Гари Нот

Част I

ВЪРХОВЕНСТВОТО: БОЖИЕ ИЛИ ЧОВЕШКО

Кой е владетел над историята, човекът или Бог? Това беше голямото изкушение на Сатана в градината: “ще бъдете като богове” (Битие 3:5). Ева реши, че би могла да изпита Божието слово чрез експеримент. Тя щеше да наруши Божия закон и да види дали щеше да умре същия ден, както Бог беше обещал. Тя, “неутралният наблюдател,” щеше да определи кой беше прав, Бог или Сатана.

Проблемът беше, че изпитвайки Божието Слово, тя нарушаваше Божието Слово. Тя поставяше себе си като независим участник в един космически експеримент. Но Бог каза, че Той управлява. Той щеше да определи хода на събитията, ако тя или нейният съпруг нарушат Неговото слово. Беше ясно: Той е или владетел, или лъжец. Сатана изкуши човека, внушавайки му, че човекът управлява вместо Бога. Вярвайки, че човекът управлява голямото космическо изпитание на Божието слово и след това действайки в рамките на тази вяра, човечеството изпадна в грях.

Божието Слово изпитва Божието Слово. Божието Слово е авторитетът, а не човешките жалки опити. Това е мястото, откъдето трябва да започне християнинът: с властта на откритото Божие Слово, Библията. Ако това не е неговата начална точка, тогава той е в грях, следвайки стария грях на Адам и Ева. Човекът, който издига своята предполагаемо неутрална логика или своите експериментални техники над суверенното слово на Бога, е извършил огромен грях. Ние не изпитваме Бога с нашата така наречена логика; Божието Слово изпитва нашата логика.

Имайки това предвид, разгледайте следващите 25 библейски въпроса. Те всички се занимават с въпроса: Бог абсолютен владетел ли е на Своето създание или по някакъв начин владетел е човекът? Хуманистите искат да ни убедят, че единствено човекът е владетел, дотолкова, доколкото всяка съзнателна сила е владетел. Както ще видите, когато четете следващите 25 въпроса, Библията поучава, че Бог и само Бог е абсолютен и върховен владетел. Но има много християни, които не могат да решат между това, което Библията поучава и което хуманистите поучават. Те не искат да заемат каквато и да е позиция.

Библията не поучава средна позиция. (Това е моето твърдение.) Готови ли сте да видите какво поучава Библията по този предмет? Готови ли сте да изпитате моето твърдение, като си зададете 25 въпроса и после потърсите библейски отговори?

“Макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, рече й се: “По-големият ще слугува на по-малкия”; както е писано “Якова възлюбих, а Исава намразих" (Римляни 9:11-13).

Бог предрече на Ревека бъдещето на нейните двама сина. Исав щеше да служи на Яков. Павел е ясен: Бог произнесе тази присъда срещу Исав – по-големия брат, преди двамата сина да бяха родени или да са направили някакво зло.

Текстът означава точно това, което казва, ето защо той затруднява толкова много християни. Те скачат към грешно заключение: “Исав никога нямаше шанс да докаже себе си. И все пак се казва, че Бог го намрази. Това не е справедливо от страна на Бога. Бог е справедлив, така че текстът не може да означава това, което казва. Той трябва да означава нещо друго.”

Павел знаеше, че хората щяха да си кажат точно това, затова веднага задава риторичен въпрос, който има смисъл единствено ако Божията омраза към Исав започна преди Исав да беше направил добро или зло: “И тъй какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!” Тогава Павел продължава да говори за Фараона от книгата Изход по подобен начин (Въпрос 2).

Павел цитира Малахия 1:2-4. В стих 3 четем, че Бог дори осъди всички от Исавовите наследници, Едом: “А Исава намразих и направих горите му да запустеят. . . .”

“Бог всъщност не осъди Исав преди някой от синовете да бъде роден. Той осъди Исав, защото Той предвиди злите дела, които Исав щеше да извърши по-късно. Така че Бог не е несправедлив. Исав пропадна поради собствените си зли дела.”

Моят отговор: Но текстът е ясен. Бог осъди Исав преди да беше сторил нещо зло. Текстът не споменава бъдещите дела на Исав. Въпросът е: всички хора са осъдени автоматично преди да са родени. Това е, което учението за първоначалния грях означава. Исав беше син на бунтовния Адам, точно както и всички нас, и следователно беше по рождение зъл и омразен на Бога, точно както и всички ние, преди да беше сторил нещо морално или неморално. Забележителният факт е не че Бог намрази Исав. Забележителният факт е, че Бог възлюби Яков!

Не каза ли Бог на Ревека, че по-големият ще служи на по-малкия? Можеше ли Исав да е живял добър живот и да промени това обещание? Исак мислеше така и беше готов да даде благословението на Исав (Битие 27:4). Но Исак сгреши: Бог направи възможно за Яков да получи благословението въпреки действието на непокорство на баща му (Битие 27:6-29).

Беше ли Исав безпомощен? Да. Беше ли неизбежно Яков да получи благословението? Това е, което Бог каза на Ревека (Битие 25:23). Можеше ли тя да разчита на Божието обещание? Абсолютно. Имаше ли Исав шанс да преодолее Божието обещание? Никакъв шанс. Въпрос: Има ли някакъв смисъл думата “шанс” в Божия план?

За допълнително изучаване: Псалм 5:5; 11:5; Римляни 11:7-10; Ефесяни 2:3; Евреи 12:16-17

“Защото писанието казва на Фараона: “Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят” (Римляни 9:17).

Издигна ли Бог Фараона заради неправилна цел? Или възвеличаването на Неговата собствена слава беше достатъчна причина за издигането на Фараона? Но ако Той издигна Фараона поради тази причина, тогава как би могъл Фараонът да преодолее Божието намерение, чрез покаяние и позволение на евреите да напуснат Египет в мир?

Преди Мойсей да започне своята мисия към народа на Израел, Бог обеща, че ще закорави сърцето на Фараона. “Но Аз ще закоравя Фараоновото сърце, и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя. Но понеже Фараон не ще ви послуша, Аз ще положа ръката Си на Египет . . .” (Изход 7:3-4).

Бог действително закорави сърцето на Фараона, за да може “да положи ръката Си” – да осъди – Египет. Това е, което Той каза на Мойсей относно Своя план доста преди първия сблъсък на Мойсей с Фараона. Можеше ли Фараонът да преодолее Божието закоравяване на сърцето си? Как? “Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той накъдето иска го обръща” (Притчи 21:1). Резултат: “Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Мойсея” (Изход 9:12). Библията е ясна: Фараонът беше под върховния контрол на Бога.

“Но Библията казва, че Фараонът закорави своето собствено сърце (Изход 8:15, 32). Не трябва да обвиняваме Бога за това закоравяване на сърцето на Фараона. Фараонът упражняваше своята свободна воля. Бог го осъди заради неговите собствени грехове.”

Моят отговор: Библията несъмнено казва, че Фараонът закорави своето сърце. Той беше отговорен морален извършител. Но това не отговаря на първоначалния въпрос, а именно, можеше ли Фараонът да се покае? Можеше ли да смекчи сърцето си, въпреки Бога?

“Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона, защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях, и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ (Изход 10:1-2).

Ако Фараонът се беше покаял за греховете си и беше освободил евреите, как би могло да се изпълни Божието Слово? Можем ли изобщо да кажем, че волята на грешен човек (или дори на праведен човек) може да надделее срещу изявеното намерение на Бога?

И ако Той постъпи така с Фараона, защо не и с други бунтовници?

За допълнително изучаване: Изход 4:21; 7:13, 22; 9:12, 35; 14:8; Исая 6:10; 63:17.