Драги приятели на нашето семейство,

Радостно ви поздравяваме за жътвения благодарствен ден. Нашата хубава страна е навсякъде обкичена с вкусни плодове, зеленчуци и земни дарове.

1.       Християнинът приема жътвата като награда за труда. Апостол Павел ни увещава: „Който не работи, да не яде.“  Тогава светът се разделя на три групи: роби, военни и господари.  „Благородните“ се занимавали с философия, клюки и разврат. Схващането, че трудът е почтен, а да се живее на гърба на другите  е престъпление, не било познато. Работата била нещо срамно, предоставяно на роби и престъпници. За да докажат, че не работят, „знатните“ оставяли ноктите си да растат до чудовищни размери. Христос бил и за това отхвърлен, защото се явил не като цар, а като работник. Но мъдрият Евпирид заявил: „Бащата на славата и щастието е трудът.“ Днес ние знаем, че „най-висшето удовлетворение за човешкото сърце произлиза от съзнанието за вярно изпълнен дълг.“ (Пестацоли). Всяка работническа дреха заслужава уважение. Трудът е благородство, обвит в ореола на почтенността. А идеалното е към мазолите на ръцете да се прибавят и „мазолите“ на мозъка. Затова е много полезно хората на умствения труд да участват активно в жътвата. Тя е плод на взаимодействието между Бога и човека. От човека е трудът, а от Бога – благословението. Това много добре знаят тези, които са всеки ден на полето.

2.       Жътвата ни разкрива Божията щедрост. Ние се молим: „Хлябът наш насъщни, дай ни го и днес.“ А Бог ни дарява не само с хляб, но и с всякакви блага за целокупните ни нужди. Селата надават сигнали: „Не можем да приберем богата реколта, защото Господарят на природата ни обсипва с доказателства  за богата щедрост. Изобилието е почти не по силите ни.“

3.       Жътвата ни увещава: Бъдете благодарни. Благодарният приема жътвените дарове от Бога. Неблагодарният си ги взема от природата.  И няма как да благодари. А и не може. На пръстта ли? Или на слънцето? На облаците? Или на вятъра? Не е чудно, че такива експлоатират природата и я ограбват. Те са всъщност крадци и разбойници! Щом крадецът влезе в някой дом, не пита да вземе ли нещо! Идва незабелязано. Но ако бъде открит, може да нарани или убие. Тъкмо това прави неблагодарникът с природата. Затова имаме замърсяване на околната среда и атомни експлозии. Не е чудно, че природата негодува, наказва и се противопоставя по своему на човешката тирания. За това долавяме и преживяваме горещини, наводнения, земетресения, тайфуни, катастрофи. Неблагодарният не вижда това, което има, а гледа към това, което няма. И винаги вижда нещо, което няма. И си остава недоволен и нещастен.  Прилича на змия, широко разтворила уста, за да погълне слон. Неблагодарният се сърди и роптае, че между розите има тръни. Те го бодат. Благодарният се радва и благославя, че и между тръните има рози. Те благоухаят и  създават приятна атмосфера. Той е щастлив.

4.       Жътвата ни напомня задължението да употребяваме благата за полза на ближния. В 12-та глава от Евангелието от Лука, Господ Исус описва живота и съдбата на един богат земевладелец. Нивите му дали необикновено богата реколта. И решил да си изгради нови хамбари, за да прибере всичко без загуба. Защо обаче? За да се предаде на ядене, пиене и разгулен живот. Исус го нарича безумец. Не защото имал богат урожай, нито защото запланувал да построи големи хамбари. А защото живеел, като че няма Бог и като че ли няма други хора около себе си. Който забрави Бога, не забелязва и ближния. Всъщност, невярващи няма. Едни вярват, че има Бог, а други вярват, че няма Бог. Земеделецът не богатеел в Бога. Истинското богатство е в това, да живеем с жива вяра в Бога и да бъдем полезни на другите.

Исус нарича имота и специално парите „богатство на неправдата“. Нали начина, по който мнозина си ги набяват е неправилен? Ако парите можеха да говорят, особено изтърканите, как са били спечелени, за какво са били употребявани, какви трагедии и нещастия са причинявали, бихме узнали истории, дълбоко покъртителни и силно възмущаващи. За това като кажем: „Той или тя работи за пари.“, ние не хвалим, а укоряваме. Парите са богатство на неправдата, защото са жестоки. Най-немилостиво сребролюбците третират своите роби. Парите им отнемат радостта на живота, изпълват ги със страх пред загуба и ги превръщат в жалки плюшкиновци ( Плюшкин - персонаж, от романа на Гогол „Мъртви души“ , който трупа ненужни вещи – бел.ред). Богатсвото на неправдата са парите, защото подтикват богатите към неправда, към несправедливо отношение към ближния. Създават неравенство при разпределение на благата и стремежж към експлоатация. Затварят очите към страданията, запушват ушите за стенанията и заключват сърцето за нуждите на ближния. Господ Исус употребява още и израза: „измамата на богатсвото“. То мами, като обещава щастие, радост, безгрижен живот, а всъщност увеличава тежестите на живота. Богатството мами, понеже често се сдружава с крадци и мошеници, и ни напуска. Мами, защото чрез превратностите на живота неочаквано се стопява. И най-после, богатството се сближава със смъртта и ни прогонва от себе си, а ние при най-голямо отчаяние трябва да продължим пътя към вечността сами.

Безумният търси да трупа блага, тича след наслади и е вечно ненаситен. Животът е нещо много повече от ядене, пиене и разгулност. Разбира се, безделниците намират извинения за моралните празноти. „Човек никога не е тъй остроумен, както когато трябва да мами себе си и да потиска угризенията на съвестта си!“ (Фенелон). Планетите се въртят около оста си, но и обикалят около слънцето. И ние, като вършим съвестно ежедневната си работа, трябва да служим, както на себе си, така и на обществото. „На 20 години човек има лице, дадено му от Бога. На 40 години, лицето му е дадено от живота. На 60 – има лице, което заслужава!“ (Алберт Швайцер). Богатият земевладелец бил наричан от ближните си „щастливец, умник, прилежен, съобразителен“. Но истинското си име той незнаел. Бог обаче го повикал с истинското му име: „Глупец“.  Какво ли е нашето истинско име? Как ще ни повика Бог на съд? Каква ли присъда Той ще произнесе за нас? На въпроса дали са видели Бога, завърналите се от Луната космотавти отговорили: „Бога не видяхме, но наблюдавахме Неговите чудеса.“ Нека молим Бога за отворени очи, отпушени уши и открити сърца, за да видим Неговата щедрост, да чуем увещанията Му и да приемем грижата на Неговата любов, изразени в ежедневието ни. Не влагайте богатството си във фалирали банки. Нещастие е когато чашата се счупи, преди да е напоила една жадна душа. Благословени сме, за да благославяме. Имаме, за да даваме. Най-красива е даващата ръка. Най-щастливо е любещото сърце.

Една песен гласи:

„Радост търсиш ли и щастие?

Искаш ли да ходиш в светлина?

Длъжност свята тебе днес зове: стори нещо за Христа.

Води грешници при Твоя Спасител.

На кръста кръвта Си проля за тях.“

Приемете сърдечни привети от вашите предани:

Елзи и Симеон Д. Попови

Гр. Шумен

Октомври, 1977