Библията – най-разпространената книга
Тя живее. Печата се. Разпространява се. Чете се. В пласмента ѝ се стига до рекорди, за каквито всички други книги не могат и да мечтаят. Тя е най-търсената книга на земята. Изцяло или части от нея са преведени вече на повече от 2690 езика и наречия. Първата печатна книга била Библията. И всяка година се препечатва и преиздава. Има ли другаде нещо подобно? Освен това имаме много тълкувания, проповеди, обяснения, списания и вестници, третиращи все библейски истини. Едни я нападат, други я защитават. Защо е всичко това? Защото Библията отговаря на най-насъщните човешки нужди.
Колкото по-почетно място даваме на Библията в нашият личен, семеен и обществен живот, толкова по-радостни, по-справедливи времена можем да очакваме. От Гьоте имаме следното златно правило: „Мерилото за живота и силата на народа ще бъде винаги в неговото отношение към Библията.“
Исус Христос е откровение на Бога в плът. Библията е откровение на Бога в думи. Чудно ли е, че тъй ревностно вярвам в нея и с такава вътрешна наслада я чета?
Драги брате, чувстваш ли се неразбран, самотен, изоставен? Вълнуват ли те вечните въпроси за основите на живота? Искаш ли да разбереш откъде идеш и на къде отиваш? Бог не ни е оставил в мрак. Той ни се открива в Словото Си – Библията. Разтвори свещените ѝ страници. Отвори ѝ сърцето си тъй, както цветето разтваря венчето си за слънчевите лъчи. И мракът от твоята душа ще бъде прогонен. Бог обича и благославя човека. Мир на душата ти!
КРАТКА ИСТОРИЯ
В ранните векове се е пишело само върху глина и камък, но също и върху един вид хартия, произведена от растението папирус.
Пергаментът, направен от животински кожи е бил употребяван по-късно. Първите писания са били под формата на свитък, защото тогава хората не са знаели как да съберат листите, за да направят от тях книга.
Моисей е бил пърбият писател на Библията. Бог му е заповядал да състави в една книга (т.е. в един свитък) историята на Израел. Израелският народ е имал привилегията да събере различните книги на Библията и да ги пази внимателно.
Старият завет, първата част на Библията, е била завършена няколко века преди раждането на Христос. Той е бил написан на еврейски. Само няколко къси пасажи (например, част от книгите на Ездра и Данаил) са написани на арамейски език, близък до еврейския.
Книгите на Новият завет са били написани малко след живота на Господа Исуса на земята. Те са били написани на гръцки език – много разпространен през тази епоха. Около 100 години след Христовото раждане, всичко е било приключено.
Моисей е живял почти 1500 години преди Христа. Ето защо, може да се каже, че Библията е писана в продължение на 1600 години.
Намесата на печатницата преди 500 години е произвела една голяма промяна. Преди това този, който желаел да притежава Библия, е трябвало да я преписва. Тъй като не всички са знаели да пишат, трябвало да се обърне за помощ към преписвачи. Това е изисквало много време и пари. Купувал се един ръкопис и се е преписвал грижовно. Въпреки прилежността, поддържана от преписвачите, които са позволявали също и предаването на библейските текстове, тази ръчна транскрипция е повишавала трудностите. Имало е много грешки при преписването и този, който по-късно правел нов препис, не винаги е отбелязвал тези грешки; правел ги е отново и може би е добавял нови. Ето защо е необходимо при превод на модерен език да се изследват най-старите оригинални ръкописи. Но Бог е бдял върху Своето Слово,защото са намерени многобройни преписи, изключително стари, между които вариантите се допълват и не фалшифицират нищо от ясната вест за спасението.
МАНАСТИРЪТ СИНАЙ
1844 година. Един керван напредва по пясъчните дюни и трънестите храсти. Водачите, двама араби, са много добре въоръжени, защото племената на бедуините воюват едно срещу друго. Един европеец, възседнал кон ги следва. Това е граф Тишендорф от Лайпциг. Някакво приключение ли търси той в тази пустиня, пълна с опасности, какъвто е Синайският полуостров? Не, той има цел: манастирът „Света Катерина“ на планината Синай. Той е тръгнал от Египет със своя керван, защото знае, че там би могъл да намери много стари ръкописи на Библията. Той вече разполагал с някои ръкописи на Новият Завет, някои, от които датирали от 4 век след Христа. Тишендорф ги беше изучил всичките, но той търсеше един по-стар ръкопис, още по-близък до текстовете, писани от апостолите.
Накрая той пристига в манастира и бива вдигнат до входа, който бил разположен на много високо, за да попречи на неканени гости да влязат, с една кошница. Много седмици работил без да намери това, което търсел. Напразно ли бе пътувал толкова дълго? И ето, че малко преди отпътуването си, той намира в една кошница с книжа няколко пергамента, великолепно написани – древен препис на Новият Завет. Документите били там, готови да станат жертва на пламъците, но Бог, Чиято ръка бди над всичко, разрешава един учен да пристигне точно в този момент, за да възвърне небрежните към стойността на тези пергаменти и да попречи за тяхното унищожаване. При все това, докато Тишендорф искал рзрешение да ги притежава, те били иззети и му била отстъпена само малка част от тях. Той трябвало да организира още две експедиции. Първата му позволила да намери само няколко стиха от Книгата Битие, но 15 години по-късно, при последното си посещение в манастира, в една килия намерил остатъка от този текст, съставен от 346 страници. И той отнесъл със себе си всичко. На този ръкопис е дадено името „Синайкси Кодекс“, защото е бил намерен на Синай, а „кодекс“ се наричат пергаменти, които са сгънати на големи правоъгълни страници като книга. Днес, той е запазен в Лондон, в Британския Музей.
ПЕЩЕРИТЕ НА КУМРАН
Март 1947. Двама млади овчари – араби, търсят една изгубена коза близо до Кумран, в областта на Мъртво море. Това е едно от най-пустите места в района: всичко е сухо и безплодно. Хълмовете са стръмни и грапави, крехките скали са пробити от дълбоки дупки. В една от тях овчарите хвърлят няколко камъчета, които проехтяват любопитно: това е входа на една неизследвана пещера. Пълзейки, те проникват в нея и намират глинени съдове, съдържащи рула от пергаменти – Библейски текстове. В първите векове по този начин скривали скъпоценни писания – в пещери, за да се предотврати тяхното унищожение във време на войни. Младите овчари взели едно от тези рула и тръгнали за Витлеем, най-близкият град. Там, за да довършат делото си, го изпратили в Йерусалим, където специалистите се нагърбили с изследването на пергаментите. Експертизата била категорична: отнася се за най-древни Библейски текстове. Откриването на тези документи дава място на едно състезание между жадните за пари аватюристи от една страна и от друга – историците. В следващите години биват намерени други подобни скривалища в тази област. Цените на свитъците достигнали астрономически суми.
Това сензационно откритие на ръкописи при Мъртво море раздвижило научния свят в тази област. Днес още се работи по изучаването на текстовете.
Свитъкът, съдържащ книгата на пророк Исая, е един от най-важните за нас. Едно копие е изложено в музея на книгата в Йерусалим, а оригиналът се пази на тайно място. Благодарение на няколко дати, историците са могли да установят, че този свитък е бил писан около 100 години преди нашата ера. Тези писания дават доказателство срещу онези, които претендират, че Библията е пълна с грешки и заблуждения. Те всъщност мислят, че тези стари пергаменти го доказват, но по-грижливи изследвания показват обратното. Други неотдавнашни открития са донесли допълнителни доказателства за точността на Светите Писания. В частност нека да посочим разкопките на град Елба в Сирия. Те са позволили в 1975 г. да се открие един нов език, близък до еврейския, на който се е пишело в 2000 г. преди Христа. Доказана е също античността на някои лични имена в Библията. Божиите слова са като скала. Те са непоклатими. „НЕБЕТО И ЗЕМЯТА ЩЕ ПРЕМИНАТ, НО МОИТЕ ДУМИ НЯМА ДА ПРЕМИНАТ.“ (Матей 24:35)
Библията е велика книга. Тя е пътеводна звезда за прогрес, духовен възход и морална чистота. Пушкин твърди: „Мисля, че никога няма да дадем на народа нещо по-добро от Светото Писание. Изпитваш сладост от него, още когато започнеш да го четеш, понеже в него намираш отразен целият човешки живот.“ Гьоте допълва: „За мене Библията беше любима и ценна книга. Вярата в нея ми е служила като водител в литературният ми живот. Аз я обикнах и оцених. Събитията, ученията, символите, сравненията по Библията са достатъчни да докажат, че тя е най-великото литературно богатство на човека.“
Човечеството се развива. Трябва съзнателно да се реши за морален и чист живот в хармония с идеала, който му поднася Библията и съвестта. Като приеме вярата в Бога, у него узрява идеята за единство с другите народи. Затова „мерилото за живота и силата на народа ще бъде винаги неговото отношение към Библията.“ (Гьоте) А „щом Божието Слово погине и народът погива. Неговата душа жадува за Словото и всяко прекрасно възприятие.“ (Достоевски)
Библията е книга на цялото човечество. Еднакво нужна е за всички народи, за всеки човек. Повечето книги важат за времето и народа си. Но тя е всемирна. Тя е у дома си както на Екватора, така и в полярните области. Отечеството ѝ е там, където човек живее, страда и се бори. „Колкото повече археолози копаят, колкото повече учени откриват, толкова повече се утвурждава истината на Библията.“ (Б. Греъм)
При тези прекрасни качества би трябвало тази свята книга да бъде всеобщо уважавана и ревностно разпространявана през вековете. Тъкмо обратното е вярно. Тя е била най-жестоко гонена, зверски унищожавана. Никоя армия не е имала толкова сражения, никоя крепост не е понасяла толкова нападения, никоя скала не е била връхлитана то толкова бури, както Библията. Гонят я тези, които не я познават или се боят от нея. Гьоте пише: „Убеден съм, че Библията става все по-хубава, колкото повече я разбираме.“ А Байрон предупреждава: „По-добре, о смъртний, да не се раждаш, отколкото да отхвърляш надменно нейните редове.“
Защо мнозина мразят Библията? Дали защото са убедени, че тя е лъжлива? Не, но се боят, че тя е истинска. Ако беше лъжлива като приказките на Шехерезада, щеше да бъде обичана и ... забравена. Но тя е истинска, страшно истинска. Бичува злото. Който я мрази, прилича на престъпник, хванат на местопрестъплението. Един неин враг намерил Библия, разкъсал я яростно и я предал на пламъците. Но едно полуизгорено листче изхвръкнало. И той прочел думите: „Който прави зло, мрази светлината.“
Библията пребъдва. Много книги блясват като метеори, озаряват небосвода и изчезват в забравата на времето. Чарлз Дарвин пише: „Единствените светли точки в обширния езически свят са станциите на Християнските мисии. Донесете на езичниците Евангелието! По друг начин на тях не може да се помогне.“
Да благодарим на Бога за святата Библия. Добре е да я четем, разпространяваме и прилагаме в нашето ежедневие. Библията е боговдъхновена. Божиите мъже, които са писали отделните книги на Библията са чували Божия глас и са записвали дума по дума, това, което е искал да ни каже Бог. По такъв начин Библията е станала писмо, не от този, който е записвал, а е истинско писмо от Бога за нас, което значи за теб и мен. Те са слушали Божия глас със сърцето си и после са писали. Ти би могъл по-добре да разбереш това, ако го сравниш със свиренето на музикални инструменти. От тръбите излизат прекрасни звуци, само тогава, когато музикантът вдъхва своето дихание. Така и Бог е вдъхвал диханието Си в Своите Божии мъже, които са били Негови служители. Божието дихание – Неговият глас е бил в сърцата им – диханието на Святият Дух. Така са били записани тези думи. Писателите на Библията са били изпълнени с Божието дихание, те са били движени от Святият Дух. Ние казваме още: те са били вдъхновени от Святият Дух.
НЕБЕСНО СЪКРОВИЩЕ
Една принцеса получила пакет за рожденният си ден от един приятел. Тя го разтворила и намерила вътре неголяма черна топка. Принцесата силно се разочаровала и захвърлила топката в ъгъла на стаята си. Но за нейно най-голямо очудване, черната обвивка се пукнала и под нея се показала сребриста топка. Принцесата бързо я хванала и видяла на сребристата ѝ обвивка пукнатина, където като натиснала се подала златна кърпа. Тогава тя разгънала кърпата без усилие. Там на черно кадифе лежал пръстен с диаманти, а до него малко листче с думите: „От любов към тебе!“
Мнозина постъпват точно така. Библията не им се харесва, когато я прочетат за първи път. За нас има много и безинтересни на пръв поглед неща. Но който по-дълбоко вникне в нейното съдържание и продължи да чете, пред него обезателно ще се открие в цялата си лъчезарна красота и яснота – Божественото Писание. И всичко това е: ОТ ЛЮБОВ КЪМ ТЕБЕ!
В магазина, зад тезгяха стояла продавачка на зеленчуци. В ръцете си държала Библия, която много обичала да чете в свободното от работа време. Млад човек, който често пазарувал в този могазин, веднъж я попитал:
- През всичкото време четете една и съща книга. Нима тя е толкова интересна? Що за книга е това?
- О, това е Библията – Божието Слово!, отговорила продавачката.
- Но от къде знаете, че Библията е Слово Божие? Кой ви е казал, че е така?
- Сам Бог.
- Така значи? Бог е говорил с вас. Докажете ми, че Библията е Неговото Слово.
Продавачката се пообъркала. Как да докаже, че Библията е Словото на Бога? Като помислила, тя вдигнала очи и посочвайки към греещото слънце, казала:
- Уважаеми, можете ли да докажете, че това е слънце?
- Да докажа? Ами много лесно. Най-голямото и най-доброто доказателство е това, че то ни дава светлина и топлина.
- Правилно! – възкликнала продавачката – Библията е Слово Божие, защото тя дава топлина и светлина на душата ми.
Библията е съсвършена. Както златото не може да се позлатява и рубинът не може да се разкрасява, така и Библията не се нуждае от корекция. Не е нужно да се пали лампа, за да се види слънцето, така и за слънцето не е нужно да се доказва, че то е слънце. Така и Библията е Божието Слово.
Библията е Боговдъхновена. Не е дошла направо от небето. Не е спусната от там с дълго въже. Написана е от човеци. Всеки автор е оставил своя личен отпечатък в писаното. И все пак носи Божествено съдържание. Бог приема нашите земни форми и ги пълни с небесно съдържание. Служи Си с човеци и с човешки средства, за да ни разкрие волята Си. За това е Истина, вечна Истина и седи с достойнство на съдийски престол. Осъжда или оправдава по Свои закони.
„И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е собствено обяснение на пророка на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество по човешка воля, а святите човеци са говорили от Бога, движени от Святият Дух.“ (2 Пет. 1:20-21)
Библията е написана от различни човеци – Божии инструменти, но всички вдъхновявани от Един и Същ „Изпълнител“ – Бог. Той е вдъхвал Своето дихание – животворния Си Дух във всеки един от тези различни инструмента. Това е чудото на Библията.
Библията не е човешки глас; тя е глас Божий.
Реката Нил тече през Египет и превръща част от страшната пустиня Сахара в най-плодородната земя на света. Има една друга река. Извира от Божия престол. Тече сред човечеството. Напоява съсухрените от страдания и грях сърца, очиства ги и ги пълни с радост. Това е Светото Писание. То започва с Райска градина. Минава през грозни пустини, бойни полета, опустошителни бури, страхотни зрелища, но завършва с Небесният град. Първите ѝ думи са: „Да бъде светлина!“ Последната ѝ мисъл е: „Да бъде истински живот!“ Тя е вечна. Четеш с жив интерес вестник. Поглъщаш известията. Но на другият ден вече е стар. Четеш книга. Но след малко е вече прочетена. Оставяш я. Защо? Защото те занимава с временни неща. Не е така с Библията. Четеш я непрекъснато и трябва да я четеш. Великият държавник Гладстон всяка година я прочитал. Защо? Защото третира непреходни неща. Иде от вечността и води към вечността. В нашия бързопреходен живот тя е непреходна. В нашето грешно, паднало ежедневие ни облъхва с чиста небесна небесна атмосфера. Видяла е много народи. Преживяла е много култури. Предсказала е техния залез. Те всички са изчезнали. Тя пребъдва. Времето тече. Младостта вехне. Парите се изплъзват от ръцете. Щастието като съкло се троши. Любовта лее горчиви сълзи на гроба. Светът е пълен с болници и гробища. Но над всичко стои вечния Бог, който заявява: Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!
Библията ни говори и открива човека. Каква интересна тема! През миналия и в началото на нашия век, психолози са укорявали Билията в песимизъм, защото твърди, че човек по природа е грешен, склонен към зло. Това не било вярно. Човек бил добър и се раждал добър. По-късно, под влияние отвън, ставал зъл. Днес имаме тъкмо обратното мнение. Изследванията на психоанализата, дълбоката психология, откриват, че в глъбините на човека е залегнало злото. А при замайващите открития на астрономията човек става по-малък от прашинка. Сега пак упрекват Библията, че надценявала човека, като твърди, че може да стане чадо на великият Творец. В Словото откриваме себе си - нашето нечисто и кално сърце, и нуждата от спасение на душата. То воюва против злото вън и вътре в нас. Грехът е бездна, в която пропадат милиони. Библията ги предпазва и предупреждава. Предлага Спасителя, Който ни очиства и води към нов живот. Учи ни на истинска житейска мъдрост. Всички искаме да живеем. И ни посочва истинския живот. Всички минаваме през страдания. Тя ни учи благородно да страдаме. Всички трябва да умрем. Тя ни дава утеха и радостна надежда за вечността. Говори ни за великият Бог, Твореца на небесата и земята. Открива ни невероятният факт – този велик, вечен Бог се занимава с нас, нищожните същества. Посочва, че чистият Бог, Който мрази греха, но обича грешника е и готов да Му прости, ако се покае. Наистина тя е книга, написана с жар и небесно сияние. Със свещен блясък тя озарява човешката душа и ни предлага Божията любов. Нейните глъбини отразяват небето. Разтворил обятията Си, великият Бог кани всички: „Дойдете при Мене и спасени бъдете всички земни краища, защото Аз Съм Бог и няма друг.“ Елате с покаяние и смирение, и приемете освобождение от злото чрез Божият Син.
Библията е необходима храна за душата. Навсякъде има сладкарници. Там са изложени красиви и вкусни произведения на сладкарското изкуство. Има и хлебарници с много по-скромен външен вид. Но защо хлебарниците много повече се посещават от сладкарниците? Библията е хляб. Дава ни отговор на въпроси, които са вълнували и вълнуват човека, както в миналото, така и днес. Тука има лек за три неща: греха, страданието и смъртта. За греха имаме спасението чрез Исуса. За страданието ни се предлага интимна връзка с Бога. За смъртта имаме радостната вечна надежда. Докато човек греши, страда и умира, ще има нужда от Библията. За греха , страданието и смъртта имаме три бисера: живот, мир и любов. Докато ожидаме за живот, жадуваме за мир и копнеем за любов, ще четем Библията.
Словото Божие е меч на Духа – мощно духовно оръжие.
Когато чужденци тръгват от София към Северна България, остават поразени от една необикновена картина: реката Искър тече срещу Стара Планина. Знае се, че реките текат от планините надолу. Но как така може да тече една река срещу голяма планина? Как може да я пресече и да продължава своето течение през нея, образувайки чудния пролом? Така и Словото на Бога се опълчва срещу планини от омраза, завист, суеверия, зло и ги побеждава, като продължава своя победен ход. Нашите прадеди дълго време са били принудени да слушат Божиите истини на непознат гръцки език. И не е чудно, че когато най-после са ги чували на своя матерен език, са плакали от радост.
Със Своето Писание Бог ни е подарил неоценимо богатство. Нека да се отнасяме към него със сърдечно внимание и смирено благоговение. Който презира този велик небесен дар, върви по пътя на вечната гибел. Нека да молим Святият Дух да отвори сърцата ни за истината. Без тази молитва не можем правилно да четем и разбираме Словото. Нека да изградим живота си върху неговите вечни основи, а не на бързопреходни земни настроения.
ЗА АВТОРА
Симеон Попов е един от смирените пастири, които не само са изследвали, защитавали и прокламирали великата истина, но ревностно са устояли в тежкото време на преследване. Осъден на почти 8 години затвор заради вярата, Симеон Попов насърчава затворниците в затворите в: София, Варна, Белене. Неправдите, суровите условия още повече го утвърждават като ревностен последовател на Христос. Продължава да проповядва и да пише до последният си дъх.
Симеон Попов е автор на книгите: „Защо вярвам в Бога?“, „Утеха в скърби, надежда в беди“, „Йосиф“ – библейски роман, „Защо съм Християнин?“, „Църквата – стълб на истината“ – проповеди, „Пътят към Божието Царство“ 1-ва част – проповеди, „Пътят към Божието Царство“ 2-ра част – проповеди.
