Библията – най-мразената и гонена книга

При тези великолепни качества би трябвало да очакваме, че Писанието ще бъде най-уважавано, най-обичано, най-търсено. Но тъкмо обратното е вярно. Библията е била най-жестоко преследвана, най-яростно унищожавана, най-сляпо мразена. Никоя армия не е имала толкова сражения, никоя крепост не е била толкова нападана, никоя скала не е била обект на толкова бури, както Библията. Събирали са Библиите на купове и са предавали святите страници на унищожителен огън. Други са се гаврели с нея. Считали са я за назадничава, немодерна, отживяла. Обвинителите ѝ не я познават.

Хората мразят Библията не защото са убедени, че е лъжлива, а защото се боят от нейната истина. Ако беше лъжлива като приказките от „Хиляда и една нощ“, нямаше да бъде мразена, а щеше да се забрави. Но тя е истинска и то страшно истинска. Бичува грешния човек. А кой престъпник е щастлив, ако го хванат на местопрестъплението? Тъкмо това прави Библията. Хваща ни, когато кроим и замисляме злото. Как да обичаме такъв строг Съдия? Един враг на Библията с ярост я разкъсал и хвърлил в огъня. Но от пламъците изхвръкнало едно листче, на което той неволно прочел думите: „Всеки, който прави зло, ненавижда светлината.“

И днес Библията се изследва с голямо внимание, чете се повече от всяка друга книга. Все повече и повече говорят за нея. Обичат я по-предано, мразят я по-огнено, нападат я по-остро, защитават я по-усърдно, превеждат я по-често, разпространяват я по-масово, клеветят я по-подло и я почитат по-благоговейно от всички други книги.

В берлински трамвай, един вярващ се връщал от църква и бил запитан от друг пътуващ гражданин дали могат да разискват по един религиозен въпрос.

-          Щом непременно желаете това, нямам нищо против. – казал Християнинът.

-          Вие вярвате в Библията, нали?

-          Разбира се. – бил отговорът

-          Но не знаете ли, че тя е пълна с противоречия?

-          Така ли? – казал Християнинът и извадил джобната си Библия.

-          Да, да. Тя е пълна с противоречия. – потвърдил възбудено критикът.

-          Ето, моля, и аз живо се интересувам да ги видя – подал му Библията другият.

Този погледнал изненадан и като помислил, че това е бележник попитал:

-          Моят адрес ли да ви впиша тука?

-          Не, не, драги приятелю. Това е Библията и то цялата Библия с всичките ѝ противоречия. Моля ви, посочете ми някои от тях.

-          Да, вие ще се учудите, ако ви ги посоча всичките.

-          Но моля, посочете ми поне едно ...

Но тъй като критика не знаел какво да прави с Библията, нашият приятел изказал готовност сам да намери местата, които онзи щял да му посочи.

-          Но в този момент не ми идва на ум нито едно – признал критикуващият.

Прекъснал разговора и сред всеобщият смях на внимателните слушатели върнал Библията обратно на притежателят ѝ.

Книгата на книгите е като течение на голяма река. Не може да се спре. Поразителен е примерът с известният френски учен от 18-ти век – Волтер. Той се хвалел, че това, което Христос и апостолите изградили за 18 века, той ще унищожи за няколко десетилетия. Заявил, че след сто години Библията няма вече да бъде позната. Щяла да се намира само в музеите като свидетелка за безумието на отдавна преминали и задминати поколения. И какво стана? Домът на Волтер е купен от едно Британско Библейско дружество и е превърнат в склад за Библии. Още нещо. През 1927 г. колекционерът Ото Флобеер продал една Гутенбергова Библия на манастира Св. Павел в Лавантал за 34 милиона лева. Почтена сума за една-единствена книга. През същата година един пълен сборник със съчиненията на Волтер от 22 тома бил продаден за скромната сумичка от 240 лева.

През 1933 г. замъкът на херцог Алба в Испания бил превърнат в център за разпространение на Библията в целия Пиринейски полуостров. Британското Библейско дружество употребява залите на този замък за главен склад на Светото Писание. Много е поучително да се научи от историята, че бившият собственик на замъка, херцог Алба, е известен с тъмна слава. Той положил  неимоверни усилия да изкорени с огън и меч Евангелието от Белгия и Холандия.

Преди много години в Париж всяка седмица се събирали група атеисти, за да разкриват „безвкусиците“ на Библията и да се гаврят с Божието Слово. Една вечер членовете не клуба прочели няколко места от Евангелието. Внезапно се изправил известният философ Дидро. За обща изненада той заявил нещо, което никой не очаквал: „Господа, с тази книга може да стане каквото ще, но аз призовавам свободно за подкрепа на истината, че нито във Франция, нито някъде в света ми е познат някой, който да може да пише и говори с по-голямо изкуство и талант от рибарите и митарите, писали тези истории. Осмелявам се да твърдя, че никой от нас не може да пише разкази само приблизително по този начин, тъй прост и същевременно тъй величествен, и тъй свеж, и трогателен, с такова огромно действие върху сърцето и след столетия така неотслабващо да влияе, както и най-незначителният доклад за страданията и смъртта на Исус Христос, който стои сега пред нас.“ Настъпила пълна тишина. Присмехите заглъхнали. Всички почувствали силата на истината и бавно се разотишли. Клубът на присмивателите се разпаднал.

В ъгъла на площада в един голям град застанал един проповедник, издигнал Библията и казал:

-          Ето най-хубавата, най-великата книга на земята!

-          Това не е вярно! – възразило едно лице – Библията е най-глупавата книга. В нея няма нищо вярно.

-          Елате при мене – казал проповедника – В Библията пише, че за човека е определено да умре. Това вярно ли е?

-          Да, вярно е.

-          В нея се казва: „Обичай ближния си както себе си.“ Това хубаво ли е?

-          Да, ама вие избирате все най-хубавите места.

-          Вижте, този приятел преди малко каза, че Библията е най-глупавата книга и в нея

няма нищо вярно, а сега признава, че в нея има и хубави места.

Лицето побързало да се отдалечи. Който отрича Библията, не я познава. Всъщност безбожието е невежество.

Големият баптистки проповедник Спърджън казва: „Евангелието има огромна сила. Хвърлете го във водата.  То ще излезе очистено на повърхността ѝ. Хвърлете го в огъня. И от тука ще излезе по-светло, по-сияещо от самият огън. Разкъсайте го на късове. Всеки къс ще образува нова църква. Отсечете му главата и вие ще получите сто глави вместо една.“

Не е чудно, че някои пропиляват време и сили, за да преследват и унижат Библията. Те са разбрали, че или Библията, или тяхната система на живот е вярна. Ако Библията е права, тогава тяхното изградено на пясък здание ще се сгромоляса и разпадне на пух и прах. Тези врагове на Божията истина в тесногръдието си не допускат никаква справедлива оценка на становището и желанието на сърцето. Нападките против Библията са изградени само върху предположения и се основават на нечиста съвест. За това траят колкото пеперудите-еднодневки.

Към края на 17 век под влиянието на френските философи безбожието било много разпространено. Владеела окаяна липса на Библии. Нямало търсене и за това не се печатали. Тогава един господин влязъл в една книжарница във Филаделфия и поискал да си купи Библия. „Нямам“, отговорил продавача. „Дори в целия град няма да намерите. Нека ви уверя, че след 50 години по целият свят няма да намерите нито една Библия.“ Купувачът грубичко отговорил: „След 50 години, когато вие ще сте мъртав и с безбожието си ще се намирате в Ада, по света ще има безброй много Библии.“ Кой се оказа прав? А философът Освалд Шпинглер прибавя: „Според моето мнение през този век Библията за широки кръгове ще стане „Книгата“ както е била преди 18 века.“

„Преди повече от сто години нападките против Библията се превърнали в бурен ураган. Защитнците ѝ замлъкнали. Всеобщо било убеждението, че е свършено вече със Светото Писание. Но тогава неочаквано се явил един мощен защитник: лопатата. Не тази на гробаря, а на археологията. Тя издигна Библията отново на завидна висота. Лопатата опроверга много теории на безбожието. Данните на Библията станали данни на археологията. И колкото повече археолозите и днес копаят, колкото повече учените откриват, толкова повече се потвърждава истината на Библията.“ (Б. Греъм) До преди няколко десетилетия например, се мислело, че Библията не е истинска, защото по времето на Моисей нямало писменост. Който мислел, че Моисей бил грамотен, бил осмиван. Но лопатата откри надписи, датиращи най-малко 500 години преди Моисей. Предполага се, че Моисей е бил първият човек, комуто станало ясно, че човешката реч е съставена само от малък брой звукове. И той преминал от образното към звуковото писмо. И сега, който мисли, че по времето на Моисей нямало писменост, е осмиван. Какво разочарование за тези, които кадят тамян само на науката. Защо тогава и до днес все още има врагове на Библията? Кое ги заставя да постоянстват в заблудата си до смърт? Лесинг разказва за един великан, който искал да изпита на какво разстояние стрелял лъкът му. И изстрелял отровна стрела към небето. В безумно високомерие искал да премахне вечния Бог. Стрелата отишла толкова високо, че се изгубила от погледа му. Обладан от радост, той запял победна песен. Но, ето че стрелата се върнала с бясна скорост и убила необуздания злодей. И поетът заключава: „Безумни подиграватели на религията, вашите езици-стрели се връщат върху вас. За вашите злословия ще ви бъде отмъстено.“