Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2014 21:15 - Оправдан пред Бога част 49-та
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 454 Коментари: 0 Гласове:
0



Въпрос: Моля коментирайте върху 1 Коринтяни 11:29:

            "Всеки, който яде или пие приема Господното тяло, яде и пие осъждане върху себе си." (NIV)

            Отговор: Има няколко шокиращи текста в Библията и този е един от тях.

            Ние трябва да прочетем малко повече:

 

"По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. Но ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света."(стихове 30 - 32)

 

            За да може да разберете този труден пасаж, трябва да прочете контекста. Църквата в Коринт, беше образувана от хора, които излязоха от езичеството, където, нечистота, разврат, пиянство и идолопоклонство, бяха тяхната втора природа. Тези нови християни в Коринт, донесоха част от тези останки от потъващият кораб и товара му със себе си в новата християнска църква.

            Някои, се напиваха по време на Господната вечеря! Те се съдеха. Те имаха много проблеми. Прочетете в 2 Коринтяни 12 за до видите това, за което говоря:

 

"Защото се боя да не би, като дойда да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големоумствания, безредици;да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали." (2 Кор. 12:20-21)

 

            Щастлив съм, че не бях техен пастор! Това щеше да е много трудно.

            Имайки предвид каква беше църквата в Коринт, ние можем да разберем първият пасаж, който прочетохме в 1 Коринтяни 11:29-32. Това, което Павел казва и аз перифразирам е: "Вие не сте много почтителни, когато взимате Господната вечеря. Вие забравяте, че това е отпразнуване на най-свещеното събитие в цялата история. Вие не разбирате тържествеността на това, което правите. Вие я използвате като случай на плътта. Ако това е вашето отношение, в края на краищата вие ще се отдалечите от Христос и ще умрете."

            Пасажът е призив за почит и той е много добре основан.

 

Въпрос: Вие казвате: "В Христос, вие ще заспите и никога няма да умрете." Какво имате, предвид казвайки това?

            Отговор: Исус каза: Нашият приятел Лазар, заспа." (Йоан 11:11) Учениците му не го разбраха: "така че той им каза, `Лазар е мъртъв"(стих 14)

            Има два вида смърт в Библията. Ние всички умираме от първата смърт (понякога е наречена "анестетична смърт") След това идва "втората смърт", за която е споменато в Откровение 20:14 Това е смъртта на съвършено унищожение, от която няма възкресение.

            Всички грешници, заслужават смърт. Завинаги. Невероятно, Исус умря втората смърт за нас на Голгота. За това Неговото възкресение е толкова забележително. Не се очакваше някой, някога да дойде обратно от втората смърт. Но Исус беше възкресен от втората смърт!

            Никой друг няма да бъде възкресен от тази смърт. Поради Исусовата смърт и възкресение, ние също ще бъдем възкресени. Сега жилото на смъртта е отнето. Христос я направи безопасна за нас (поради обещанието си за възкресението), така че, тя не е по страшна, отколкото сън. Когато заспите вечерта, вие не знаете какво става до като се събудите освежен сутринта.

            Така че, ние ще заспим (умрем първата смърт). Но ние никога няма да умрем (във втората смърт). Поради Христос, ние ще избегнем унищожението, въпреки че сме грешници. Ние няма да загинем.

            Прочетете Йоан 3:16 внимателно:

 

"Защото Бог, толкоз възлюби света, че даде Своят единороден Син, така че, всеки който повярва в Него, да не погине, но да има вечен живот."

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

ДИСКУТИРАНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ В РИМЛЯНИ

 

Идеите с най-голяма стойност или значение за човечеството са тези, които предизвикват най-оживените дебати. Живота има ли смисъл? Има ли Бог? Как сме се появили, чрез сътворение или еволюция? Погрешен ли е всеки случай на преждевременно прекъсване на бременността? Може ли пацифизма да бъде приложен в свят на зло? Трябва ли християните да се присъединяват към светски армии? Съществува ли такова нещо като справедлива война днес? Христос беше ли Бог? Вярна ли е Библията? Всичките заповеди от декалога, все още ли са валидни за християните?

Трудно е да се достигне до истината относно някой идеи поради сложност, често прикрита от обикновено изказване. Истината много често е многоъгълна, вместо линейна, което означава, че тя има много различни страни. Често отговора не е единият/или, но двата/плюс още нещо. Дори някои отговори, представени като обобщение, може да се окажат недостатъчни в определена ситуация. Изключенията потвърждават правилото в смисъл на изпит не непременно в смисъл на потвърждение.

Проблемите в книгата към Римляните по принцип не са несходни към някой от тези, които предложихме по-горе. В някои случаи, където учените са спорили разгорещено за своята страна, отговора може би е, че има истина и в двете страни. Много лесно е да видим славата на блясъка на истината от един ъгъл и цялото ни внимание да бъде погълнато от този ъгъл, така, че да пропуснем истината, която блести от други ъгли на същият предмет. В следващите параграфи споменаваме някой от проблемите, които разделят тълкувателите, теолозите и проповедниците относно книгата до Римляните.

Гръцката дума "оправдавам" означава ли да произнеса праведен или да направя праведен? Ако в известен смисъл, може да означава да направя праведен, това същото ли е, като това, което беше учено на събора в Трент, че оправданието прави човека вътрешно праведен? Проблема в книгата до Римляните същият ли е като този, който беше поставен пред лютераните в 16 век - да изберат между спасение чрез благодат и това, което изглеждаше на много хора като система, посредством която спасението беше чрез дела? Римляни, както другите книги в Новия Завет ли е, адресираща по-широк въпрос, по-точно включването на езичниците в плана, обещанията и благословенията от Бог? Прав ли е Krister Stendahl, когато казва, че много хора не разбират книгата към Римляните, тъй като те я четат през очите на Мартин Лутер вместо през тези на ситуациите от първи век?

Какво е значението на фразата "правда от Бог"? Това отнася ли се за приписана правда или е относно активната работа на Бог в осигуряването на спасение за Своят народ? Субективна ли е тази фраза или обективна? Римляни, глави  9-11 говорят ли относно индивидуално предопределение и  въпроси за Божествена върховна власт в контраст със свободната воля, както беше преподавано от Джон Калвин, или тези глави принадлежат към проблема в първи век относно плана на Бог за еврейската нация? Дали гръцката дума преведена като "умилостивение" в някои преводи и "изкупление" в други трябва да бъде разбирана по един начин и ако да, по кой начин и защо? Дали Римляни 2:13 опровергава ясното значение на други стихове в тази книга? Основният въпрос в Римляни 7 и опитностите, които са записани там ли е или въпроса е дали законът може да ни освети по-добре, отколкото да ни спаси? Трябва ли Римляни 9:5 да бъде използван като положително доказателство за това, че Христос е наречен Бог в Римляни? Какво се има предвид чрез фразата "краят на закона"? Какво е значението на думата "закон" в Римляни? "Делата изискани от закона" означават ли само тези неща, които отличаваха Израел от праведните езичници - обрязване, закони за храна и пазене на съботата? Римляни 16:7 подкрепя ли движението за ръкополагане на жени? Римляни 14:5 показва ли, че пазенето на съботата не беше важно за Павел?

Съществуват също така множество други въпроси, повечето от тях незначителни, когато са сравнени с тези. В тези страници ние искаме да се докоснем до тези проблеми, които са най-често дискутирани. Нашето желание не е да бъдем изчерпателни относно тези проблеми, но насочващи, което приляга с размера на тази книга.

 

Krister Stendahl и темата на Римляни

 

В Своята добре позната книга Paul Among Jews and Gentiles, Stendahl правилно посочва, че главният проблем на Павел, когато писа писмото до римляните беше връзката между евреи и езичници. Stendahl подържа, че доктрината за оправдание чрез вяра беше схематично изложена от Павел за специалната причина, да защитава правата на повярвалите езичници, относно обещанията на Бог към Израел, чрез оригиналния завет, който Той сключи с тях. Поради тази вражда, той твърди, че кулминацията в книгата са глави 9-11. Stendahl също подържа идеята, че Павел страдаше от болката, но не и вината, болка, поради неговата физическа слабост, но не и вина, тъй като той не притежаваше интроспективна съвест. По този начин Stendahl смята, че традиционното християнство твърде лесно е приело учението на Мартин Лутер и по този начин попадат в предварително подготвен шаблон, когато разглеждат Римляни.

Stendahl е блестящ писател и мислител и не можем да отричаме, че той е напълно прав в това, че за Павел, връзката между юдеи и езичници беше въпрос от главно значение. Но когато Stendahl отрича опитността за вина, ние смятаме, че той отива отвъд Библейските доказателства. На страница 91 в книгата си той казва: "Напразно търсим изказване, в което Павел да говори за себе си като действителен грешник". По всяка вероятност той отрича изказването на Павел, към Тимотей, че той е главният грешник. Учените като цяло не отричат авторството на Павел върху книгата към Римляните и там е, където ние срещаме изказването: "Окаян аз човек!", което изразява опитност на вина по-голяма от тази, която повечето хора изпитват.

На друго място, (стр.89) той казва: "Павел знаеше, че той е изкупил своят ужасен грях на преследване на църквата, както казва това с много думи в 1 Коринтяни 15:10" Как Stendahl извлича това заключение от пасажа, който той цитира е неразбираемо за мен. Аз не вярвам, че има каквото и да е доказателство, което да подкрепи идеята, че Павел е чувствал, че той е компенсирал своят принос за смъртта на някои от ранните християни. Знакът за светия е този на непрекъснато разкаяние, както и притежаването на жива вяра.

John Stott посочва, че Stendahl никога не цитира думите на Павел в Римляни 7:14-25, думи, които явно изглежда да са автобиографични. Павловите думи във Филипяни 3:6 относно съвършената правда могат да се отнасят към неговото съвършено изпълнение на всички външни задължения. (Виж N IV превода на този стих). От Римляни 7 е ясно, че той виждаше, че греха е повече в това, което сме, отколкото  какво правим. Както Павел посочва в тази глава специално към десетата заповед, ние виждаме неговото разбиране относно изкусността на греха и се съмняваме в изказването на Stendahl, че Павел е притежавал здрава съвест. John Stott казва правилно, че: "истински здравословна съвест, нарушава нашата сигурност и засрамва нашата гордост и по-специално когато Святият Дух дойде за да `обвини света за вина във връзка с грях, правда и съд.`" Romans, p. 25).

До известна степен близки до тези на Stendahl са възгледите на E. P. Sanders, както са представени в неговата книга  Paul and Palestinian Judaism. Неговата основна теза е, че протестантската идея относно юдеите от първия век подхранващи "религия на законнически дела на правда" и тази относно Павловото благовестие имащо за цел да бъде противоположно на тази правда е противно на историческите факти. Отново, има известна истина в тази позиция, тъй като за всеки правилно инструктиран юдеин от първия век вярваше, че спасението е от Божията благодат. Старият Завет учеше това много ясно. (Виж Псалми, Исая, а също така и проповедите във Второзаконие.)

Професор Martin Hengel ни дава достатъчно доказателства, доказващи "че не съществува такова нещо като един Палестински юдаизъм с едно свързващо значение на закона."(The Pre-Christian Paul, стр. 49.) Като свържем това предупреждение с истината, че "популярната религия може да се отклони от официалната литература на водачите си" (Stott, Ibid, p. 28) ще се поколебаем дали да пренебрегнем ясните указания, че повечето от хората, на които Христос говореше, а също така и Павел, бяха ориентирани към правенето на добри дела не към благодат. Факт е, че собствената правда е ендемична на човешката природа и че Фарисеят живее във всеки един от нас. Малко вероятно е, че ранният юдаизъм не трябваше да се бори с духовната слабост, която беше заразила всички хора във всички времена, когато те се опитваха да спечелят Божието благоволение чрез техните собствени религиозни старания.

Ние смятаме, че безпристрастно прочитане на Римляни поставя под въпрос мнението на Stendahl, че глави 9-11 са кулминацията на книгата обхващащи нейната главна тема. Повечето, четейки книгата за пръв път или последен е по вероятно да стигнат до заключението, че главната тема е вестта за Божията благодат чрез Христос, както за езичниците така и за юдеите. Глави 9-11 се занимават с естественото възражение, което се повдига от Павловото проповядване, че всички хора, са били законно изкупени чрез кръвта на Христос и следователно всички могат да притежават подаръка на благодат само чрез вяра. Естественият въпрос е: "Тогава какво да кажем за юдеите, на които Бог първо подари спасението и които Той избра, за да разнесат тази вест в света?"

Има два стиха, които си заслужава да сравним. Единият казва: "И така няма значение, защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бог." Другият стих казва: "Понеже няма разлика.... защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички които Го призовават." (Римляни 3:22, 23; 10:12, 13) Съвсем  правилно е, че е много лесно да видим ситуациите от 16 век в първи век, но ние смятаме, че е дори по-погрешно да забравим, че работата на Бог във всеки век е била да убеди човечеството в неговата вина за да може да му покаже по-превъзходната благодат, която е на разположение на каещият се вярващ. В главата "Продължителните спорове относно закона", ние ще разширим нашата дискусия по този въпрос.

 

Значението на "закон" в Римляни

 

Гръцката дума "nomos" е равностойна на еврейската дума  "Torah." Тя има различни значения включително Петокнижието, целият Стар Завет, инстинктивни подбуди в човека, церемониалните ритуали в юдейството и др. Не бива да я приемаме като синоним за декалога, въпреки че понякога декалога е включен в обхвата и.

Когато Павел казва в Галатяни, че: "пише в закона, че Авраам имаше двама сина", съвсем ясно е, че той не цитира от Изход 20. За да се убедите в това, трябва да отворите конкорданса и да изследвате използването на  "nomos" в Новия Завет и бързо ще научите, че нейното основно приложение не е декалога, но нещо много по-обширно.

Ключов пасаж за тази тема е Изход 34:27-29, където срещаме три думи, преведени като "завет", "заповеди" и "свидетелство". Само една от тези три думи, "свидетелство,  винаги означава десетте заповеди (когато е свързана със светилището). Останалите думи, "завет" и "заповеди", като правило са много по-обширни. В Галатяни ударението е върху церемониалната страна на Torah или закона. В Римляни ударението е върху моралната страна на закона, така че, декалога се появява във фокуса, както Римляни 7 ясно открива това. (Виж ст. 7-14)

Така че, "nomos," въпреки че не е синоним за декалога, често включва десетте заповеди. Контраста между Римляни и Галатяни трябва да бъде ясно разбран, тъй като ударението в Галатяни е върху церемониалната страна на юдейството, докато ударението в Римляни е върху моралните учения.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693018
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031