на християните, любовта продължава да е на първо място. Нуждаем ли се от нещо повече? Вярващите трябва да постоянстват. Постоянство е темата на писателят, който следва след Йоан, Юда.

            Така че, евангелията и Деяния, представят миналото, посланията се занимават с поведението в настоящето, а последната книга сочи към бъдещето. Само Бог е този, който може да е планирал този великолепен том, който ние наричаме Новия Завет.

 

 

ТЕОРИЯТА ЗА МОРАЛНОТО ВЛИЯНИЕ И КНИГАТА КЪМ РИМЛЯНИТЕ

 

Римляни използва гръцката дума "nomos" (закон) повече от седемдесет пъти и различни гръцки термини изразяващи правда, и думи произлизащи от същия корен над 50 пъти. Така че, тук срещаме високо легално ударение и въпреки това, това е главната част от Библията свързана с Галатяни срещу законничеството. Важно е да кажем, че уважение за закона не трябва да предполага законничество повече, отколкото уважение към здрав разум предполага логична обосновка. Ние вярваме, че всяка християнски  женитба е законна, но нашата надежда е, те да не са законнически. Обаче, Теорията за моралното влияние, свързана с името Peter Abelard показва решителна вражда срещу закона и го поставя, като сламен човек в опозиция на Бог.

Не съществува голяма група в църквата, която някога да е приела тази теория, но тя продължава да се появява отново, тъй като отразява нещо в нашата човешка природа, което се противопоставя на закона и също така се противопоставя на нуждата от покриващата правда на друг. Не може да бъде потвърдено, че Стария и Новия Завет не включват законни категории. Думата "завет", която е превод на гръцката и еврейска думи за "споразумение" съдържа законна връзка. В сърцето на системата на Стария завет беше декалога в ковчега в Пресветото място. Факта, че първите пет книги на Старият Завет са наречени "законът" сочи към същата истина. В книгата на  Leon Morris, Apostolic Preaching of the Cross, ние срещаме тези думи:

 

“Новият завет непрекъснато говори за Бог, който работи чрез метод на закон. Това не е  схващане на един или двама писатели, но се намира навсякъде в Стария завет и е засвидетелствувано чрез различни представи, много от тях взети директно от съдебната практика. Между езичниците, божеството стоеше над закона и нищо не го ограничаваше освен собствените му желания. Според неговото настроение той е напълно непредсказуем и когато отправя искания към тези, които му служат, за послушание и служба почти няма етични намеси в тази служба и няма логични такива. Съвсем различно беше с Бога на Евреите." /стр. 258/

 

На друго място същият автор казва:

 

"Йехова и законът бяха свързани."

 

“Новият завет непрекъснато говори за Бог, който работи чрез метод на закон... Така че, когато се изправим пред въпроса, за оправдание в Стария завет, ние не срещаме изолирана идея който се появява тук и там, но идея за закон, която преминава през старозаветните писания." /стр. 258/

 

Съществуват около 300 места в Стария Завет, където думата завет е употребена и много повече от половината от тях се отнасят за Синайския Завет. Този завет беше толкова важен, а също така и неговата централна идея за милостив Бог, на когото можеше да се вярва че ще реагира не произволно, но съвместимо със Своята собствена природа, изявена чрез Неговият закон, че тридесет и деветте книги на Старият Завет са наименувани на него.

Известната еврейска дума  "hesed," преведена като  "добрина" или "любезност" или "нежност" или "непоколебима любов," когато е използвана за Бог е много близък еквивалент за "благодат". John Bright потвърждава, че термина се отнася относно благосклонността на Бог, който се свърза с Израел в заветна връзка. (Виж The Kingdom of God, 28.)

Централна за Божия народ на завета беше съдебната процедура, където споровете бяха разрешавани в портата на града от съдиите. Всичко това беше направено по образец на Бог и Неговото поведение, тъй като Бог е представен в Писанията, като Бог на правосъдието. (Виж Малахия 2:17; Псалм 89:14) Цели книги в писанията се занимават с това, което учените наричат " ribh полемики." Еврейската дума означава "да съдя или решавам" (Виж Исая 41:1, 21; 50:8; Еремия 25:31; Михей 6:1) Добре познат учен, G. B. Caird, е написал класическа монография относно това. Ние го цитираме по отношение на термините "свидетел" и "свидетелство", които са термини от съдебната практика.

 

"Повтарящото се използване на "свидетел" и "свидетелство" е една от многото прилики между Откровението и четвъртото евангелие. На гръцки и английски тези думи могат да бъдат третирани като мъртви метафори1без каквато и да е съзнателна връзка със съдебната зала, където беше тяхното първоначално юридическо значение.  Автора на четвъртото евангелие по всяка вероятност вдъхновен от Исая 2, представя своята дискусия във формата на дебат в съда, в който свидетел след свидетел са призовани, докато Божият адвокат, Святият Дух получи всичките доказателства, от които се нуждае, за да убеди света, че Исус е Божият Син и да спечели делото. В Откровение, сцената на съда е дори по реалистична, тъй като Исус беше представил своето свидетелство пред съда на Пилат и мъчениците трябваше да се изправят пред Римски съдия. Това, което те трябва да запомнят, давайки своето свидетелство е че тяхното свидетелството е чуто в съд с по-висш авторитет, където присъди, които са справедливи, са издадени от великият бял трон." (Откровение, 238)

 

A. Trites е написал книгата  "The New Testament Concept of Witness", която разширява тази тема. Коментирайки върху темата за мъченичеството в книгата Откровение той казва:

 

"Йоан знае, че Римският губернатор в Азия притежава голяма съдебна сила символизирана чрез "Меч" (сравни Римляни 13:4), но той пише за да напомни на своите съвременници, че Христовият, не Цезаровият представител е този, който притежава `двуострият меч` (Откровение 2:12). Скоро някой от тях щяха да бъдат заведени в съда и осъдени на мъченическа смърт... Антипа, Христовият свидетел вече е бил убит (Откровение 2:13) и Йоан го вижда като първият от много християни, които ще направят най-голямата жертва за това, че държат `свидетелството за Исус`."(pp. 155-56)

 

Когато G. B. Caird коментира върху Откровение 12:7-9 той потвърждава, че това е съдебна сцена, където прокурора в небесния съд е бил победен от законната победа на Христос на Голгота.(238)

Ние споменахме за използването на съдебни образи в Стария Завет относно делата на човек срещу човек и Бог срещу човек, а също така за използването на същия мотив в евангелието на Йоан и книгата Откровение. В книгата Римляни е, където тази тема намира своята най-прецизна разработка.

Началните глави на книгата към Римляните е във формата на адвокатски стил. В първа глава езическият свят е признат за виновен. Във втора глава религиозният свят е осъден също. В третата глава, използвайки 14 израза от Стария Завет, относно човешкото зло, целият свят е обвинен пред Бог. Кулминацията в 3:19 произнася присъда над цялото човечество: "Нито един от тях няма извинение, фактически целият свят стои притихнал и виновен пред Великия Бог." След това един велик адвокат излиза на преден план в това, което учените наричат Акропола на Новия Завет. (ст.21-26)

Еретичеството е ампутирана истина или разрушена по някакъв друг начин. Това е истината относно Теорията за моралното влияние, която твърди, че кръста изявява и мотивира любов без законните последици и изисквания. Никой не се съмнява, че кръста е видима демонстрация, но Божията любов срещаща се със сърцата на грешниците. Но Новият Завет непрекъснато потвърждава, че заплатата на греха е смърт и че Христос прие да стане грях за нас, и прие тази цена вместо нас. (Виж  2 Коринтяни 5:14-21; Галатяни 3:10-13; Римляни 3:21-26, 5:10-19.)

Според Теорията за моралното влияние основният проблем на човечеството е неговото невежество, но според Новия Завет, невежеството е само плод на истинският проблем, който е грях, нашия егоцентричен бунт срещу нашия Създател. За тези, които приемат тази теория, Исус е първо нашият  пример, но Новият Завет Го представя първо като наш Спасител и Изкупител. Така Новият Завет, както Старият представя първичната  характеристика на Бог като святост, кръг, обхващаш всички Божии качества включително любов. Тази святост изискваше греха да не бъде игнориран.

Наказание за непослушание е било произнесено в началото на писанията и това наказание трябваше да бъде изпълнено, или Бог нямаше да бъде повече Бог. Думите на Anselm не бива никога да бъдат забравяни: "Вие все още не сте взели под внимание сериозността на греха." Както John Stott каза: теорията за "Моралното влияние" предлага повърхностно лечение, той като е поставила повърхностна диагноза." (The Cross of Christ, 220.)

В сърцето на тази теория е важният закон. Христовият кръст открива Божията любов, тъй като тя е смърт на мястото на грешника. (Виж Римляни 5:8 и 1 Йоан 4:10) Така, че кръста може да бъде видян като доказателство за Божията любов само когато едновременно е видян като доказателство за Неговата святост и правда. Както G. C. Berkouwer казва: "В Христовият кръст, Божията любов и правда са открити едновременно, така че, ние можем да говорим за Неговата любов само във връзка с реалността на кръста." (Work of Christ, 277-278.)

Истината относно умилостивението е, че Бог откри любовта си като ни спаси. Това е в контраст със заблудата на теорията за Моралното влияние, че Бог ни спасява, откривайки Своята любов. Или както друг казва: "Откровението се състои в изкуплението, вместо изкуплението в откровението." (H. W. Robinson, Suffering Human and Divine.)

Така че,  Abelard е прав, виждайки кръста като доказателство на Божествената любов, но той е в грешка, когато отрича това, което Anselm потвърди, когато по-късно каза, че изкуплението задоволява Божият характер на правосъдие. Някой използват някои от притчите в Новия Завет като доказателство за теорията. Твърди се, че не съществува загатване за Христос и Неговият кръст в притчите за Фарисеите и бирника, или в притчата за блудния син, или тази за безмилостния слуга. В отговор трябва да кажем, че не съществува притча, която да открива цялата истина. Също така, не съществува ли жертвено смирение в начина, по който бащата на блудният син смири себе си и се затича към своят разбунтувал се син - нещо, което не е типично за баща от изтока да направи. Притчите поставят ударението чрез контраста между две противоположности, условието за спасение не неговата основа. Само в кръста ние виждаме тези три притчи заедно. Там, на Голгота беше изявена тази пожертвователна Божия любов в Христос, който умря за грешниците.

В прекрасна книга, озаглавена  The Cross and the Prodigal, Dr. Kenneth E. Bailey  дискутира Лука 15 и кръста и открива кръста там, където много хора са пропуснали да го видят. Той поставя ударението на истината, която вече споменахме, че в притчата, докато мъж в неговата позиция и на неговата възраст винаги се придвижва бавно и с достойнство, бащата на блудният син приема върху себе си срама и унижението поради разбунтувалият се син и унижава себе си на улиците на селото. Bailey казва: "Унизителната гледка на улицата на селото намеква за значението на кръста." След това той продължава и казва: "Основното страдание на кръста не  беше физическото, но агонията на отхвърлената любов." (Id., 56.)

Благовестието е "закон и любов обединени". Всеки опит да разделим това, което Той е свързал е забранено от Светите Писания. Звучи прекрасно побеждаващо да издигнем любовта, но двата завета показват ясно, че преди да започнем да говорим за любов, ние трябва да вземем предвид светостта на Бог. Когато любовта е използвана като заместител на правосъдие или закон, то тя е погрешно използвана. Цитираме класическо изказване от Horatius Bonar по този въпрос:

 

"Любовта не е правило, но мотив. Любовта не ми казва какво да правя, казва ми как да го направя. Любовта ме принуждава да върша волята на Възлюбленият, но за да знам каква е волята Му аз трябва да я потърся другаде. Законът на нашият Бог е волята на Възлюбленият и където този израз на Неговата воля е оттеглен, любовта ще бъде в съвършена тъмнина, тя няма да знае какво да прави. Може би ще каже, аз обичам моят Господар и обичам да му служа, и искам да върша Неговите заповеди, но аз трябва да знам правилата на домът, за да знам как да Му служа.

 

Любов, без закон, който да ръководи нейните импулси, ще бъде източник на служба на волята и безпорядък, както страх и сомозадоволеност, освен при положение  на вътрешно чудотворно просветление, като равностойно на закона. Любовта отива при закона, за да научи Божествената воля и любовта е задоволена от закона, като тълкувател на тази воля, и този, който казва, че вярващият не е обвързан повече със закона и го избягва като стар враг, за него би било по-добре да каже, че няма нищо общо с Божията воля. Божественият закон и Божествената воля са едно, закона е външната форма на волята." (God"s Way of Holiness, 77-78)

 

Уместен пример за този коментар е, че прилагането на този принцип на любов подкрепя полигамията и прелюбодейството. Без Божествения закон, защо не? Подобно на това, ако Божественият закон е видян само като заплата за дълга на греха, поради нарушението на закона, той губи своето значение и сила. В Едем имаше любов и закон свързани заедно, а също така и на Голгота. Същото това ще бъде видяно в последния Велик ден на съда. "Това, което Бог е свързал заедно, човек да не разделя", е принцип, който е приложим за повече неща, отколкото за женитбата.

 

Забележки

 

1. Метафора, чието фигуративно значение е забравено или непознато чрез често или дълго използване през вековете.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1694725
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031